„Определяне на законодателна рамка и Концепция

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.

Господин Методиев, ще помоля наистина накратичко.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Около 55 секунди,. Благодаря Ви, госпожо председател.

Колеги, госпожи и господа! Аз ще се спра само на един въпрос допълнително към това, което каза господин Мартин Димитров. Ние имаме разработено мнение, което сме представили. Първият, базовият въпрос, това е конституционният въпрос. Ако искаме да направим избирателен кодекс и в него да вложим нови неща, то трябва да се направи следното: да се уточни правото на гласоподаване за различните видове избори само на територията на Европейския съюз е конституционен въпрос; да се уреди правото на уседналост за гласуване за общински съветници и кметове – пет години за България за национални избори и една година за общински избори, е пак конституционен въпрос. Активното избирателно право цели да не се допускат лица и фактори, които нямат трайна връзка с общината и с държавата в тези периоди от време. И е конституционен въпрос. Разбира се, не сме измислили топлата вода. Това са неща, които са приложени от доста европейски държави: Дания, Швеция, Унгария и прочие.

Ние сме „за” премахване на депутатския имунитет и на кандидат депутатския имунитет, което е конституционен въпрос.

Ние сме „за” процедура по обжалване на изборните резултати, различна от съществуващата в момента само пред Конституционния съд, което пак е конституционен въпрос.

Ние сме „за” фиксиране на краен срок, с който може да се променя изборният закон преди провеждане на избори, за да спрем по нататъшните възможности за манипулация, което отново е конституционен въпрос.

Завършвайки в тези секунди, искам да кажа, че смятаме, че е необходимо в предварителната работа за провеждането на изборите да е ясно, че ще се въведат такива правила, с които ще се санкционират всички партии в изборния ден, които са си позволили и е доказано, че са купили гласове, като им се отнемат резултатите в съответните секции. Това е за нас най радикалният начин и същевременно най ефективният, за да се спре този отвратителен процес в българската демокрация. Благодаря Ви, госпожо председател.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА:  Благодаря Ви, господин Методиев.

Сега продължаваме, надявам се, с кратки изказвания от страна на представителите на...

МАЯ МАНОЛОВА: Политическите партии така или иначе използват по малко време, а всички останали ще трябва да говорят много над регламента.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ще си позволя да повторя това, което казах в началото. Ако възприемем като тон и като дух на тази дискусия, тонът, който звучи в парламента, на взаимни нападки, на взаимни обвинения на представянето на едни политически сили, основно от страна на управляващите – целите в бяло, и едни други, които допускат нарушения или са променяли изборното законодателство не по правилата, мисля, че няма да постигнем нищо позитивно.

Комисията, която беше създадена в парламента за проверка на изборните резултати, показа, че всички, политически партии така или иначе са се изкушили да злоупотребят да участват в контролирания вот, в купуването на гласове, да използват различни форми на икономическо влияние и на натиск.

Ако не си дадем ясна сметка, че ние тук трябва да прекратим с лицемерните изказвания и да проявим повече искреност и да търсим решения, които наистина да доведат до честно провеждане на следващите избори, от тази дискусия няма да има никакъв смисъл. Разбира се, всеки може да се упражнява върху другия, да вади различни аргументи от различни периоди, но мисля, че наистина трябва да се поучим от грешките, които допуснахме както в законодателството, така и в изборните практики и да се ориентираме към търсенето наистина на добри решения, и най вече решенията, които се приемат, да бъдат прилагани на практика. Това е очакването на хората. Мисля, че с едно говорене за това „кой, кога, какво и защо” ще започнем по един недобър начин тази дискусия.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.

Аз също ще ви помоля наистина да не навлизаме в тона, който използваме в пленарната зала, следвайки правилото опозиция/управляващи и взаимни нападки. Наистина идеята днес тук е друга и аз я обявих в началото и ви моля да направим тази дискусия, спазвайки добрия тон и това да няма нападки помежду ни, за да можем наистина да направим коментар по темите, които поставихме, и в условията, пак подчертавам, на диалог да се опитаме да постигнем консенсус по основни теми.

От представителите на институциите, първо ще си позволя да дам думата на госпожа Румяна Бъчварова, която е началник на политическия кабинет на премиера Бойко Борисов.

