90 Има един интересен пасаж в Йов, който е преди всичко описание на онези, които се скитат в сухи места. Тъй
като книгата Йов е за човек, който се намира под атаките на сатана, описанието започва да звучи по-смислено. По времена служението с освобождение, аз съм използвал този пасаж срещу демоните. Аз
съм им напомнял, чете ще отидат в сухите места. Демоните определено се измъчват, когато ме слушат да чета този пасаж. Те, изглежда,
разбират по-добре от нас, че там се описва онова, с което им предстои да се сблъскат. Читателят трябва да изследва цялата тридесета глава на Йов, от която цитираме тези няколко стиха.
От немотия и глад теса измършавели гризат изсушената и безплодна земя или бягат в пустинята, в мрака на пустотата и опустошението. Между храстите късат слез и луга, и корените на къпината им служат за храна и топлина. Теса изпъдени измежду човеците, които викат след тях като след крадци. Те трябва да населяват пукнатините на страховити долини браздите, образувани от пороите и в дупките на земята искалите. Сред храстите те реват и вият като диви животни под тръните Сподели с приятели: