Рентгенът става цветен с триизмерни изображения

БСП иска линията на бедност да е база за добавките

БСП настоява за по-справедлива база за изчисляване на интеграционните добавки. Това заяви от парламентарната трибуна Надя Клисурска по време на обсъждането на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). ДУМА припомня, че в момента такава база е гарантираният минимален доход, който повече от 8 години бе 65 лв., а от началото на 2018 г. е 75 лв. Клисурска бе категорична, че по-справедливата база е прагът на бедност, който през т.г. е 321 лв., а догодина се очаква да стане 348 лв. БСП ще направи това предложение по време на обсъждането на новия проектозакон за интеграция на хората с увреждания и на проектозакона за социалните услуги, които се разработват в МТСП и според обещанията на социалния министър Бисер Петков ще бъдат обсъждани през есента.

Защо едва сега се правят промените в ЗИХУ, след като още през 2016 г. МТСП и МС са били страна по делото, а в началото на т.г. бяха направени други промени в закона, попита управляващите от парламентарната трибуна депутатката от БСП.

Промените, приети вчера, предвиждат месечната добавка за транспортни услуги и за диетични храни да е 15% от ГМД, а добавката за ползване на информационни и телекомуникационни услуги - 20% от ГМД. Така хората получават 11,24 лв. транспортна добавка.

Само 6 дни след първото четене на промените парламентът вчера ги прие и на второ четене. Причина за спешните действия бе, че в края на юни ВАС отмени уеднаквяването на добавките на хора с увреждания и отмени текстове в Правилника за прилагане на закона. Мотивът е, че обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, защото водещ критерий по закона са индивидуалните потребности на хората с увреждания. Ако промените в ЗИХУ не бяха приети до средата на месеца, имаше опасност много хора с увреждания да останат от август без полагащите им се добавки.

Приетите изменения влизат в сила със задна дата от 12 юни.

ДУМА припомня, че 497 145 души с увреждания получават месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, а за информационни и телекомуникационни услуги - 70 608 души. 89 души получават месечна добавка за социална интеграция за обучение, а 157 048 души не са упражнили правото си за нея.

За здравеопазването и неговото управление

От началото на годината в сектор здравеопазване се чуват разправии, скандали, обвинения и едно обещание от министър Кирил Ананиев, че ще предложи нов модел за управление. Нека припомним някои от събитията, които са притеснителни за всички. В края на 2017 г. при приемането на закона за бюджета на НЗОК пациентски организации възразиха срещу текст, който предвижда ограничения при плащане от Здравната каса на най-новите лекарства за онкоболни. Текстът беше приет от депутатите на ГЕРБ след защита от страна лично на Цветан Цветанов. Веднага последваха протести и след пряка намеса на министър-председателя Бойко Борисов, текстът беше отменен.

След около 2 месеца в парламента се появи шефът на НЗОК проф. Камен Плочев и размаха някакъв лист за задължения на касата към други страни за около 200 млн. лв. Здравният министър му поиска оставката, защото нарушил правилата, а и сумата била 6 млн. лв., а не 200 млн. лв. След неясна за широката публика разправия проф. Плочев отиде в болнични. Последва нов скандал - няколко общински и областни болници се оказаха без пари и без заплати за персонала от месеци. Заместник-министърът Жени Начева беше замеряна с яйца при опит да реши проблема на място. Дадоха се някакви пари и не се разбра кой крив, кой прав. Последва обещание, че предстои много скоро всичко да се оправи. Всеки ден сутрешните телевизии канят ту бивши министри на здравето, ту постоянните разбирачи от пациентските организации, които умно клатят глави и повтарят познатите от 90-те години мантри за пазар и конкуренция.

След всичко това и най-добронамерено поднесената идея да изчакаме новото предложение на министър Ананиев няма да намери много привърженици. За капак през последните дни по повод оправдателната присъда по делото на бившия служебен министър Илко Семерджиев ни бяха припомнени съмнителни и смущаващи подробности относно лекарствената политика на министерството в предходни години. Вървящото по същото време съдебно дело на друг министър, д-р Петър Москов, ни хвърли в стихията на позабравената история с ваксините.

