Отчет на програмата на република българия за председателството на

• 
  На 26 февруари 2018 г. в Брюксел се проведе 16-та среща на Съвета за сътрудничество ЕС – Казахстан. Съветът за сътрудничество приветства успешното прилагане на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан. Обсъди също политическите, съдебните и икономическите реформи и търговските и икономическите отношения — теми, които са от значение и за двете страни.
  
• 
  В Претория на 28 март 2018 г. се проведе министерската среща в рамките на политическия диалог между Европейския съюз и Южноафриканската общност за развитие (САДК). Делегациите на ЕС и САДК обсъдиха резултатите от срещата ЕС-Африкански съюз в Абиджан през ноември 2017 г., мобилизирането на инвестиции за региона в областта на земеделието, енергетиката, фармацевтичната промишленост, осигуряването на подкрепа за образователни програми, свързани с пазара на труда, както и използването на програмите „Еразъм Плюс” и „Хоризонт 2020”.
  
• 
  На 21-22 май 2018 г. в Буенос Айрес се състоя срещата на външните министри на Г-20, домакинствана от аржентинското председателство. По време на дискусията външните министри отделиха внимание и на реформата в ООН, инициирана от генералния секретар на ООН, фокусирана върху поддържането на мира, подкрепа за устойчивото развитие и преструктуриране на вътрешната организация. 
  
• 
  На 31 май се проведе годишната среща на министрите от Европейския съюз, Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, в която участваха делегации от 79 държави от АКТБ и от 28-те държави членки на ЕС. В рамките на Съвета министрите обсъдиха отношенията между ЕС и страните от АКТБ по бъдещото Споразумение за партньорство след 2020 г.–  т.нар. „Пост-Котону“.
  
• 
  На 20 юни се проведе 35-ото заседание на Съвместната парламентарна асамблея на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз.
  

• 
  България пое местното ротационно представителство на ЕС в трети страни 6 месеца по-рано в някои държави във връзка с липсата на посолства на Естония в тях. Така от 1 юли 2017 г. бе поето местното ротационно председателство в Катар и Монголия, а от 1 септември 2017 г. – в Иран. Местното ротационно председателство в Монголия приключи на 2 ноември 2017 г. след откриване на Делегация на ЕС.
  

• 
  Най-сериозен напредък в изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС беше успешното приключване на триалозите в края на май и предстоящото приемане на Регламента за създаване на Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната с цел подкрепа на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на ЕС. Компромисният текст на регламента между Съвета на ЕС, ЕП и ЕК е договорен в края на месец май 2018 г. след провеждане на всички 4 планирани триалога.
  
• 
  Във връзка с изпълнението на инициативите по прилагане на приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната Съвет „Външни работи/Отбрана“ на 6 март взе решение за стартиране на първия пакет от проекти по Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), а на 25 юни – решение относно общите правила за управление на проектите по ПСС. В рамките на Българското председателство започна набирането и на предложения за проекти по ПСС за втория цикъл, който ще продължи до края на юли 2018 г. Също важна стъпка към подобряване на европейската сигурност и отбрана е приемането на Съвет „Външни работи/Отбрана“ на 25 юни 2018 г. на общата част на военните изисквания за подобряване на военната мобилност в ЕС. Военната мобилност е с потенциал да се прерасне във флагмански проект по Постоянното структурирано сътрудничество и в сътрудничеството между ЕС и НАТО.
  
• 
  Бяха положени допълнителни усилия за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, като до момента е постигнат значителен напредък в областта на противодействието на хибридните заплахи със засилване на взаимодействието между компетентните структури на двете организации.
  
• 
  Постигнатото развитие на всички инициативи от Отбранителния пакет на ЕС през първата половина на 2018 г. е с единствена цел – повече и по-качествени отбранителни способности на ЕС за управление на кризи чрез задълбочаване на отбранителното сътрудничеството между държавите членки.
  
• 
  През 2018 г. започна и процес по засилване на гражданските способности на ЕС за действие при кризи и конфликти, в изпълнение на Заключенията на Съвета в областта на сигурността и отбраната от ноември 2017 г. Целта е постигане на развитие на гражданското измерение на Общата политика за сигурност и отбрана, което да бъде съизмеримо с напредъка по военното измерение.
  

• 
  Във връзка с прилагането на Дневен ред 2030 в съответствие с новия Европейски консенсус за развитие бяха приети Заключения на Съвета от 22 май „Инвестиции за устойчиво развитие“ и Годишен доклад за 2018 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие.
  
• 
  Под ръководството на Българското председателство бяха проведени интензивни дебати по сътрудничеството със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Основните усилия бяха насочени към съгласуването на позициите на страните членки по сътрудничеството с АКТБ, на базата на които бе изготвена основата за преговорния мандат на ЕС за преговорите Пост-Котону. Съветът на Европейския съюз одобри на 22 юни 2018 г. преговорния мандат на ЕС за бъдещото партньорство с държавите от АКТБ, което представлява значителен успех на Българското председателство.
  
