Сигурност и стабилност в силна и единна Европа

Заложихме сигурността и управлението на миграцията като ключови въпроси от политическата програма на Българското председателство, с особен акцент върху подобряването на граничното управление и граничната сигурност. В контекста на специфичния приоритет на Българското председателство за европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, нашите усилия бяха насочени към засилване на сътрудничеството със страните от региона в борбата с тероризма и организираната престъпност, както и в областта на граничната сигурност.

Работихме за повишаване сигурността на външните граници на ЕС чрез постигане на споразумение с Европейския парламент по предложението за система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS); за укрепване на Шенгенската информационна система чрез постигане на споразумение с Европейския парламент по три регламента, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество, граничните проверки и връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за повишаване оперативната съвместимост на информационните системи на ЕС чрез постигане на позиция на Съвета по двата регламента в тази сфера.

Европейският съюз понастоящем е изправен пред комплексни предизвикателства, свързани с миграционния натиск, заплахите от тероризъм, организирана престъпност и кибератаки. Информационните системи, предоставящи необходимата информация на полицейските и гранични служители, миграционните служители и служителите в областта на убежището, както и на останалите компетентни национални органи, са от особено значение както за управлението на външните граници, така и за вътрешната сигурност на ЕС. Разработването на оперативната съвместимост на информационните системи и базите данни на ЕС беше един от основните приоритети на Българското председателство.

Управлението на границите има пряко отражение не само върху вътрешната сигурност и миграцията, но и върху свободното движение на хора в рамките на ЕС.

Поставихме специален акцент върху успешното прилагане на вече приетите решения, в т.ч. подготовката за изграждане и стартиране на новите системи като системата „Вход/изход“ и използване на разширения мандат на Европейската агенция за гранична брегова охрана (Фронтекс) в пълния му обем.

Работата на Българското председателство за прилагане на концепцията за Европейско интегрирано гранично управление (IBM) в практиката, както на ниво ЕС, така и на нивото на отделните държави членки, имаше като резултат приемането на Заключения на Съвета за Европейско интегрирано управление на границите от 4 юни 2018 г. По същата тема беше проведена и конференция в София.

По време на Българското председателство започна разглеждането на проекта на Регламент за сигурността на документите за самоличност и за пребиваване на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства, публикуван от Европейската комисия на 20 април 2018 г.

Шенген е едно от най-големите постижения на ЕС и Българското председателство положи всички усилия за предприемането на мерки, насочени към възстановяване на нормалното му функциониране. Така по време на нашия мандат обсъжданията в Съвета на измененията в Шенгенския граничен кодекс по отношение на временното възстановяване на контрола по вътрешните граници бяха успешно финализирани.

В рамките на Председателството бяха организирани редица събития, посветени на борбата с антисемитизма. Въпросът беше включен в дневния ред на Съвет „Образование“ на 22 май 2018 г., на който беше представено ръководство с конкретни начини за справяне с антисемитизма чрез образованието.

Въпросите на свободата на религията и убежденията бяха обсъдени в различни формати към Съвета.

Следвайки разбирането, че европейските граждани трябва да бъдат част от едно сигурно пространство и в дигитално отношение, Председателството надхвърли заложения в Програмата приоритет за „напредък“ по Акта за киберсигурността, постигайки „общ подход“ по предложението за Регламент. С него настоящата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) ще прерасне в постоянна агенция на ЕС за киберсигурността. Укрепването на доверието в цифровия единен пазар ще позволи повсеместно прилагане на цифровите иновации като двигател на икономическия растеж.

Българското председателство постави темата за сигурността като хоризонтален приоритет, с оглед комплексния характер на съвременната среда за сигурност, която има икономически, дигитални, финансови, енергийни, екологични, социални и правни аспекти.

Миграция

В областта на миграцията ситуацията в последните години ясно показа, че всеобхватното управление на миграционните процеси изисква намирането на работещи решения на ниво ЕС в различните области: легална миграция, нелегална миграция, контрабанда на мигранти, гранично управление, убежище, политика за връщане, сътрудничество с трети страни и международни организации. Българското председателство продължи усилията за намиране на съответни решения във всички посочени области.

