(В тази глава исках да сложа стикер от типа "драсни и помириши", но струваше прекалено много, затова Тон нарисува един и той изглежда добре, но принципът не действа.)
Беше много необичайно на "Първо Авеню" да се провежда християнски концерт, особено в Главната зала. "Първо Авеню", по времето, когато се представихме там, бе навярно един от най-важните клубове в централно-западната част на Съединените щати. Всички по-големи състави бяха свирили в него по едно или друго време. Мой приятел ми каза, че присъствал на изпълнение на "U2" там. Принс е използвал клуба за своя филм "Пурпурен дъжд."
По време на концерта, на сцената показахме осъвременено разпятие на Исус. Две момичета пристигнали за танцовата забава, която щеше да се състои след концерта ни. Веднага забелязали, че сме християнски състав и започнали да ни се подиграват и присмиват. Един барабанист, който беше от група, свирила преди нас, ги видял и попитал защо се смеят. Те изкоментирали, че сме някакъв тъп християнски състав. Той им казал, че трябва да внимават, защото това, което говорим, не е шега и посочил бармана, които бе започнал да се тресе и да изпада в силно възбудено състояние зад бара. Той се тресеше толкова силно, че му бе трудно да работи. Започна да се тресе дори още по-силно, когато взех да проповядвам след концерта, поради силата на Святия Дух, която бе дошла в клуба. Момичетата, които ни се бяха присмивали, толкова се уплашиха от онова, което ставаше с бармана, че си проправиха път и излязоха напред след концерта да се молят със състава.
Месец по-късно бях в Брухзалския затвор, един свръх охраняван затвор в Германия. Всичките му обитатели престояват там за най-тежки престъпления, половината за убийство или за други големи криминални прояви. Много от затворниците са с доживотни присъди.
Един мъж, който изтърпяваше доживотна присъда за убийство, излезе напред, пред съкилийниците си. Аз призовах да дойдат отпред тези, които искат да се молят и да поканят Исус да промени живота им. Той излезе, като знаеше, че по-късно щеше да бъде бит от другите затворници за тази своя позиция. Силата на Святия Дух го докосна толкова мощно, че човекът почувства Бог да го изцелява и да му прощава миналото. От онзи момент нататък той се промени и стана евангелизатор в затвора. Бих могъл да дам още много примери като този, когато съм виждал невероятната сила, която съществува в името на Исус.
Ако има толкова много сила в името на Исус, защо се чувстваме толкова безсилни? Защо църквата изглежда пред света плаха и старомодна? Светът не мълчи за онова, в което вярва - защо мълчи църквата? Кога ще излезе тя от дупката, в която се е свряла? Нужно е да желаем да кажем на хората за Исус и да стоим в неговата сила. Нужно е да сме готови да поемем риска и да живеем пламенен живот.
В Марк 5:1-20 е записана история за един мъж, който живеел в гробищата. Той бил много страшен, толкова умопобъркан и такъв пакостник, че хората от града все се опитвали да го вържат с въжета и вериги. Той постоянно се посичал с камъни и крещял. Градът се опитвал да го окове във вериги, но лудият все ги чупел. (Прилича на соло вокалиста на един състав, с който свирихме заедно.)
Той е като много хора днес, които се жигосват, продупчват и татуират. Най-новата мания в Амстердам е дамгосването и разрязването, които видях последния път, когато бях там.
Такъв е случаят с този човек, който живеел в гробищата. Той бил объркан, той бил наранен. Може би са му казвали, както на толкова много хора днес, че няма стойност. Може би никога не е изпитвал бащина любов. Той се изпосичал с камъни и викал. Поради болката си се отворил за демонични сили и бил обладан от тях.
Човекът вижда Исус и отново счупва веригите и се втурва на бегом и с викове от гробищата към Него. И тъй, Исус вижда лудия да бяга срещу Него. Трябва да е било доста ужасяващо да се наблюдава как този ненормален човек със счупени вериги, разкървавен, се спуска на бегом от гробищата. (Имате нужда само от малко дим и ще прилича на екшън.) Като крещи и хвърля пръски, той приближава в пълен галоп към Исус.
Е, ако бяхте Исус, какво бихте направили в ситуация като тази? Мисля, че отговорът е очевиден. Щяхте да избягате. Ако искаме да имаме пламенния живот, който Бог желае за нас, не е нужно да ни е страх от мъжа в гробищата. Няма защо да се боим от него.
Според мен едно от най-глупавите неща, които се говорят за духовното воюване днес, е, че трябва да се молим по определен начин или по определен ред, преди Бог да може да бди над нас. Или че само като казваме определен вид думи, ние сме защитавани от злите сили, които ни окръжават днес.
Ако има някой, който да съзнава факта, че наистина съществуват и действат зли духовни сили, това съм аз. Често съм виждал колко е реален духовният свят.