• 
  Българското председателство завърши преговорите по текста на основните послания на ЕС за Форума на високо равнище за устойчиво развитие, който ще се проведе през юли 2018 г. в Ню Йорк. Постигнато беше съгласие по частта за стратегическите насоки и по отделните цели на устойчивото развитие, предмет на задълбочен преглед на форума.
  

Нашето председателство положи значителни усилия за по-нататъшното привеждане в действие на връзката между хуманитарната помощ и развитието, като взе участие в дискусиите по изготвянето на хуманитарните приоритети на ЕС за представяне на 73-та сесия на ОС на ООН, на Заявленията на ЕС и държавите-членки на ЕС за първата редовна сесия на Управителния съвет на Световната продоволствена програма (Рим, 26-28 февруари) и на втората годишна сесия на Управителния съвет на Световната продоволствена програма (Рим, 18-22 юни).

• 
  Предмет на обсъждане беше и темата „забравени кризи“. В продължение на дейността по време на Естонското председателство и на базата на документ за размисъл на Франция, Испания, Италия, и Португалия, с активното участие на Българското председателство, държавите-членки на ЕС обсъдиха обща листа на забравените кризи, обмениха информация по критериите и обемите на националното финансиране, подобряване на координацията по комуникирането и видимостта с оглед недопускане отслабване на вниманието на международните фактори, включително на общественото мнение и превръщането на някои хуманитарни кризи в постоянни и изготвяне на общи послания по специфични забравени кризи.
  

• 
  Българското председателство инициира дискусия в рамките на Съвет Външни работи (Търговия), както на неформалното заседание на Съвета в София, така и на формалното заседание в Брюксел, относно възможните последващи действия от страна на ЕС след 11-та Министерска конференция на Световната търговска организация (СТО) с оглед укрепването на многостранната търговска система, засилването на доверието и подобряването на функционирането на СТО.
  
• 
  Съвет Външни Работи (Търговия) прие изготвените и предложени от Българското председателство заключения относно договарянето и сключването на търговски споразумения на ЕС, които потвърдиха ангажимента на ЕС към развиване на двустранни търговски отношения с основните търговски партньори. По време на Българското председателство продължиха преговорите с Мексико, Меркосур и Чили и бяха приети решения на Съвета за разрешаване на започването на преговори за Споразумения за свободна търговия (ССТ) с Австралия и Нова Зеландия, заедно с указанията за водене на преговори.
  
• 
  Дискусията по проекта на регламента за скрийнинг на преки чуждестранни инвестиции в ЕС бе осъществена изцяло в рамките на Българското председателство, като КОРЕПЕР прие изготвения от Българското председателство мандат на Съвета за започване на междуинституционални преговори с Европейския парламент.
  
• 
  Съветът одобри Насоките за водене на преговори, даващи право на Комисията да договори, от името на ЕС, конвенция за създаване на многостранен съд за разрешаване на инвестиционни спорове.
  
• 
  Предложението за модернизация на инструментите за търговска защита (срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз) е одобрено от Съвета на 17 април 2018 г. Регламентът е приет на пленарно заседание на ЕП и е публикуван в Официалния вестник на ЕС.
  
• 
  С цел постигане на напредък, Българското председателство проучи възможностите за възстановяване на техническо ниво на дискусията по досието за достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави. Установено бе, че позициите на ДЧ и блокиращото малцинство от 2016 г. остават непроменени. Българското председателство заключи, че няма условия за постигане на напредък по досието и евентуално възстановяване на дискусията на този етап би довело единствено до втвърдяване на позициите на блокиращите ДЧ.
  

• 
  Основна цел на Българското председателство беше намаляването на рисковете в банковия сектор. Най-значимият приоритет в рамките на тази цел беше намирането на приемлив баланс и компромис по пакета от законодателни предложения за намаляване на рисковете в банковия сектор (Банковия пакет). След много интензивни и тежки преговори, на заседанието на Съвет ЕКОФИН на 25 май 2018 г. беше договорен общ подход по Банковия пакет. Постигането на общ подход по Банковия пакет има водещо значение за цялостното завършване на Банковия съюз, тъй като намирането на компромис по тези правила отваря пътя и за по-детайлно и политическо обсъждане на въпросите, които имат отношение към споделянето на рисковете в банковия сектор. Беше постигнат и напредък по предложението относно създаването на Европейска схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД). Беше разработен и представен за обсъждане нов възможен модел на първата фаза на ЕСГД. Българското председателство изготви и съгласува обективен и балансиран Доклад за напредъка по досието, който бе одобрен на заседанието на Съвет ЕКОФИН.
  
• 
  България постигна значителен успех и при обсъжданията на предложението за регламент за някои банкови такси, което бе представено от ЕК на 28 март 2018 г. В рамките само на три месеца законодателното предложение беше отворено за преговори в рамките на работната група към Съвета и бяха представени три последователни варианта на компромисни текстове на председателството. Последното компромисно предложение беше одобрено от КОРЕПЕР, като споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент.
  
• 
  България постигна значителен успех и при обсъжданията на предложението за изменение на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като целта е укрепване на надзорната система за централните контрагенти (ЦК). Председателството изготви три компромисни текста по режима за ЦК от трети държави, като целта бе да се затвори за дискусии текста в тази му част, а следващото председателство да продължи работата по режима за европейските ЦК. Представените частични компромисни текстове получиха широка подкрепа от държавите членки. Българското председателство работи усилено и по подготовката за първата тристранна среща по Регламента за европейската пазарна инфраструктура (преглед по REFIT на Регламента).
  
• 
  Основна цел на Българското председателство във връзка със законодателното предложение за създаване на пан-европейски персонален пенсионен продукт (РЕРР) бе постигане на максимален напредък по досието. Усилената работа и интензивните преговори доведоха до изготвяне и предлагане на добър балансиран компромис по отношение на политически чувствителните теми и техническите въпроси. Постигнат беше значително по-голям напредък от очаквания, поради сложността на предложението и силно поляризираните позиции на държавите членки по няколко ключови въпроса, което позволи да бъде постигнато споразумение за мандат за преговори на Съвета.
  
• 
  Във връзка с прегледа на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) бяха разгледани елементите на цялото законодателно предложение на ЕК. Пакетът е значителен по обем и с висока политическа чувствителност за всички държави членки. Българското председателство предложи алтернативни опции на първоначално предложените от ЕК разпоредби по три от общо четирите основни теми. Така представените документи получиха широка подкрепа, тъй като отразяват балансирано позициите на държавите членки в Съвета.
  
• 
  По предложението на Комисията за подобряване на пропорционалността в пруденциалните изисквания към инвестиционните посредници (IFS), Председателството стартира обсъждането на пакета от директива и регламент, като в рамките на проведените срещи бяха дискутирани задълбочено всички ключови теми и проблемни области, като всички държави членки подкрепиха предложеното въвеждане на пропорционални капиталови изисквания за несистемно важните инвестиционни посредници.
  
• 
  Основна цел при преговорите по законодателния пакет за премахване на пречките пред презграничното предлагане на инвестиционни фондове, публикувано през март 2018 г., беше постигане на максимален напредък по досието. За изключително кратък период от време, вследствие на интензивните преговори постигнахме споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент.
  
• 
  На база на получените насоки на заседанието на Съвет ЕКОФИН през м. януари 2018 г., Председателството работи усилено по предложението за укрепване на Програмата за подкрепа на структурни реформи, публикувано като част от пакетното предложение на Европейската комисия за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз. Съветът прие общ подход по това законодателно предложение през м. май 2018 г. Работата в работните формати на Съвета бе извършена в кратки срокове, за да се позволи по-ранно започване на политическите преговори с Европейския парламент по предложението. Това е продиктувано от необходимостта законодателният акт да бъде приет преди края на 2018 г., което да позволи на държавите членки да се възползват от увеличения финансов пакет по програмата за 2019 и 2020 г. и от възможността за подаване на проекти предложения за реформи, обвързани с подготовката на страните за присъединяване към еврозоната.
  
• 
  Българското председателство осигури гладко протичане на цикъла за координация на икономическите политики на Европейския съюз през 2018 г. – Европейския семестър. Съветът по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие заключения по Годишния обзор на растежа и Доклада за ранно предупреждение за 2018 г. и одобри препоръката за икономическата политика на страните от Еврозоната. През м. февруари министрите на финансите дискутираха специалния доклад на Европейската сметна палата относно одит на процедурата при макроикономически дисбаланси и приеха заключения във връзка с препоръките в доклада. В рамките на диалога по макроикономическите въпроси с европейските социални партньори, Българското председателство инициира дискусия на тема „Икономическата устойчивост на страните от ЕС“, в това число и за подходящи инструменти за повишаване на устойчивостта им спрямо бъдещи сътресения и за ефективното им преодоляване. Председателството инициира тематичен дебат и обмен на мнения по изпълнението на специфичните препоръки за 2017 г., в резултат на който, министрите решиха, че е необходимо специфичните препоръки към държавите членки за 2018 г. да се фокусират върху повишаването на производителността. С одобряването през юни от Съвета и от Европейския съвет на пакета от специфични препоръки по страни за периода 2018-2019 г. завърши процесът на Европейския семестър за 2018 г., с което се насърчава изпълнението на структурните реформи и инвестиции в ЕС.
  
• 
  В областта на данъчната политика основен приоритет на Българското председателство беше приемането на Директивата за задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с оповестяване на трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (DAC6). Целта й е да създаде условия за справедливо данъчно облагане, като повиши прозрачността и противодейства на агресивното данъчно планиране. Съветът ЕКОФИН постигна политическо съгласие по текста на директивата на 13.03.2018 г. и окончателно я прие на 25.05.2018 г.
  
• 
  Българското председателство работи активно по предложението за директива относно общата основа за облагане с корпоративен данък (CCTB) и постигна значителен напредък, приключвайки разглеждането член по член на предложението, както и бяха обсъдени редица хоризонтални въпроси като въздействието върху националните данъчни приходи, равнището на хармонизация, обхвата и гъвкавостта за държавите членки. Оценката на доброволен принцип ще бъде извършена в хода на 2018 г. от държавите членки (които разполагат с необходимите данни за извършване на подобна оценка), с техническа подкрепа от службите на Комисията.
  
• 
  През м. март 2018 г. Комисията представи пакета за данъчно облагане на цифровия сектор. За да се вземат предвид стратегическите обсъждания и да се даде приоритет на този въпрос, Българското председателство изготви пътна карта, която да насочва работата в областта на облагането на цифровата икономика. Българското председателство работи активно и постигна напредък на техническо ниво по законодателните предложения от пакета, както и организира общи разисквания във връзка с данъчното облагане на цифровия сектор в рамките на неформалната среща на икономическите и финансови министри в края на април 2018 г. В хода на заседанието повечето държави членки отново заявиха позициите си, че ЕС трябва да отговори на предизвикателствата, породени от цифровизацията на икономиката, и посочиха, че комплексно решение трябва да бъде постигнато на глобално равнище. Председателството успя да приключи разглеждането член по член на Директивата за значително цифрово присъствие и представи първи компромисен текст на Директивата за облагане на някои цифрови услуги.
  
• 
  При косвеното облагане основен приоритет беше работата по мерките за укрепване на административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), като част от "пакета за справедливо данъчно облагане за създаването на единна зона на ЕС за облагане с ДДС". Приетото на 22 юни 2018 г. изменение на Регламент 904/2010 относно мерките за засилване на административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност значително ще намали измамите с ДДС, ще въведе нови инструменти за трансграничен контрол, ще осигури допълнителни бюджетни приходи, ще насърчи бизнеса в ЕС, тъй като измамите с ДДС оказват отрицателно въздействие върху икономическата среда и подкопават реалната икономическа дейност.
  
• 
  Българското председателство успя да постигне съгласие и ЕКОФИН окончателно прие досието за задължителното спазване от държавите-членки на ЕС на минималния размер на стандартна ДДС ставка, което вече е постоянна и в размер на 15 %.
  
• 
  Постигнато беше съгласие на техническо ниво по т.нар. „бързи мерки/стъпки“ за ДДС от първата стъпка от досието за въвеждането на окончателната система на данък върху добавената стойност, като на политическо ниво позицията на Съвета не беше окончателно одобрена, поради обвързване с допълнителна, пета „бърза стъпка“, извън рамките на предложението на ЕК.
  
• 
  В подкрепа на малките и средни предприятия Българското председателство фокусирано стартира работата по предложението на ЕК относно общата система на ДДС по отношение на специалния режим на малките предприятия, като беше направен първи техническия преглед на досието, както и обмен на мнения между държавите членки, като част от пакета с реформи, обявен в Плана за действие във връзка с преминаване към окончателна система на ДДС.
  
• 
  Като принос на Българското председателство следва да се отчете и активната позиция за повишаване на прозрачността в работата на групата „Кодекс за поведение“, особено по отношение на списъка на ЕС на третите несъдействащи юрисдикции - публикуването на компилация от писма с искания за поемане на ангажименти и писма за поемане на ангажименти, съответно изпратени до и получени от юрисдикциите и т.н.
  
• 
  На 25 май 2018 г. Съветът прие „Заключения относно стандартната разпоредба на ЕС за доброто управление в областта на данъчното облагане в споразуменията с трети държави“, която ще бъде включвана във всички споразумения за свободна търговия, сключвани между ЕС и трети държави.
  
• 
  По време на Българското председателство беше постигнато финално споразумение с Европейския парламент по Омнибус пакета, включващ изменения на Финансовия регламент и на редица секторни актове, с който се осигурява значително опростяване на правилата за изпълнение на структурните фондове и влизане в сила на опростяването още в средата на 2018 г.
  
• 
  Въпреки значителните различия в позициите на държавите членки Българското председателство постигна компромис по финансирането на втория транш по Механизма за Турция в полза на бежанците и осигури бързо одобряване на коригиращ бюджет за 2018 г., с който се предоставя финансиране за Механизма за спешни нужди за образование на бежанските деца още през тази година.