„Определяне на законодателна рамка и Концепция

Надявам се, че всички ние, които сме събрали около тази маса, поне този път за това няма да ги подведем.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на госпожа Манолова.

От страна на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Четин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на останалите политически сили, уважаеми представители на институции, медии и т.н.! На първо място, искам да поздравя инициаторите на тази първа среща – дискусия за това, че инициираха тази наша среща и първоначално изказване на тези основни аргументи в посока за това какво е изборно законодателство ни е необходимо и как то да бъде усъвършенствано по начин, по който да отговаря и на обществените очаквания, и на тревогата на обществото за това, че за съжаление през 20-годишния период на преход българското общество се нагледа на какви ли не негативни и уродливи явления в българския изборен процес.

Разбира се, искам веднага да обърна внимание, че в този аспект прекалената амбициозност, не мисля, че е най-добрият инструмент за решаването на проблемите, тъй като прекалено високите амбиции за някакви радикални промени, за някакви всеобхватни реформи и т.н., първо, винаги са се оказвали много трудно реализируеми и, второ, самите автори на подобни амбиции много бързо са осъзнавали, че това не може да стане.

От тази гледна точка на нас ни се иска наистина да се концентрираме в това – да, сега имаме малко повече време, дискусията започва достатъчно рано, да се концентрираме върху онези аспекти на изборното законодателство, чрез които ние да съумеем да предотвратим за в бъдеще и да излекуваме най-сериозните пороци, най-уродливите явления в българския изборен процес, за да могат те да бъдат сведени до минимум, а защо не и премахнати на следващите избори.

От тази гледна точка си позволявам да апелирам за това – нека да отсеем реално осъществимите на този етап промени от някои идеи, които изглеждат доста популярни, но които биха могли да бъдат квалифицирани като екзотични в днешната ни конституционна рамка.

На първо място, двата въпроса, които ми се струва, че заслужават внимание, но същевременно не биха могли в обозримо бъдеще да бъдат третирани, това са идеята за въвеждане на задължително гласуване, не само заради аргументите, които чухме от представителя на политическа партия ГЕРБ, а и заради факта, че от сега действащата Конституция категорично е недопустимо в България гласуването да се превръща от право в задължение. То е дефинирано като основно конституционно право в българската Конституция и едно право не може да бъде трансформирано в задължение, без промяна в Конституцията.

В тези държави, в които има задължително гласуване, каквито са Белгия и Гърция, този задължителен характер е фиксиран ясно и категорично в Конституцията.

Втората идея, която също витае в пространството и изглежда примамлива за някои политически сили, е ограничаването на активното избирателно право на определени групи български граждани, специално тези, които живеят в чужбина.

Категорично искаме да повторим нашата теза, която сме изразявали неведнъж – по досега действащата българска Конституция, която гарантира всеобщо избирателно право и, по която има изписан текст, че всички български граждани имат еднакви права и задължения, независимо къде живеят те, но всички български граждани имат правото и да гласуват, и държавата трябва да им гарантира това право. Това са идеи, които биха отивали в посока да се ограничи, да се забрани, на български граждани в определени региони да гласуват, категорично противоречи на Конституцията. Друг е въпросът, оттам нататък как това ще се организира, как държавата ще създаде съответните условия.

От изказването на госпожа Фидосова, която засегна някои заключения в доклада на Временната комисия за изборните нарушения през последните парламентарни избори, ние чухме, че има доста слабости в организацията на изборния процес в чужбина, няма регламентация за срокове, за отговорни лица и т.н. Искам дебело да подчертая, че фактът, че няма ясна регламентация, което е довело до пропуски, нарушения, разминаване в практиките и т.н., не оправдава крайното и окончателно лишаване, въобще премахване на изборния процес в чужбина.

Напротив, нека да се опитаме да коригираме тези пропуски чрез регламентация – по ясна, по-подробна, детайлна, за срокове за предаване на изборните книжа от секциите в чужбина, за създаване на секционните комисии в чужбина и т.н. По-добре е регламентация, отколкото премахване – отказ от правото.

Следващата идея за изборен кодекс –по принцип ние от Движението за права и свободи, нямаме никакви притеснения от това, но изказваме следната теза. Кодифициране не означава унифициране, тоест няма нищо лошо в това изборното законодателство да бъде събрано в обобщен, единен нормативен акт, какъвто би бил изборният кодекс, но това не отнема възможността и необходимостта всеки отделен вид избори да има отделна, специфична регламентация с оглед на спецификата и залога, който всеки вид извод крие.

Не на последно място, Движението за права и свободи е за всякакви законодателни инициативи, които биха целели премахване на всички онези уродливи явления като отказване на икономически и финансов натиск, купуване на гласове, манипулация и т.н., въобще всички тези явления, от които всички ние страдаме, от последните избори.

Движението за права и свободи няма никакви притеснения, защото нашата връзка с избирателите не е финансова, тя е от друг характер.

Ние категорично ще подкрепим всички инициативи, които биха били в посока завишаване на санкции, но не като единствена възможност, тъй като се убедихме, че колкото и да се завишават определени санкции, ако няма друг вид мерки и най-вече промяна в манталитета на всички тези, които участват в изборите, този проблем трудно би могъл да бъде изкоренен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.

Колеги, искам да ви помоля да спазваме регламента до 5 мин., за да може всички да се изкажат и да стане дискусия.

От страна на Парламентарната група на партия „Атака”. Заповядайте.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.

Вземам думата като заместник-председател на Партия „Атака”, за да изложа виждането на нашата партия по въпросите на изборното законодателство. Това е една част от българската политика от законодателната дейност на Народното събрание, в която партия „Атака” има изключително ясна визия и последователна политика в това отношение.

Много от въпросите, които в момента дискутираме тук на тази кръгла маса, всъщност бяха поставени за първи път именно от Партия „Атака” още от началото на предишното Народно събрание. Основната визия на Партия „Атака” засега остава непроменена по отношение на тези дискутирани въпроси.

Аз мисля, че е много положително това, че започваме дискусията за промените в изборното законодателство сега, тъй като след по-малко от две години предстоят местни избори и избори за държавен глава. Скоро ми беше даден пример от един преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, че първият български наказателен закон, например, е бил подготвен от работна група в продължение на осем години, така че да бъде изпипан и да бъде съвършен. Ние не разполагаме с огромно количество време, за да подготвим тези промени в изборното законодателство.

Основни позиции на партия „Атака” си остават – въвеждането на задължителното гласуване, за този момент. Примерът, който беше даден с Гърция, в която са участвали 63% на избори за Европейски парламент показа, че Гърция е дала резултат почти двойно по-голям от средноевропейския на тези избори.

Основна причина за поставянето на това наше искане, се явява най-недемократичното явление в българското общество, което се случва в общините с преобладаващо мюсюлманско население, където чрез една структура, чрез едно организиране, което абсолютно отговаря на начина, по който се организират мафиотските организации и в тях по този начин се прави начина на организация, цялото население под най-различни форми, обикновено чрез клиентелизъм или откровени заплахи, се изкарват да гласуват за една политическа сила. Това именно е най-уродливата част от проблемите, които има в момента българското законодателство.

Аз бих посъветвал господин Казак, който каза, че иска да се отстранят именно уродливите моменти в провеждането на българските избори, ако това действително е честната позиция на ДПС, най-доброто, което може да направи тази партия е да се саморазпусне и да напуснете парламента, защото това ще реши най-уродливите въпроси в българското законодателство.

Мисля, че с това бях пределно ясен. Ние сме изказали много пъти нашата позиция по този въпрос. Разбира се, аз съм напълно наясно, че това е дискусия, където се правят предварителни заявки на позициите и впоследствие се надявам диалогът в това отношение да продължи до постигането на нормален компромис, който да постигне именно тези цели, защото те са тези, които дразнят най-много българските граждани.

Вторият въпрос, който ще засегна, е за позицията на Партия „Атака”, която е също така твърда и последователна за пропорционална избирателна система. Такава е избирателната система в повечето държави – членки на Европейския съюз. Мисля, че най-важното е, че такава е избирателната система, която е залегнала в акта за избиране на Европейски парламент. Много от държавите членки имат записано, че провеждат пропорционални избори в своите конституции. Тук ще направя една вметка, че беше направена забележка, че може би в някои аспекти ще има нужда и от конституционни изменения. Аз мисля, че има достатъчно време такива изменения да бъдат направени, в случай , че се появи необходимост. Тъй като реформата, която ще се започва сега трябва да е пълна и цялостна.

По отношение на пропорционалния елемент Партия „Атака” е склонна да се съгласи, въпреки че резултатите, които той показа, специално на проведените европейски избори, не са много убедителни. Обикновено се вижда, че водачът на листата получава най-много преференции, което донякъде обезмисля преференциалния вот, такъв е масовият случай. Практически в тези два избора ние нямахме избран кандидат чрез преференции. Имаше избрани само водачи на партийни листи.

