„Определяне на законодателна рамка и Концепция

Поправката е, че аз представлявам една експертна група, която се нарича „Инициативи за реформа в изборното законодателство”. Тя е формирана през м. ноември 2007 г. Нейни членове са проф. Михаил Константинов, Илия Божинов, който стои до мен, проф. Драгомир Драганов го познавате добре и Димитър Димитров – преподавател в Нов български университет, последните двама отсъстват. Още тогава ние направихме един пакет от идеи и предложения. Няма да ги чета и изброявам сега, тъй като времето наистина напредна. Ще ви ги дам писмено, заедно с публикации от членовете на нашата група. Разбира се, в същото време всеки от нашата група и като личност изказва своите предложения.

Ще кажа само няколко думи по едно от направленията, по които сме работили, тъй като то е по-радикално предложение, в известна степен бих казал дори революционно за нашия политически модел. Това е въвеждане на схема за постигане на засилени парламентарни мнозинства с цел постигане на стабилни парламенти и избягване на неефективни безпринципни коалиции. Освен въвеждането на преференциално гласуване по партийните листи при възможно най-нисък праг, по който се говори, по който ние им даваме някакви различия, става дума за даване на допълнителни бонуси на първата и втората партия. Така че една партия дори да спечели с три гласа, ако е достигнала някакво ниво, да поеме отговорността за управлението и да не се прибягва до безпринципни коалиции, а в същото време втората партия да бъде достатъчно силна, за да имаме силна опозиция в парламента. Това ще засили борбата между партиите за спечелване на гласоподавателите, а не задкулисно едно служебно коалиране.

Едно от възможните опасения е дали този модел не предполага връщане към двуполюсния модел. Първо, тук не става дума за антагонистични полюси, например както беше комунизъм-антикомунизъм, а за двупартийно състезание, като резервата в тях може да бъде означена по различен начин – дали ляво или дясно, дали либерално или консервативно, дали социалистическо или християндемократическо, каквото животът подскаже. Няма да привеждам повече аргументи. Достатъчно е да си представите последните 12 години как биха изглеждали парламентите, как би изглеждала България, ако това правило съществуваше.

Ако се стигне до истинска, а не до козметична промяна на избирателна система, това би довело до следните положителни резултати: политиците от дадена партия ще бъдат мотивирани да се борят за гласовете на своите избиратели и ще бъдат отговорни пред тях. Това ще направи излишно задължителното гласуване, което според мен само би изострило етническото напрежение. Става дума за задължителното гласуване.

Между другото искам да коригирам някои изказвания – в Гърция вече няма задължително гласуване. То беше въведено в еуфорията след падането на военната хунта, но вече не съществува. Освен това наказания официално не бяха предвидени, тъй като това противоречи на Конституцията.

Така ще се ограничи политическото номадство. Гласоподавателите ще знаят за кого и за какво гласуват, и също ще бъдат мотивирани в своя избор. Ще бъде ограничено купуването на гласове, ще бъдат избегнати, както казах, безпринципните коалиции. Останалите партии ще изповядват едни и същи ценности или сходни, но ще се различават по предлагания принцип в тяхната реализация. Ще спре роенето на партиите, ще тръгне обратно процес на окрупняване. Националистическите и популистките образувания ще бъдат спрени в похода към властта, защото тяхната хранителна среда е разочарованието. Ще спадне етническото напрежение на партийна основа.

Само две, три бележки по някои идеи, които бяха изказани. Казах за задължителното гласуване, че ние сме против него. Ще предложим да има санкции за социологически проучвания, които доказвано манипулират и изопачават реалните обществени настроения. На последните избори имахме абсолютно очевидна манипулация от две агенции, доста известни, които си позволиха в деня преди самите избори да публикуват данни, които бяха грубо изопачение на действителното състояние, както се и оказа. Те просто изпълняваха някаква поръчка. Искаме да предложим също така в Българската национална телевизия и в Българското национално радио да не се заплаща участието на политически партии в предизборните дебати. Абсурдно е в обществени медии да се заплаща участието, тоест да са комерсиални.

