Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20
В няколко поредни броя ЛВ публикува материали от Литературни срещи, вдъхновени от романа
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Муканова, Мартин Касабов, екатерина Григорова и Тодор П. Тодоров са написани специално за „Литературни срещи есен 2023: 100 години Итало Калвино“, които се проведоха в Casa Libri на 15
| В няколко поредни броя ЛВ публикува материали от Литературни срещи, вдъхновени от романа „Ако пътник в зимна нощна Итало Калвино. Текстовете на Яна Букова, Валентин Калинов, Поли Муканова, Мартин Касабов, екатерина Григорова и Тодор П. Тодоров са написани специално за „Литературни срещи есен 2023: 100 години Итало Калвино“, които се проведоха в Casa Libri на 15 октомври – датата, на която е роден италианският писател. сенното издание на Литературни срещи“ е организирано от фондация Прочети София в партньорство с кино-литературния фестивал „Синелибри“ и със съдействието на Италианския културен институт в София. било толкова хубаво стъпалата є да докосват паркета, толкова хубаво, този паркет бил на 150 години била казала хазяйката, навън термометърът показвал 28 градуса, човек се бил чувствал наистина живи тя никога не била подозирала, че изневиделица ще падне такъв студ, ей така, като от нищото, просто ще падне от небето една нощ, когато всички спят по леглата сив началото, когато пристигнала и се настанила на виа Гойто, є била минала през ума мисълта, че зимата може би ще бъде трудно за живеене, защото палацото било старо, строено в края на XVIII век, с високи тавани и дебели каменни стени, с огромни стълбища, каменен под и масивни парапети, на долните етажи било много сумрачно, но по-нагоре ставало постепенно светло, но тогава тя не била мислила много върху тази мисъл как ще живее занапред тук, само била огледала всичко и веднага го била наела от хазяйката, която имала розова коса и била вдовица на някакъв маркиз, хазяйката живеела свита като мишка в мансардата, а централният апартамент на четвъртия етаж давала под наем, като го наемала обаче тя не била мислила за последиците за живота, нито за зимата, а вместо това била решила просто да продължи напред, но това било в началото налятото, когато била пристигнала тук, за да намери малко спокойствие за себе си, а сега вече било зима, нямало ли парно, не, парното не било включено още централно, имало климатик в едната стая, но откъм вътрешния двор, защото по закон не било позволено да се разваля фасадата на палацото, което било паметник на културата, но тя не била пускала климатика, поточно била се страхувала да го пуска, може би щяла да умре, защото чумата била в града от известно време, чумата ли, да, чумата, казал є бил преди известно време един от докторите, живущ на втория етаж, чумата ли, е, не била точно чумата, или поне не била онази чума, известната чума, но вече била тук тази чума, така бил казал този доктор една сутрин, нова чума, властите съобщавали и вестниците пишели затова, отначало малко дискретно, по разбираеми причини, но той не бил чел нищо, не четял вестници, не слушал новини, какво правел тогава, как живеел тогава, обичал да ходи на разходка в парка Маргарита ида чете под един кестен, преобладаващо литература отминалото, нов това време докато той се разхождал в парка Маргарита и четял под кестена, случаите на чума постепенно се били увеличавали, отначало бил само един случайна пакистански водопроводчик, но никой не обърнал голямо внимание, с работниците винаги били ставали такива неща, а и човекът се бил излекувал в крайна сметка, това било през лятото, пакистанците имали силна имунна система, защото ядели само къри, което сами си приготвяли потайна рецепта, но постепенно заболелите били почнали да се увеличават, а после били почнали ида измират един по един и затова властите взели да се стягат, вече имало доста жертви, преди всичко в университетския квартално никой не знаел колко точно, всичко било под сурдинка, извозвали труповете на млади студенти и студентки късно вечерта, за да не всяват паника сред населението, така є бил казал покойникът от втория етаж, този квартал обаче изобщо не бил далеч от виа Гойто впрочем и това много я плашело, какво щели да правят, всички щели да измрат в един момент, да, не било изключено в един момент всички да измрат, щом чумата се била завърнала, затова трябвало много да се внимава с климатиците, най-опасното време било времето, когато не е нито много студено, нито много топло, това било времето, когато чумата тръгвала в настъпление, всичко било хубаво навън и всичко било вече мъртво отвътре, можело впрочем да бъде и терористичен акт, в някои среди се говорели подобни неща, за умишлено заразяване и биологично оръжие, както є бил казал покойникът с докторска степенно след това є бил казал да не се притеснява, защото тази чума си отивала през зимата, тъй като не можела да живее на много студено, това било логично наистина, защото нищо не можело да живее на студено, дори и чумата, но все пак тя не била повярвала на думите на покойника, защото животът изглеждал много по-лесен, когато вече си умряла според нея там, където сее умирало през есента, щяло да се умира по същия начини през зимата, затова се била страхувала много от тази чума, сутринта била станала в лошо настроение, постепенно се била размразила, но нещо в нея продължавало и досега да стои озъбеното щяло да си остане озъбено до края, във всеки човек имало по нещо такова озъбено, сърце, бял дроб, бъбрече, не можело само да се лапа паста, пастата затопляла тялото, но не давала надежда на душата, тя била познавала и тази страна на съществуването, когато човек върви в пустотата на живота си с надеждата, че ще намери спокойствие за себе си, докато в един момент не стигне в тъмната зимна вечер до някой случаен ресторанти не се озове пред чиния с прясно нарязана мортадела, дали той не обичал мортадела, не, не обичал, като дете само повръщал от нея, а тя пък много била обичала мортадела, като дете баба є є режела комат хляб надве, тъпчела го с мортадела и поливала всичко обилно със зехтин, тя го ядяла и после се оригвала, това є бил един от малкото спомени, останали от детството, нататък всичко било мъгла, след като станала и се размразила, била изпила кафето си набързо, била си сложила две дълги поли една върху друга и била излязла на пазар, дълго търсила необходимите є зеленчуци на виа Клаватуре, но не могла да ги намери в крайна сметка, всички хора били някак унили на тази улица, в очите им се четяла тъга от отминаването на есента и настъпването на зимата, всички тези хора явно също като нея трудно били преживели тази студена нощ, първата порода си, и продължавали и на следващия ден да носят в себе си нещо озъбено, сърце, бял дробили бъбрече, затова накрая тя била купила пащърнак, резене, гулия, гулия ли, да, гулия, но не знаела още какво ще ги прави, нима той не бил усетил студа, през цялото време била говорела само тя, извинявала сена него нему ли било студено през нощта, не, през нощта бил спал непробудно, не знаел за климатиците, не знаели за чумата, защо тогава мълчал, мълчал, защото трябвало да изнесе лекция в неделя и се готвел да отпътува всеки момент, лекция ли, да, лекция, къде щяла да бъде тази лекция, щяла да бъде в София, в София ли, да, в София, къде е това, той все още не знаел къде е, вероятно било никъде, нищо и никъде, бил получил поканата няколко пъти по имейла, никъде ли, да, никъде, изглеждало є, че бил в лошо настроение сигурно защото само тя говорела за себе си досега, извинявала се за което, а той нищо не казвал за себе си, не, не било заради това, просто не се чувствал добре, сутринта имал температура, изпушил една цигара в леглото, а втората не можал да довърши, главата му била празна, сутринта кашлял малко, но това било ужасно, ужасно, ужасно, трябвало веднага да иде на лекар, а тя трябвало веднага да си тръгне, може битова била |