Това е въпрос, който трябва да се разработва. Има много различни варианти за въвеждане на преференциален елемент и затова мисля, че има вариант, който да намерим, така че тази система с един вид гласуване със самите кандидати, а не само на партиен принцип да намери някакво решение в изборното законодателство. Партия „Атака”, включително със своите гласувания в Народното събрание в рамките на предишния парламент е доказала, че съгласно с идеята за съществуване на преференциален елемент в рамките на изцяло пропорционална избирателна система.

Третият въпрос е гласуването зад граница.

Партия „Атака” счита, че гласуването зад граница води до изключително затрудняване и изкривяване на избирателния процес. Ние сме изразявали своето мнение за една практика, която вече съществува в момента в Закона за избори на членове на Европейския парламент, а именно гласуването в чужбина да се провежда само и единствено в страните – членки на Европейския съюз, където практиката показва, че не се срещат проблеми и съществени затруднения докато установихме, че в държавите членки извън Европейския съюз, всъщност оттам идват най-фрапантните нарушения на изборното законодателство и по-специално гласуването в Турция, в която се видя, че има изкривяване на изборния резултат с десетки хиляди гласове.

Въпрос е на допълнително доуточняване за въвеждането на тази система, цялостно за всички видове избори. Пак повтарям, че тя вече съществува в Закона за избори на членове на Европейския парламент и показа, че работи много качествено.

Мисля, че и тук може да бъде постигнат компромис в това отношение и да се достигне до решаване на конкретния проблем, защото не трябва да се говори само по принцип, а да се вижда къде е проблемът, къде е раковото образувание и да се цели неговото унищожаване, а не да се прави лъчетерапия на цялото тяло, от което могат да изскочат нови ракови образувания.

Госпожо Фидосова, ако ми позволите, бих искал да дадем възможност и на господин Явор Нотев за едно кратко изказване. Той беше председател на Комисията по изборните нарушения, нека в това отношение да вземе думата за кратко изказване. Благодаря.

ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоянов.

Ще Ви помоля още веднъж да спазваме регламента и наистина в рамките до 5 минути да се включим в нашите изказвания. Благодаря.

Господин Явор Нотев, заповядайте

ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо председател.

Ще се самоогранича в рамките на минута и половина.

Действително в конкретиката на темата, която и Вие зададохте, бих искал да подчертая, че началото на дискусията за ново изборно законодателство освен тази позитивна характеристика, нейната своевременност, би следвало да отбележим, че и във времето, поставена веднага след приключване работата на Комисията за разследване на сигналите за нарушение на изборите на 5 юли 2009 г., което по един недвусмислен начин показва ролята на доклада на тази комисия, приет от Народното събрание като една първа стъпка, първа предпоставка за темите, по които ще се работи в подготовката на ново изборно законодателство.

Нямаше как това да не се случи. Нямаше как да не се признае целесъобразността на едно такова решение. Връщам се към този въпрос, защото той имаше своите опоненти и резерви още при формирането на комисията.

Сега, когато комисията приключи своята работа, на първо място, бих искал да споделя удовлетворението си от начина, по който работиха представителите на всички парламентарно представени партии в състава на тази комисия. Искам да благодаря на институциите, които изготвиха обширни, обстойни, задълбочени анализи и доклади, институции, които имат отношение към работата по организиране и отчитане на изборните резултати – визирам и Централната избирателна комисия със своя бюлетин, със своя доклад за констатираните нарушения, визирам неправителствени организации, чиито изводи и доклади бяха ползвани за подготовка на окончателните изводи на доклада на комисията.

Във връзка с констатациите на комисията. Част от тях бяха споделени. Госпожа Фидосова посочи най-важните изводи за налични слабости в организирането на изборите извън територията на страната.

Изобилни са данните, които сочат за слабости в избирателния процес в страната. С оглед на това повтарям позицията на Партия „Атака”, която вече споделя позицията на всички изказали се, че се нуждаем от ново изборно законодателство и кодифицирането на това изборно законодателство, като че ли не представлява някакво препятствие, пред което ние трябва да се стъписаме.

Вярно е, че Кодексът е една висока степен на обобщаване на законодателната материя, вярно е, че трудностите пред амбициозната такава цел биха били много, но те са преодолими във връзка с казаното досега. Своевременно е представена темата и има добрата основа и желание тя да бъде решена.

