Отчет към 30. 09. 2008 г. Изпълнителен директор: Съставител

Нематериални активи

Първоначално нематериалните активи се отчитат по цена на придобиване.

Цената на придобиване на отделно придобит нематериален актив се определя съгласно МСС38 и включва:

• 
  покупната цена, вносните мита и невъзстановимите данци върху покупката,търговските отстъпки и рабати се приспадат;
  
• 
  и всякакви свързани раходи а подготовката на актива за неговото очаквано използване;
  

Придобитият актив се измерва по този начин, дори ако предприятието не може незабавно да отпише дадения актив. Ако придобитият актив не е оценен по справедлива стойност, неговата цена на придобиване се измерва по балансовата стойност на дадения актив.

Цената на придобиване на вътрешносъздаден нематериален актив съгласно МСС38 е неговата себестойност включваща сумата на разходите, направени от датата, на която нематериалният актив е отговорил за първи път на критериите за признаване.

Нематериалните активи се отчитат след придобиването по себестойност намалена с натрупаната амортизация и натрупани загуби от обезценка.

Предприятието оценява дали полезният живот на нематериален актив е ограничен или неограничен, и ако е ограничен, продължителността на или броя на производствените или сходни единици, съставляващи този полезен живот.

Нематериален актив се разглежда, като имащ неограничен полезен живот когато, на базата на анализ на съответните фактори, не съществува предвидимо ограничение за периода, през който се очаква активът да генерира нетни парични потоци за предприятието.

Нематериалните активи с ограничен полезен живот се амортизират, а нематериалните активи с неограничен полезен живот не се амортизират.

Нематериалните активи които подлежат на амортизация се амортизират по линейния метод за срока на определения полезен живот.

Амортизацията започва, когато активът е на разположение за ползване, т.е. когато той е на мястото и в състоянието, необходимо за способността му да работи по начин, очакван от ръководството. Амортизацията се прекратява на по-ранната от:

• 
  датата, на която активът е класифициран като държан за продажба (или включен в групата за освобождаване, която е държана за продажба) в съответствие с МСФО 5
  
• 
  датата, на която активът е отписан.
  

Съгласно изискванията на МСС36 към датата на изготвяне на финансовия отчет се прави преценка дали съществуват индикации, че стойността на нематериалните дълготрайни активи е обезценена. В случай на такива индикации се изчислява възстановимата стойност на активите и се определя загубата от обезценка.

Предприятието прилага МСС32 и МСС39 при отчитане на финансови активи.

Финансов актив е всеки актив който е:

• 
  парични средства;
  
• 
  капиталов инструмент на друго предприятие;
  
• 
  договорно право: да се получат парични средства или друг финансов актив от друго предприятие или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално благоприятни за предприятието;
  
• 
  договор който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е: недериватив, за който предприятието е или може да бъде задължено да получи променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието или дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието.За тази цел собствените капиталови инструменти на емитента не включват инструменти, които самите са договори за бъдещо получаване или предоставяне на собствени капиталови инструменти на предприятието.
  

• 
  финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, класифицирани като държан за търгуване.
  
• 
  Инвестиции държани до падеж
  
• 
  Кредити и вземания
  
• 
  Финансови актви на разположение за продажба.
  

При първоначалното си признаване финансовите активи се отчитат по справедливата им стойност, плюс в случай на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив.

След първоначалното признаване предприятието оценява финансовите активи както следва:

• 
  Кредити и вземания по амортизирана стойност с използване метода на ефективния лихвен процент;
  
• 
  Инвестиции държани до падеж по амортизирана стойност с използване метода на ефективния лихвен процент;
  
• 
  Инвестиции в капиталови инструменти, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято справедлива стойност не може да да се оцени надеждно по цена на придобиване;
  
• 
  Всички останали финансови активи невключени в горните категории по справедлива стойност без да се приспадат разходите по сделката, които биха се извършили при продажба или друг вид изваждане от употреба, с изключение на:
  

• 
  Печалби и загуби от финансови активи, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, се признават в отчета за приходи и разходи;
  
• 
  Печалби и загуби от финансови активи класифицирани на разположение за продажба се признават директно в собствения капитал, с изключение на загубите от обезценка, печалбите и загубите от валутни операции до момента на отписване на финансовия актив, когато натрупаната печалба или загуба, призната преди това в собствения капитал, се признава в отчета за доходите. Дивидентите от капиталови инструменти на разположение за продажба се признават в отчета за доходите, когато се установи правото на предприятието да получи плащане.
  
• 
  Печалбата или загубата от финансови активи които се отчитат по амортизирана стойност се признава в отчета за доходите, когато финансовия актив се отписва или обезценява и чрез процеса на амортизиране
  

Предприятието преценява към всяка дата на финансов отчет дали са налице обективни доказателства за обезценка на финансов актив или група финансови активи. Ако съществуват такива доказателства:

• 
  За кредити и вземания или за инвестиции ,държани до падеж, отчитани по амортизирана стойност сумата на загубата се оценява като разлика между балансовата стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци,дисконтирани с първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява или директно, или чрез корективна сметка. Сумата на загубата се признава в пречалбата или загубата. Ако в следващ период загубата от боезценка намалее, признатите загуби от обезценка се възстановявяват в печалбата или загубата.
  
