Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Инструкции – дават се указания от по-висшестоящи органи на по-нисшестоящи за прилагане на вече издадени правилници и наредби. Наредба за прилагане
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Субсидиарен източник на ГП е правния обичай
| Инструкции – дават се указания от по-висшестоящи органи на по-нисшестоящи за прилагане на вече издадени правилници и наредби.
Наредба за прилагане на разпоредба или подразделение на един нормативен акт от по-висока степен. В групата на подзаконовите нормативни актове , които са източник на ГП са и наредбите на общинските съвети.Контрол върху актовете на общин.съвети упражняват областните управители и кметовете. Следователно разликата между първичния и вторичния нормативен акт е в това, че за първичните ЗНА изисква те да бъдат съобразени със закона, докато за производните (подзаконовите нормативни актове) се издават, за да осигурят прилагането на закона и следователно трябва да го следват по съдържание. След К. се подреждат според юридическата си сила международните договори, ратифицирани от българското право, кодексите, законите, постановленията на Министерския Съвет (включително и тези, с които се приемат правилници и наредби), правилниците, наредбите на Министерския Съвет и наредбите и нормативните решения на Общинските съвети. Останалите актове (включително и тези, издавани от Народното Събрание) не са нормативни актове. Същото важи и за разпоредбите и решенията на Министерския Съвет. Нормативен характер нямат и указите на президента. Решенията на Общинските съвети могат да имат като нормативен, така и не нормативен характер. Правилниците и наредбите винаги са нормативни актове, но когато те са дело на МС, трябва да бъде издадено съответно постановление за приемането им. Нормативен характер имат и инструкциите. Субсидиарен източник на ГП е правния обичай.Пр.обичаи се създават непреднамерено в практиката и се прилагат продължителен период от време на основата на традицията. Повтарящото се правило за поведение става обичай, когато се признае от държавата. Те трудно се променят и са по-консервативни в сравнение с ПН.Пр.обичай допълва обективното гр. право и се прилага когато липсва конкретна ПН, ако са съвместими с принципите на съответния НА. От правните обичаи следва да се отграничават обичаите в практиката. Те не са правила за поведение, а факти, които служат като средство за тълкуване и допълване на волята на страните. ГП признава твърде ограничено значение на обичаите в практиката.Най-широко се прилагат в търговското право. В съвремието търговският обичай се формира много бързо. Международният търговски обичай се прилага засилено, тъй като законите в отделните държави не са толкова гъвкави и е необходимо препращането към международните търговски обичаи. В ТЗ се съдържат много норми за допустимостта на правния обичай при празноти в правото (288, 494, ал. 2, 299 и 300 ТЗ).xvii Кодексът на търговското мореплаване също предвижда задължителната сила на уговореното или чуждият морски обичай (154 КТМ).xviii Международните обичаи имат значение при определяне вида на аварията. Към обичаите на практиката препраща напр. 20 ЗЗД;xix по повод отмяна на дарение 227 ЗЗД;xx Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|