Досегашното законодателство в глобален план показа своята безпомощност да мобилизира избирателите за участие в изборите. Показа безпомощността си пред установени трайни негативни практики като изборен туризъм, търговия с гласове. Показа своето безсилие без формирането на нови порочни практики – корпоративния вот, за който заговорихме на последните избори.

В крайна сметка няма нищо по-убедително от тези констатации за това да се вземе решение за изработката на кодифицирано изборно законодателство.

Що се отнася до изборите в чужбина, те показаха не по-малко слабости в нормативната база – действаща и към момента, на която те бяха организирани, а също така и неподготвеността на администрацията, която следваше да обезпечи провеждането на тези избори.

Няма как тези слабости, които са с естество да повлияят на крайния изборен резултат, да не бъдат предмет на ново изборно законодателство.

Само припомням, разбира се, че все още предстои решаването на конституционно дело с един предмет, който наистина ще бъде с едно отражение за изборните резултати от 2009 г.

Самият факт, на въведена несигурност, създаването на предмет за такъв тежък спор, говори за необходимостта от ново изборно законодателство.

С тези няколко думи смятам, че заявяваме нашата готовност за едно отговорно, съзнателно участие в този дебат и се надяваме на наш принос в изготвянето на новите закони.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.

От Парламентарната група на Синята коалиция, заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.

Уважаема госпожо Цачева, колеги, уважаеми представители на съдебната власт, представители на ЦИК, представители на неправителствените организации! Много е важно, че тази дискусия започва достатъчно далеч от изборите и най-важната черта оттук нататък трябва да бъде търсенето на консенсуси и принципни решения.

Само искам да ви напомня, че партията, която най-много искаше мажоритарни избори, която със зъби и нокти прокара това решение през миналото Народно събрание, не избра нито един мажоритарен кандидат. Само това искам да ви кажа.

Тази партия, макар и да я убеждавахме и да аргументирахме своята позиция в миналото Народно събрание, че такива неща не следва да се правят и, че трябва да търсим принципни решения за всички – настоятелно и на инат, тия правила, които се отклоняваха от принципа за неутралност към всички партии. В крайна сметка загуби най-много от това.

Много е важно, колеги, каквото и да приемаме, каквото и да правим, то да бъде със сериозен дебат и да е ясно, че приемаме законодателство, което би следвало да работи дълго време и да бъде едно и също към всички участници в изборния процес. Никой да не търси някаква лична изгода и лична полза на базата на изборното законодателство.

Ние сме написали 13 съвсем кратки и ясни точки, в които, според нас трябва да се движи това законодателство.

На първо място, Изборен кодекс. Трябва да има Изборен кодекс. Това беше казано и от колегите, което е радващо, за да има синхронизиране на изборните правила и техники.

На второ място, постоянна изборна администрация. Тя трябва да стане професионална, защото в последните избори и в предишни избори се видяха политически пристрастия, видяха се неща, които не трябва да се виждат от една изборна администрация.

Това, което трябва да успеем да постигнем, е тя да бъде максимално професионална и от точно този ъгъл да гледа събитията и изборния процес.

Електронно гласуване. Спомена се за електронно гласуване и сега ще ви кажа какво ние разбираме от понятие електронно гласуване. За нас това не означава прецедента, който беше направен в Средец - София – отива човек с бюлетината пред една машина и гласува по този начин. За нас електронно гласуване е гласуване от компютъра вкъщи със специална парола. Това е електронно гласуване!

Няма смисъл толкова много да се разсъждава за задължително гласуване. Нека да направим така, че хората да могат да гласуват от своя дом, от вкъщи, от компютъра си. Тогава ще увеличим изборната активност и ще направим така, че интересът към изборния процес да стане по-голям.

Още повече, хората пътуват, хората имат и проблеми, и невинаги могат да участват в изборния процес. Когато могат обаче от разстояние, от дома си, от някакво друго място да гласуват, това ще увеличи активността. Ако бъдат взети всички мерки срещу фалшифицирането на вота, това може да се окаже едно изключително важно решение.

На следващо място, електронно отчитане на резултатите от гласуване. Тъй като се видя, че при броенето волно-неволно се случват грешки, които в определени случаи са доста фатални. По-добре е при едно компютърно броене да гарантираме, че преброяването на резултатите съвпада с пуснатите бюлетини и да не се налага след това да изпада и самата изборна администрация в некомфортни ситуации и некомфортни обяснения.