Няма как при всичко това да не се запитаме - какво да правим и какво ни очаква? В момента все пак стана ясно, че сумата на задълженията на касата към други европейски страни е наистина казаната от вече освободения от длъжност управител на касата. С гласовете на управляващите на 20.06.2018 г. управителят на касата беше освободен, тъй като бил в болнични повече от три месеца. За болниците, които бяха във фалит, нищо ново не знаем и продължаваме да чакаме обещания от министър Ананиев нов модел за управление на здравеопазването. При тези условия е наложително да се припомнят основни и отдавна доказани и възприети от повечето развити страни принципи за управление на здравеопазването, за които у нас не се говори. В обширната специална литература по управление на здравния сектор, особено в университетските изследвания в САЩ, единодушно е становището, че в условията на демокрация правото на живот се признава на всеки и на никой не се отказва здравна помощ и грижа. Този основополагащ принцип, смятан за резултат от цивилизационния избор на повечето страни в света, дава своя отпечатък при организацията и финансирането на здравеопазването. Поради тази особеност повечето експерти в областта на здравеопазването отдавна са убедени, че при здравните услуги пазарът и конкуренцията не действат. Посочената особеност определя характера на търсенето на медицински услуги. Това търсене е нееластично. То се отличава, например от търсенето на храни, на дрехи, автомобили и други стоки. Има изключения, но те не са определящи - например козметичната хирургия. По думите на Нобеловия лауреат проф. Джоузеф Стиглиц, медицинските разходи, които хората правят, не са доброволни, а се диктуват от здравословното състояние. Поради това, пазарът не може да влияе по познатия начин нито върху търсенето, нито върху стойността на медицинските грижи.

Поради всичко това, връзката между тези, които предлагат медицински услуги, и тези, които се нуждаят от тях, не е пряка както при останалия стоков свят. На практика, потребителят на здравни услуги не заплаща цялата стойност на услугата. Между предлагащият медицински услуги и потребителя на тези услуги има още един участник. Това може да бъде държавният или общински бюджет, осигурителни и застрахователни фондове, или смесено използване на тези способи. Тази особеност на покупко-продажбата на медицински услуги, от една страна, позволява правото на живот да се признава на всеки, но от друга - създава огромни трудности при финансирането на здравеопазването в цивилизования свят. Видимото проявление на тези трудности е невъзможността да се определи точно доколко растящите стойности на медицинските услуги е обективно, спекулативно или дори свързано с обикновени кражби. Всички установени способи до сега се сблъскват с тези проблеми. Те се проявяват с различна сила в зависимост от особеностите на включените в системата елементи. От казаното дотук можем да направим два важни извода за бъдещото усъвършенстване на модела. Първият - промените трябва да започнат с промяна на статута на всички медицински звена, познати досега като търговски дружества. Те трябва да станат или държавни, или общински предприятия, които не работят за печалба. Когато частната инициатива решава да предлага здравни услуги, тя може да си избира правната форма, ако не използва обществен ресурс. Вторият, оценката на предлаганите услуги от болниците трябва да е на основа метода "Диагностично свързани групи". Той не е безпогрешен способ, но няма засега по-добър механизъм, който да се прилага сравнително успешно за оценка на извършената работа в болниците. Както е известно, механизмът е създаден от учени от Йейлския университет в 70-те години и е започнал да се прилага в края на 80-те при плащанията от една от бюджетните здравни програми на САЩ. Посоченото не изчерпва въпросите, които трябва да се уточнят, преди да се правят промени. На основа на конкретен анализ на съществуващата у нас организация, както и при внимателно изучаване на опита на европейските страни, трябва да се осмисли здравното осигуряване и особено организацията на НЗОК. Един такъв въпрос например е подценяването през последните девет години от страна на управляващите на характера на Здравната каса.

Тя беше създадена по закон като структура с водещо обществено начало.

Трябваше да бъде управлявана от представители на синдикати, работодатели, представители на потребители на здравни услуги и представители на държавни органи. Този състав ръководи касата, а за оперативната работа надзорният съвет избира управител. Това своеобразие на НЗОК беше веднага премахнато още в края на 2009 г. от ГЕРБ. Законът изменен и управителят избран от управляващото мнозинство в Народното събрание. Управленската структура на НЗОК стана нещо неясно и противоречиво, защото управителят на касата според изброените в закона негови функции е зависим от надзорния съвет, но в същото време се избира от Народното събрание. В дебатите по повод освобождаването на поредния управител на 20.06.2018 г. стана ясно, че управляващите нито си спомнят за това начало, нито го разбират. И управляващите, и повечето от управляваните са забравили обясненията от края на 90-те години, когато се въвеждаше новото законодателство за организацията на здравното осигуряване и Здравната каса. Тогава се знаеше, че Здравната каса е нов тип учреждение, което не е като другите държавни агенции, комисии, съвети и др. За това и в приетия през 1998 г. закон беше разписана организация и управление на касата, в което централизираното държавно начало е заменено с общественото начало в управлението. Според тази нова концепция, ръководителят на здравната каса трябва да бъде професионалист с опит. Той не се назначава просто така, а се явява на конкурс и надзорният съвет на касата е този, който го избира. Ако ГЕРБ не харесва това да го изрече ясно и да обоснове позицията си, наложила промяната преди девет години. След като от началото на 2000 г. се въведе новата организация на здравеопазването, представител в надзорния съвет на потребителите на здравни услуги нямаше, защото не можеха да намерят подходящ критерий за избор на тези представители, тъй като веднага се създадоха многобройни организации с претенция, че представляват потребителите на здравни услуги. Така от самото начало смисълът на новата управленска система се загуби и това в определена степен оправдава действията на ГЕРБ.