По отношение на реформата на Общата европейска система за убежище целта беше да се постигне максимален напредък по всичките шест досиета, които са в процес на обсъждане в Съвета или с Европейския парламент. По Регламента Дъблин Българското председателство предложи цялостен механизъм за устойчиво управление на кризисни ситуации – с ясни критерии за дефиниране на натиска, разпределение на отговорностите и набор от мерки за адресиране на предизвикателствата още преди да настъпи криза. Мнозинството от държавите членки определиха предложението като добра основа за продължаване на работата по досието. В съответствие с това, в своите Заключения от 28 юни 2018 г. Европейският съвет отбеляза, че Българското и предишните председателства са работили неуморно за придвижването на реформата, в резултат от което е постигнат значителен напредък. Сериозен напредък беше постигнат и в обсъжданията по Процедурния регламент, като бяха разрешени редица спорни въпроси.

В края на нашия мандат по три от общо четирите досиета, в процес на преговори с Европейския парламент (Директивата за условията за прием, Квалификационния регламент и Регламента за презаселването), беше постигнато предварително политическо съгласие, тъй като в съответствие с пакетния подход финализирането на процедурата и одобряването на постигнатото съгласие следва да стане след постигането на съгласие по всички досиета, в т.ч. Регламента Дъблин. По Регламента Евродак беше постигнато съгласие по повечето спорни въпроси с изключение на въпроса за сроковете за съхранение на данните в системата, който следва да бъде разгледан след постигането на съгласие по Регламента Дъблин.

В областта на правосъдието Българското председателство постигна поставените си цели, насочени към гарантиране на ефективно, бързо и справедливо правосъдие, в улеснение и полза на правоприлагащите органи и в услуга на гражданите и бизнеса. Активно и в дух на конструктивност работихме за сближаване на позициите както на отделните държави членки, така и на различните институции в Съюза в гражданско-правната и наказателно-правната сфера.

Съвместно с Европейската комисия поставихме основите за изграждането и реалното стартиране на работата на Службата на Европейския прокурор през 2020 г. В резултат на активните действия на Председателството още две държави членки се присъединиха към Службата – Нидерландия и Малта.

Българското председателство съвместно с партньорите от председателското трио (Естония, България, Австрия) разработи двата стратегически документа в областта на електронното правосъдие, като успяхме да изготвим проекта на новата Стратегия за периода 2019-2023 г. и започнахме работата по Плана за действие към нея. Българското председателство стартира през м. май 2018 г. обсъжданията в Съвета по законодателните предложения за подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства, които целят осигуряването на ефективни и бързи механизми за събиране и използване на електронни доказателства за целите на предотвратяването, разследването и разкриването на престъпления.

Приоритетната ни ангажираност в преговорите по измененията на Регламент Брюксел ІІа бяха продиктувани от желанието ни да подобрим действащите механизми за връщане на отвлечени от родителите си деца и да укрепим взаимното доверието в правосъдните системи на държавите членки посредством улеснена процедура за признаване на съдебните актове в семейната област. Беше постигнат съществен напредък по най-важните отворени въпроси от акта, което даде възможност следващото Австрийско председателство да си постави конкретната цел за приключване на преговорите в Съвета по този особено сложен инструмент.

С оглед подобряване на бизнес средата в Европейския съюз Българското председателство успя да осигури подкрепа на компромисния пакет относно три основни дяла от Директивата за несъстоятелността, която е от фундаментално значение за оздравяването на предприятията и предоставянето на възможност за ново начало на предприемачите.

В областта на енергетиката през първата половина на 2018 г. Българското председателство работи усилено за продължаване на действията за изграждане на стабилен Европейски енергиен съюз и постигна положителни резултати по текущите приоритетни теми от дневния ред на Съвета на Европейския съюз, в т.ч. по законодателните предложения от пакета на Европейската комисия „Чиста енергия за всички европейци“.

Българското председателство отдели приоритетно място на задълбочаването на регионалното сътрудничество и на развитието на добросъседски отношения, в т.ч. и по отношение на свързаността на Западните Балкани. В областта на енергетиката стремежът ни беше насочен към продължаване на усилията за развитие на устойчив Енергиен съюз и увеличаване потенциала на регионалното сътрудничество чрез завършване изграждането на липсващата инфраструктура с цел гарантиране сигурността на енергийните доставки в региона на Югоизточна Европа, а чрез това – и на територията на целия Европейски съюз.

При отчитане на фундаменталното значение на пакета за изграждането на Енергийния съюз и необходимостта от бързото му приемане беше отбелязан максимален напредък по т.нар. „първи под-пакет“, включващ предложенията за Директива относно енергийната ефективност, Директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и Регламента за управлението на Енергийния съюз. През м. февруари 2018 г. бяха стартирани тристранните преговори с Европейския парламент по трите законодателни предложения и беше намерен възможно най-приемливият, разумен и балансиран компромис за всички страни по тях, което ще направи Европейския съюз по-енергийно независим, а европейската икономика – по-конкурентоспособна и иновативна.

Новата регулаторна рамка по енергийна ефективност залага на балансиран подход, предоставящ гъвкавост на държавите членки. Предвидена е поне 32,5% водеща европейска цел за енергийна ефективност в периода до 2030 г. Държавите членки ще имат възможност да избират различни елементи при установяването на националните си схеми за енергийни спестявания при отчитане на спецификите на националните икономики и в зависимост от националните им приоритети. С предложението за Регламент за управление на Енергийния съюз беше приета надеждна и гъвкава рамка за политиката в областта на енергетиката и климата на държавите членки в светлината на амбициозните цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия до 2030 г., Споразумението от Париж и международните ангажименти на Европейския съюз.

На 11 юни 2018 г. Съветът постигна „общ подход“ по законодателното предложение за актуализиране на Регламента на ЕП и на Съвета за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACEР), който е отлична основа за започване на преговори с Европейския парламент.

По отношение на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС, включително нейния инструмент - Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), основна цел беше утвърждаването на ролята на ЕС като силен глобален участник на международната сцена.

България подкрепи прилагането на Глобалната стратегия за външна политика и политика за сигурност на ЕС под ръководството на Върховния представител. Най-сериозен напредък в изпълнението на Глобалната стратегия беше успешното приключване на триалозите в края на м. май 2018 и предстоящото приемане на Регламента за създаване на Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната. Чрез регламента се създава Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, интегрална част от бъдещия Европейски фонд за отбрана, чрез която ще се финансират съвместни проекти за развитие на отбранителни технологии и продукти в ЕС и ще се подкрепи съвместното развитие на отбранителни способности. Стартирането на Европейския фонд за отбрана, който ще спомогне за по-ефективното използване на средствата за способности и за насърчаване на иновациите и технологичното развитие, включително в малките и средни предприятия.

Във връзка с приоритета за активно подпомагане на изпълнението на инициативите по прилагане на приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната през м. март беше взето решение за стартиране на първия пакет от проекти по Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), а на 25 юни – решение относно общите правила за управление на проектите по ПСС. В рамките на Българското председателство започна набирането и на предложения за проекти по ПСС за втория цикъл, който ще продължи до края на юли 2018 г.

На Съвет „Външни работи/Отбрана“ на 25 юни 2018 г. се прие и общата част на военните изисквания за подобряване на военната мобилност в ЕС. Военната мобилност е с потенциал да се прерасне във флагмански проект по Постоянното структурирано сътрудничество и в сътрудничеството между ЕС и НАТО.

В контекста на сътрудничеството между ЕС и НАТО до момента е постигнат значителен напредък в областта на противодействието на хибридните заплахи със засилване на взаимодействието между компетентните структури на двете организации.

Българското председателство на Съвета на ЕС проведе активна политика за поставяне и поддържане на темата за Западните Балкани високо в дневния ред и на НАТО. Европейската интеграция на страните от региона е неразривно свързана с евроатлантическата им интеграция. Изразявайки последователна и твърда подкрепа за политиката на „отворени врати“ на НАТО, България активно подкрепи евроатлантическата интеграция на страните-кандидатки от региона, вкл. посредством нашето предложение за активиране на План за действие за членство на Босна и Херцеговина. България се застъпи и за засилено сътрудничество между НАТО и ЕС при оказване на допълнителна подкрепа за страните от Западните Балкани.

Устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион

Българското председателство съвпадна с Председателството ни на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, което предостави възможност през този период България да работи активно в посока задълбочаване на икономическото, социалното и културно сътрудничество и партньорство с всички заинтересовани страни, включително и от Западните Балкани, както и насочване на дебата към необходимостта от създаване на по-тясна обвързаност и синергия между макрорегионалните стратегии, перспективата и предизвикателствата за Стратегията пред следващия програмен период 2021 – 2027.