С това приключвам моето кратко изказване. Както казах, ще внеса папката с нашите идеи и предложения, както и публикации на членове на групата при госпожа Фидосова.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Гарелов.

Господин Илия Божинов пожела думата, след това е госпожа Катя Христова.

ИЛИЯ БОЖИНОВ: Само да поясня, че аз освен това съм и експерт в едно сдружение, което не споменахте тук. Казва се ГИСДИ – „Гражданска Инициатива за Свободни и Демократични Избори”, което от 1990 г. отговаря за изборите в България. Преди година се появи някакво сдружение с подобно наименование, което беше споменато, но всъщност ако някой има двадесетгодишна история…

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля да ме извините, но ако обичате по темата.

ИЛИЯ БОЖИНОВ: Да. Започвам по реда на нещата, ще се опитам да бъда много кратък и конкретен.

По избирателната система виждам, че има някакъв консенсус да бъде пропорционална с преференциално гласуване, но имайте предвид, че има точно две противоположности, в които са изпадали, и двете са разочаровали хората. Едната е тази, която до момента се случва с евроизборите, а именно, че преференциалното гласуване нищо не направи. В края на краищата не доведе до никакъв резултат. По принцип хората малко гласуват преференциално, това важи за цяла Европа, не само за нас. Другият вариант е, ако ще се променя нещо, то се променя с много малко гласове, което отново разочарова, защото останалите ще кажат: „Сега заради хиляда гласа този излезе по-напред спрямо мен”. Така че за съжаление при преференциалното гласуване това е големият проблем, заради който не се смята, че е много мажоритарно. Защото или много малко хора в края на краищата преместват хората в списъците и не е много логично, или обратното – ако трябва много хора да го преместят, то нищо не става и си остава първоначалната подредба. Искам да ви кажа да нямате много сериозни очаквания, че преференциалното гласуване ще замести истинското мажоритарно, което гласува за конкретен кандидат с отделен глас.

Що се отнася до това, което се случи на изборите, нашата оценка е, че всъщност това не беше мажоритарно гласуване. Това беше някаква измислица, която няма нищо общо с нормално мажоритарно гласуване по света, където тежестта на мажоритарния глас е еднаква. Трябва да бъде кажи-речи колкото на пропорционалния, а оттам следва, че трябва да са 120 на 120 мажоритарни с пропорционални, но да не задълбавам тази тема. Видях, че вие все пак се ориентирате към някакъв вид система, тук почти има консенсус. Просто имайте предвид, че това не е панацея според мен. По-добре е да отидем към немската избирателна система, но това е дълъг разговор и вероятно няма да го говорим в близко време.

Другото, което според нас е важно. Избирателните книжа е хубаво да бъдат вкарани заедно със закона, защото иначе всяка ЦИК си пише някакви избирателни решения, но явно има разни глупости по тях. Просто заедно с кодекса да бъдат вкарани комплект избирателни книжа, а не всеки път да бъдат предлагани на президента, който да ги утвърждава, и след това да се окаже, че има някакви грешки, пропуснати полета, нещо не е измислено като хората. Малко повече работа на тези, които правят кодекса, но книжата да са готови, а не всеки път да се измислят.

Избирателните комисии. Да, нека да са професионално, но тъй като не можем да назначим всичките 12 000 комисии, очевидно че изборната администрация може да следва максимума може би до общинска избирателна комисия. Има две неща, които са важни: първо, секционните комисии да минават някакъв вид обучение, но не това, което е в момента - членовете на ЦИК отиват, обучават ги за един час, нито имат възможност да ги препитат дали нещо са разбрали. Добре е да има някакъв вид курсове, изпити и хората, които отиват и са членове на секционни комисии, да имат удостоверение – минал е курс, издържал е изпит, може да бъде член на секционна избирателна комисия. Защото в момента знам колко от вас са били наблюдатели реално в секциите, практически секционните избирателни комисии не си вършат работата. Те въобще не изпълняват указанията на ЦИК какво трябва да правят. Не го правят. Между другото няма и наказания. Според мен тук трябва да има и отговорност на всички тези комисии, ако не си изпълняват задълженията, както е описано в закона и в съответните документи на ЦИК. За нас обучението на комисиите трябва сериозно да се промени, и това да е функция на тази избирателна администрация, и отговорността на тези комисии да се увеличи.

