От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

-8- СВИНЕТЕ

По време на концерта, на сцената показахме осъвременено разпятие на Исус. Две момичета пристигнали за танцовата за­бава, която щеше да се състои след концерта ни. Веднага забе­лязали, че сме християнски състав и започнали да ни се подиг­рават и присмиват. Един барабанист, който беше от група, сви­рила преди нас, ги видял и попитал защо се смеят. Те изкоментирали, че сме някакъв тъп християнски състав. Той им казал, че трябва да внимават, защото това, което говорим, не е шега и посочил бармана, които бе започнал да се тресе и да изпада в силно възбудено състояние зад бара. Той се тресеше толкова силно, че му бе трудно да работи. Започна да се тресе дори още по-силно, когато взех да проповядвам след концерта, поради си­лата на Святия Дух, която бе дошла в клуба. Момичетата, кои­то ни се бяха присмивали, толкова се уплашиха от онова, което ставаше с бармана, че си проправиха път и излязоха напред след концерта да се молят със състава.

Един мъж, който изтърпяваше доживотна присъда за убийство, излезе напред, пред съкилийниците си. Аз призовах да дойдат отпред тези, които искат да се молят и да поканят Исус да промени живота им. Той излезе, като знаеше, че по-късно щеше да бъде бит от другите затворници за тази своя позиция. Силата на Святия Дух го докосна толкова мощно, че човекът почувст­ва Бог да го изцелява и да му прощава миналото. От онзи мо­мент нататък той се промени и стана евангелизатор в затвора. Бих могъл да дам още много примери като този, когато съм виждал невероятната сила, която съществува в името на Исус.

Ако има толкова много сила в името на Исус, защо се чувства­ме толкова безсилни? Защо църквата изглежда пред света пла­ха и старомодна? Светът не мълчи за онова, в което вярва - за­що мълчи църквата? Кога ще излезе тя от дупката, в която се е свряла? Нужно е да желаем да кажем на хората за Исус и да стоим в неговата сила. Нужно е да сме готови да поемем риска и да живеем пламенен живот.

В Марк 5:1-20 е записана история за един мъж, който живеел в гробищата. Той бил много страшен, толкова умопобъркан и такъв пакостник, че хората от града все се опитвали да го вър­жат с въжета и вериги. Той постоянно се посичал с камъни и крещял. Градът се опитвал да го окове във вериги, но лудият все ги чупел. (Прилича на соло вокалиста на един състав, с който свирихме заедно.)

Той е като много хора днес, които се жигосват, продупчват и та­туират. Най-новата мания в Амстердам е дамгосването и раз­рязването, които видях последния път, когато бях там.

Такъв е случаят с този човек, който живеел в гробищата. Той бил объркан, той бил наранен. Може би са му каз­вали, както на толкова много хора днес, че няма стойност. Може би никога не е изпитвал бащина любов. Той се изпосичал с камъни и викал. Пора­ди болката си се отворил за демонични сили и бил обладан от тях.

Човекът вижда Исус и отново счупва веригите и се втурва на бегом и с викове от гробищата към Него. И тъй, Исус вижда лудия да бяга срещу Не­го. Трябва да е било доста ужасяващо да се наблю­дава как този ненормален човек със счупени ве­риги, разкървавен, се спуска на бегом от гробища­та. (Имате нужда само от малко дим и ще прили­ча на екшън.) Като крещи и хвърля пръски, той приближава в пълен галоп към Исус.

Е, ако бяхте Исус, какво бихте направили в ситуа­ция като тази? Мисля, че отговорът е очевиден. Щяхте да избягате. Ако искаме да имаме пламен­ния живот, който Бог желае за нас, не е нужно да ни е страх от мъжа в гробищата. Няма защо да се боим от него.

Според мен едно от най-глупавите неща, които се говорят за духовното воюване днес, е, че трябва да се молим по опреде­лен начин или по определен ред, преди Бог да може да бди над нас. Или че само като казваме определен вид думи, ние сме за­щитавани от злите сили, които ни окръжават днес.

Ако има някой, който да съзнава факта, че наистина съществу­ват и действат зли духовни сили, това съм аз. Често съм виж­дал колко е реален духовният свят.

