-19- ДУХОВНИ ПОПИВАТЕЛНИ
Спомняте ли си образа на човека, застанал пред всичките онези танкове на площад "Тианнамен" през 1987 г.? Той ме изуми. Не че войниците не правеха нищо. Те застрелваха хора, и ето ви го този младеж, сам самичък, да спира напредваща колона танкове. Мисля си за смелостта, която е имало това момче. Било е или лудо, или смело, или и двете. Неговата отдаденост ме предизвика, с готовността му да заеме твърда позиция за нещо, в което вярва. Хора като него са винаги предизвикателство за мен.
В Библията има един човек, който постъпил подобно на този студент, срещу когото прииждат танковете. Той също бил гражданин на страна, опълчена против него и против онова, което отстоявал. Налагало му се да се крие, иначе правителството щяло да го убие. Позицията, която отстоявал, била вяра в Бога. Правителството дотолкова отхвърляло Бога, че всеки, който Го поддържал, бил убиван. И тъй, ето го този мъж, един от малцината в страната, които стоят за Бога.
Бог му проговаря и казва: "Искам да отидеш при владетеля на тази страна, царя, и да се опълчиш срещу него и срещу всичките му пророци и негови хора." Името на мъжа е Илия. Той се среща с цар Ахав и му казва: "Искам да свикаш целия народ и пророците на Ваал."
Пророците на Ваал били около четиристотин и петдесет души и именно те се противели на Бога. И тъй, навярно царят си помислил: "Чудесно! И без това искам да убия този човек. Наистина ще бъде лесно. Той иска всичките ми пророци и хора да бъдат там. Това е моят шанс да го спипам."
В 3 Царе 18:21 е записано, че Илия застава пред хората на една планина и заявява: "Колко още ще се чудите кого да следвате? Колко време ще се съмнявате? Ако Ваал е Бог, следвайте него. Ако Господ е Бог, следвайте Него." Той изчаква отговора на народа. Казано е, че те просто го гледали втренчено, което сигурно кара човек да се чувства неудобно, затова Илия продължава: "Добре, нека направим един тест. Да построим два олтара. Вие постройте олтар на Ваала, а аз ще направя на Бога. Няма да палим огън на олтара, а ще помолим Бог или Ваал да запалят огъня."
Тогава Илия казва на Вааловите пророци: "Изберете си единия юнец, та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу." Те приготвят бика, който им е даден и Илия им предлага да действат първи. Проявил е учтивост, предполагам.
Представете си сега тези четиристотин и петдесет души, които викат към Ваал. Казва се, че викали, но нямало отговор. Танцували ли танцували около олтара. Това продължило приблизително три часа. Викали: "Ваале, отговори ни," докато танцували.
Тогава, около обяд, Илия им казва: "Викайте по-силно. Причината, поради която Ваал не ви чува, е защото не викате достатъчно силно. Може би е отишъл на почивка. Може би е отишъл в Испания, за да се отърве от дъжда. Може би спи." Илия говори тези работи, докато те стават все по-възбудени. Викат по-силно и се нарязват с ножове. Представете си тази натоварена сцена. В нея има много власт и сила и е дадена воля на огромна демонична енергия. Те правят това до вечерта. Няма никакъв отклик, никакъв отговор и никой не им обръща внимание.
"Сега е мой ред," казва тогава Илия. Той извиква хората да се приближат и подготвя Господния олтар. Слага бика и дърветата на олтара. После взема четири големи бъчви вода и кара хората да я излеят върху приноса, дърветата и камъните. Илия им казва да направят това отново и отново. Те повтарят и пот- ретват. Водата потича надолу по олтара и дори напълва рова около него.
Илия искал да се увери, че когато Бог отговори, те няма да си помислят, че е станало самозапалване или нещо такова. Той моли Бога да извърши нещо невъзможно, защото вярва, че Бог може да прави невъзможното.
"Господи, отговори ми, за да разберат тези хора, че ти си Бог и да обърнат отново сърцата си към теб," моли се той. Господният огън пада върху жертвата, дърветата и камъните и кара водата в рова да се изпари. Можете ли да си представите? Пламъците идват от небето и унищожават всичко.
Можете да си представите реакцията на хората. Те падат по лице и извикват: "Господ е Бог." Тогава Илия им заповядва да уловят Вааловите пророци. Завеждат ги в Кисонската долина и ги убиват там. Каква сцена! Нужно е да обрисуваме в съзнанието си това, което се е случило, за да разберем станалото после.
Илия отива на върха на планината отново, коленичи и се моли за дъжд. Изпраща слугата си да види дали има облаци, тъй като не е валяло от три години. Слугата вижда облак, голям около човешка длан. Ако сте били на планина в пустинята, ще знаете, че това не изглежда да е много голямо нещо.
Ето ви сега един огромен пустинен хоризонт и той вижда облак, колкото човешка длан. "Кажи на царя да се качи в колесницата си. Дъждът идва," казва Илия. И тъй, Ахав се качва в колесницата си. Илия го съветва да побърза да се върне в града, защото приижда страшна буря. Това няма да бъде просто приятен, ситен, скучен дъждец. Ще бъде дъжд с гръмотевици и светкавици, буря, по време на която не ти се иска да си навън. Небето потъмнява от облаци. Вятърът се засилва и завалява силен дъжд. Ахав потегля към града, като се мъчи да изпревари бурята.
Харесва ми следващата част. Господната сила слиза на Илия. Той вкарва мантията под колана си и пробягва целия път до град Езраел преди Ахав. Можете ли да си представите това? Той бяга пред колесницата, пред бурята. Навярно е имал дълга коса, която се е веела зад него, защото е спринтирал. Непосредствено зад гърба му идва буря с гръмотевици и светкавици и Божията сила е на него. Трябва да разберете, че това, което се е случило, не е било малко нещо. Никога не сме виждали Божията сила да действа, както тогава. Това е могъща сцена. Илия вижда, че Бог е жива и мощна личност.
Мисля, че има много други, които също са опитали Божията сила. Навярно не сме бягали пред бурята като Илия, но знам, че има огромен брой хора, които могат да се изправят и да кажат: "Бог е жив и мощен. Исус е реален." Бихме могли да говорим за чудеса, които се случват днес. Хора са били изцелени. Хора са идвали срещу мен в потенциално опасни ситуации и Бог ме е защитавал.
Веднъж, когато пътувах на автостоп в Америка с един мой приятел, се бяхме качили в пикап. Шофьорът извади оръжие изпод седалката си и го насочи в главата на моя приятел. Бог ни защити в тази ситуация.
По-добре от всеки друг Илия познавал реалността на Исус. Но след това изумително преживяване се случва нещо много странно. В 3 Царе 19 се казва, че една жена на име Езавел открива какво е направил Илия. Тя обичала да избива хората, които следват Бога. "Край. Виж само какво е направил," помислила си тя. И се зарекла да убие Илия на всяка цена.
Разбирате, че тук става въпрос за същия Илия, който изпреварва колесницата. Това е същият Илия, който застава пред целия народ и осемстотинте Ваалови пророци. Това е същият Илия, който вижда и опитва Бога по множество удивителни начини. И тази жена казва: "Ще го убия." Какво прави той?
Илия се уплашва и побягва, за да спаси живота си. Той бяга през пустинята и един ангел идва и го укрепява. Най-накрая пристига на мястото, където трябва да се срещне с Бога. Господ се явява на Илия и го пита какво прави там. Илия отговаря: "Аз съм служил много вярно на Господ Всемогъщия Бог. Но твоят народ отхвърли пътищата ти, разруши олтарите ти и изби пророците ти. Само аз останах, а сега се опитват да убият и мен."
Какво иска да каже той? Основно, че е работил напразно. Оплаква се за безплодието на своя труд. Илия сваля очите си от Бога, а вместо това поглежда ситуацията с Езавел. Току-що той е видял велика победа в живота си и е счел, че войната е свършила. Всичко е щяло да бъде чудесно и веднага след това идва нова битка. Когато Илия сваля поглед от Бога и поглежда ситуацията, той казва: "Уморих се да се боря."
Тогава Господ се явява на Илия и казва: "Сега искам да мина покрай теб." Надига се голям и мощен вятър, който разцепва една планина. Трябва да си го е бивало вятъра, за да разцепи планината, не мислите ли? Скалите се трошат пред Бога, но Бог не е във вятъра.