За гласуването на инвалидите. Чух, че СДС казаха нещо за подвижни избирателни кутии. Това с кутиите е глупост, защото в рамките на една секция от хиляда човека трудно ще намерите 20 инвалиди, за да ходи кутията по тях. Неслучайно последния път, когато внесохте подвижни избирателни кутии, практически никъде не бяха използвани. Цялата работа е, че трябва да има подвижни избирателни секции. Например в „Лозенец” да има една секция, която да обикаля по дворовете на хората. Все пак в рамките на „Лозенец”, да речем, ще има поне 20 инвалиди, но в рамките на една секция трудно се събират. Трябва да се направи приличен тип законодателство, а не подвижна избирателна кутия в конкретна секция, за да може реално инвалидите да гласуват, а не само да отчетем, че имаме закон, пък той не се изпълнява.

По въпроса за купуването на гласове…

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Божинов, моля Ви да се ориентирате към приключване. Днес ние определяме политическата и законодателна рамка. Моля Ви да не влизате в подробности за избирателните секции и кутии, говорим само за рамката. Това са теми, които ще дебатираме напред във времето.

ИЛИЯ БОЖИНОВ: Едно изречение ще Ви кажа, другото ще го напиша и ще Ви го изпратя.

За електронното гласуване. Ако направите такова, аз ще ви се подпиша тук веднага, че ще имаме 600 хил. гласа от ромски произход електронно гласували и 400 хил. гласа от Турция. Всички ще бъдат по електронен път, ще гласуват перфектно и тогава елате да видите как ще се купят гласове.

Другото, което искам да кажа, е, че гласуването в чужбина трябва да има отделен 32-и РИК и в края на краищата тези хора да си имат някакъв представител, защото все повече българи ще живеят в чужбина и те трябва да имат конкретен представител. В момента в Силистренски окръг има представител, а българите в чужбина нямат. За мен това е нелогично и трябва просто да се промени.

Има още много проблеми. Има проблем с финансирането на избирателните кампании, с обществената телевизия, с имуществения ценз. Ние сме държава с най-висок имуществен ценз в Европейския съюз, десет пъти по-висок от Холандия, която е на второ място, което според мен е скандално, но виждам, че интересът е в друга посока. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Божинов.

Госпожа Катя Христова, представител на Асоциация „Прозрачност без граници”.

КАТЯ ХРИСТОВА: Благодаря Ви.

Аз ще взема отношение точно от позицията на организация, чиято основна мисия е да осъществява гражданския контрол по отношение прозрачност, почтенност и честност на изборния процес. В този смисъл ние няма да вземем отношение като цяло в политическия контекст и рамката на предстоящите реформи в избирателната система, по-скоро по отношение на технологията, която би ни позволила повишаване на честността, прозрачността и почтеността на този процес.

В рамките на наблюдението, което нашата организация осъществи по отношение на изборите за представители в Европейския парламент и по отношение на изборите за Четиридесет и първо Народно събрание, бяха констатирани две основни слабости на системата към днешна дата, които резултират в отрицателната практика на купуване на гласове и на контролиран вот. Тези две основни слабости, от една страна, са действително липсата на почти всякакъв административен капацитет секционните избирателни комисии да преброяват избирателните гласове и, разбира се, липсата на носене на отговорност по отношение на нередности в рамките на този процес.

Няма смисъл да описвам всичко, което ние сме изложили в нашия доклад, който е обществено достъпен, който също така е предоставен на вниманието на всички институции. Имаше случаи в които секционните избирателни комисии бяха изцяло подвластни на въздействия от страна на застъпници на различни политически формати. Считаме, че това не е възможен механизъм за гарантиране честността и почтеността на избирателния процес. В този смисъл ние продължаваме да настояваме за разглеждане на модела на регионалните преброителни центрове, които единствени могат да прекъснат връзката между купуващите или контролиращите гласа, от една страна, и реалният резултат на изборния процес. По този начин се решават, разбира се, проблемите с ниския капацитет на членовете на секционни избирателни комисии, които ще трябва само да администрират гласоподаването, но не и преброяването на гласовете.

Вторият основен пропуск и елемент, който не стана ясен от изказването на преждеговорившите, е финансирането на политическите кампании. За съжаление, индексът на прозрачност на финансиране на предизборните кампании за България е изключително нисък. Там ние имаме множество предложения, които, надявам се, ще станат част от обсъжданията по-нататък, когато бъдем включени в работната група, която ще работи.

В заключение искам да кажа, че ние подкрепяме изработването на изборен кодекс, тъй като това е наше предложение повече от пет години. Освен това, смятаме, че много детайлно трябва да се осмислят всички нови предложения, които могат да доведат до нови форми на контролиран вот и купуване на гласове. Едно такова предложение, което чух, е системата за активна регистрация. Тя може да е много добра от гледна точка на политическия резултат – участието на гражданите, но от друга страна, трябва да подчертая, че това може да е механизъм за отчетливо контролиране на гласа на българските граждани и съответно купуването на гласове.

Завършвам с това, надеждата ни е действително да продължим да бъдем участници в работната група, която ще работи в това отношение.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Христова.

Аз вече заявих нашето намерение и желание за участие на неправителствения сектор през целия период на изработване не само на изборния кодекс, но и на промените в останалите закони, които е необходимо да се извършат.

Сдружение „Хелзинкски наблюдател” – господин Милко Бояджиев, заповядайте.

МИЛКО БОЯДЖИЕВ: Благодаря от сърце.

Времето, което ми е предоставено по регламент, е твърде малко, за да може задълбочено и по същество да се застъпят позиции във връзка с разискваната тема. Бих искал в тази връзка да кажа, че предадохме на ръководството на днешното съвещание два материала, два анализа, които се надявам, както беше и казано, да бъдат разпространени в парламента. Надявам се също така да бъдем поканени във връзка с нашите изложения в участие в работни групи или просто да бъдем изслушани по някои от тези въпроси.

Гражданско общество в България има, но то е толкова смачкано и ограничавано, че фактически се обезличава. Съществува жестока цензура и по електронните медии, и в печатните медии, които допускат на своите страници или в своите предавания само определена група или определена номенклатура от квази неправителствени организации, за които в няколко доклада на Европейската комисия е отбелязано, че застъпват позиции на своите чуждестранни донори. Бих искал да отбележа това нещо и заедно с това да благодаря, че на тази среща, поне донякъде, се даде възможност в едно кратко време на някои от истинските неправителствени организации да си кажат мнението.

Бих споделил също така, че слушайки разискванията в парламентарната зала, както и изказвания на депутати по медиите, че или съществува едно определено непознаване на проблемите, свързани с правата на човека, международните стандарти, или пък се познават, но умишлено, преднамерено се изкривяват. Изкривяват се с изказвания, които са в противоречие както с международните стандарти, така и с националното ни законодателство. Човек се чуди: ние правова държава ли сме, когато парламентаристи застъпват и прокарват становища, които противоречат на националното законодателство?! Що за правова държава сме?

Преди 12 години наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в лицето на господин Крофт, който тогава беше председател, направи в доклада си едно предложение до нашето правителство и до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във връзка с изборната администрация. Давайки за пример това, което става във Великобритания, където ежедневно определени служители актуализират избирателните списъци. Това е много важен въпрос, защото от тези избирателни списъци и тези мъртви души, които са над един милион по нашите списъци, се правят много фалшификации. Как вие можете да си представите, че от 4 400 000 души избиратели при Великото Народно събрание, тази година избирателите по списък са 6 900 000 души при население 7 200 000 души? Това са абсурдни работи, които се търпят и най-важното - в предишната изборна бюлетина на ЦИК беше отбелязано това, скромничко положение, че между 700 и 900 000 души в избирателните списъци са всъщност мъртви души. Това продължава да си върви така, защото очевидно някои са заинтересовани. Това не е проблем, който да не може да бъде решен в един ден.