• 
  За некотирани капиталови инструменти, които се отчитат по цена на придобиване сумата на загубата от обезценка се оценява като разликата между балансовата стойност на финансовия актив и сегашшната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с текущия пазарен процент на възвръщаемост за подобен финансов актив.Такива загуби от обезценка не подлежат на възстановяване.
  
• 
  За финансови активи на разположение за продажба при спад на справедливата стойност, който е признат директно в собствения капитал и има обективни доказателства че финансовия актив е обезценен, натрупаната в собствения капитал загуба се изважда и се признава в печалбата или загубата, дори ако финансовия актив не е отписан. Загубите от обезценка признати в печалбата или загубата не се възстановяват в следващи периоди в печалбата или загубата.
  

Паричните средства включват парични средства в брой и в банки, съответно в лева и във валута.

Паричните еквиваленти са краткосрочни, високоликвидни инвестиции, които са лесно обръщаеми в конкретни парични суми и съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.
Дялове и участия

Всички инвестиции първоначално се признават по цена на придобиване, която включва справедливата стойност на предоставеното възнаграждение и разходите по придобиването, свързани с инвестицията.

Инвестициите в дъщерни предприятия се отчитат и представят по себестойност.

Инвестициите в асоциирани предприятия се отчитат и представят по себестойност.

Инвестициите които представляват малцинствени дялове се отчитат по справедлива стойност класифицирани като като финансови активи на разположение за продажба, съгласно изискванията на МСС39. В случаите в които инвестициите са в капиталови инструменти, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято справедлива цена не може да се определи надеждно се отчитат по цена на придобиване.
Кредити и търговски и други вземания

Като кредити и вземания се класифицират финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, възникнали от директно предоставяне на стоки, услуги, пари или парични еквиваленти/търговски вземания и кредити/.

Кредитите и вземанията, които са с фиксиран падеж се отчитат по амортизираната им стойност.

Кредитите и вземанията които са без фиксиран падеж се отчитат по себестойност.

Предплатените разходи които касаят следващи отчетни периоди се представят като авансово преведени суми на доставчици и се включват в търговските вземания.
Данъци за възстановяване

Данъците за възстановяване не произтичат от договорни взаимоотношения, не се класифицират в категориите финансови активи.

Те­ку­щи­те да­нъч­ни ак­ти­ви за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се оце­ня­ват по су­ма­та, ко­я­то се очак­ва да бъ­де въз­с­та­но­ве­на от да­нъч­ни­те ор­га­ни при при­ла­га­не на да­нъч­ни став­ки и да­нъч­ни за­ко­ни, дейс­т­ва­щи или очаквани да влязат в сила към да­та­та на ба­лан­са.

Предприятието прилага МСС 2 за отчитане на материалните запаси:

Материални запаси са активи:

• 
  държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност /стоки, продукция/;
  
• 
  намиращи се в процес на производство за последваща продажба /незавършено производство/;
  
• 
  материални запаси, които се израходват в производствения процес или при предоставяне на услуги;/материали, суровини/
  

Себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до сегашното състояние и местоположение.

Разходите по закупуване на материалните запаси включват покупната цена, вносните мита и други невазстановими данъци, транспортните разходи и др., които директно могат да се отнесат към придобиването на стоките материалите и услугите. Търговските отстъпки рабати и др. подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

Разходите за преработка включват преки разходи и систематично начислявани постоянни и променливи общи разходи.

Променливите общи разходи се разпределят за всяка произведена единица на база на реалното изпозване на производствените мощности.

Постоянните общи разходи се разпределят към себестойността на продукцията на база на нормалния капацитет на производствените мощности.

Количеството общи постоянни разходи, които отговарят на разликата между нормалния капацитет и достигнатия капацитет се отчитат като текущи разходи за периода.

Други разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние.

Разходи които не се включват в себестойността на произведената продукция и се отчитат като текущи за периода са:

• 
  количества материали ,труд и други производствени разходи извън нормалните граници.
  
• 
  разходи за съхранение в склад.
  
• 
  административни разходи.
  
• 
  разходи по продажбите.
  

Дотолкова, доколкото при предоставянето на услуги се ползват материални запаси, то те се включват в себестойноста на услугите. Себестойноста се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност, и съответната част от общите разходи за тях. Трудът и други разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават за разходи в периода, в който са възникнали.

Потреблението на материални запаси се оценява по средно претеглена стойност.

Себестойността на материалните запаси може да не е възстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да не бъде възстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Материалните запаси се намаляват до нетната реализуема стойност на базата на отделни позиции. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции.

Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализуема стойност. Когато условията, довели до снижаване на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение в нетната реализуема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява така, че новата балансова сума е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализуема стойност.

При продажба на материални запаси, балансовата сума на тези материални запаси се признава като разход през периода, през който съответният приход е признат. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност, както и всички загуби от материални запаси се признават като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникналa в резултат на увеличението на нетната реализуема стойност, се признава като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който възстановяването е възникнало.

Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото предприятие собствени сгради, съоръжения и оборудване. Материалните запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение полезния живот на актива.
Активи държани за продажба

Като активи държани за продажба съгласно МСФО 5 се класифицират нетекущи активи, чиято балансова стойност ще бъде възстановена по-скоро чрез сделка за продажба отколкото чрез продължаваща употреба.

Активите държани за продажба се оценяват по по-ниската от балансовата им стойност и справедливата им стойност намалена с разходите по продажбата.

Загуба от обезценка се признава при всяко първоначално или последващо намаление на стойността на активи държани за продажба.

Печалба от последващо увеличение на справедливи стойности, намалени с разходите за продажба на активи държани за продажба се признава до размера на обезценка на съответния актив начислена преди съгласно МСС36 и МОФО5.
Собствен капитал

Собственият капитал на предприятието се състои от:

Основен капитал включващ :

• 
  Регистриран капитал –представен по номинална стойност съгласно съдебно решение за регистрация;
  
• 
  Невнесен капитал – представлява невнесената част от основния капитал по номинален размер;
  
• 
  Изкупени собствени акции- представени по стойността на платеното за обратното придобиване.
  

• 
  Резерв от последващи ценки – формиран по изискванията за отчитане установени в МСФО и прилаганата счетоводна политика;
  
• 
  Премиини резерви- образувани от емитиране на собствени капиталови инструменти.
  

• 
  Общи резерви – образувани от разпределение на печалба съгласно изискванията на Търговския закон на РБългария и учредителния акт на предприятието;
  
• 
  Други резерви – образувани по решение на собствениците на капитала.
  

• 
  Неразпределена към датата на финансовия отчет натрупана печалба от предходни периоди;
  
• 
  Непокрита към датата на финансовия отчет натрупана загуба от предходни периоди;
  
• 
  Печалба/загуба от периода.
  

Пасив се класифицира като текущ, когато отговаря на някой от следните критерии:

• 
  Се очаква да бъде уреден в рамките на на нормалния оперативен цикъл на предприятието;
  
• 
  Държи се предимно с цел търгуване;
  
• 
  Следва да се уреди в рамките на дванадесет месеца от датата на финансовия отчет;
  
• 
  Предприятието няма безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период най-малко дванадесет месеца от датата на финансовия отчет;
  

Предприятието прилага МСС32 и МСС39 при отчитане на финансови пасиви.

Финансов пасив е всеки пасив който е:

• 
  договорно задължение: да се предоставят парични средства или друг финансов актив от друго предприятие или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятието;
  
• 
  договор който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е: недериватив, за който предприятието е или може да бъде задължено да предостави променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието или дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието. За тази цел собствените капиталови инструменти на емитента не включват инструменти, които самите са договори за бъдещо получаване или предоставяне на собствени капиталови инструменти на предприятието.
  

• 
  финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, класифицирани като държани за търгуване.
  
• 
  финансови пасиви некласифицирани като държани за търгуване;
  

При първоначалното си признаване финансовите пасиви се отчитат по справедливата им стойност, плюс в случай на финансови пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия пасив.

След първоначалното признаване предприятието оценява финансовите пасиви както следва:

• 
  Финансви пасиви отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата по справедлива стойност с изключение на финансови пасиви обвързани с некотиран капиталов инструмент и трябва да се уредят чрез прехвърлянето на некотиран капиталов инструмент, чиято справедлива стойност неможе да се оцени надеждно, които се отчитат по цена на придобиване;
  
• 
  Финансови пасиви възникнали когато прехвърлянето на финансов актив не отговаря на условията за отписване в размера на полученото възнаграждение;
  
• 
  Договори за издадени финансови гаранции по по-високата от стойността определена в съответствие с МСС 37 и първоначално признатата стойност минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация, призната съгласно МСС18;
  
• 
  Ангажименти за предоставяне на кредит с лихвен процент по нисък от пазарния лихвен процент се оценява по по-високата от стойността определена в съответствие с МСС37 и първоначално признатата стойност минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация призната в съответствие с МСС18;
  
• 
  Всички останали финансови пасиви невключени в горните категории по амортизирана стойност с използване на метода на ефективния лихвен процент;
  

• 
  Печалби и загуби от финансови пасиви, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, се признават в отчета за приходи и разходи;
  
• 
  Печалбата или загубата от финансови пасиви които се отчитат по амортизирана стойност се признава в отчета за доходите, когато финансовия пасив се отписва или обезценява и чрез процеса на амортизиране
  

Разликата между балансовата стойност на финансов пасив, който е прекратен или прехвърлен на трета страна и платеното възнаграждение , включително прехвърлените и поети непарични активи и пасиви, се признава в отчета за доходите.

Кредити, търговски и други задължения задължения са финансови пасиви възникнали от директно предоставяне на стоки , услуги , пари или парични еквиваленти от кредитори.

След първоначалното признаване кредитите и търговските задълженията, които са без фиксиран падеж се отчитат по оценената при придобиването им стойност.

Кредитите и задълженията, които са с фиксиран падеж се отчитат по амортизираната им стойност.

Текущите данъчни задължения на предприятието не произтичат от договорни взаимоотношения и не се класифицират като финансови пасиви.

