„Определяне на законодателна рамка и Концепция

В заключение към това материалче. Там има предложения за новата система, описанието като математически алгоритъм, ако, разбира се, представлява интерес за някого, но дори и да остане сегашната система, при един нисък преференциален праг нещата ще бъдат много добри.

И накрая, колеги, малко по технологията на работата. Естествено политпараметрите, както спомена и господин Александров, трябва да бъдат зададени от политическите сили, желателно с възможно най-широк консенсус. Оттам нататък оставете експертите да свършат работата. Аз лично съм писал десетина изборни закона и два кодекса, имам известен опит, но няма значение.

Вижте, експертите могат да ви бъдат полезни за две неща. Първо, могат да ви кажат от едно или друго политическо решение в чисто технически план какво би последвало. Емблематичният пример с 5 юли. Ами, ако бяха питали експертите, а те се обадиха и без да ги питат, щяха да знаят, че при мажоритарни избори в един тур най-голямата партия обира всичко – аксиома. Единствено партии със силно регионално представителство вземат своето. Какво се случи на 5 юли 2009 г.? Най-голямата сила ГЕРБ обра 26 мандата, ДПС – силно регионално представителство, взе си 5-те мандата. Ако бяха питали, ние щяхме да им кажем какво става и може би всички тези спорове кой крив, кой прав нямаше да се случат.

Друго нещо, аз съм сигурен, че ще има най-различни предложения за изборни системи. Експертите ще ви кажат, при това теорията гласи: дава такива следствия, при друго предложение дава други неща и оттам нататък трябва да се пишат текстове.

Последното, което звучи може би малко революционно. В момента, в който се уточнят политическите параметри, назначете един човек да отговаря за текстовете, който и да било той. Нека да няма група от десет души с размита отговорност. Този човек може да има колкото иска голяма група, но трябва да се знае кой отговаря и трябва да се знае в какви срокове го прави. Не се върши работа с размита отговорност – един човек трябва да свърши работа. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА:Благодаря, проф. Константинов.

Последно изказване от страна на Централната избирателна комисия – господин Орлин Иванов.

Заповядайте. Наистина ще помоля кратичко.

ОРЛИН ИВАНОВ: Ще бъда кратък.

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Тъй като няколко от изказалите се преди мен споменаха бъдещата избирателна администрация, очевидно е поне за мен, че има някакъв предварителен консенсус по темата. За мен не е толкова важен въпросът дали ще бъде постоянна изборната администрация, или ад хок, както е досега, колкото въпросът за ясно очертаване на обема и кръга на отговорност и компетентност на бъдещата изборна администрация. Какво имам предвид?

За всички нас е ясно, че на досегашните избори, включително изборите, проведени през тази година както за Европейски парламент, така и за национален парламент, основната отговорност за провеждане, организиране и преброяване на изборните резултати носеше съответната Централна избирателна комисия. В същото време обаче поради неясноти и празноти в съответния избирателен закон Централната избирателна комисия беше може би не целенасочено, но така или иначе лишена от правото да взема решения по фундаментални въпроси, свързани с правилното и законосъобразно провеждане на изборите. Ще дам само няколко примера, за да ви посоча, че става въпрос наистина за философия за това какво ще прави бъдещата избирателна администрация. Единият от фрапиращите примери беше дебатът и дискусията, които се развиха в Централната избирателна комисия по повод регистрацията на една от политическите партии, по-скоро коалиция, и дали да бъде тя регистрирана за изборите или не. Повече от половината тогава членове на ЦИК, може би и под външно внушение, не смея да кажа, застанаха на мнението, че ЦИК е едва ли не подвид на Агенцията по вписванията и съответно следва да впише или да не впише един политически субект за участие в изборите, само ако бъде представен определен набор от документи.

Лично моята визия е малко по-различна. Тя се изразява в това, че Централната избирателна комисия, или бъдещата такава администрация, както и да се нарича, е по-скоро орган на особена юрисдикция и би следвало да има не само правото, но и задължението да се произнася с формиране на вътрешно убеждение както на самите членове на Централната избирателна комисия, така и като корпоративен орган. По този начин, в самия ход на провеждане на изборите, ние ще имаме възможността да получаваме ясни и точни решения от Централната избирателна комисия, или както и да се нарича тя, които същевременно да влияят по благотворен и по нормален начин на провежданите избори.

