Има много хора сред четящите тези редове, които се страхуват от жени. Да, знам, че някои от вас няма да си го признаят, но това не променя факта, че наистина се боите. Освен, разсипа се, ако сте жена, което навярно означава, че ви е страх от мъже. Всички ние можем да си представим какво е да изпитваш уплаха, защото всички се страхуваме от някого. От хора ли се боите или от Бога?
В действителност, въпросът не е толкова за страха, а на кого най-вече желаете да угодите. Ако целта ви е да угодите на хора, това най-накрая ще ви унищожи.
Имало един мъж, който се страхувал от жена. Името му било Ирод. Съпругата му се казвала Иродиада. Това било истинското й име, не псевдоним. Той се страхувал от тази жена.
Имало друг мъж, на име Йоан, който му казвал: "Не е правил- но да вземеш жената на брат си и да се ожениш за нея." На Иродиада не й се нравело, че Йоан говори такива неща на съпруга й. Тя искала да го убие. За да я вбеси още повече, Йоан продължавал да говори навсякъде, че това, което Ирод върши, е неправилно.
Трябва да проявите съчувствие към Ирод в неговото затруднено положение. Иродиада била наистина красива и той не искал да я загуби. Имал този конфликт в себе си. Искал да слуша Йоан, но също желаел одобрението на Иродиада, защото действително много я харесвал. Освен това се боял от Йоан, защото осъзнавал, че думите, които той говори, са от Бога. Ирод знаел, че жена му иска да убие пророка. Затова го защитил, като го поставил в тъмница. Все едно, че Йоан бил включен в програма за защита на свидетелите, но вместо да бъде в хотел с пет звезди, той трябвало да престоява в зандан.
Когато се страхуваме от хора, можем да позволим в живота ни да нахлуят малки компромиси. Не че отхвърляме Исус или Бога. Не че не вярваме. Правим тези компромиси, защото сме силно загрижени какво другите ще си помислят за нас.
Ирод много обичал да слуша думите на Йоан. Харесвало му да го извежда от тъмницата, за да говори той за Бога. Но когато го слушал, Ирод никога не го разбирал напълно. Думите на Йоан го обърквали.
Това е друго нещо, което се случва, когато започнем да правим компромиси. Наслаждаваме се да слушаме Божието слово към нас, но не го прилагаме на практика. Мислим си, че чуването, а не изпълняването, е важно. Библията говори за това в Яков 1:23:
"Ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се оглежда, отива си, и завчас забравя какъв бе."
Има много хора сред четящите тези редове, които се страхуват от жени. Да, знам, че някои от вас няма да си го признаят, но това не променя факта, че наистина се боите. Освен, разбира се, ако сте жена, което навярно означава, че ви е страх от мъже. Всички ние можем да си представим какво е да изпитваш уплаха, защото всички се страхуваме от някого. От хора ли се боите или от Бога?
В действителност, въпросът не е толкова за страха, а на кого най-вече желаете да угодите. Ако целта ви е да угодите на хора, това най-накрая ще ви унищожи.
Имало един мъж, който се страхувал от жена. Името му било Ирод. Съпругата му се казвала Йродиада. Това било истинското й име, не псевдоним. Той се страхувал от тази жена.
Имало друг мъж, на име Йоан, който му казвал: "Не е правилно да вземеш жената на брат си и да се ожениш за нея." На Иродиада не й се нравело, че Йоан говори такива неща на съпруга й. Тя искала да го убие. За да я вбеси още повече, Йоан продължавал да говори навсякъде, че това, което Ирод върши, е неправилно.
Трябва да проявите съчувствие към Ирод в неговото затруднено положение. Иродиада била наистина красива и той не искал да я загуби. Имал този конфликт в себе си. Искал да слуша Йоан, но също желаел одобрението на Иродиада, защото действително много я харесвал. Освен това се боял от Йоан, понеже Ирод навярно си мислел, че самото му желание да слуша думите на пророка вече е добро дело. Заблуждавал се, че това му дава някаква сигурност. Също както когато ходиш на църква, слушаш някой да проповядва добра проповед и си мислиш, че като си я чул, си се усъвършенствал и на практика не правиш нищо. Но дошло времето, когато Ирод трябвало да търпи последствията от това, че не прилагал на практика истината, която слушал.
Било тържество по случай рожден ден. Ирод поканил всичките си приятели, както и всички могъщи и влиятелни личности, които познавал. Дъщерята на Иродиада влязла и започнала да танцува, като доставила удоволствие на Ирод и на официалните му гости. Не само, че Йродиада изглеждала добре, но и дъщеря й била наистина привлекателна. Тя влязла и изпълнила еротичен танц, който силно допаднал на царя. Той казал на момичето: "Поискай, каквото си щеш и аз ще ти го дам, дори до половината от притежанията ми." Ирод си мислел също, че това определено ще впечатли всичките му приятели.
