Европейски въпроси, външна политика и политика за българите в чужбина

Европейски въпроси, външна политика и политика за българите в чужбина

Външна политика

По отношение на създаването на Европейската служба за външна дейност беше осигурено представителство на български дипломатически служители в т.ч. и на управленски позиции, а в Европейския парламент България ще получи 1 допълнително място, с което броят на българските представители за мандата 2009-2014 г. ще стане 18.

По отношение на политиката за разширяване на ЕС българските представители взеха активно участие в подготовката на преговорните позиции за Хърватия и Турция. Беше стартирана процедурата по ратификация на Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия от Народно събрание. Правителството подкрепи включването на темата за насърчаване европейската перспектива на Западните Балкани сред основните приоритети на испанското председателство.

България продължава да дава своя принос за засилване на сигурността и просперитета в съседните на ЕС региони в рамките на единната и съгласувана Европейска политика за съседство.

България стана първата държава-членка, която постави в ЕС въпроса за необходимостта от придържане на морския търговски флот към Декларацията от Ню Йорк за международно препоръчителните най-добри управленски практики за избягване, възпиране и забавяне на пиратски атаки. Тази позиция впоследствие залегна в Заключенията на Съвета на ЕС от юни 2010 г.

България участва активно в политиката на Европейския съюз, насочена към ангажиране на държавите от Азиатско-тихоокеанския регион чрез засиленото партньорство ЕС-АСЕАН и дава съществен принос към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО) главно по две направления – участие в операции и мисии и в обсъжданията и вземането на решения в съответните органи на ЕС.

Развитието на трансатлантическите отношения беше приоритетно за българската страна. Проведени бяха форуми и консултации на страните от ЕС, посветени на задълбочаването на диалога със САЩ и Канада. Приоритетно се следят темите, свързани с отмяната на визовите ограничения за страни-членки на ЕС при пътуване в САЩ и Канада и работата на новосъздадения Енергиен съвет ЕС-САЩ.

България продължи да участва активно в дейността на ООН, насочена към завършване на реформата и максимално повишаване на ефективността на световната организация. Сред приоритетите на България е участието ни в утвърждаване ролята на Глобалната стратегия на ООН по борбата с международния тероризъм, както и усилията за завършване на проекта на Всеобхватна конвенция за борба с международния тероризъм.

Основен акцент в дейността ни в рамките на НАТО беше утвърждаване и засилване на ролята на България в изпълнение на политическите и оперативни ангажименти към Алианса.

Дипломатическата служба осигуряваше участието в дейностите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ. България вземаше активно участие в работните органи и форуми по линия на политико-военното, икономическото и екологичното, и човешкото измерение на ОССЕ.

България продължи да провежда отговорна политика в областта на експортния контрол. Утвърден беше списък на държавите и организациите, спрямо които България прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване.

България, заедно с останалите държави-членки на ЕС, става съавтор на резолюциите по правата на човека в Бирма/Мианмар и Иран, а също така на резолюциите по правата на детето, премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, подкрепа на новите и възстановени демокрации.

Основен акцент в дейността на Министерството на външните работи беше провеждането на ефективна кампания по кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за поста Генерален директор на ЮНЕСКО. Успешният завършек на кампанията и избирането на г-жа Бокова на този пост е важен успех за българската дипломатическа служба.

Подписани бяха спогодби за научно-техническо сътрудничество и за сътрудничество в областта на образованието (Австрия, Чешка република).

Франкофонската динамика в България от последното тримесечие на 2009 г. се отразява много положително на отношенията на страната ни с Международната организация на франкофоните. Доказателство за доверието на Организацията е избирането на българската гражданка доц. Рени Йотова за директор на Франкофонския център за Централна и Източна Европа (КРЕФЕКО). Подписан беше меморандум за въвеждането на многогодишна програма за обучение по френски език .

Продължава работата по редица договори и споразумения, най-важни от които са спогодбите между правителствата на Република България и Република Беларус за безвизови пътувания на притежателите на дипломатически и служебни паспорти и за взаимните пътувания на гражданите.

Беше подписан меморандум за разбирателство и сътрудничество в енергетиката между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на промишлеността и енергетиката на Азербайджан, както и меморандум за сътрудничество между „Булгартрансгаз” и Държавната петролна компания на Азербайджан.

Подписани бяха редица споразумения със страни от Близкия изток като това със Сирийската арабска република, което окончателно уреди техния дълг към страната ни и това с Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане.

Страната ни водеше активна политика за утвърждаването ни на фактор за стабилност и развитие на Балканите и Черноморието. Предприети редица действия за задълбочаване на двустранните партньорства.

В отношенията между България и Румъния основен акцент заемаше дейността по делимитация на морските пространства между България и Румъния.

Между България и Словения е налице е интерес към редовен политически диалог, разширяване на икономическото сътрудничество, установяване на преки контакти между институциите и поддържане на активен културен и образователен обмен.

Продължава активният диалог между България и Гърция на всички равнища.

На 14 юли 2009 г. е подписан Меморандум за разбирателство между България, Гърция и Италия. Документът е първа стъпка към осъществяване на проекта за между-системна газова връзка между Гърция и България (Комотини -Димитровград-Стара Загора).

България и Турция продължават да работят за намиране на по-прагматичен и резултатно-ориентиран подход за справянето с нерешените двустранни въпроси.