Искам да отбележа също така, че при Четиридесетото Народно събрание сме направили някои предложения за решения на Народното събрание, които бяха приети с обещание, че ще бъдат разгледани. Аз ще спомена две от тях. Едното е във връзка с гласуването на лицата, които по силата на националните законодателства на държавите – членки на Европейския съюз, и на основание на Конвенцията от 1963 г. губят българското си гражданство при придобиване на гражданство на държава – членка на Европейския съюз, и не само на Европейския съюз. Този принцип за загубване на предишното гражданство е възприет под различна форма в почти всички европейски държави. По този начин обаче, бившите български граждани загубват или късат пъпната си връв с нашата държава. Затова има становище в Европейския съюз за сключване на двустранни договори между страните членки за запазване на предишното българско гражданство.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Бояджиев, моля Ви да се ограничите в изказването само по въпросите, които маркирахме. Пак Ви моля, само за политическата законодателна рамка. Предоставихте ми материалите в писмен вид.

Заповядайте, господин Димитров.

ЕНЬО ДИМИТРОВ: Правя конкретно предложение. Казвам се Еньо Димитров, експерт съм в същото сдружение, бивш дипломат, завеждащ секция „Турция”, и съм организирал разговорите по висящите въпроси с Република Турция в качеството си на такъв. Правили сме конкретни предложения, подписани от ръководството на Министерството на външните работи, когато аз съм бил там. Аз напуснах доброволно, в знак на протест и ще ви кажа, че тези предложения поради боричканията между политическите партии, които бяха на власт преди, не влезнаха и не бяха отразени в Закона за българското гражданство.

Направо слагам пръст в раната. Предложението, което беше подписано от двама заместник-министри при различни правителства - Иван Христов и госпожа Праматарова, се състои в следното: лица, придобили гражданство на страни, с които България е имала или има спогодби за изселване, за размяна на население или за установяване, няма какво да говорим за уседналост, губят българското си гражданство от момента на придобиване гражданство на тези страни. Ангорският договор, който в момента все още е в сила…

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Димитров, ще си позволя да Ви прекъсна. Предоставихте ми писмено тези два материала, ще ги размножим…

ЕНЬО ДИМИТРОВ: Аргументацията на тези предложения се съдържа в самите договори, които споменаваме. Тези договори не бива да бъдат пренебрегнати, защото те бележат…

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Димитров, ще Ви отнема думата, извинявайте, но днес темата беше определена. Благодаря Ви.

Последно изказване.

Извинявайте, госпожо Чавдарова – като представител на местната власт, имате думата.

ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря.

Голяма чест е да говориш последен. Затова ще започна с благодарност първо към председателстващия, че ми даде думата, и второ, да поздравя, че се слага началото на един дебат в широк мащаб, поканени са различни страни и това е добре. Слушах много внимателно дискусията. Искам да благодаря на всички досега изказали се, които останаха да чуят и мнението на останалите участници.

Ще добавя към дебата две неща. Виждаме, че има консенсус, че се отива на изборен кодекс. Моля да ни оставите в дебата, тъй като трябва да се съхрани спецификата на местните избори. Има неща, които могат да се унифицират, но има неща в местната общност, в малките общности, които ще трябва да съхраним.

Това е първата заявка.

Втората. Потвърждавам повдигнатите въпроси, че темата частични избори се нуждае от по-добро регулиране. Те са главно при нас и непрекъснато при нас, особено на ниво кметства.

Потвърждавам необходимостта и от системите на обжалване. Не можем да допускаме цели общини дори по една година да стоят без общински съвети и без ръководства.

И минавам на два нови момента, просто заради стенограмата и заради това, че не бяха споменати, поне при нас има непрекъсната критика, за търсене на по-добро законодателно решение. Тук не бяха споменати като проблеми.