Момичето отишло при майка си и казало: "Какво желаеш да поискам?" Иродиада отговорила незабавно: "Поискай му главата на Йоан на поднос." Момичето избързало при царя и казало пред всички гости: "Искам още е този момент да ми дадеш главата на Йоан Кръстител на поднос."
Важното, което трябва да помним тук, е, че Йоан бил начинът, по който Бог общувал с Ирод. Именно чрез пророка Господ му давал шанс да се покае за всичките си лоши деяния. Именно чрез Йоан той имал взаимоотношение с Бога. Сега Ирод бил изправен пред избор. На кого да угоди? През цялото време той се поддавал и угаждал на хора. Първо, на жена си, после на всичките тези важни гости. Чувствал се много нещастен, защото бил обещал, пред всичките гости, да даде на момичето, каквото и да поиска.
Ирод бил преминал границата и сега чувствал, че не може да откаже на молбата на Иродиадината дъщеря. Това би го унижило пред приятелите му. И тъй, веднага изпратил палач със заповед да донесе главата на Йоан. Понеже Ирод желаел човешкото одобрение повече от Божието, той изгубил една възможност да има взаимоотношение с Бога.
За чие одобрение възнамеряваме да живеем ние? Дали ще живеем за Исус или за хората? Макар да казваме, че следваме Исус, понякога истината е, че в действителност живеем за одобрението на хората. Подобно на Ирод ние всъщност не вярваме, макар да убеждаваме сами себе си в обратното.
Запознах се с едно момче на име Бен, докато бях в Америка. Той бе пристрастен към хероина и обезверен. Бен отишъл на църква в Минеаполис и видял, че там има нещо, което на него му липсва. Видял, че хората имат удовлетворение и мир. Той поискал този мир в живота си. Станал член на групата, молел се с другите и участвал в дейностите. В резултат получил повече мир в живота си, отколкото бил имал преди.
Бен не предал живота си на Исус. Той предал живота си на групата. Разпознавал Божието присъствие в групата и виждал истинността му, но не бил предал себе си лично на Исус.
Скоро старите му приятели започнали да казват: "Човече, ти си толкова вън от всичко. Наистина си тъп и толкова дръпнат. Какво ще ти навреди просто да си пийнеш малко? Да изпушиш малко кокаин? Какво толкова?" Бен започнал да се поддава на натиска им в малка степен. Тъй като взаимоотношението му било с групата, а не с Исус, скоро изпаднал в по-лошо състояние от преди. Съпругата му тъкмо го беше напуснала и той бе сам самичък.
Ето какво става, когато вместо да предадеш живота си на Исус, го даваш на група, която вярва в Исус. Нужно е да следваме Бога. Има пълен контраст между историята на Бен и тази на Йоан Кръстител. За Йоан, най-важният оставал Бог. Той бил готов да рискува всичко. Понякога имал популярност сред хората. Всякакви личности отивали да го слушат. Излизали в пустинята, за да слушат Йоан. Искали да бъдат кръстени от него. Но той не обичал човешкото одобрение повече от Бога.
Това било много важно, защото дошло времето, когато хората спрели да го аплодират и да го търсят. Вместо да получава овации, той се оказал хвърлен в тъмница. Йоан трябвало да избира. За кого ще живее? Дали ще се интересува от това какво мислят хората или от това какво мисли Бог? Макар да знаел, че рискува живота си, Йоан продължавал да изрича думите, които Бог искал от него. Йоан дал живота си за това, което Бог му казвал да говори.
Точно това очаква Исус от всички нас. Той иска да бъдем толкова отдадени и захласнати по Него - независимо дали нещата вървят добре или зле, - че да желаем да Му се покорим.
За някои хора основата на взаимоотношението с Бога зависи от чувството им за популярност. То е по-скоро емоция, отколкото взаимоотношение. Бог иска да ни освободи от това. Той желае да го познаваме като приятел. Бог има духовно предназначение за всеки един от нас. Той иска да ни изпрати в света да кажем на другите за Него.
Всичко се свежда до въпроса: За кого или за какво живееш? Ако е за Исус, когато спреш да получаваш хорските овации и се окажеш в тъмница, ти няма да изгубиш вярата си. Ще знаеш, че не за друго, а за Божието одобрение живееш. Но ако живееш за човешкото одобрение, тогава в крайна сметка ще пропилееш дните си по едно безсмислено съществуване.
МАТЕЙ 14:1-12
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действат чрез него.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа; понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
А когато настана рожденият ден на Ирод, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирод. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. А тя, подучена от майка си, каза:
Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. И прати да обезглавят Йоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
Сподели с приятели: |