Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Изтегляне 2.9 Mb.
|
| Ratio legis да се допусне тази фигура е същата, както основанията да се допусне частичната недействителност на сделките по 26, ал. 4 ЗЗД.cdlix
За да се направи конверсия на сделката, необходимо е да се спазят следните условия: а) нищожната сделка да включва съществените белези на друг тип сделка; б) страните по нищожната сделка да желаят правното действие на новата сделка. По отношение на действието на конверсията също няма единомислие в теорията – проф. Таджер смята, че конверсията не може да се приложи по право, а само след последващото съгласие на страните по нищожната сделка. Но не е необходима предпоставка за наличието на конверсия последващото съгласие на страните – аргумент от 26, ал. 4 ЗЗД. Т.е. достатъчно е да се разкрие волята на страните. Конверсия настъпва най-често поради липса на форма, липса на даване. Напр. при един заем за послужване, доколкото не е даден предмета на заема, сделката е предварителен договор. Или, когато се използва частна писмена форма при продажбата на недвижим имот, а законът изисква нотариален акт – това също е предварителен договор. Или пък при една доброволна делба по 35 ЗС, където, за да бъде валидна сделката, е необходимо тя да се извърши чрез нотариална заверка на подписите. Ако няма нотариална заверка на подписите, то тогава става дума за привременна делба. Въпр. 51 § 6.Имуществени последици от недействителността на сделките Това, че една сделка е нищожна или унищожена не означава, че отношенията между страните продължават само до този етап. Често страните престират по една такава нищожна/унищожаема сделка и чак след това формират воля да искат обявяването на нищожността/унищожаемостта на съответната сделка. Това изпълнение по един нищожен договор или по договор, който е бил унищожаем и след това унищожен, се урежда в 55 – 59 ЗЗД, където се съдържат разпоредбите относно неоснователното обогатяване.cdlx При неоснователното обогатяване става въпрос за даване на нещо без основание или за даване на нещо при отпаднало основание. Напр., когато се престира нещо по една нищожна сделка, то това нещо е дадено без основание, тъй като основанието за даването му е наличието на едно валидно правоотношение (валидна сделка). При отпадналото основание даденото без основание е дадено при условията на една условията на една унищожаема сделка преди обаче тя да е била унищожена. Основание няма и тогава, когато нещо е дадено при неосъществено основание – напр. по една сделка под отлагателно условие. Тук основателно възниква следният въпрос: каква е съдбата на даденото по една нищожна/унищожена сделка? Поначало принципът е, че когато е дадено нещо по една недействителна сделка, то трябва да се върне, освен, когато сделката е обявена за нищожна поради накърняване на закона или на добрите нрави. В последната хипотеза, в зависимост от това, дали и двете страни са действали по този начин, онзи, който е действал, нарушавайки закона/добрите нрави, няма право да си иска даденото. ЗЗД до 1993 г. допускаше възможността за конфискация – даденото не оставаше у изправната страна, а преминаваше в патримониума на държавата. Днес положението е различно – единствената имуществена последица от една нищожна сделка, е правото на реституиране на даденото, т.е. всяка от страните може да си иска даденото. Отново възниква въпрос: при какви предпоставки може да се упражни правото на връщане? Понеже са различни правопораждащите фактически състави при нищожността и унищожаемостта, от които се извежда правото на връщане, то различни са и предпоставките, за да се иска връщане на даденото без основание. Реституционното право представлява едно притезателно право, включително и тогава, когато, за да бъде упражнено, е необходимо упражняването на едно друго потестативно право. Така, за да може страната по една унищожаема сделка да си иска даденото, тя първо трябва да унищожи сделката и чак след това ще възникне притезателното право за връщането на даденото без основание. При нищожните сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи: една нищожна сделка и да има изпълнение по тази сделка. Трябва да се отбележи, че един е искът, с който се иска нищожността/унищожаването на сделката, друго е искането за връщане на неоснователно даденото. Т.е. дотук има две правни последици: а) иск за нищожност/унищожаване на сделката; б) реституция на даденото без основание, като страната, която е дала правомерно, може да търси от неправомерно далата страна само обезщетение за негативни вреди. Напр. хипотезата на 28, ал. 3 ЗЗД, според която се предполага, че страната, искаща унищожаването на сделката, би могла при полагането на грижа на добър стопанин, да разбере, че действа при грешка, т.е. действалата при грешка страна е действала виновно.cdlxi Следователно онзи, който иска унищожи сделката, е длъжен да обезщети другата страна, освен, ако действалата в грешка страна докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка или като докаже, че другата страна е знаела за нея. В последните хипотези страната, която иска унищожаване на сделката поради грешка, не дължи обезщетение за вреди. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|