Приоритетът относно интегриран макрорегионален подход към Черноморския регион беше реализиран посредством провеждането на Европейския морски ден на 31 май – 1 юни, в рамките на който се състоя и Конференция на министрите, отговорни за синия растеж в Черно море. По време на тази проява беше обсъден и интегрираният подход към проблемите на Черно море, намерил израз в одобрена Декларация относно създаването на общ дневен ред/програма за развитието на Черно море. В този контекст, Българското председателство ревизира Плана за действие по Стратегията за морска сигурност на ЕС, който съдържа нова част, посветена изцяло на дейности с регионален фокус, като четири от тях са посветени на Черно море. Те включват промотиране на инициативите за регионално сътрудничество; подкрепа за синергиите, промотирани от Механизма за син растеж; подкрепа за дейностите за противодействие на престъпността в Черноморския басейн; и насърчаване на диалога между заинтересованите страни в региона.

Цифрова икономика и умения на бъдещето

Конкурентоспособност

В изпълнение на поставената политическа цел за насърчаване на среда на конкурентоспособност Българското председателство положи максимални усилия за интензивно и фокусирано разглеждане на предложението за Регламент относно взаимното признаване на стоки, законно пуснати на пазара в друга държава членка, което ще окаже въздействие за цялостното подобряване на функционирането на единния пазар на ЕС, чрез гарантиране на по-надеждно прилагане на принципа на взаимно признаване. Изготвеният добре балансиран компромисен текст на Председателството, осигури постигането на „общ подход“ с пълно единодушие от всички държави членки на заседание на Съвета по конкурентоспособност на 28 май 2018 г., което способства за бързото приемане на законодателното предложение.

В заложената политическа цел попада и законодателният пакет „Нова сделка за потребителите“, който ще консолидира добрата потребителска среда, която подкрепя икономическия растеж. В сферата на търсенето предвидените мерки трябва да намалят вредите за потребителите, да засилят доверието и да позволят на потребителите да изиграят своята роля като движеща сила на пазарите. В сферата на предлагането целта на мерките е да гарантират лоялна конкуренция и правна сигурност за предприятията. Ползите ще са свързани с подобряване на съответствието със законодателството на ЕС за защита на потребителите, модернизиране на правилата за тяхната защита и отстраняване на излишните разходи за търговците.

Българското председателство завърши успешно и преговорите по Директивата относно проверка за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (част от Пакета за услуги). Новата директива ще допринесе за подобряване на прозрачността по отношение на изискванията, които се въвеждат от държавите членки при регулираните професии и хармонизиране на критериите за проверка за пропорционалността, преди въвеждането на нови изисквания, което ще улесни свободното движение на професионалистите в рамките на ЕС и ще гарантира, че националните мерки са пропорционални и не ограничават неоправдано достъпа до професионални дейности.

Българското председателство стартира дискусиите и проведе политически дебат в рамките на Съвета по конкурентоспособност по новото предложение на ЕК за Регламент за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. Осигуряването на прозрачност и предвидимост на основните търговски практики на платформите е ключово условие, за да могат предприятията в ЕС да извлекат максимална полза от цифровите иновации и възможностите за растеж, създадени от икономиката на онлайн платформите.

Във връзка с преодоляване на административните и законодателни трудности, с които бизнесът и гражданите се сблъскват при упражняване четирите свободи в рамките на Единния пазар на ЕС, Българското председателство продължи дискусията относно бъдещето на мрежата СОЛВИТ. СОЛВИТ центровете на държавите членки по време на организирана от Председателството среща се обединиха около необходимостта от продължаване на усилията в посока признаване ролята на СОЛВИТ като важен инструмент в процеса на прилагане и изпълнение на правото на ЕС.

