Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20

10
Литературен вестник 20-26.12.2023
Нищо и никъде
Валентин Калинов
Ако пътник в зимна нощ изгуби пътя си, ще пътува дълго за никъде, по пътя си ще среща единствено нищото, ще се разминава с нищото, без да обели и дума, и накрая ще изгуби живота си за нищо, в студи страх, затова пътуващите в тази зимна нощ трябва много внимателно да следват своя път, да бъдат бдителни по отношение на своя живот, без да губят нито за секунда контрол върху своите крака, без да трепват пред лицето на нищото, което ще съпътства стъпките им, постепенно преодоляващи зимната нощ, в която стъпка постъпка един човек се появява, стъпка постъпка един човек изчезва, изгубвайки се между всички стъпки, които разполовяват човешкия живот, който е само пътуване стъпка постъпка в една сякаш безкрайна зимна нощ, тази нощ била много студена, една нечовешки студена нощ, зимата още не била дошла официално, но тази сутрин зимата вече се усещала по прозорците, постените, по коридора и по крановете на чешмата, тази сутрин била напълно различна от вчерашната сутрин, усещането за зима било навсякъде, едно призрачно усещане, особено в ранните часове на нощта, усещане за голяма самота, за абсолютна изоставеност от всички и всичко, тя се била събудила изведнъж в подобна ситуация на изоставеност, дори не знаела колко е часът, когато студът пронизал сърцето є, после се обърнала и на светлината на нощта видяла циферблата на часовника, който показвал малко след три, станала да търси допълнително завивки в големия гардероб, който скърцал ужасно при отваряне, така че щом го била отворила малко след три сутринта, когато пътят бил най-дълъг и нощта била най-студена, тогава гардеробът, принуден да разтвори устата си по никое време, гракнал с такъв ужас в гласа, че вероятно бил събудил цялото палацо, ако разбира се, имало кого да събуди, защото повечето живущи били пенсионери, а те били мъртви отдавна, всички до един били с докторски титли, и се обръщали един към друг на „дотторе“, всички тези пенсионери били отдавна покойници, сега тя била живеела на виа Гойто, на пресечката с виа Марсала, ведно палацо от края на XVIII век, но първоначално била харесала друго палацо, разположено малко по-нагоре, на виа Пиела, която също била пресечка на виа Марсала, това била една много малка, червена уличка, по която можели да минават само скутери и колелета, но обикновено не минавал никой, в крайна сметка обаче се била отказала от виа Пиела, защото в онова палацо имало твърде много хлебарки, целият апартамент бил пълен с хлебарки, които по цял ден слушали радио и пушели цигари „Пал Мал“, само „Пал Мали нищо друго, освен радиото, което слушали по цял ден, поради което в апартамента миришело ужасно, тя се опитала да поседи малко вътре, но не могла да понесе мирисана цигарите им, затова се отказала от виа Пиела и се насочила към палацото на виа Гойто, досега времето било топло, пенсионерите с докторски титли пиели само еспресо след еспресо, защото нямали нито един зъб в устата си и четели вестници в кафенето отсреща, особено през последните две седмици било толкова слънчево, по нищо не личало, че ще дойде студ, досега тя била успявала да се справи само със завивките, които имала на разположение, оставени от хазяйката в кош с бележка на него, че допълнително завивки можели да се намерят в гардероба, но снощи за първи път била изненадана от среднощен студ, който изведнъж нахлул в съня є по най-ужасния възможен начин, била станала по никое време, почти вкочанена, и сещайки се забележката на хазяйката, почнала да рови в гардероба, но вътре намерила само проядени от молци одеяла, затова в крайна сметка била лежала сгъната в голямото легло до сутринта, в продължение на цяла вечност, завита стри ката завивки, миришещи на мухъл, омотана като пашкули пак зъзнела от студ, зъбите є пак тракали от студа сърцето є от студ за малко щяло да спре да бие, защото било извадено от строя, докато сякаш само преди ден всичко било сравнително прекрасно, животът бил друг, сърцето є си било съвсем наред, времето било толкова предразполагащо, червените тенти на всички сгради наоколо били дръпнати, прозорците били широко отворени, тя била ходила по цял ден боса вкъщи, пошляпвайки напред назад във всекидневната, усещането

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: