12 Литературен вестник 20-26.12.2023 от стр. 9 споделят трудността при четенето на този роман. Срещам хора, които рядко четат, но „Времеубежище“ демонстративно им става настолна книга. Защитават се бакалавърски тези върху него, но остават и въпроси без отговори. Та в този смисъл много радушно бих отбелязала инициирания от Културния център на СУ професионален дебат върху творбата с част от водещите литературоведски имена – Албена Хранова, Димитър Камбуров, Инна Пелева, Кристиан Фос, Мари Врина-Николов, Николай Аретов. (Изброявам конкретно тях, тъй като пиша тези редове преди случването на събитието и прочитите на тези колеги са предварително публикувани на страницата на Центъра) Контра на тенденциите, ми се иска академичните критически гласове да влияят повече върху по-широки кръгове публики. Що се отнася за преводен текст – личното ми предпочитание е Социология на литературата от Жизел Сапиро. В рехавата българска традиция (на проф. Яни Милчаков и доц. Емил Димитров) в тази сфера книгата на докторантката на Пиер Бурдийо запълва празно и актуално интердисциплинарно поле, което пресича литературна история и социология на изкуството и въобще на културата, включвайки проблеми на социопола, расата, професиите, медиите, издателската дейност, превода. Монографията за мене важна именно в тази посока, която се очертавана все по-дълбинно интегриране на проблемите на хуманитаристиката със социалните науки. Ще споделя и по-общото си усещане, че като цяло в последните години има една, за мен, позитивна промяна в качеството на детската литература. В предколедния тур през книжарниците ми направи впечатление обилието на интересни детско-юношески енциклопедии, с деликатното снемане на границите между отколешния дебат за детска литература и литература за деца, с качествените илюстрации и атрактивното оформление. И за да завърша кръговата си композиция – това е важно именно за култивирането на четенето от доста ранна възрасти за отношението към него. и ван
Сподели с приятели: |