Първо, много често имаме критика в нашите общини за териториалните формирани общински съвети, които 100% са в центъра на общината. И всички 30-40 населени места извън центъра не са представени в общинския съвет. Има механизми, има начин, аз просто го съобщавам като един въпрос от дълги години. Повдигам въпроса на всяко публично заседание на общинските съвети.

И един друг въпрос, който също редовно се повдига и също не беше засегнат – мажоритарно избраният кмет се изправя на първата сесия на общинския съвет в лице със загубилите от него противници, които са ръководители на политически групи. Тоест играеш за изпълнителен орган, паралелно с това играеш и за общински съветник и на едното, и на другото място. Това дори в страни с по-висока политическа култура от нас създава проблеми, а при нас поне година и половина отнема, докато отзвучат такъв тип неща.

Това са само нови елементи, по които трябва в процеса на дебата по-нататък да се мисли и да се търси подобрено решение. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Чавдарова.

Последно изказване – заповядайте.

ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА, специалист по представителство и по защита на интереси пред парламента и пред институциите: Понеже съм работила в Тридесет и деветия парламент, когато се разглеждаше изборният кодекс, имам опит и от другата страна. Искам да фокусирам вниманието ви само върху две неща и да подкрепя най-вече изказването на госпожа Бъчварова.

Когато става въпрос за законова рамка и за избори, става въпрос за представителство. Известно е, колкото и да се правим на велики неправителствени организации, че нашето население не е представено нито по партийна линия, защото обикновено подкрепяме партийно издигнати кандидати, по-ориентирани и по-послушни към щаба на партията, отколкото към избирателите си. Известно е, че не сме представени и като неправителствени организации въпреки хилядите организации, регистрирани у нас. Шестдесет и девет процента от хората не разпознават организация-посредник.

В този смисъл смятам, че много важно ще бъде да каните неправителствените организации, които има какво да кажат, но подкрепям изказването на госпожа Бъчварова, че основният проблем е за това как да се осигури представителност благодарение на изборния закон. Моята препоръка е: използвайте всички инструменти за непосредствено проучване на желанието на хората.

И второто нещо, за което колегите тук за първи път повдигнаха въпроса, е финансирането на изборните кампании. Вие знаете, че корупцията, нечестната игра започват от финансирането на политическите партии, минават през финансирането на изборните кампании и оттам нататък рефлектират върху цялото законодателство, което така или иначе се приема. И не само да говорим само за чистите механизми и за тяхната прозрачност на финансирането, но съм разговаряла съм с големи представителни неправителствени организации, може би е добре по американски модел, те поне имат такива опити и, ако се легитимира не непосредственото издигане на кандидати от организации, но легитимната публична защита и дори под формата на финансова подкрепа на определени кандидати. Вие всички знаете, че това се прави под сурдинка от всички големи организации, те решават кого ще подкрепят. Смятам, че ако има едно такова решение, това в голяма степен би редуцирало корупционните моменти.

Пожелавам успех на работната група!

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, ще се опитам много накратко да обобщя резултатите от тази днешна кръгла маса по темата: „Определяне на политическа и законодателна рамка за промени в изборното законодателство”. От предварително очертаните в началото осем теми ние днес с представителите на парламентарните групи и с представителите на партиите и коалициите извън Народното събрание успяхме да постигнем консенсус по половината от темите и то пълен консенсус. Това са темите за изборен кодекс, за пропорционална избирателна система с преференциален вот, но с по-нисък праг. И тук един от преждеговорившите имаше притеснение за това че дори да е по-нисък прагът, пак ще доведе до това българските избиратели да упражнят този преференциален вот. Ще доведе, уважаеми колеги, ако всички ние си свършим работата, ако ние успеем наистина в рамките на следващите шест месеца да изработим този избирателен кодекс, да изработим промените, които са необходими в другите закони, а именно Закона за политическите партии, по който вече започна дебат, Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс. Ако има достатъчно рамо и достатъчно продължителна разяснителна кампания за това, че българският гражданин като избирател може да упражни правото си преференциално, а това е истински мажоритарен вот, в една пропорционална листа и на местните избори, и на евроизборите, и на изборите за народни представители, аз смятам, че всички ние ще постигнем тази голяма цел, която днес си поставяме.

Почти всички се изказаха за категорична промяна на правилата за организиране и провеждане на изборите в чужбина. Факт е, че има множество констатирани нарушения, но истина е и че те се дължат на това, че няма достатъчно ясна регламентация, както и на още няколко въпроса.

Аз ви предлагам днешната кръгла маса да приключи, като приемем няколко конкретни неща, тъй като тук са представителите все още на всички парламентарни групи, колеги, предлагам да приемем три точки.

Първата точка да бъде да си поставим един много кратък срок парламентарно представените партии и коалиции в българския парламент за определяне на окончателна политическа рамка на новото изборно законодателство и ви предлагам крайният срок да бъде 10 февруари.

Предлагам ви да определим също в много кратък срок и законодателната рамка на кодекса веднъж като параметри, какво ще разписваме вътре, какво ще унифицираме, какво не, втори път – като други закони и текстове в закони и кодекси, които трябва да променим.

И не на последно място, може би и най-важното нещо, е да имаме ясно разписан график за изработване и приемане на тези промени. Тук смятам, че ще получим подкрепата и от представителите на институциите, и от представителите на неправителствения сектор, на останалите политически сили.

Искам да заявя нашето желание и покана към всички вас, които днес бяхте поканени тук, за активно участие в изработването на тези промени. Ако ние, представителите на политическите партии, успеем да се справим особено с първата точка, която представих на вашето внимание, а именно определяне на политическата рамка, много бързо ще можем да подадем топката към експертите, така че да започнат с наше участие, разбира се, да изготвят конкретните текстове.

Имате ли възражение по така направените предложения от мен, колеги?

ОБАЖДАТ СЕ: Не.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В тази връзка представителите на парламентарно представените партии и коалиции, знаете, че ние проведохме няколко пъти среща с всички парламентарни групи, всяка парламентарна група излъчи свои представители за сформиране и на парламентарна работна група. Определихме това да бъдат по двама представители. Следващата седмица, може би във вторник на извънредното заседание като извънредна точка се надявам да гласуваме състава на тази работна група, за да може тя да започне да работи, да покани експертите, да покани останалите представители, така че наистина да постигнем тази голяма цел, която си поставяме.

Аз благодаря и на проф. Константинов за това, че каза, че ние трябва да си поставим наистина висока цел, ако можем до края на м. юни да сме готови, ако не, компромисен вариант до края на годината. Колеги, апелирам към всички, нека до края на м. юни наистина да сме готови с всички тези промени и да предоставим на българското общество един нов избирателен кодекс, промени в останалите закони, които касаят изборния процес, защото смятам, че дължим това на българските граждани.

И последно изречение, предлагам едно от първите неща, които трябва да направим паралелно с изработването и постигането на консенсус по политическата рамка, е да подготвим въпроси, които да отправим до Конституционния съд за тълкувание на някои от текстовете на Конституцията, засягащи изборното законодателство. Господин Методиев маркира някои от тях. Със своите тълкувания те ще ни помогнат, ще ни насочат в правилната насока, така че когато изработваме текстовете (напомням, че тук почти всички сме юристи), да не се лутаме в това на границата на противоконституционност ли сме, нарушаваме ли Конституцията, което ще ни помогне изключително много в нашата творческа работа по изработването на тези промени.

В заключение искам да благодаря на всички за това, че днес уважихте нашата покана, за това, че участвахте в този дебат, за това, че спазихте добрия тон, за това, че имате желание да водим такъв диалог. И аз смятам, че ако всички ние успеем да запазим този диалог и този тон, наистина ще постигнем този резултат, който желаем да постигнем, и тази цел, която си поставяме.

Благодаря и на медиите за това, че присъстваха на днешната кръгла маса.

(Край 12,55 ч.)
Стенографи:

Мая Станкова

Галина Мартинова

Катя Бешева

Валентина Меченова

Мария Янева