Само още няколко примера ще дам и ще приключа, за да обоснова тезата си, че е изключително важно как ще бъдат разписани бъдещите правомощия. Например относно образуването на секциите в чужбина на последните парламентарни избори в Централната избирателна комисия постъпиха редица искания от граждани, и то от страни с големи български диаспори, да бъдат открити секции. Независимо в случай, че Централната избирателна комисия беше взела решение да бъдат отворени такива секции, това не зависеше от нея и беше въпрос на субективно решение на съответното министерство.

Също така стана очевидно, особено на последните избори, проведени през тази година, че интернет все повече се превръща в едно от основните средства за водене на предизборна кампания. В същото време в нито един от сега действащите избирателни закони не е засегната темата „предизборна кампания в интернет”. Съответно по компетентности, права и задължения на ЦИК при нарушения в интернет, знаете за едно такова фрапиращо нарушение, което беше извършено на последните избори, ЦИК нямаше възможността да се произнесе и съответно да прекрати извършването на нарушението. За да не ви губя повече времето, колеги, призовавам за фокусиране и към този въпрос, тъй като мисля, че това ще допринесе за по-доброто и законосъобразно провеждане на бъдещите избори. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Иванов.

Ще дам думата на господин Пенчев – председател на Върховния административен съд.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми организатори и участници в тази кръгла маса, ще бъда съвсем кратък. Първо, много благодаря за поканата да участвам в разискванията, защото, повярвайте ми, когато съдът участва във формирането на рамката и идеите на един закон, той много по-лесно ще прилага после духа на закона, както се иска от нас.

Повечето въпроси са политически и аз не бих могъл да взема отношение. Като гражданин мога да имам позиция, но очевидно от поста, който заемам, нямам право да вземам отношение по тези неща.

Ще дам мнение по два въпроса. Считам, че работата на съда ще бъде много, много облекчена, ако има първо, избирателен кодекс и второ, ако има постояннодействаща администрация.

Господин Александров каза, че четирите закона са побъркали избирателя, те побъркаха и съда. Искам да ви кажа, че паралелни текстове в два закона, казани по различен начин, граматически дори, вече водят до възможност за различно тълкуване. На мен ми се струва прав господин Казак, че не можем да унифицираме всички правила, но има много правила, които могат да бъдат унифицирани – за бюлетини, за избирателни секции, за какво ли не. Ще бъде много полезно за съда да има такава унификация. Също една постояннодействаща администрация ще спаси съда и резултатите от изборите от някакви досадни грешки поради неопитност, неграмотност и т.н.

Аз се надявам в този избирателен кодекс да има отделен раздел за съдебния контрол, който да обхване съдебния контрол за всички отделни видове избори и наистина да бъдат много ясно регламентирани правомощията на съда и процедурните норми, по които ще се гледат тези дела. Защото не е редно съдът да бъде трета фаза на изборите, примерно местните избори. Това е, което искам да кажа по същество.

Накрая едно пожелание, ако искате апел към тази кръгла маса. Много моля всички представители на политически сили и на неправителствени организации - нека да не чакаме, нека да не стоим отстрани и да гледаме достигнал ли е авторитетът на съдебната власт дъното или дъното е още по-дълбоко? Нека да се съберем на подобна кръгла маса. Нека да определим една рамка – 5 10 са нещата, по които трябва да има обществен консенсус, и, вярвайте ми, тази съдебна реформа ще я направим много бързо и много лесно. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Пенчев.

Ще дам думата на госпожа Галина Тонева – заместник главен прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Заповядайте, госпожо Тонева.

ГАЛИНА ТОНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.

Уважаеми народни представители, представители на извънпарламентарни политически сили, на институциите на Република България, на медиите, уважаеми колеги! Аз също искам да изразя благодарността на прокуратурата на Република България за поканата за участие в тази дискусия. Да изразя задоволството за сравнително подходящия момент, в който тя започва, както и очакванията ни тя да приключи своевременно, така че да гарантира възможността на изборната администрация да организира успешно следващите избори в страната.

Всички ние, които присъстваме тук, съзнаваме, че за да се гарантира един прозрачен и честен избирателен процес, както и да се предотврати манипулацията на изборните резултати, е необходимо да бъде направен един цялостен анализ на всички нормативни актове, които имат отношение към избирателния процес. Така или иначе сред тези нормативни актове попадат и Наказателният кодекс, и Наказателнопроцесуалният кодекс на Република България, поради което, вземайки повод от думите на господин Димитров, искам да кажа, че ние сме за идеята да се преосмислят наново текстовете в Наказателния кодекс, които гарантират защитата на конституционните права на гражданите.