Спомням си един концерт, на който някакъв демонично обла­дан човек скочи на сцената и се насочи към член от състава по средата на концерта. Това действително ме обезпокои, защото бяхме имали лоши преживявания с хора като него. Понякога те наклаждаха огън и изгаряха брошурите ни или уринираха от подиума. (Не би било толкова зле, ако бяха пожелали да уринират в огъня, защото това щеше да предизвика много дим и на нас нямаше да ни се налага да наемаме машини за дим.)

Някой от групата ми отиде при него, погледна го в очите и ка­за: "Кротко в името на Исус."

Добре, къде в Библията се казва да използваме думите: "Крот­ко в името на Исус"? Не поради израза, които той използва, а поради взаимоотношението, което имаше с Исус, думите му имаха ефект върху демонично обладания. Той веднага се скова и уплаши. Слезе от подиума без инциденти.

Не чрез изговарянето на определени думи или молитвата по определен начин, ние имаме власт над злите сили, с които ще се сблъскваме, когато сме смели за Исус. Взаимоотношението ни с Исус е, което ни дава авторитет над тези зли сили. В Бо­жието Слово се казва: "Този, който е в нас, е по-велик от онзи, който е в света." Ако Исус живее в мен и ме призовава да оти­да някъде, дали ще е в клуб на терористи или на сцената по време на анархистки фестивал - в какъвто и вид бърлога на лъвовете да ме призове Бог, - ако отивам, защото той е поискал това от мен и имам взаимоотношение с него, аз няма да се боя, така, както Исус не се е уплашил от мъжа в гробищата.

"Добре тогава, вървете в прасетата." Всичките демони напускат мъжа и отиват в стадото свине, намиращи се наблизо.

В Марк 5:13 е записано, че цялото стадо, на брой около две хи­ляди свине, се спуска по стръмнината в езерото и се издавя.

Каква си мислите, че е била реакцията на хората от града? Не бихте ли сметнали, че те ще се зарадват? В крайна сметка, този луд - който ги е държал будни през нощта, плашел е децата им, отново и отново е чупел всички вериги, живеел е в гробищата – сега е напълно облечен и съвсем нормален. Човек би счел, че това ще ги зарадва. Но реакцията им не е такава, каквато бих­те предсказали.

Вместо това, в стих 17 се казва, че хората започват да умоля­ват Исус да напусне тяхната част от страната. Те не молят Исус да напусне. Те го умоляват.

Защо реагират по този начин? Мисля, че отговорът е очевиден. Те са обичали свинете повече от хората. Така че въпросът, кой­то трябва да си зададеш, е: За кое те е грижа повече - за свине­те или за хората?

Знам, че много от вас, които четете сега, чувствате облекчение в този момент, защото си мислите: "Е, тази глава няма връзка с мен, защото аз не притежавам свине."

Да, обаче, има най-различни видове свине.

Следващото нещо, което осъзнах, бе, че съм започнал да се мо­ля и усетих, че Бог желае да се моля за моята готовност да ос­тана неженен за цял живот. С цялата искреност, на която бях способен, аз се помолих и му казах, че съм готов да остана не- семеен до края на живота си. Три дена по-късно срещнах Джо­ди, която накрая се оказа моята бъдеща съпруга.

Знам, че много от вас, които четете това, искате да оставите книгата настрана и да го опитате за себе си. Но идеята е, че свинята "интимна връзка" трябва да си отиде.

Колко хора са запращали на боклука духовното си наследство поради свинята "интимна връзка"? Колко приятели имам, кои­то в университета бяха пълни с мечти, видение и плам за бъде­щето, но поради свинята "интимна връзка" животът им е на­пълно съсипан?

Много хора са се отказали от невероятния живот, който Бог е определил за тях, защото не са искали да се справят със свиня­та "интимна връзка". Господ има велико духовно наследство и ние трябва да сме готови да предадем взаимоотношенията си на Него. Иначе съществува опасност да изгубим наследството си.