Имате думата, госпожо Бъчварова.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

Аз благодаря за поканата за възможността да участвам в тази дискусия. Вярвам, че ще разберете особената роля, в която се намирам – не бих могла да изразя институциално мнение, не бих могла да изразя личното си мнение, базирано на опита ми като професионален социолог. Затова искам във възможно най краткия срок, който ми е предоставен, да кажа няколко неща относно характера на тази дискусия в този момент – нещо, което е изключително необходимо.

Много дълго време този дебат тече, ще се съгласите. Като слушам това, което беше представено като позиция на политическите партии, мисля, че ние просто продължаваме този дебат, който започна преди две години. Няма големи изненади. Ако трябва да бъдем честни, няма теми, по които има съществено разминаване. Мисля, че и затова тонът до този момент е сравнително спокоен.

Това, което се случи през последните две години, е, че дебатът, според мен, премина изключително много в технологична плоскост – какво и как да се случи, и беше загубен или беше подценен неговият политически аспект, а той е най важен. Затова контекстът, в който институцията, която представлявам в момента, и работата, която ще бъде свършена, разглежда този дебат точно в политическия контекст. Той е много важен, защото каквото и да се направи всеки трябва да отчита резултата, който ще бъде постигнат и да декларира, да заяви публично резултата, който, според него, ще бъде постигнат с едно или друго предложение.

Това е изключително важно, за да могат и гражданите да бъдат много добре информирани, пък и да има памет затова кой какво е направил в хода на една такава дискусия. Защото всъщност най големият проблем на всички опити досега да се направи едно ефективно законодателство, безспорно, за да се гарантира честността на изборния процес, то е в основните съмнения, че този процес наистина е честен и се провежда, като се започне с технологията, с избирателната система и се свърши с по-общите аспекти, които се въвеждат, включително и времето, в което това се случва. Затова мисля, че всяко едно предложение оттук нататък и в хода на дискусиите трябва да започва с резултата, който иска да постигне за политическата система, за развитието на политическия живот.

Мисля, че поредиците от дебати за изборното законодателство трябва да започне с дебата затова как можем да подобрим политическата система без, разбира се, да нарушаваме Конституцията. От общия тон на изразените мнения ми се струва, че когато се стигне до един консенсус затова кое е добро за българската демокрация, може да се постигне и гласуване за промяна в Конституцията, ако това, естествено, отразява убеждението, че ще има позитивен ефект върху общия изборен процес и политически процес.

Най големият проблем, естествено, остава честността на изборите и оттук нататък всъщност се развиват всички сюжети, които показват съмнение в честността на процеса - всички поводи и фактори, които демотивират избирателите да участват, макар че, ще се съгласите с мен, на последните избори тази избирателна активност, която постигнахме, на практика беше реакция на всички опити тя да бъде потушена по един или друг начин.

Мисля, че има достатъчно добри експерти и парламентаристи, които в този ранен етап могат да предложат решение, около което да има общо мнение, да се постигне решение на този въпрос. Но при всички случаи задачата няма да бъде лесна. Това трябва да си го признаем, до два или до три месеца едва ли ще имаме резултат, защото става въпрос за промени не само в общото изборно законодателство, а и за промени в други закони, които в крайна сметка трябва да доведат до това да направим и политическия живот в страната и вътрешнопартийния живот доста по интензивен, доста по смислен и доста по ефективен.

Няма да повтарям всички негативни процеси, явления и факти, с които всеки от нас може да обогати целия списък, с който разполагаме, но, за да имаме добре работеща политическа и партийна система ние трябва да имаме добре работещи партии. Може би оттук трябва да започнем да мислим в контекста на основните промени.

Другият аспект, с който трябва да мислим, тук мисля, че няколко пъти беше казано, е, че трябва да направим избирателната система такава, че да бъде харесвана от избирателите. Не знам как ще ви прозвучи, но, като човек с много дълга професионална биография, мога да ви кажа, че тук мнението на избирателите трябва да се тълкува по един различен начин, а не буквално – хайде, да направим едно проучване, примерно, за пропорционална или мажоритарна избирателна система. Интересът на избирателите е да има вярно и точно представителство. Това е интересът на българския избирател, а не неговото представителство да минава през случайни, интересни, дори оригинални инициативи на една или друга политическа партия – адекватно, точно представителство на обществените настроения, за да може да имаме един парламент, един орган – законодателен, висш орган, който да отразява обществените настроения в момента. Няма да припомням случаи, че всъщност почти целият мандат на предишния парламент мина в ситуация, в която основната политическа сила беше извънпарламентарна и съответствието между парламентарното и общественото представителство беше изключително деконцентрирано.