Разбира се, единствено увеличаването размера на санкциите е доказало, че не може да бъде достатъчна гаранция за предотвратяване на нежелателни явления в страната, включително и по отношение на изборния процес, поради което аз лично намирам като много полезна идеята, лансирана от господин Методиев, санкции да бъдат предвидени не само в Наказателния кодекс и не само за физическите лица, купуващи и продаващи гласове, а също и за тези политически субекти, които се възползват от това нежелателно явление.

От друга страна, искам да заявя, че дори в настоящата редакция на Наказателния кодекс, прокуратурата на Република България успя да направи добра организация при провеждането на последните избори както за Европейски парламент, така и за национален в страната, благодарение на създадената добра организация на централно и местно ниво от представителите на прокуратурата. Това даде възможност за образуването и успешното – не, за съжаление, по всички образувани досъдебни производства, но то разкри и друга голяма слабост, която ние ще настояваме да бъде преодоляна. Това е недостатъкът в регламентацията на способа за доказване на този тип престъпление, което изисква задължителна промяна и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Надяваме се да успеем да убедим Правната комисия на парламента преди приемането на Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс за промяна в редакцията на чл. 172 от НПК, досежно възможността за използване на специалните разузнавателни средства за разследване и на този тип престъпления.

Като цяло искам да изразя готовността на прокуратурата на Република България да окаже пълното съдействие на Народното събрание, включително чрез - в случай на покана, разбира се, участие в работни групи по изготвяне на конкретни текстове от представители на прокуратурата, които показаха успешността в борбата с купуване и продаване на гласове, така че винаги можете да разчитате на нашето съдействие. Искам да се присъединя към казаното от господин Пенчев, че участието на представителите на съдебната система още в подготовката на текстовете в съответните нормативни актове, гарантира и нейното по-успешно участие впоследствие. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Тонева.

Преминаваме към непарламентарно представените политически партии.

Госпожо Христова, заповядайте.

ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Фидосова.

Благодаря, първо, за поканата НДСВ да участва в тази дискусия. В последните няколко години много сериозно и активно работим в областта на изборното законодателство. Впрочем ние бяхме една от първите политически партии, която подписа обществения договор с коалиция от граждански организации за провеждане на свободен и демократичен избор.

Ще се спра само на три въпроса и ми позволете да ползвам записки, които имам от дебати в НДСВ и обществени дебати от 2007 г. Това са въпросите за мажоритарния елемент, за задължителното гласуване и за изборния праг. Разбира се, искам да взема повод от това, което каза госпожа Бъчварова, и да си позволя да се върна от технологиите на политиката. То е, че най-важното е да се постигне консенсус за политическите тези, върху които ще се гради изборното законодателство. Аз мисля, че никоя партия не разполага с каквато и да е друга важна политическа теза, освен една-единствена политическа теза, върху която трябва да имаме консенсус – как да постигнем вярно и точно представителство на гражданите.

За мажоритарния елемент. Мисля, че мажоритарният елемент в България, и ние настояваме от няколко години, трябва да се постига с пропорционална листа с преференциално гласуване. С нисък праг на преференциално гласуване и то от 5%, както досега сме настоявали.

Също така смятам, че трябва да има едно допитване до хората относно задължителното гласуване. Задължителното гласуване може би на този етап в България е необходимо за нас, след като се разширяват толкова негативни явления като купуването на гласове. Разбира се, трябва да се направи едно допитване до хората. Ние като либерали бихме искали да чуем хората след една национална информационна кампания за плюсовете и минусите на задължителното гласуване. Но поне две неща постига задължителното гласуване – отпада мотивът за купуване на гласове и ще имаме реален вот на хората, а не както например сега избрахме кмета на София с по-малко от гласовете на един столичен район. Мисля, че трябва да има единство на правата и задълженията на гражданите в едно демократично общество.

Също така за задължителното гласуване ние не бихме си позволили да ползваме като мотив, че то е необходимо, някакъв етнически елемент. Даже предлагахме в предишния парламент да има данъчни стимули за тези граждани, които реализират активно своите избирателни права.

За изборния праг. Много е важно да се погледне политическото съдържание на един такъв фактор като изборния праг. Въпросът, който трябва всички да си зададем, е следният: трябва да преценим на каква част от българските граждани искаме да не се чува гласът – дали на 3%, дали на 4%, дали на 5%, дали на 6%? Мисля, че сравнително приемлив е сегашният изборен праг.