Някои хора си внушават мисълта, че могат да се влачат с не­вярващ приятел или приятелка и че някак си ще им повлияят да имат сериозно взаимоотношение с Бога. Или навярно Господ те призовава на мисионерското поле, а ти се увличаш по някой, който няма това призвание. Мислиш си, че някак си той или тя в крайна сметка ще прихване твоето призвание и че ня­ма проблем ти да развиваш сериозна връзка с него или нея. Внимавай. Съществува опасност да запратиш на боклука свое­то наследство заради свинята "интимна връзка". Остави я да скочи от скалата.

Когато за първи път отидох да живея в бедния, централен ра­йон на Амстердам, ми беше много трудно, особено в началото. Понякога си лягах и изпитвах почти физическа болка. Чувст­вах се толкова самотен и ми беше мъчно за семейството ми в Америка. Ако исках да получа всичко, което Бог желаеше да имам, аз трябваше да съм готов да бъда несигурен понякога и да платя цената, за да видя Божията воля в живота си. Свиня­та "сигурност" трябваше да скочи от скалата.

Понякога изпадах в объркване и се молех: степен и Джоди е учила в университет, а ето ни тук, в Амстердам, като чистачи по домовете. Затова ли ходих на учили­ще - да бъда чистач?" Виждах в ума си всичко, което приятелите ми в Америка правеха. Чувствах Бог да ми говори и да ми казва: "Готов ли си да бъдеш чис­тач за мен, ако това е, което искам да правиш?“

Свинята "гордост" трябва да е готова да скочи от скалата, ако искаме да намерим наследството си в Бога.

Свинята "приемане". Ако искаш да откриеш най-доброто, кое­то Бог има за теб, тогава трябва да си готов да плюят върху теб, да ти се присмиват, да те подиграват и да те вземат на под­бив. Ако хорското приемане е най-важното нещо в живота ти, никога няма да можеш да извършиш велики неща за Бога.

Колко хора познавате, които са се задоволили с не най-доброто, защото не са искали да оставят свинята "приемане" да скочи от скалата?

Дрезден, Германия, е един от центровете на неонацисткото дви­жение в Европа. Знаете ли кой има едно от най-ефективните служения сред неонацистите там? Една баба! Тя не прилича на пънкар или на бръсната глава. Носи бабешки рокли и има бабешка коса. Тази жена има едно от най-мощните служения сред неонацистите и пънкарите в Дрезден, Германия.

Само колко християни са възпирали Бога да извърши нещо фантастично в живота им, за­щото са заявявали: "Това не са моят тип хора," вместо да кажат: "При които и хора да искаш да отида, Боже, аз съм готов - само ми покажи."

Въпросът не е как се чувствам аз спрямо някои от изгубените. Въпросът е как Бог се чувства. Готов ли съм да имам част от неговото съкру­шено сърце за онези, при които той ме изпраща - които и да са те? Свинята "моят тип хора" трябва да скочи от скалата.

Много хора не желаят да кажат: "да" на Бога, за­щото не искат да се лишат от личния си живот. Ако аз бях казал: "не" на Бога поради свинята "личен живот", никога нямаше да изпитам неве­роятния живот, който Бог желаеше да ми даде.

Каква свиня ти пречи да кажеш на хората за Исус?
МАРК 5:1-20
И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух. Той живееше в гробищата, и никой вече не може­ше да го върже нито с верига; защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал вери­гите и счупвал окови­те; и никой нямаше си­ла да го укроти. И вся­кога, нощем и денем, в гробищата и по бърда­та, той викаше и се из- посичаше с камъни.
А като видя Исуса отда­леч, затече се и Му се поклони; и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Все­вишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъ­чи. (Защото му казва­ше: Излез от човека, душе нечисти).
И Исус го попита: как ти е името?
А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. И много Му се моли да не ги отпра­ща вън от страната.
А там по бърдото пасе­ше голямо стадо свине. И бесовете Му се моли­ха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. Исус им позволи. И нечистите духове из­лязоха и влязоха в сви­нете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмни­ната в езерото, и се из­давиха в езерото.
А ония, които ги пася­ха, побягнаха и извес­тиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. И като до­хождат при Исуса,
виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. И ония, които бяха виде­ли, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

И когато влизаше в ла­дията, тоя, който бе по-напред хванат от бесо­ве, Му се молеше да бъ­де заедно с Него. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. И човекът тръгна и почна да раз­гласява в Декапол как­ви неща му стори Исус; и всички се чудеха.