От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

-17- МОЛИВИ В НОСА ТИ

До мен стоеше Брайън Хейз. (Вижте Приложение­то) Брайън разбираше колко е важно да ни прие­мат в този клуб и тъй като имаше тънък усет за модата, му хрумна в какъв нов вид да се появи. Избръсна си напълно главата и носеше дълга офицерска мушама и големи военни ботуши. Бе­ше си сложил тъмносин молив около очите. (Ко­гато го поглеждах в студената мрачна нощ, ми напомняше за Фестус от семейство Адамс.)

За моя радост вратата се отвори и ни пуснаха вътре. Когато се влезеше във "Физ"-а, имаше маси с лак за коса и грим, които се предоставяха на посетителите за свободно ползване, ако при­ческата им се е развалила на път за клуба. Това можеше да се случи лесно, тъй като повечето хо­ра в Амстердам пътуваха с велосипеди и често валеше. Новопристигналите сядаха на тези ма­си, нагласяха си отново косата да стърчи нагоре или във всички посоки и поставяха плътно молив за очи и чер­но червило. Това беше важно, защото всеки искаше да бъде забелязан във "Физ"-а, поради което всички си правеха натруфе­ни, възможно най-алтернативни прически, за да се впечатлят един друг.

Отидох на дансинга и подех разговор с един човек, когото бях видял предната седмица.

"Харесва ли ти това място?" извиках аз.

"Ненавиждам го!" отговори той.

"Колко често идваш?" попитах.

"Всеки уикенд," каза той.

Проблемът е, че човек отива във "Физ"-а, за да се запознае с други хора, но преди те да пожелаят да разговарят с теб, тряб­ва да си наистина алтернативен и супер. За да бъдеш алтерна­тивен, обаче, трябва да се държиш така, сякаш не искаш да го­вориш с никого. И така, ето ти ги всичките тези самотни, за­жаднели за приятелство хора, сами, показващи колко са супер.

Светът дава лъжлива свобода като заместител на истинска­та, която Бог иска да имаме. Повечето хора мислят, че колкото повече се приближаваш до Бога, толкова по-малко свободен ставаш, но в действителност е точно обратното.

Хората във "Физ"-а не се забавляваха. Но аз съм открил, че колкото повече се приближавам до Бога, толкова по хубаво ми става. В Лука 2:10-11 се казва, че когато ангелите съобщават за рождението на Исус, те благовестяват голяма радост и идва­нето на Спасител на земята. Онова, което хората търсеха във "Физ"-а, беше радост и приятелство. Бог, а не дяволът, е създал музиката, танците, изкуството и цветовете, но Сатана предлага като заместител фалшиво усещане за радост.

Едно християнство без радост не е истинско християнство. Кога­то бях дете, моята представа за християнството не беше винаги радостна. Сякаш, колкото за по-"духовен" смятаха някого, тол­кова по-сериозен, изпънат и мъртъв бе той. Често аз и при­ятелите ми се опитвахме да внесем малко радост в църква­та.

Когато бях ученик в гимназията, през лятото в Минеаполис, САЩ, се провеждаха общи песнопения. В една неделна вечер всякакви църкви се събираха заедно, за да пеят в голяма палатка.

Аз и приятелят ми Фой искахме да внесем малко радост на този фестивал, затова купихме кутия, пълна с четвърт пръчки динамит. Взехме цигара и я сложихме върху дина­мита, за да има фитил от петнадесет минути. Запалихме пръчките и ги скрихме на различни места вътре в палатката и около нея, а след това се престорихме, че пеем.

След около петнадесет минути, когато цигарите изгоряха, дина­митът започна да експлодира и хората се разбягаха с писъци. Дойде полиция и се опитваше да разбере кой е запалил фишеците. Фой и аз просто се усмихвахме и пеехме, доволни, че сме могли да дадем своя дял, за да има радост по време на служба­та.

(Добре, прави сте. Това наистина не е израз на радост, а по-ско­ро на юношеско бунтарство. Но историята толкова ми хареса, че, така или иначе, реших да я използвам, затова предложени­ето ми е да игнорирате напълно горната илюстрация.)

Трябваше да ходя на молитвено събиране в църквата в сряда вечер. Всички сядаха на масите да се молят. Когато двадесет души се молят едновременно, това просто звучи като монотонно жужене.

Фой, аз и другите ми приятели сядахме всички на една маса. В определен момент изведнъж започвахме да мърморим еднов­ременно с пълна сила. Просто се опитвахме да внесем малко радост в молитвеното събрание.

Нашето взаимоотношение с Бога трябва да внася елемент на радост в живота ни и това ще повлияе на цялото ни поведение. Аз не съм сигурен какво точно въздействаше на нашето пове­дение, но в Матей 13:44 се казва:

Били ли сте някога влюбени?

Когато за първи път срещнах съпругата си Джоди, аз живеех в Амстердам, а тя - в друга част на Холандия. Тъй като нямах пари, единственият начин, по който можех да отида при нея, беше на автостоп. Спомням си една вечер, бе около полунощ, и аз стоях, изложен на мразовития зимен дъжд, в очакване да се добера до Джоди. Може да се запитате дали съм бил разстроен или разтревожен поради дъжда? Разбира се, че не! Аз бях влю­бен! Дори не ми пукаше за дъжда, студа или късния час. Щях да стигна до Джоди, дори ако трябваше да вървя. Времето и другите обстоятелства не можеха да намалят радостта ми от това да бъда с нея.

Скоро след това тя се премести в Амстердам и вече не трябва­ше да пътувам на автостоп, за да я виждам. И двамата бяхме заети с много дейности и аз ставах рано сутрин, за да закусвам с нея. Мразя да ставам рано сутрин. Но дали ме беше грижа? Не, аз бях влюбен, затова ставах рано, за да я видя. Ето какво трябва да бъде взаимоотношението ни с Бога. Нашата любов към Него трябва да ни мотивира да вършим с радост неща, ко­ито иначе не ни харесват.

Това не е повърхностна, нехайна радост. Веднъж бях на пло­щад "Дам Скуеър" в центъра на Амстердам и разговарях с един човек за Индия. Тъкмо се бях върнал от пътуване до там. Запитах го как е успял да понесе цялата бедност и страдание, които се виждат навсякъде в Индия.

"Аз не видях бедни хора в Индия," отвърна той със смаян пог­лед.

Не такава радост иска да ни даде Бог - повърхностна и нехай­на. В Евреи 12:2-3 се казва:
"Като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему ра­дост, издържа кръст, като презря срама и седна отдяс­но на Божия престол. Защото размислете за Този, Кой­то издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодуш­ни."
Не е било лесно за Исус да отиде на кръста. Всъщност, той отп­равя прошение, ако има друг начин да изпълни волята на Отец в своя живот, да стане така. В Лука 22:42-43 Исус се моли:
"Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Мо­ята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небе­то и Го укрепяваше. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята."
Казва се, че когато Исус се изправя пред перспективата на кръста, потта му става като капки кръв. Ето колко трудно му е било да се изправи лице в лице с кръста.

Какво му дава силите да продължи напред и да се покори на желанията на своя Отец? Това е предстоящата Нему радост. В Лука 2:11 ангелите оповестяват, че се е родил Спасител.