Казва се, че станало земетресение. Ако сте били свидетели на земетресение, знаете колко безпомощен се чувства човек. След земетресението идва огън, но Господ не е в огъня.
Тогава се чува тих шепот. Когато Илия го долавя, той си покрива лицето с мантията, излиза и застава на входа на пещерата. Един глас му казва: "Какво правиш тук, Илия?"
"Опитах се да направя най-доброто от себе си за Господ, но хората те отхвърлиха и не искат да ме слушат. Избиват пророците ти. Само аз останах, а сега се опитват да убият и мен," повтаря Илия.
Ако не сме честни с Бога, Той няма да ни разкрие силата Си. Илия бърка, като не Му казва просто, че го е страх и че е уморен. Вместо това, заявява на Бога, че не си струва да Му служи и че всичко, което Бог е направил, се е провалило.
Господ е верен. Ние толкова лесно сваляме поглед от Него и гледаме на Езавелите в своя живот. Фокусът се премества от Бога, чиято вярност към нас сме видели в миналото. Поглеждаме към ситуацията си и се плашим или започваме да следваме хора и групи вместо Бога.
Исус е този, който е верен, не някой лидер или група. В миналото някои хора възлагаха духовното си упование на мен. Не е ли това лудост? Те не чакат Исус, а аз да им дам нещо. Когато се сближат с мен, откриват, че съм същият като тях: слаб, несъвършен. Тогава губят вярата си в Бога. Понякога хората разчитат на някоя група, а не на Господ. Поставят групата на трон. Когато тя не отговори на очакванията им, губят вяра в Бога.
Нужно е да следваме Исус. Той е единственият, в когото можем да положим вярата си. За да Го следваме, трябва да Го познаваме. Наистина е необходимо да изследваме Библията. Ако все зависим от други хора да ни казват какво говори Божието Слово, тогава имаме проблем. Трябва да се научим как да разсъждаваме и да търсим сами Бога.
Някои от нас са склонни да обвиняват другите за духовното си състояние. Ако имаме проблем, това е по вина на групата или на лидера, или на еди-кого-си. Ако имам проблем във взаимоотношенията си с други хора, то е, защото те не правят нещо за мен. Нужно е да обърнем поглед отново към Исус.
Освен това се случва да се уморим да се борим. Аз мога да се отъждествя с Илия. Бог ме превежда през голяма победа в живота ми и веднага след това пак преминавам през трудно време. Тогава се нуждая от подкрепата на други хора. Не можем да устоим сами. Трябва да се борим, не можем просто да яхнем духовната сила на някой друг.
Нужно е да опознаваме Бога сами за себе си. Ако не го правим, няма да можем да устоим, когато настъпи моментът.
Докато наблюдавах как онези танкове приближават китайския студент, започнах да мисля, че танковете прииждат и тук. Танковете приближават, приближават срещу мен.
Ще устоя ли или не? Ще избягам ли да се скрия? Ако упованието ми е в хората, няма да устоя пред танковете. Ако бягаш и се криеш сега, мислиш ли, че ще можеш да устоиш, когато дойдат танковете? Ако нямаш собствена духовна сила, мислиш ли, че ще можеш да устоиш, когато започне войната? Време е да подходим сериозно към опознаването на Бога, защото когато битката започне, ние се нуждаем от Неговата сила, а не от своята.
Някои от нас са в робство, защото не гледаме сериозно на опознаването на Бога. Искаме просто да се наслаждаваме на духовната енергия на другите, но не желаем да отидем на планината и да Го търсим самите ние. Искаме да следваме и Бога, и Ваа- ла. Но Исус казва: "Следвайте мен, ако аз съм Бог." Исус е единственият, който заслужава да бъде следван. Нужно е да Го познаваме. Тогава, призове ли ни Бог да бъдем част от екип, ние няма да сме просто попивателни. Ще сме готови да даваме на хората и ще можем да устоим в Неговата сила, когато дойдат танковете.
3 ЦАРЕ 18:21
Илия дойде при всичките люде та рече: Докога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него.
Сподели с приятели: |