Затова основният мотив и основната цел на всички предложения трябва да бъде не само какъв ще бъде резултатът върху политическата система, върху конфигурацията в парламента, но и как ще се отрази най добре развитието на обществените структури и като резултат развитието на обществените настроения. В разговорите, които сме имали – и институционални, и лични, разбира се, си даваме сметка, въпреки че има съгласие, дилемите остават и те са изключително съществени. Те са в ръцете на българските парламентаристи. Няма просто и ясно решение, но ние трябва да знаем каква политическа система искаме да имаме – дали тя да бъде стабилна, и да работим за нейното стабилизиране такава, каквато е в момента, или напротив, трябва да я оставим изключително динамична, така че да можем да следваме по динамичното развитие в обществото. Това е голям политически въпрос. Трябва да знаем каква ще бъде системата, така че да гарантира формирането на стабилни мнозинства и кои мнозинства са стабилни. Виждате, че при всяка една парламентарна конфигурация имаме различна формула на управление, тоест ние дори нямаме достатъчно добри традиции, на които да се опрем. През последните осем години ако си спомняте, варираме от колебанията - дали двуполюсният модел, дали по-фрагментираният парламентарен модел работи добре, добре ли работят коалициите или не. Всичко това са политически въпроси, на които ние по някакъв начин трябва да се опитаме да отговорим, за да сложим в един общ контекст всяко едно решение оттук нататък.

Аз съм убедена, че конкретните, технологичните решения ще бъдат взети много по лесно, но трябва да има и отговор на политическите въпроси. Спирам дотук, защото превиших времето. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.

Ще си позволя да дам думата на представителите на Централната избирателна комисия.

Господин Александров, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа! Аз ще си позволя да акцентирам само върху един въпрос, който ми се струва изключително важен за резултата от тази поредица от дискусии. Естествено, изключително доброто в случая е, че тази дискусия започна в началото на мандата на Събранието и има достатъчно време да приключи по един добър начин. Няма да се спирам на примерите за това, че всички опити в последния момент да бъде променено законодателството в нечия полза обикновено се обръща срещу този, който го е правил.

Въпросът, който ми се струва изключително важен, е следният. В промяната на изборното законодателство има два аспекта. Единият е технологичен – там, където ние, седналите от тази страна на масата, можем да бъдем много полезни, ако вие го пожелаете, другата страна обаче е политическата рамка и политическите въпроси, които са предварителни за технологията. Тук аз ще си позволя само да маркирам няколко неща, тъй като политическата рамка може да създаде непреодолими проблеми пред технологията, а може и да създаде едни предпоставки за един добър закон или по-скоро кодекс, защото с четири закона ние просто побъркахме избирателите с различните начини на гласуване и с различните избори.

Що се отнася до политическите въпроси, на които ние не бихме могли да дадем отговор, ми се струва, че трябва да се започне оттам, че кодексът сам по себе си няма да реши проблема. Защото той е вързан с други закони и с друго законодателство, най-малкото със Закона за политическите партии. Няма как да направим правила на играта, тоест на състезанието, ако правилата за картотекиране на състезателите са неясни. Значи, по терена се мотаят безброй състезатели. Тук искам да отворя една скоба, че имаше един сравнително рестриктивен Закон за политическите партии и въпреки това от 250, те станаха 400. Предишното събрание промени този закон и го направи по-либерален. Само мога да предполагам какво ще се случи с броя на политическите партии. Оттам, според мен, идва проблемът и всички проблеми с опорочаването на изборите – от многото неясни състезатели на терена. Защото законите сами по себе си винаги са били усъвършенствани. Например Законът за местните избори – четири общи избора правим по приблизително един и същи закон, на първите избори имаше едно-единствено обжалване и мисля, че то доникъде не стигна. На последните избори те не излязоха от съда!? И това е заради безбройните играчи, които представляват неясно кого на терена. Това ми се струва, че е първият и съществен въпрос, тоест избирателният кодекс да се гледа в комплекс с други закони, защото той сам по себе си няма да реши всички въпроси.

По-нататък само ще маркирам въпросите, които би трябвало да получат политическото решение на българския парламент и тази политическа рамка вече може да бъде облечена в една добра технология, където ние бихме могли да бъдем полезни.

Дали да има мажоритарен елемент и в какъв вид, това е въпрос на политическо решение.

Искам обаче веднага да кажа по въпроса на технологията, особено за изборите за народни представители, за избирателната система, че винаги ще има недоволни, когато правим един избор на 31 места. Никога няма да бъдат съгласни как се мести един мандат другаде, защото имаме 240 по Конституция, няма как да се получат точни мандати във всеки район и винаги на някого му се взима една частичка и се слага някъде другаде, защото няма как да има половин депутат или частички депутати.

Гласуване в чужбина или начинът на гласуването в чужбина също е политически въпрос. Искам да кажа, че той, първо, е политически от гледна точка на това дали да има и как да го има, а, второ, как се провежда то като технология. Искам веднага да кажа, за да не навлизаме в технологичните промени, но то почти няма нищо общо с гласуването в България и е доста по-особено нещо. Най-малкото списъците се правят по един друг начин.

Избирателната система. По същия начин и тук трябва да има един изключително професионален разговор – проф. Константинов ще засегне това – каква да бъде тя. Тази система е математически модел. Тя не решава политическите въпроси сама по себе си. Трябва да е налице политическа рамка. За избирателната бариера, за всички неща, за тях трябва да има политическото съгласие и достатъчно навреме зададената рамка.

Накрая завършвам с това, че ще перифразирам Архимед, който е казал: „Дайте ми опорна точка и аз ще преместя земята.” Дайте ми политическата рамка и ако искате, ще ви напишем добра технология. (Оживление.) Завърших.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Александров.

Професор Константинов, заповядайте.

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря.

Естествено, благодаря за тази покана и за тази, надявам се, изключително полезна първа среща, която трябва да доведе до резултат.

Между другото, нека да бъдем реалисти – само за технологията по писане на текстовете, след постигане на съгласие по политическите параметри, ще трябват около три-четири месеца. Аз ще бъда лично много приятно изненадан, ако до края на лятната сесия на парламента това е готово. Нека обаче да си поставим реалистичния краен срок - края на годината. Между другото всеки срок след това вече е закъснение, защото влизаме в 2010 и в 2011 г., когато, знаете, че има два национални избора – местни и президентски избори.

Уважаеми колеги, позволил съм си да подготвя един анализ на политическите параметри в новото изборно законодателство, който в никакъв случай няма да чета, а ще предоставя копие от тях на представителите на ръководството на парламента и на представителите на политическите сили. Пълните текстове се намират на електронния адрес: ара.bg.

Ще спомена само разделите, по които да направим предложения и анализ на това до какво води едно или друго предложение. За формата няма да говоря вече, ясно е, че ще бъде кодекс. Това е най-правилното решение.

Следващият момент е задължителната необходимост от конституционни промени. За съжаление изборите са страшно зле уредени в съществуващата Конституция, да не говорим, че там няма нищо за евроизборите и този въпрос продължава да виси. Трябва да има конституционни промени, трябва основните параметри на законодателството да бъдат отразени конституционно. Това между другото ще уталожи мераците да се правят конюнктурни промени от поредната управляваща сила.

Въпрос, който, да не казвам слабо, но май никак не беше засегнат, това е въпросът за постоянната изборна администрация. Необходима е постоянна изборна администрация. Няма да се спирам върху нейните параметри. Законопроектът за тази администрация съществува на този сайт. Той би могъл да бъде първа глава на изборния кодекс.

Само ще кажа, че най-подходящият механизъм за назначаване и подмяна на членовете на постоянната изборна администрация, това е механизмът, по който действа Конституционният съд по време на изборен период - по време на национални избори 12-членната постоянна комисия се разширява до 25 души с 13 предложения на политическите сили.

Мисля, че Законът за допитване до народа би могъл да влезе в изборния кодекс, най-малкото защото 50 на сто от този закон са разни технологии - изборните комисии са същите, които произвеждат национални избори, така че Законът за допитване до народа не пречи да стане глава от изборния кодекс.

Много важна естествено е технологията на гласуването. Тук са направени предложения за това.

Ясно е, че ако имаме преференции и искаме бюлетината да не бъде голям чаршаф, ще трябва за национални избори и за избори за общински съвети да се гласува с отделни бели бюлетини със възможност за преференциално гласуване. За всички други трябва да се гласува с интегрална бюлетина, каквото впрочем и сега е положението. Между другото в много държави се гласува с въпросните чаршафи, но не съм сигурен дали българите няма малко да се объркат от това нещо.