Спомням си един концерт, на който някакъв демонично обладан човек скочи на сцената и се насочи към член от състава по средата на концерта. Това действително ме обезпокои, защото бяхме имали лоши преживявания с хора като него. Понякога те наклаждаха огън и изгаряха брошурите ни или уринираха от подиума. (Не би било толкова зле, ако бяха пожелали да уринират в огъня, защото това щеше да предизвика много дим и на нас нямаше да ни се налага да наемаме машини за дим.)
Някой от групата ми отиде при него, погледна го в очите и каза: "Кротко в името на Исус."
Добре, къде в Библията се казва да използваме думите: "Кротко в името на Исус"? Не поради израза, които той използва, а поради взаимоотношението, което имаше с Исус, думите му имаха ефект върху демонично обладания. Той веднага се скова и уплаши. Слезе от подиума без инциденти.
Не чрез изговарянето на определени думи или молитвата по определен начин, ние имаме власт над злите сили, с които ще се сблъскваме, когато сме смели за Исус. Взаимоотношението ни с Исус е, което ни дава авторитет над тези зли сили. В Божието Слово се казва: "Този, който е в нас, е по-велик от онзи, който е в света." Ако Исус живее в мен и ме призовава да отида някъде, дали ще е в клуб на терористи или на сцената по време на анархистки фестивал - в какъвто и вид бърлога на лъвовете да ме призове Бог, - ако отивам, защото той е поискал това от мен и имам взаимоотношение с него, аз няма да се боя, така, както Исус не се е уплашил от мъжа в гробищата.
И тъй, Исус незабавно започва да гони бесовете от лудия. Те го молят да бъдат изпратени в стадото свине. Исус им казва:
"Добре тогава, вървете в прасетата." Всичките демони напускат мъжа и отиват в стадото свине, намиращи се наблизо.
В Марк 5:13 е записано, че цялото стадо, на брой около две хиляди свине, се спуска по стръмнината в езерото и се издавя.
Каква си мислите, че е била реакцията на хората от града? Не бихте ли сметнали, че те ще се зарадват? В крайна сметка, този луд - който ги е държал будни през нощта, плашел е децата им, отново и отново е чупел всички вериги, живеел е в гробищата – сега е напълно облечен и съвсем нормален. Човек би счел, че това ще ги зарадва. Но реакцията им не е такава, каквато бихте предсказали.
Вместо това, в стих 17 се казва, че хората започват да умоляват Исус да напусне тяхната част от страната. Те не молят Исус да напусне. Те го умоляват.
Защо реагират по този начин? Мисля, че отговорът е очевиден. Те са обичали свинете повече от хората. Така че въпросът, който трябва да си зададеш, е: За кое те е грижа повече - за свинете или за хората?
Знам, че много от вас, които четете сега, чувствате облекчение в този момент, защото си мислите: "Е, тази глава няма връзка с мен, защото аз не притежавам свине."
Да, обаче, има най-различни видове свине.
Съществува свинята "интимна връзка". Един ден си вървях по улицата в Амстердам и получих силното усещане, че трябва да се върна в стаята си. Това не ми се случва много често, но тогава го почувствах наистина много силно. Затова завих кръгом, върнах се в жилището си, отидох в своята стая и се озовах коленичил до леглото, без все още да знам защо съм там.
Следващото нещо, което осъзнах, бе, че съм започнал да се моля и усетих, че Бог желае да се моля за моята готовност да остана неженен за цял живот. С цялата искреност, на която бях способен, аз се помолих и му казах, че съм готов да остана не- семеен до края на живота си. Три дена по-късно срещнах Джоди, която накрая се оказа моята бъдеща съпруга.
Знам, че много от вас, които четете това, искате да оставите книгата настрана и да го опитате за себе си. Но идеята е, че свинята "интимна връзка" трябва да си отиде.
Колко хора са запращали на боклука духовното си наследство поради свинята "интимна връзка"? Колко приятели имам, които в университета бяха пълни с мечти, видение и плам за бъдещето, но поради свинята "интимна връзка" животът им е напълно съсипан?
Много хора са се отказали от невероятния живот, който Бог е определил за тях, защото не са искали да се справят със свинята "интимна връзка". Господ има велико духовно наследство и ние трябва да сме готови да предадем взаимоотношенията си на Него. Иначе съществува опасност да изгубим наследството си.
Някои хора си внушават мисълта, че могат да се влачат с невярващ приятел или приятелка и че някак си ще им повлияят да имат сериозно взаимоотношение с Бога. Или навярно Господ те призовава на мисионерското поле, а ти се увличаш по някой, който няма това призвание. Мислиш си, че някак си той или тя в крайна сметка ще прихване твоето призвание и че няма проблем ти да развиваш сериозна връзка с него или нея. Внимавай. Съществува опасност да запратиш на боклука своето наследство заради свинята "интимна връзка". Остави я да скочи от скалата.
Свинята "сигурност". Ако искаш да имаш наследството, което Бог е приготвил за теб, свинята "сигурност" трябва да скочи от скалата. Налага се да си готов да излезеш от зоната на своето удобство и да отидеш където и да поиска Бог от теб. Много хора са идвали при мен и са ми казвали, че биха извършили Божията воля за техния живот, ако Той желае, и след това са ми изреждали целия си списък от неща, които трябва да се случат: да бъдат близо до семейството си, да бъдат на село или в града, да свирят своята музика, да работят с тази или с онази група хора. Но докато не сме готови да извършим всичко, което Бог поиска от нас, ние сме в опасност да захвърлим настрана духовното си наследство.
Когато за първи път отидох да живея в бедния, централен район на Амстердам, ми беше много трудно, особено в началото. Понякога си лягах и изпитвах почти физическа болка. Чувствах се толкова самотен и ми беше мъчно за семейството ми в Америка. Ако исках да получа всичко, което Бог желаеше да имам, аз трябваше да съм готов да бъда несигурен понякога и да платя цената, за да видя Божията воля в живота си. Свинята "сигурност" трябваше да скочи от скалата.
Свинята "гордост". Когато с Джоди заживяхме заедно в Амстердам, имахме много малка издръжка. Бог ни осигуряваше работа за чистачи по домовете. Когато отивах в Америка, виждах приятелите си да започват своята кариера, да си купуват къщи и коли. Връщах се в Амстердам в моя малък нает апартамент, където работех като чистач заедно с жена си, за да имаме достатъчно пари за храна.
Понякога изпадах в объркване и се молех: степен и Джоди е учила в университет, а ето ни тук, в Амстердам, като чистачи по домовете. Затова ли ходих на училище - да бъда чистач?" Виждах в ума си всичко, което приятелите ми в Америка правеха. Чувствах Бог да ми говори и да ми казва: "Готов ли си да бъдеш чистач за мен, ако това е, което искам да правиш?“
Свинята "гордост" трябва да е готова да скочи от скалата, ако искаме да намерим наследството си в Бога.
Свинята "приемане". Ако искаш да откриеш най-доброто, което Бог има за теб, тогава трябва да си готов да плюят върху теб, да ти се присмиват, да те подиграват и да те вземат на подбив. Ако хорското приемане е най-важното нещо в живота ти, никога няма да можеш да извършиш велики неща за Бога.
Колко хора познавате, които са се задоволили с не най-доброто, защото не са искали да оставят свинята "приемане" да скочи от скалата?
Съществува свинята "моят тип хора". "О, само да ме призовеше Бог при моя тип хора. Очевидно Той не би поискал да работя с тези там, защото те не са моят тип хора, с които се чувствам удобно." Ако имаш такива мисли, може да пречиш на Бога да извърши велики неща в живота ти.
Дрезден, Германия, е един от центровете на неонацисткото движение в Европа. Знаете ли кой има едно от най-ефективните служения сред неонацистите там? Една баба! Тя не прилича на пънкар или на бръсната глава. Носи бабешки рокли и има бабешка коса. Тази жена има едно от най-мощните служения сред неонацистите и пънкарите в Дрезден, Германия.
Само колко християни са възпирали Бога да извърши нещо фантастично в живота им, защото са заявявали: "Това не са моят тип хора," вместо да кажат: "При които и хора да искаш да отида, Боже, аз съм готов - само ми покажи."
Въпросът не е как се чувствам аз спрямо някои от изгубените. Въпросът е как Бог се чувства. Готов ли съм да имам част от неговото съкрушено сърце за онези, при които той ме изпраща - които и да са те? Свинята "моят тип хора" трябва да скочи от скалата.
Свинята "пари" - вижте трета глава.
Свинята "личен живот". Никога няма да можеш да изживееш всичко, което Бог има за теб, ако не си готов да оставиш свинята "личен живот" да скочи от скалата. Когато в началото, след като се оженихме, се преместихме с Джоди в Европа, живеехме в малка стаичка, която вместо врата имаше одеяло. Трябваше да делим тоалетната с още петдесет човека, които също живееха в сградата. Хората просто си влизаха в стаята ни, защото нямаше врата, на която да почукат. Можех да кажа: "О, не, Боже, аз току-що съм се оженил и имам нужда от личен живот. Явно ти не искаш да правя това." Можеше да кажа: "не". Но ние с Джоди трябваше да сме готови да се лишим от свинята "личен живот", ако искахме да имаме това, което Бог желаеше да ни даде.
Много хора не желаят да кажат: "да" на Бога, защото не искат да се лишат от личния си живот. Ако аз бях казал: "не" на Бога поради свинята "личен живот", никога нямаше да изпитам невероятния живот, който Бог желаеше да ми даде.
Каква свиня ти пречи да кажеш на хората за Исус?
МАРК 5:1-20
И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се из- посичаше с камъни.
А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
И Исус го попита: как ти е името?
А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. И като дохождат при Исуса,
виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
Сподели с приятели: |