Иначе на технологичните неща няма да се спирам, само ще кажа, че ние сме за електронното гласуване, за биометричните данни, за районни преброителни центрове и т.н.

Поздравяваме ви с това, че възбуждате тази дискусия сред парламентарни, извънпарламентарни сили и граждански организации, но мисля, че ако успеем едно важно нещо да направим – участие на гражданския сектор и граждански контрол върху изборния процес, ще постигнем много.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Христова.

Има думата господин Стилиян Аврамов от партия ЛИДЕР.

Заповядайте.

СТИЛИЯН АВРАМОВ: Благодаря Ви.

Първо, искам да благодаря на Парламентарната група на ГЕРБ като инициатори на тази дискусия за поканата, че ни давате възможност да изкажем и нашата позиция.

По отношение на задължителното гласуване. В партия ЛИДЕР сме против задължителното гласуване. Смятаме, че това е по-скоро отговорност на всеки, а не задължение. Има го и в Латинска Америка, има го и в Европа, но така или иначе не е показало досега, че изпълнява това, което се възлага.

По отношение на мажоритарния избор. Всички тук присъстващи се изказаха, че той не се получи така, както беше замислен и както се очакваше. В този смисъл ние подкрепяме идеята на вицепремиера Цветанов за пропорционално гласуване с преференциални листи. Така ще отпаднат всички неразбории по реденето на листите и т.н. Който иска да гласува за личност, ще има възможност да гласува преференциално.

По отношение на избирателния кодекс, също подкрепяме идеята да обобщи и да събере в едно всички закони за избори – парламентарни, президентски, местни и т.н.

Имаме няколко конкретни предложения. Едното е в изборната администрация, по-точно в РИК и ЦИК да има по един представител на партиите, които са преминали 1% на предишни парламентарни избори. Според Закона за политическите партии той ни третира като такива и ни дава субсидии, дава ни право да ползваме общински и държавни помещения и въз основа на това го отправяме като предложение.

Бихме подкрепили предложения за вдигане на депозита, за индексиране на сумата, която е лимитирана за предизборна кампания със съответния процент годишна инфлация и някои други, които ще отправим в писмен вид. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Аврамов.

За изказване има думата господин Ангел Джамбазки от ВМРО.

АНГЕЛ ДЖАМБАЗКИ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.

Уважаеми участници в днешната кръгла маса, ще се постарая да изложа позициите на моята организация, така както бяха зададени като дневен ред.

По отношение на избирателните закони - кодификацията според нас е добър вариант.

Към тези закони, които изброихте Вие, госпожо Фидосова, ще си позволя да добавя и Закона за избор на Велико Народно събрание, той все още е в сила, и един въпрос, който не засегнахме в днешния ден, а именно въпроса за правната уредба на Великото Народно събрание, за неговите правомощия за промени на Конституцията. Това е друга тема, макар и свързана с днешната.

Този кодекс ние си го представяме като абсолютно изравняване на условията и начините на дейност на изборната администрация. Задължително изборна администрация, още повече хората, които се занимават с това професионално от Централната избирателна комисия и от институциите потвърдиха необходимостта от формиране на подобна структура. Така ще бъдат избегнати много от проблемите, които се породиха и на последните избори, поради това че различните видове изборни комисии се формират на партийно квотен принцип и резултатите от тяхната работа далеч не са блестящи. Особено в секционните избирателни комисии това е масова практика. Нашата обратна връзка, макар и далеч по-малка от уважаемите членове на Централната избирателна комисия, показва, че работата на секционните избирателни комисии от избори на избори става все по-незадоволителна като качество на броенето и на провеждането на изборния ден.

Избирателни списъци – възможност за активна регистрация. Това от само себе си ще изчисти списъците от мъртви души. Ще отпаднат всякакви подозрения за това колко хора гласуват в държавата и ще отпадне възможността в едно село, в което живеят 20-30 човека, да гласуват стотина, което в годините назад е сериозен проблем и изкривява представителството.

По отношение на секциите в чужбина. Те според нас би следвало да бъдат разкривани само в сгради на българската държава или дипломатически и консулски представителства под контрола на съответните звена на Министерството на външните работи и под контрола на съответната Централна избирателна комисия. Потвърждаване, разбира се, и запазване на принципа на уседналост. По този начин се избягва двойното гласуване, той според нас е полезен.