Българското председателство и Европейският парламент, с подкрепата на Европейската комисия, постигнаха историческо споразумение за нов Кодекс за електронните съобщения, което е ключово за изграждането на един истински функциониращ и в полза на всички цифров единен пазар. Договорените правила са от решаващо значение за постигането на целите за свързване в Европа и осигуряването на възможно най-добрата връзка с интернет на всички в ЕС, за да могат да участват пълноценно в цифровата икономика. Постигнатото политическо споразумение относно свободното движение на нелични данни ще позволи съхраняването и обработването на данни навсякъде в ЕС без неоправдани ограничения, както и създаването на конкурентна икономика на данни в рамките на Цифровия единен пазар. Приключиха и преговорите по Регламента за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, който ще продължи да има значителна роля при подпомагането на държавите от ЕС в изграждането на мрежи с много висок капацитет. След влизане в сила на новите правила от 15 май 2019 г. по отношение на потребителите цените на дребно за мобилни и фиксирани повиквания, изходящи от една държава до друга държава в ЕС няма да надвишават 19 евроцента на минута. Ценовият таван за текстови съобщения ще бъде 6 евроцента за съобщение.

По време на Българското председателство беше обсъдено задълбочено предложението за изменение на Директивата относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки. На основа на представения от Председателството компромисен текст се постигна широко съгласие по редица въпроси, като нерешена остана обвързаността с досиетата от Пакета за мобилност I и по-конкретно – въпросите за каботажа и командироването на работниците. На Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на 7 юни 2018 г. беше представен и приет Доклад за напредъка.

Благодарение на усилията на Българското председателство министрите одобриха „общ подход“ по предложението за Регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт, което цели създаване на работещ механизъм за противодействие на нелоялните практики (държавно субсидиране, използване на дъмпингови цени и дискриминационни практики) на въздушните превозвачи от трети страни, които оперират в рамките на вътрешния пазар на ЕС, подобряване на авиационната свързаност и утвърждаване водещата роля на ЕС в международната авиация.

Поради силно политическия характер на Пакета за мобилност I и значително различаващите се позиции на държавите членки по основните спорни въпроси Председателството представи доклад за напредъка.

Българското председателство започна в период, в който данъчната политика на ЕС трябваше да отговори на много тенденции, предизвикателства и очаквания, идващи както от ЕС, неговите граждани и бизнеса, така и от международното развитие. Акцентът в работата продължи да бъде поставян върху борбата с измамите, борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране при засилено административно сътрудничество и ефективен обмен на информация между държавите членки на глобално равнище и на равнище ЕС, следвайки разработената от Българското председателство пътна карта, публикувана на 26 януари 2018 г. Резултатите ще допринесат за по-доброто и правилно функциониране на Единния пазар, както и за повишаване на конкурентоспособността на малките предприятия в ЕС.

Проблемът за ефективното прилагане на правата върху интелектуална собственост зае своето място в приоритетния за Българското председателство въпрос за подобряването на системата за закрила на интелектуалната собственост в ЕС. Приемането от Съвета на заключенията относно упражняването на правата върху интелектуална собственост (ПИС) дава принос за постигането на част от заложените в него цели – доизграждане на справедлив единен пазар и подобряване на условията за закрила на правата върху интелектуална собственост като фактор за икономическия растеж, насърчаването на иновациите и укрепването на правата.

Водено от разбирането, че търговската политика има за цел засилване конкурентоспособността на европейската икономика и повишаване жизнения стандарт на гражданите, Българското председателство работи активно за продължаване ангажираността на ЕС за една прогресивна и амбициозна програма в областта на търговията и инвестициите, стимулираща приобщаващия растеж и устойчивото развитие. Българското председателство положи усилия за постигане на напредък и където е възможно за финализиране на работата по досиетата от дневния ред на ЕС в областта на търговската политика. Съвет Външни Работи (Търговия) прие изготвените и предложени от Българското председателство заключения относно договарянето и сключването на търговски споразумения на ЕС, които потвърдиха ангажимента на ЕС към развиване на двустранни търговски отношения с основните търговски партньори. Продължиха преговорите за сключване на преференциални търговски споразумения на ЕС с трети страни и региони. КОРЕПЕР прие изготвения от Българското председателство мандат на Съвета за започване на междуинституционални преговори с Европейския парламент по проекта на Регламент за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в ЕС.

Цифров единен пазар

Българското председателство постави акцент върху Цифровия единен пазар като източник на растеж и конкурентоспособност.

Постигнахме политическо споразумение по предложението за Директива за упълномощаване на органите по конкуренция на държавите членки да бъдат по-ефективни правоприлагащи органи и да гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар – ECN+ (на 30 май 2018 г.). Предложението укрепва прилагането на правилата за защита на конкуренцията в дигиталната среда, подобрява конкуренцията в полза на потребителите и европейските компании, особено малките и средни предприятия.

На 24 май 2018 г. постигнахме предварително споразумение на политическо ниво с ЕП и по предложението за Регламента за създаване на единен цифров портал. Приемането на Регламента представлява значима крачка към цифровизацията на обществените услуги в трансгранични ситуации, а оттам и към доизграждане на Цифровия единен пазар. Единният цифров портал ще се превърне в единна входна точка, чрез която гражданите и бизнеса ще могат да получат улеснен достъп до информацията за техните права в рамките на вътрешния пазар, както и улеснен достъп до широка гама от онлайн процедури свързани с преместване, учене, работа, пенсиониране, стартиране и правене на бизнес.

На заседанието на Съвета по околна среда, проведено на 25 юни 2018 г., беше постигнат „общ подход“ по Регламента за създаване на съвместно предприятие за високопроизводителните изчисления (EuroHPC). Инициативата дава възможност на европейските научноизследователски организации и учени в областта на ИКТ да използват споделения общоевропейски ресурс за високопроизводителни компютърни изчисления и споделят научните резултати от съвместното използване на тази дигитална инфраструктура.

На проведения на 29 май 2018 г. Съвет по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“) бяха приети Заключения относно Европейски облак за отворена наука, който ще обедини съществуващи и нововъзникващи инфраструктури за данни и ще предложи виртуална среда, в рамките на която да се съхраняват, споделят и използват повторно данните в различните дисциплини, като по този начин предоставят на изследователите в ЕС, както и на публичните администрации и бизнеса огромни възможности за нови изследвания, обмен на данни и последващо приложение.

Успешно бяха приключени ключови етапи от обсъжданията и преговорите по приоритетни законодателни предложения, свързани с Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги и Европейската реформа в областта на авторското право. Постигнатото споразумение ще осигури на европейските граждани повече достъп до аудиовизуално и медийно съдържание и едновременно с това – предпазване на децата и гражданите от вредно съдържание. В резултат от модернизираните справедливи правила за създатели, правоносители и потребители в цифровата епоха, ще се насърчи създаването и разпространението на качествено европейско културно и творческо производство.

Насърчаване на предприемачеството и социалните иновации

Българското председателство работи за насърчаване на предприемачеството, основано на цифрови технологии и иновации, което има водеща роля за икономическото и социалното развитие на ЕС.

Приети бяха Заключения на Съвета относно „Стратегията за индустриална политика на ЕС за конкурентоспособност, растеж и иновации“. Българското председателство изведе темата за европейската индустриална политика като водеща по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, проведено на 31 януари и 1 февруари 2018 г. Проведена беше „Конференция по предприемачество“, посветена на темата за младежкото предприемачество, обучението по предприемачество и възможностите и перспективите за генериране на нови идеи и реализация на младите хора в Европа.

Председателството постигна общо съгласие на държавите членки по Препоръката на Съвета относно насърчаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването, която беше приета на Съвета по образование на 22.05.2018 г. Тя си поставя за цел популяризиране на общите ценности на всички образователни равнища; насърчаване на приобщаващото образование, поощряване на европейското измерение на преподаването и подкрепа за учителите и преподаването.

Председателството постигна общо съгласие на страните членки и по Препоръката на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот, която беше приета на Съвета по образование на 22.05.2018 г. Тя е основополагащ документ в сектор „Образование“ и оказва въздействие върху изготвянето на националните политики в различни области на образованието и обучението, допринасяйки за развитието в държавите членки на преподаване и учене, насочени към компетентностите. Заложените в препоръката мерки ще помогнат на България и останалите държави членки да подготвят по-добре учащите за променящите се пазари на труда и за активно гражданско участие в по-разнообразните, по-мобилни, по-цифрови и по-глобални общества.

Бъдещето на труда в цифрова и по-справедлива Европа

По време на Българското председателство работихме за надграждане на резултатите, които вече са постигнати в рамките на дебата за Бъдещето на труда, и за допълнителен напредък в търсенето на решения за продуктивна заетост и устойчив и балансиран икономически растеж, отчитайки новите и иновативни подходи на политиката по заетостта с акцент върху младежта и по-добрата връзка между образованието, уменията и потребностите на пазара на труда.