Те­ку­щи­ят да­нък за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се приз­на­ва ка­то пасив до сте­пен­та, до ко­я­то не е пла­тен. Те­ку­щи­те да­нъч­ни па­си­ви за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се оце­ня­ват по су­ма­та, ко­я­то се очак­ва да бъ­де пла­те­на на да­нъч­ни­те ор­га­ни при при­ла­га­не на да­нъч­ни став­ки и да­нъч­ни за­ко­ни, дейс­т­ва­щи към да­та­та на ба­лан­са.
Правителствени дарения

Правителствени дарения съгласно МСС20 са помощ от правителството/правителствени агенции и подобни органи, които могат да бъдат местни, национални или международни/ под формата на прехвърляне на ресурси към предприятието в замяна на минало или бъдещо съответствие с определени условия по отношение на оперативните дейности на предприятието. Те изключват форми на правителствена помощ, които не могат в рамките на разумното да бъдат остойностени и сделки с правителството, които не могат да бъдат разграничени от нормалните търговски сделки на предприятието.

Дарения, свързани с активи, са правителствени дарения, чието основно условие е, че предприятието, следва да закупи, създаде или по друг начин да придобие дълготрайни активи.

Дарения свързани с приход, са правителствени дарения, различни от правителствените дарения свързани с активи.

Дарения, свързани с активи се представят като приходи за бъдещи периоди, които се признават на приход систематично и рационално за срока на полезния живот на актива.

Дарения, свърани с приход се представят като приходи за бъдещи периоди, които се признават на приход в момента в които се признават разходите за покриването на които са получени.

Задължения към персонал включват задължения на предприятието по повод на минал труд положен от наетия персонал и съответните осигурителни вноски, които се изискват от законодателството. Съгласно изискванията на МСС19 се включват и начислените краткосрочни доходи на персонала с произход неползвани отпуски на персонала и начислените на база на действащите ставки за осигуряване, осигурителни вноски върху тези доходи. Предприятието няма политика за отчитане на дългосрочни доходи на персонала. Съгласно изискванията на приложимото законодателство за забавени плащания към персонала не са начислени лихви в размер на законовата лихва.

Провизиите са задължения с неопределена срочност и суми.

Провизии се признават по повод на конструктивни и правни и правни задължения възникнали в резултат на минали събития съгласно иискванията на МСС 37.

Провизиите се признават по най-добрата приблизителна оценка на ръководството на предприятието на разходите, необходими за уреждане на сегашно задължение към датата на баланса.

Признатите суми на провизии се преразглеждат на всяка дата на отчет и се преизчисляват с цел се отрази най-добрата текуща оценка.
Пасиви държани за продажба МСФО 5

Съгласно изикванията на МСФО5 предприятието класифицира като пасиви държани за продажба, пасиви включени в група за изваждане от употреба. Пасивите се оценяват в съответствие с изискванията на МСФО5.

Отсрочените данъчни активи и пасиви се принават за временни разлики между данъчната основа на активите и пасивите и тяхната балансова стойност към датата на финансовия отчет.

Отсрочен данъчен пасив се приз­на­ва за всич­ки дължими в бъдещи периоди суми на данъци свързани с об­ла­га­е­ми вре­мен­ни раз­ли­ки. _<0}

Отсрочен данъчен актив се приз­на­ва за възстановимите в бъдещи периоди суми на данъци свързани сприспадащи се временни разлики, пренос на неизползвани данъчни загуби и кредити до сте­пен­та, до ко­я­то е ве­ро­я­т­но да съ­щес­т­ву­ва об­ла­га­е­ма пе­чал­ба, сре­щу ко­я­то да мо­гат да се из­пол­з­ват.

Към да­та­та на все­ки ба­ланс пред­п­ри­я­ти­е­то пре­раз­г­леж­да неп­риз­на­ти­те отсрочени данъчни активи._{<0} {0>}The entity recognises a previously unrecognised deferred tax asset to the extent that it has become probable that future taxable profit will allow the deferred tax asset to be recovered._<}0{>Пред­п­ри­я­ти­е­то приз­на­ва неп­риз­на­ти­те в пред­ход­ен пе­ри­од отсрочени данъчни активи до сте­пен­та, до ко­я­то се е по­я­ви­ла ве­ро­я­т­ност бъ­де­щата об­ла­га­е­ма пе­чал­ба да поз­во­лява възстановяването на отсрочен данъчен актив.

Балансовата стойност на отсрочените данъчни ак­ти­ви­ се пре­раз­г­леж­да към вся­ка да­та на ба­ланс._{<0} {0>}An entity shall reduce the carrying amount of a deferred tax asset to the extent that it is no longer probable that sufficient taxable profit will be available to allow the benefit of part or all of that deferred tax asset to be utilised._<}0{>Пред­п­ри­я­ти­е­то на­ма­ля­ва балансовата стойност на отсрочените данъчни ак­ти­ви­ до сте­пен­та, до ко­я­то ве­че не е ве­ро­я­т­но да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на дос­та­тъч­на об­ла­га­е­ма пе­чал­ба, която да позволява да се опол­зот­во­ри позата от част или целия отсрочен данъчен актив. _{<0} {0>}Any such reduction shall be reversed to the extent that it becomes probable that sufficient taxable profit will be available._<}0{>Вся­ко та­ко­ва на­ма­ле­ние се проявява обратно до сте­пен­та, до ко­я­то е ста­на­ло ве­ро­я­т­но да се ре­а­ли­зи­ра дос­та­тъч­на об­ла­га­е­ма пе­чал­ба._<0}

Отсрочените данъчни активи и пасиви се оце­ня­ват по да­нъч­ни­те став­ки, ко­и­то се очак­ва да бъ­дат в си­ла за пе­ри­о­да, в кой­то ак­ти­вът се ре­а­ли­зи­ра или па­си­вът се уре­ди/погаси въз ос­но­ва на да­нъч­ни­те став­ки (и данъчни закони), дейс­т­ва­щи или очаквани да влязат в сила към да­та­та на ба­лан­са.