Въпросът за изборната система е фундаментален въпрос. Тук са предложени четири варианта за пропорционална изборна система. Няма спор, че ще бъде пропорционална система. Защо няма спор? Нека да дам малко данни. В Европейския съюз има 27 държави, в две от тях системата е мажоритарна: Англия и Франция, в 5 - е нещо като смесена, а в 20 – е чисто пропорционална, почти навсякъде с преференции. Това отговаря на българската традиция, така че мисля, че спорът за мажоритарния елемент можем да го считаме за приключил: пропорционална система с преференциални листи и по възможност по-нисък праг, за да не лъжем хората.

Между другото искам само да ви кажа, че съществува една изборна система, която дава възможност да се отстранят недостатъците на сегашната. Тя е, когато освен регионалните листи, има една национална, която обира остатъците от неоползотворените мандати по районите. Системата действа изключително пропорционално на национално ниво, тоест партийните интереси са защитени в този смисъл. Така нареченото Политбюро на партиите влиза през националната листа и не е необходимо да го парашутираме по места. Тук сме хора, които знаят за какво става въпрос. Аз не съм много политически коректен и считам за несправедливо спрямо местните структури, когато от София, от централата, им сложат по един водач на листата, много често това е човек, който хората от района не харесват. Това нещо се ликвидира по този начин.

По отношение на изборните райони в момента системата дава огромни вътрешнопартийни изкривявания. Емблематичен пример е 2001 г. с 62 хил. гласа, БСП взима един мандат. Това е листата на Румен Овчаров. В същия момент с по-малко от 7 хил. гласа взима четири мандата в Ямбол. Софийската листа е абсолютно ощетена, а Ямболската се чуди откъде й е дошло това щастие на главата. Това нещо трябва да се премахне. Има няколко начина за това. Аз отдавна апелирам да се окрупнят изборните райони. Предложението – от сега съществуващи 30 района, 22 се обединяват два по два, остават 20 района с приблизително еднакво население и приблизително еднакъв брой излъчвани депутати. Конкретно предложение за това е направено в този материал. Принципът е, че не се делят областите и се обединяват само райони, които имат обща линейна граница, а не граница в точка, тоест има много голяма логика в това нещо.

По отношение на изборните ограничения, аз съм ги споменал.

Мисля, че има един въпрос, който не се засегна, но има смисъл и това е имунитетът. Имунитетът на кандидатите за народни представители и техните застъпници би трябвало да се коригира, защото вие знаете за ефекта, който аз ще нарека „Братя Галеви”. Би трябвало имунитетът да не е за един месец между изборите, а само за 21 дни и всички започнали производства преди това, включително задържане на лица под стража, да не се влияят от това, че изведнъж задържаното под стража лице се кандидатира за народен представител. Е, няма да може! И по света няма такова чудо. Стои човекът в затвора по някакви причини и е кандидат за депутат, застъпник и т.н. Ако е бил задържан несправедливо, после нека да съди държавата. Но не може да превръщаме изборите в цирк. Знаете случая с Данов във Варна и с Галеви в Дупница и т.н.

По отношение на парламентарното номадство, мисля, че въпросът може да се реши в законите, а не само чрез парламентарните правилници. Ясен е принципът – когато се напуска група, за която са гласували хората, да се напуска и парламентът.

Един технически въпрос. Математиката показва, че в парламентарните групи трябва да бъдат девет души минимум, не десет. Веднага мога да ви кажа резултати от гласуване, при които влизат девет души. Няма да имат група ли? Така че би трябвало този въпрос също да се реши.

Критичен е въпросът за гласуването в чужбина. Кой знае защо аз не чух компромисния вариант, който може да бъде предложен, а той е следният. За президент и вицепрезидент се гласува навсякъде в чужбина в секции, в които има поне по двама представители на българските власти. Това са посолски или консулски служители, назначени за членове на СИК от посланика. Естествено тук се включва и гласуването във всички посолства и консулства, където автоматически е осигурено присъствието на служебните лица. След това, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България се гласува само на българска или европейска територия, естествено при условията на принципа - това означава гласуване или в българските посолства и консулства, които са българска територия, или гласуване извън тях на територията на Европейския съюз при осигуряване на две служебни лица във всяка секция. Всички тези въпроси, които спомена и господин Нотев, и госпожа Фидосова, автоматически се задължават като се вменят съответните задължения на тези служебни лица. Те вече носят отговорност.