Мажоритарност чрез преференции. Ние сме за преференциални листи с нисък праг. Какво означава за нас нисък праг – под 7%. Това за нас е нисък праг. Това ще даде възможност за вътрешна конкуренция, включително в партиите. Ще даде възможност избирателите да решават кой да става депутат, но забележете, кой да става и общински съветник. Тази преференциалност на листите или този мажоритарен елемент, трябва да бъде приложен както за парламентарни избори, така и за местни избори и ще доведе до добри резултати. Ние сме убедени в това. Прагът трябва да бъде наистина нисък, за да може да има реално пренареждане на листите и хората да разберат, че тяхното решение, техният избор има значение, той води до промяна в подрежданията, направени в политическите партии и има конкретен резултат от тяхното гласуване. Това е много важно.

На шесто място, искаме тъмната стая да бъде премахната – да се гласува на гише. Така се гарантира тайната на вота и се възпрепятства неговото манипулиране.

Ето сега на последните местни избори в София много се говореше как всъщност се виждало какво пише на бюлетината и кой как е гласувал. Който е гледал телевизия покрай изборите, е видял нагледни примери за тази работа.

Искаме да има подвижна урна, за да могат хората с увреждания да гласуват при най-добри условия за тях.

Сега за гласуването в чужбина. Гласуването на всички българи е конституционно право. Никой няма как да му го отнеме и няма нужда да му го отнема. Това обаче не означава, че не трябва и не може да бъде въведен принципът за уседналост и също така да има ясни правила кога посланиците в чужбина могат да откриват секции. Това не може да се случи по никакъв начин по тяхно лично усмотрение, каквито примери видяхме, за съжаление, например в Турция, където имаше доста голям брой секции.

На следващо място, задължителното гласуване. Ние не сме „за” задължително гласуване. Гласуването е право на един човек, не може да бъде негово задължение. По скоро сме „за” улесняване на гласуването чрез електронния начин и чрез други способи, а защо не и за данъчни облекчения. Но хората не могат да бъдат задължавани да гласуват на сила, това не е решението. Това не е решението и проблемът е другаде. Хората не трябва да бъдат задължавани да гласуват.

По отношение на промяна в изборния праг. Чухме и такива гласове. Скоро ще видите, че има решение на Съвета на Европа, по скоро на Комисията по политически въпроси към Съвета на Европа, която иска намаляване на изборния праг на 3% и намаляване на всички финансови ограничения за участие в изборния процес. Има други гласове пък за увеличаване на изборния праг.

Нашето предложение е изборният праг да не бъде променян, защото това ще покаже отново конюнктурност. Знаете ли, когато ОДС имаше 137 депутата в Народното събрание, можеше да променя всички изборни прагове и какво ли не както си иска, но не сме се изкушавали от такава възможност, защото не е правилно. Много е важно да покажем принципност и да покажем, че изборният кодекс, който ще бъде приет, живот и здраве, ще бъде дългосрочен и той е наистина принципен.

Отпадането на деня за размисъл не беше лоша идея. Ние смятаме, че това може да продължи като практика.

Съкратената предизборна кампания също показа добри резултати, така че съкращаването на кампанията на три седмици не е лошо решение. Това е една по стегната кампания, при която не занимаваме цялото общество един месец с избори, и е по добрият вариант.

По отношение на частичните избори, това е последното нещо, което искам да кажа. Когато до изтичане на мандата остава по малко от година на един кмет, той може да бъде избран - изпълняващ длъжността, от общинския съвет, вместо да бъдат правени частични избори. Това е друго решение, което заслужава поне да бъде много сериозно обмислено.

Накрая, колеги, искам да завърша с това, с което започнах. Позицията на СДС и Синята коалиция е, че трябва да се опазим, колкото и да е трудно, колкото и усилия да изисква това от промени, които облагодетелстват определени партии за сметка на всички останали. Практиката от последните двадесет години показва, че всеки, който е направил такъв опит чрез законодателството да спечели предимство спрямо останалите, тежко се е провалил. Примерът, който ни даде БСП от последното Народно събрание с мажоритарния избор показва какво не трябва да се прави. Защото, пак с това завършвам, да въведеш мажоритарни избори, да се караш седмици наред с всички в парламента, за да успееш да ги въведеш и накрая да нямаш нито един избран мажоритарен кандидат, ясно показва, че такива неща никой не трябва да прави. Благодаря за вниманието.