Те­ку­щи­те и от­с­ро­че­ни­те да­нъ­ци се приз­на­ват ка­то при­ход или раз­ход и се включ­ват в пе­чал­бата или за­гу­бата за пе­ри­о­да, ос­вен до сте­пен­та, до ко­я­то данъкът въз­ник­ва от_{<0} {0>}(a)_<}100{><{0>a transaction or event which is recognised, in the same or a different period, directly in equity (see paragraphs 61 to 65); or_<}0{>опе­ра­ция или съ­би­тие, ко­е­то е приз­на­то през съ­щия или раз­ли­чен пе­ри­од ди­рек­т­но в собствения ка­пи­та­л

Всички приходни и разходни статии, признати за периода, следва да се включат в печалба или загуба, освен ако стандарт или разяснение от МСФО изискват друго.

Предприятието отчита текущо разходите за дейността по икономически елементи и след това отнася по функционално предназначение с цел формиране размера на разходите по направления и дейности. Признаването на разходите за разход за текущия период се извършва при начисляване на съответстващите им приходи. Разход се признава незабавно в отчета за доходите, когато разходът не създава бъдеща икономическа изгода или когато и до степента, до която бъдещата икономическа изгода не отговаря на изискванията или престане да отговаря на изискванията за признаване на актив в баланса.

Разходите се отчитат на принципа на текущо начисляване. Оценяват се по справедливата стойност на платеното или предстоящо за плащане.
Приходи

Дружеството отчита текущо приходите от обичайната дейност по видове дейности.

Приходите се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащото за получаване плащане или възнаграждение.

Признаването на приходите се извършва при спазване на приетата счетоводна политика за следните видове приходи:

Приходът от продажбата на стоки и продукция се признава, когато са били изпълнени всички следващи условия:

• 
  предприятието е прехвърлило на купувача значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките и продукцията;
  
• 
  предприятието не запазва продължаващо участие в управлението на стоките и продукцията, доколкото то обикновено се свързва със собствеността, нито ефективен контрол над продаваните стоки и продукция;
  
• 
  сумата на прихода може надеждно да бъде оценена;
  
• 
  вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката, да се получат от предприятието;
  

• 
  направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат оценени;
  

• 
  сумата на прихода може да бъде надеждно оценена;
  
• 
  вероятно предприятието ще има икономически ползи, свързани със сделката;
  
• 
  етапа на завършеност на сделката към датата на баланса може надеждно да се оцени;
  

• 
  разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката може надеждно да бъдат оценени;
  

Приходът, създаден от използването от други лица на активи на предприятието, което носи лихви, възнаграждения за права и дивиденти, се признава, когато:

• 
  е възможно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката;
  

• 
  сумата на приходите може надеждно да бъде оценена.
  

• 
  лихвата се признава на пропорционална времева база, която отчита ефективния доход от актива;
  
• 
  възнагражденията за права се признават, като се начисляват според разпоредбите на съответното споразумение;
  
• 
  дивидентите се признават, когато се установи правото на акционера да получи плащането.
  

Неплатена лихва натрупана преди придобиването на лихвоносна инвестиция- последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и този след придобиването. Само частта след придобиването се признава за приход.

Дивидентите по капиталови ценни книжа обявени от нетния доход преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от стойността на ценните книжа. Ако е трудно да се направи такова разпределение, освен на произволна база, дивидентите се признават за приход, освен ако те ясно представляват възстановяване на част от стойността на капиталовите ценни книжа.

Възнагражденията за права се начисляват съгласно условията на съответното споразумение и обикновено се признават на тази основа, освен ако с оглед разпоредбите на споразумението е по-подходящо приходът да се признава на друга системна или рационална база.

Приходът се признава само когато има вероятност предприятието да получи икономически ползи, свързани със сделката. Все пак, когато възникне неяснота около събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

Приходите от наеми се признават на времева база за срока на договора.

Основните доходи на акция се изчисляват, като се раздели нетната печалба или загуба за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции на среднопретегления брой на държаните обикновени акции за периода.

Функционалната валута на предприятието е българският лев.

Валутата на представяне на финансовите отчети е български лев.

Точността на числата във финансовия отчет е хилади български лева.

Чуждестранна валута е всяка валута различна от функционалната валута на предприятието.