Българското председателство работи изключително активно за облекчаване на свободното движение на работници и предоставянето на услуги в ЕС.

Ключово постижение за Председателството бе приключването на работата по предложението за Директива за командироването на работници в сферата на услугите. С приемането на промените се осигуряват справедливи условия на труд за командированите работници и справедлива конкуренция между предприятията, които командироват работници, и местните предприятия. С цел преодоляване на разделението Изток-Запад и отчитане на спецификите на сектора на международния транспорт, секторът бе изключен от приложното поле на ревизираната Директива до приемането на специално секторно законодателство (lex specialis), което да уреди начина на прилагането й за този сектор.

Постигнатият цялостен „общ подход“ по Регламентите за координация на системите за социална сигурност ще продължи процеса на модернизиране на законодателството на ЕС в тази област по отношение на достъпа на икономически неактивните граждани до социалноосигурителни обезщетения, обезщетения за дългосрочни грижи, за безработица и семейни обезщетения, приложимо законодателство за командировани и изпратени работници и лица, работещи в една или повече държави членки.

Работихме активно за подобряване на достъпа до схемите за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, в това число отпуските и гъвкавите схеми на работа, както и за увеличаване на възможностите за използването на отпуските по семейни причини от мъжете, като по този начин се подпомага участието на жените на пазара на труда. Успяхме да постигнем „общ подход“ по Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.

Работихме за подобряване на условията на труд за всички работници, особено тези, заети в нестандартни форми на заетост, като същевременно се запазят възможностите за адаптивност и за иновации на пазара на труда. Успяхме да постигнем „общ подход“ по Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд.

Българското председателство се фокусира и върху популяризиране на концепцията за ранно детско развитие, както и върху дейността за признаване и приемане на съответната политика като интегриран политически инструмент, който гарантира подкрепата за семействата и благосъстоянието на децата още от ранна възраст. Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси прие Заключения на Съвета „Интегрирани политики в областта на развитието в ранна детска възраст като средство за намаляване на бедността и насърчаване на социалното приобщаване“.

Постигнахме напредък в ключови приоритетни области в рамките на Европейския стълб на социалните права като част от усилията за по-нататъшно развитие на дебата за социалното измерение на Европа – за равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Работихме за пълноправно участие на хората с увреждания в обществото. Поставихме основата за постигане на окончателно политическо споразумение между Парламента и Съвета по Европейския акт за достъпност. Проведената в София на високо ниво конференция „Социалната икономика – за икономически устойчив и социално приобщаващ ЕС“ даде възможност за споделянето на добри практики за насърчаване на интеграцията на хората в неравностойно положение в обществото и на пазара на труда. Обсъдени бяха възможностите за по-ефективно социално включване, развитие на сребърната икономика – икономиката, ориентирана към застаряващата работна сила и потребностите на хората над 50-годишна възраст, и за насърчаване на ролята на жените в социалната икономика.

Поставихме и темата за ролята на „жените в дигиталния свят“ в центъра на дискусиите по време на срещата на Групата на високо ниво по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете.

Основни политически приоритети в сферата на здравеопазването по време на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха здравословното хранене при децата и достъпът до ефективни и достъпни лекарства. Дебатите по двете теми се проведоха на политическо и експертно ниво и осигуриха добра основа за идентифициране на възможни решения и добри практики, вкл. определянето на възможни сфери на сътрудничество с оглед опазване на здравето като инвестиция за бъдещето на Европа. Дискусиите позволиха да бъдат засегнати чувствителни въпроси, свързани с недостига на лекарствени продукти и предприемането на мерки за намаляване на негативните последици от предотвратимите хронични незаразни болести.

Темата за иновациите и новите технологии, които могат да допринесат за това традиционните спортове и игри да бъдат използвани за по-добра физическа активност на населението, беше дискутирана широко на проведената на 12 и 13 юни 20185 г. в София конференция в рамките на приоритета на Председателството „Спортът за всички като средство за интеграция и мост между традиции и иновации“.

Българското председателство работи активно за насърчаване на качественото образование за всички ученици и на европейското измерение на преподаването, за да могат децата да учат и за общото европейско наследство и за европейското многообразие и да разберат добре как функционира ЕС, но най-вече да растат като европейски граждани, споделящи общи ценности.