Опълченците на шипка” иван вазов творческа история

а/ лирически увод- открояват се две смислови части-темата за срама и темата за славата ;

б/ лиро- епическа част / същинска част/ - изградена на принципа на контраста

• 
  първа част единоборство на физически сили;
  
• 
  експозиция - “ три деня младите дружини…”;
  
• 
  завръзка –“ Нищо.Те ще паднат , но…”
  
• 
  втора част –противоборство между материя и дух
  
• 
  кулминация – “ Този връх висок е…”;
  
• 
  развръзка – “ Изведнъж Радецки…”;
  
• 
  апосиопеза- преход между история и легенда.
  

“ ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

1.Лирическото встъпление е изградено чрез антитеза, като в условните две смислови части се съдържат опозициите срам – слава , позор- подвиг, мрак – светлина.

2. Първата част на увода :

а/ в нея се разгръщат едни от най- мрачните страници от българското минало;

б/ въведен е мотивът за срама и позора ,които се свързват с робството и неговите знаци –бич,окови,хомот,със спомена за трагичните поражения, с клеветническото твърдение ,че свободата е дар;

в/ условното приемане на клеветите всъщност е творчески похват ,словесен жест ,зад който кипят негодуванието и гневът на лирическия герой ,включил се в колективното “ ние”;

г/ анафоричното повторение на “ нека” може да се разчете като примирение с фактите на нерадостната историческа участ,полемичното им отрицание, гневен протест срещу едностранчивото им тълкуване;

д/ чрез антонимите “ стара “ и “ новий” Беласица и Батак са сближени не само като примери за изгубени сражения ,а и като имената на неуспял саможертвен порив към свободата.

е/ противопоставянето на двете части на встъплението става чрез конструкцията “ нека” срещу “ но”.Едната й страна е свързана с допускането на мрака на миналото , на позора и пораженията , а другата – с утвърждаването на светлината ,славата, победата.

3. Втората част на увода:

а/ навлиза легендарното , налагащо отказ от реално- конкретното и хиперболизирането на обекта, който се представя;

б/ при спомена за “ едно име ново ,голямо ,антично” състоянието на болезнена потиснатост се сменя с чувство на гордост и възторг;

в/ чрез анафоричното повторение “ защото” се въвеждат най- съществените причини в защита на националната чест;

г/ епитетите “ див” и “ чутовен” ,хиперболата “ покрит с бели кости и с кървав мъх” допринасят за възприемането на върха – герой като недосегаем и драматично- величав;

д/ неназованият връх е в Балкана- стожерът на родната земя ,крепостта на българския дух ,символ на героичното в националната история.Образът му осветява трагичните страници от българската история и те добиват нов смисъл;

е/ премълчаното име е сравнено с известното ,с вписаното в световната история име Термопили.Сравнението съизмерва българската историческа съдба с примери от световната история , за да утвърди поетически истината , че всеки народ е велик по своему ,щом е дорасъл до свободата си;

ж/ саркастичното определяне на обвиненията срещу националното достойнство като “ клевета” утвърждава тезата за българската саможертва при отвоюването на свободата и за героичната слава.

4. Функции на лирическия увод:

а/ да въведе читателя в основната проблематика на произведението;

б/ да се разкрие мотивът за срама и позора ,внушавани от хулителите на българската история;

в/ да се споделят чувствата на възхищение и преклонение пред спомена за епическата Шипченска епопея;

г/ в името на българския връх е скрит отговора на всички хули и ругателства.

1.Обстоятелства ,предхождащи изобразяваната картина:”Три деня младите дружини…”Третият ден, дванадесетият час , натоварени със символиката на кулминация на усилията , подготвят чудодейното превръщане на опълченците в легендарни воини.

2. Героичната драма на опълченците , изправени пред многочислените вражески войски:

а/ срещу яростната дивашка орда са изправени шепата храбреци,които защитават българското;

б/ бездушната орда е обединена единствено от фанатичността , като на дивашкия й вик “ аллах” се противопоставя бойният вик “ура!”- възглас за обоснованата храброст;

в/ ордите остават в подножието на върха , сродени с “ урвата дива” ,с митологичното долу на ада ,от който сякаш идват, а опълченците са горе , слети с върха;

г/ със сравнението “ идат като тигри “ е означена зверската ожесточеност на поробителите,а сравнението “ кат лъвове” свързва образа на опълченците с емблемата на българската сила ;

д/ предводителите на сражаващите се също са противопоставени: Сюлеман “ безумний” – с епитета –инверсия се внушава яростта,накърнената господарска гордост и заблудата у вражеския водач, че може още да властва над устремените към свобода българи.Представата за Столетов се гради от алитерацията и хиперболата в съчетанието “ ревна гороломно”.Гласът на пълководеца заглушава грохота на битката ,словото му преобразява опълченците.Те биват мобилизирани за нови подвизи , подтиквани от родолюбието ,войнската гордост и чест.

3. Най- критичната ситуация в боя визира героичната изява на бранителите ,водени от съзнанието за важността на историческата мисия:

а/ вътрешният монолог на опълченците обяснява направения от тях избор.Върхът е “висок” като изпитание за нравствените сили , на копнежа за свобода ,на непримиримостта с робството;

б/ прозрението , че със смъртта ще изкупят греха на робското съществуване извиква у тях неподозирани сили;

в/ в ръцете на героите дървото се превръща в меч ,камъкът – в бомба;за шипченските герои дори смъртта не е краят на тяхното сражение , щом мъртвите възкръсват;

г/ апокалиптичната картина се изгражда от тавтологията “ трупове мъртви”, метафората “ фръкнаха” , сравнението “ кат демони”.Турците се оказват неспособни не само да извършат подобен героизъм, но и да го прозрат;

д/ в часа на жертвоприношението шепата спартанци избират смъртта с песен на уста , което е знак за нравствената им победа;

е/ при пристигането на Радецки изказът замлъква , обезсилен от величието на разказа.Премълчаването на завършека на битката съсредоточава вниманието върху досегашния й развой , извежда на преден план не толкова резултата , колкото начина на протичането й.

4. Ролята лирическия епилог:

а/ опорните образи на одата като Балкана ,спомена ,славата са осмислени в плана на безсмъртното;

б/ символ на славата е вечният Балкан – мълчалив свидетел, вечен пазител на героичния спомен;