Сделките в чуждестранна валута се вписват първоначално във функционална валута, като към сумата на чуждестранната валута се прилага централния курс на Българска Народна Банка (БНБ) за съответната валута, към датата на сделката. Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при преизчисляването на тези парични позиции по курсове, различни от тези, по които са били заведени или преизчислени преди това, се отчитат като финансови приходи или финансови разходи за периода, в който възникват.

Предприятието прави преоценка на парични позиции в чуждестранна валута към датата на финансовия отчет за периода и текущо през отчетния период месечно.

Непаричните позиции които се водят по справедлива стойност в чуждестранна валута се преизчисляват при използване на обменните курсове от датата, когато е била определена справедливата стойност.

Позициите в чуждестранна валута към 31 март 2008 година са оценени в настоящия финансов отчет по заключителния курс на БНБ.

Счетоводни предположения и приблизителни счетоводни преценки

В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителните оценки се оценяват въз основа на най-актуалната налична и надеждна информация.

Приложението на Международните стандарти за финансово отчитане изисква от ръководството да приложи някои счетоводни предположения и приблизителни счетоводни преценки при изготвяне на финансовите отчети и при определяне на стойността на някои от активите, пасивите, приходите и разходите. Всички те са извършени на основата на най-добрата преценка, която е направена от ръководството към датата на изготвянето на финансовия отчет. Действителните резултати биха могли да се различават от представените в настоящия финансов отчет.

Приблизителна оценка подлежат на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базират, или в резултат от получена нова информация, или допълнително натрупан опит.

Ефектът от промяната в счетоводна приблизителна оценка, се признава перспективно чрез включването му в печалбата или загубата за периода , ако промяната засягя само този период или периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата.

Дотолкова, доколкото промяната в счетоводната приблизителна оценка води до промени в активите и пасивите, или се отнася до компонент от капитала, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

Грешки от минал период са пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали отчетни периоди произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която:

• 
  е била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били одобрени за публикуване;
  

• 
  е можело, приполагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети;
  

Грешки по смисъла на МСС8 могат да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на компоненти от финансовите отчети. Потенциалните грешки за текущия период, открити в същия, се коригират преди финансовите отчети да се одобрят за публикуване. Въпреки това, грешки понякога се откриват в последващ период и тези грешки от предходни периоди се коригират.

Предприятието коригира със задна дата съществените грешки от предходни периоди в първия финансов отчет, одобрен за публикуване след като са открити чрез:

• 
  преизчисляване на сравнителните суми за представения предходен период, в които е възникнала грешка;
  

• 
  в случай, че грешката е възникнала преди най-ранно представения предходен период, преизчисляване на началното салдо на активите, пасивите и капитала за този период.
  

Финансов инструмент е всеки договор, който поражда финансов актив за дадено предприятие и финансов пасив или капиталов инструмент, за друго предприятие.Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в баланса, когато става страна по договорните условия на финансов инструмент.

Финансовите активи и пасиви се класифицират съгласно изискванията на МСС39.
Свързани лица и сделки между тях

Предприятието спазва разпоредбите на МСС24 при определяне и оповестяване на свързаните лица.

Сделка между свързани лица е прехвърляне на ресурси, услуги или задължения между свързани лица без разлика на това, дали се прилага някаква цена.
Лизинг

Съгласно МСС17 лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако прехвърля по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху актива. Лизингов договор се класифицира като оперативен лизинг, ако не прехвърля по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.

В началото на лизинговия срок финансовият лизинг се признава като актив и пасив в баланса с размер, който в началото на лизинговия срок е равен на справедливата стойност на наетият актив или, ако е по-нисък – по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, всяка едно от които е определено в началото на лизинговия договор. Дисконтовият процент, който се използва при изчисляване на сегашната стойност на минималните лизингови плащания е лихвеният процент, присъщ на лизинговия договор, доколкото той практически може да бъде определен; ако това е невъзможно – използва се диференциалният лихвен процент по задължението на лизингополучателя. Първоначалните преки разходи, извършени от лизингополучателя, се прибавят към сумата, призната като актив.

Лизинговите плащания се разпределят между финансовия разход и намалението на неплатеното задължение. Финансовият разход се разпределя по периоди за срока на лизинговия договор, така че да се получи постоянен периодичен лихвен процент по остатъчното салдо на задължението. Условните наеми се начисляват като разход за периодите, в които са били извършени.

Амортизационната политика по отношение на амортизуемите наети активи се съобразява с тази по отношение на собствените амортизуеми активи, а признатата амортизация се изчислява на базата, определена в МСС регламентиращи съответния вид актив. Ако не е сигурно в голяма степен, че предприятието ще придобие собственост до края на срока на лизинговия договор, активът изцяло се амортизира през по-краткия от двата срока – срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

Лизинговите плащания по оперативен лизинг се признават като разход в отчета за приходите и разходите по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което предприятието използва изгодите на наетия актив.

Предприятието признава активите, държани по силата на финансов лизинг, в своите отчети и ги представя като вземане, чиято сума е равна на нетната инвестиция в лизинговия договор.

Подлежащото на получаване лизингово плащане се разглежда като погасяване на главница и финансов доход.

Признаването на финансовия доход се основава на модел, отразяващ постоянна и периодична норма на възвръщаемост върху нетната инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

Приходът от продажбата, признат в началото на срока на финансовия лизинг от лизингодателя , представлява справедливата стойност на актива или ако тя е по-ниска – сегашните стойности на минималните лизингови плащания, изчислени при пазарен лихвен процент. Себестойността на продажбата в началото на срока на лизинговия договор е себестойността или балансовата стойност, ако са различни, на наетата собственост, намалена със сегашната стойност на негарантираната остатъчна стойност.

Признаване и отчитане на оперативен лизингов договор по които дружеството е лизингодател

Активите, държани за отдаване по оперативни лизингови договори се представят в отчетите, в съответствие със същността на актива.

Наемният доход от оперативни лизингови договори се признава като доход по линейния метод за срока на лизинговия договор, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

Разходите, включително амортизацията, извършени за заработването на наемния доход, се признават за разход. Наемният доход се признава за доход по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, дори ако постъпленията не са на тази база, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

Началните преки разходи, извършени от предприятието във връзка с договарянето и уреждането на оперативен лизинг се прибавят към балансовата сума на наетия актив и се признават като разход през целия срок на лизинговия договор на същото основание както лизинговия приход.

Амортизацията на амортизуемите наети активи се извършва на база, съответстваща на амортизационната политика, възприета за подобни активи, а амортизациите се изчисляват на базата, посочена в МСС регламентиращи отчитането на съответния вид актив.

Предприятието прилага МСС11 за отчитане на договорите за строителство.

До­го­вор за стро­и­тел­с­т­во е до­го­вор, в кой­то е до­го­во­ре­но кон­к­рет­но изграждане на ак­тив или на съв­куп­ност от ак­ти­ви, ко­и­то са в тяс­на вза­и­м­на връз­ка или вза­и­м­на за­ви­си­мост по от­но­ше­ние на тях­ното про­ектиране, тех­но­ло­гия и фун­к­ция, край­на цел или пред­наз­на­че­ние.

До­го­вор на ба­за на твър­да це­на е до­го­вор за строителство, кой­то е сключен на твър­да до­го­вор­на це­на или твър­да еди­нич­на це­на на го­то­вия про­дукт, ко­я­то в ня­кои слу­чаи е об­вър­за­на с кла­у­зи за повишаване на раз­хо­ди­те.

До­го­вор на ба­за “раз­хо­ди плюс” е до­го­вор за строителство, при който се въз­с­та­но­вя­ват до­пус­ти­ми­те или оп­ре­де­ле­ни­те по друг на­чин раз­хо­ди плюс про­цент към те­зи раз­хо­ди или твър­до въз­наг­раж­де­ние.

Приходите по договора включват първоначалната сума на прихода, договорена в договора и изменения в строителните работи, изплащането на искове и материални стимули до степента, в която е вероятно те да доведат до реализиране на приходи и същите могат да бъдат надеждно оценени.

Приходите по договора се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение. Оценката на приходите по договора се влияе от множество несигурности, които зависят от резултатите от бъдещи събития. Чес­то приб­ли­зи­тел­ни­те оценки тряб­ва да бъ­дат пре­раз­г­ле­жда­ни вслед­с­т­вие на възникването на съ­би­ти­я­та и раз­ре­ша­ва­не­то на не­си­гур­нос­ти­те. Следователно, сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди.

Разходите по договора включват:

• 
  разходи, които са пряко свързани с конкретния договор:
  

- раз­хо­ди за ма­те­ри­а­ли, из­пол­з­ва­ни при стро­и­тел­с­т­во­то;

- амор­ти­за­ция на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то и съ­о­ръ­же­ни­я­та, из­пол­з­ва­ни по до­го­во­ра;

- раз­хо­ди за прид­виж­ва­не­то на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то, съ­о­ръ­же­ни­я­та и ма­те­ри­а­ли­те до и от пло­щад­ка­та на из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ра;

- раз­хо­ди за на­е­ма­не на ма­ши­ни, обо­руд­ва­не и съ­о­ръ­же­ния;

- раз­хо­ди за про­е­к­ти­ра­не и тех­ни­чес­ка по­мощ, ко­и­то пря­ко са свър­за­ни с до­го­во­ра;

- приб­ли­зи­тел­ни раз­хо­ди за ра­бо­ти по из­вър­ш­ва­не­то на ко­рек­ции и ра­бо­ти по га­ран­ци­он­на­та под­дръж­ка, вклю­чи­тел­но и очак­ва­ни­те га­ран­ци­он­ни раз­хо­ди;

- ис­ко­ве от тре­ти стра­ни.

Те­зи раз­хо­ди мо­гат да бъ­дат на­ма­ле­ни с евен­ту­а­л­ни слу­чай­ни при­хо­ди, ко­и­то не са вклю­че­ни в при­хо­ди­те по до­го­во­ра, нап­ри­мер, при­хо­ди от про­даж­ба­та на из­лиш­ни ма­те­ри­а­ли и про­даж­ба­та на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то и съ­о­ръ­же­ни­я­та в края на до­го­во­ра.

• 
  разходи, които се отнасят към дейността по договора като цяло и могат да бъдат разпределени към договора: застраховки, раз­хо­ди за про­е­к­ти­ра­не и тех­ни­чес­ка по­мощ, ко­и­то не са пря­ко свър­за­ни с кон­к­ре­тен до­го­вор и об­щи раз­хо­ди по стро­и­тел­с­т­во­то.
  
• 
  други разходи, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора-мо­гат да включ­ват ня­кои об­щи ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­хо­ди и раз­хо­ди за раз­вой­на дей­ност, за ко­и­то в ус­ло­ви­я­та на до­го­во­ра е пред­ви­де­но възстановяване
  

Раз­хо­ди, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат от­не­се­ни към до­го­вор­на дей­ност или не мо­гат да бъ­дат разпределени към да­ден до­го­вор, се из­к­люч­ват от раз­хо­ди­те за то­зи до­го­вор за строителство. По­доб­ни раз­хо­ди включ­ват:

• 
  об­щи ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­хо­ди, ко­и­то в до­го­во­ра не се пред­виж­да да бъ­дат въз­с­та­но­ви­ми;
  
• 
  раз­хо­ди, свър­за­ни с про­даж­би;
  
• 
  разходи за изследователска и развойна дейност, ко­и­то в до­го­во­ра не се пред­виж­да да бъ­дат въз­с­та­но­ви­ми;
  

• 
  амор­ти­за­ция за ма­ши­ни, съ­о­ръ­же­ния и обо­руд­ва­не, ко­и­то не са би­ли из­пол­з­ва­ни за да­де­ния до­го­вор.
  

Извършени раз­хо­ди по до­го­во­ра, ко­и­то се от­на­сят за бъ­де­щи дей­нос­ти по до­го­во­ра се приз­на­ват ка­то ак­тив при ус­ло­вие, че е ве­ро­я­т­но те да бъ­дат въз­с­та­но­ве­ни. Такива раз­хо­ди пред­с­тав­ля­ват су­ма, дъл­жи­ма от кли­е­н­та, и чес­то се кла­си­фи­ци­рат ка­то не­за­вър­ше­ни ра­бо­ти по до­го­во­ра.

Ета­път на завършеност на да­ден до­го­вор се определя чрез завършеността на натурална част от ра­бо­та­та по до­го­во­ра.

Меж­дин­ни­те пла­ща­ния и по­лу­че­ни­те от кли­е­н­ти­те аван­си чес­то не от­ра­зя­ват из­вър­ше­на­та ра­бо­та.

Ко­га­то ре­зул­та­ти­те от да­ден до­го­вор за строителство не мо­гат да бъ­дат на­деж­д­но оценени:

• 
  при­хо­ди­те се приз­нават са­мо до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то е ве­ро­я­т­но нап­ра­ве­ни­те раз­хо­ди по до­го­во­ра да бъ­дат въз­с­та­но­ве­ни;
  

• 
  раз­хо­ди­те по до­го­во­ра се приз­нават като раз­ход за пе­ри­о­да, през кой­то са нап­ра­ве­ни.
  

Събития след датата на баланса са онези събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които възникват между датата на баланса и датата, на която финансовите отчети са одобрени за публикуване.

Разграничават се два вида събития:

• 
  такива, които доказват условия, съществували към датата на баланса (коригиращи събития след датата на баланса);
  

• 
  такива, които са показателни за условия, възникнали след датата на баланса (некоригиращи събития след датата на баланса).
  

Предприятието не коригира сумите, признати във финансови отчети, за да отрази некоригиращите събития след датата на баланса. Когато некоригиращите събития след датата на баланса са толкова съществени, че неоповестяването би повлияло на способността на потребителите на финансовите отчети да вземат стопански решения, предприятието оповестява за всяка съществена категория на некоригиращото събитие след датата на баланса естеството на събитието и оценката на финансовия му ефект или изявление, че такава оценка не може да бъде направена.

Разходи по заеми са лихви и други разходи, извършени от предприятието във връзка със заемането на средства. Разходите по заеми се признават като разход в периода, в който са извършени.

Условен пасив е:

• 
  възможно задължение, което произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието;
  

• 
  сегашно задължение, което произлиза от минали събития, но не е признато, защото: не е вероятно за погасяването му да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или сумата на задължението не може да бъде определена с достатъчна степен на надеждност.
  

Условните активи и пасиви не се признават.

Предприятието е приело политика за отчитане и представяне на паричните потоци по прекия метод в отчета за паричните потоци.

Паричните потоци се класифицират като парични потоци от:

• 
  Оперативна дейност
  
• 
  Инвестиционна дейност
  
• 
  Финансова дейност
  

Предприятието е приело да изготвя отчетаза промените в собствения капитал чрез включване на:

• 
  Нетна печалба и загуба за периода;
  
• 
  Салдото на неразпределената печалба както и движенията за периода;
  
• 
  Всички статии на приходи или разходи, печалба или загуба, които в резултат на действащите МСС се признават директно в собствения капитал;
  
• 
  Ефект от промените в счетоводна политика и корекциите на грешки в съответствие с МСС 8 за всеки елемент на собствения капитал;
  
• 
  Сумите на операции със собствениците на капитала - прехвърляне и разпределение на капитал между собствениците;
  
• 
  Изравняването на балансовата стойност на всеки клас от внесения капитал и всеки резерв в началото и в края на периода с оповестяване отделно на всяка промяна.