По въпроса за електронното гласуване. Стига да е възможно и реализируемо, това е бъдеще и това е стъпка, която трябва да се развива.

По отношение на системата за провеждане на изборите. Според нас най-удачната система ще бъде пропорционалната с възможност за пренареждане за избор.

По отношение на задължителното гласуване – твърдо „за”, но не с мотивите на представителите на политическа партия „Атака”. За нас какъв е един човек по религия не е критерий за това дали е добър или лош български гражданин. Задължителното гласуване поне на първо време с въвеждането си ще премахне един от най-големите пороци на днешната избирателна система, именно купуването на гласове, ще го обезсмисли. Когато бъде въведено, ще стане безсмислено да купуваш определена бройка гласове, тъй като тя в никакъв случай няма да бъде достатъчна, за да промени избора в една или в друга посока. Може, разбира се, да бъде свързано с данъчни облекчения, но така или иначе според нас това ще е нещо полезно.

Предлагаме също така няколко технически неща в уредбата на избирателното законодателство, като намаляване на възрастта за упражняване на активно избирателно право на 16 години. Това ще повиши интереса към изборите и избирателната активност.

Склонни сме да обсъждаме въвеждането на образователен ценз за упражняване на активно избирателно право, отпадане на деня за размисъл, който е абсолютен анахронизъм вече в днешното законодателство.

Също така един маловажен, но дразнещ въпрос в деня на изборите – отпадането на забраната за оповестяване на данните, екзит полът в реално време. Така или иначе, когато започнат избори, всички медии, радиа и интернет сайтове броят цветенца, продават книги, филми и т.н. Това е абсолютно ненужно и безсмислено. По-добре да се обявява, в това няма нищо лошо. Обществото не е в 1990 г. и обявяването на тези резултати не би изкривило според нас избора.

Това е в общи линии, госпожо Фидосова. Ние ще ви изпратим тези предложения и писмено. Искам да помоля за обратна връзка за нещата, които вие предлагате също така да бъдат получавани по електронна поща. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Джамбазки.

Уважаеми колеги, води се стенограма на днешната кръгла маса, така че след подготвянето й в окончателен вид като протокол и текст ще ви бъде изпратен. Ще имате възможност да се запознаете подробно с изказванията на всеки един представител.

Сега остава да дадем думата на представителите на неправителствения сектор. Аз смятам, че трябва да вземете отношение накрая, след като чуете изказванията на политическите партии, защото вие сте истинският изразител на общественото мнение, нашият коректив. Надявам се, че не сте се засегнали от това, че сме оставили накрая вашето изказване. В същото време е добре да чуем освен вашите предложения, ако има и някакви критики към нас.

Тук присъстват от Фондация „Обща кауза”, Асоциация „Прозрачност без граници” и Сдружение „Хелзинкски наблюдател”.

Не знам от кого да започна. Господин Гарелов си е включил микрофона. Ако няма да се засегнете, давам думата на господин Гарелов от Фондация „Обща кауза”.

Ще ви помоля всички ваши писмени предложения, които вече имате, тъй като част от вас са ни уведомили за такива, да ни ги предоставите, за да можем да ги размножим и да ги представим и на останалите участници. Ще се надяваме, след като сформираме работната група следващата седмица в парламента, да участвате в заседанията като представители на неправителствения сектор, така че в условията на диалог наистина да постигнем консенсус по тази толкова важна тема.

Заповядайте, господин Гарелов.

ИВАН ГАРЕЛОВ: Благодаря Ви.

Ще започна с две предложения и една поправка. Първото предложение е следващият път да започнат изказванията по обратен ред. Все пак хората от политическите партии, представени от парламента, излагат своите позиции по-често и те са по-известни. Нямаше кой знае каква изненада в това, което чухме. Надявам се ние да се представим малко по-оригинално, да внесем нещо, което е по-различно.

Другото ми предложение се отнася до следното. Изключително ценно е, че тук са представени всички политически сили. За да не се стигне и този път до грубото налагане на волята на парламентарното мнозинство над другите, търсейки някаква изгода – реална или мнима, както беше последния път, нашето предложение е, ако няма консенсус между парламентарно представените политически партии по някакво заключително решение, това решение да важи за следващия парламент, след изборите, тъй като тогава никой няма да знае все пак кой ще е крайният победител. Мисля, че така е най-демократично и предпазва от изкушения.