През месец май 2010 г. беше открита Българо-албанската търговска камара, а с активната подкрепа на България през месец декември 2010 г. отпада визовият режим за македонските граждани с мнозинството от държавите-членки на Европейския съюз. Визовият режим отпадна и за гражданите на Сърбия и Черна гора.

През отчетния период в отношенията между България и Сърбия се наблюдава тенденция за активизиране на диалога от сръбска страна по съществуващите двустранни проблеми. Приоритет остават установяване на работещо сътрудничество между отрасловите министерства на двете страни и запазване и развитие на националната и културна идентичност на Българското национално малцинство. През месец април 2010 г. беше подписано Споразумение за контактен център за полицейско и митническо сътрудничество.

През ноември 2009 г. в София беше подписано Споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката между България и Черна гора. През месец март 2010 г. в Подгорица се проведе първата сесия на Смесената българо-черногорска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

Относно българската външна политика в областта на насърчаването на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа и Черноморския регион през 2009 г., работата беше фокусирана върху подготовката и стартирането на българското ротационно председателство на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС - 1 ноември 2009 – 31 май 2010 г.). Успех за българското председателство е приемането по време на министерската среща на министрите на външните работи на ЧИС в София на Япония и Словения за секторни партньори на Организацията. Предвид водещата си роля, България съсредоточава потенциала си за установяването на по-висок профил на секторното партньорство по енергетика, с оглед на неговото по-скорошно стартиране.

Като съосновател, България продължи активното си участие в Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). През месец юли 2009 г. България пое ротационното председателство на SEDM за период от две години. Проведената през октомври 2009 г. среща в София на министрите на отбраната от SEDM, се превърна в най-успешната в историята на процеса до този момент – приети бяха две нови държави в SEDM (Черна гора и Сърбия), подписан беше V-ти Допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа (ММСЮИЕ), подписано беше ново Споразумение за Координационен комитет на SEDM, Босна и Херцеговина беше одобрена за наблюдател в Бригада Югоизточна Европа (БРЮИЕ).

През периода беше приключена работата по подготовката на две серии от пилотни проекти за българска помощ за развитие, съответно за Косово и Армения.

Предприети са и допълнителни мерки, насочени към изпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на официална помощ за развитие от България (0.17% от БНД към 2010 г. и 0,33% към 2015 г.). Подготвено беше предложение за уреждане на част от дълга на Монголия и Виетнам към България, като по този начин се увеличи размерът на предоставената официална помощ за развитие. Предоставена е и хуманитарна помощ по повод на земетресението в Хаити, като в самия процес се включват не само държавни ведомства и агенции, но също така и гражданското общество.

Правителството продължава да следи развитието в рамките на ЕС на политиката за влиянието на изменението на климата върху международната сигурност и да участва в нейното утвърждаване в рамките на ООН и на други регионални форуми, включително и с оглед приетата резолюция на ОС на ООН в тази област. Активизирано е сътрудничеството с инициативата на ЮНЕП, ПРООН и ОССЕ „Околна среда и сигурност” (ENVSEC), осигуряваща рамка за трансгранично сътрудничество по въпроси на околната среда с цел идентифициране и предотвратяване на потенциални конфликти, произтичащи от екологични проблеми.

Като страна-учредител България ратифицира Устава на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

За подпомагане развитието и интеграцията на българските общности зад граница и утвърждаване на положителния образ на България бяха реализирани различни консулски дейности и услуги, като по-специално могат да бъдат отбелязани следните резултати:

• 
  Освобождаване на похитените от сомалийски пирати кораби „Сейнт Джеймс Парк” и „Ейшън Глори”;
  
• 
  Репатриране от Кралство Мароко на осем-членния български екипаж на плаващия под български флаг кораб „Ан Софи”;
  
• 
  Освобождаване след десетмесечен плен в Сомалия на българската гражданка Данка Панчова;
  
• 
  Освобождаване след едномесечно задържане в пристанището на Банджул, Гамбия, на българския кораб „Лудогорец” и освобождаване след близо деветмесечно задържане в пристанището на Ананаба, Алжир, на българския кораб „Морски вятър” със смесен българо-украински екипаж;
  
• 
  Замяна на първоначалната смъртна присъда с доживотен затвор на българския гражданин Живко Русев, осъден по обвинение за наркотрафик в Иран;
  
• 
  Съдействие за освобождаването на отвлечен в Нигерия български гражданин, работещ по договор в сръбска сондажна компания; издирване и намиране детето на сем. Терпешеви в Италия; случаят в Кралство Нидерландия с децата Ели и Виллем Брауер, с който ДКО е ангажирана от 2007 г., получи благоприятно развитие през 2009 г., в резултат на което децата са върнати на майката Румяна Иванова;
  
• 
  Спасение на редица жертви на трафик на хора и склоняване към проституция.
  

Предприети са действия за ревизия на договорноправната база на България с трети държави в областта на визите и се работи по привеждането й в съответствие с шенгенското законодателство.

Сключени са договори с Call-centre за консулските служби на България в Сърбия, Македония и Турция. Поради голямото натоварване на консулските ни представителства в Руската Федерация и с оглед подобряване обслужването на руските граждани беше сключен договор с външен доставчик на услуги.

Изградени бяха био-метрични гишета в близо 50 консулски служби, като продължава по план оборудването в други консулски служби. Био-метрични данни за издаване на визи към момента се събират в 10 консулски служби. До юни 2010 г. от сключените 18 договора са изпълнени 8, а по останалите работата продължава. Поради специфичните митнически режими и процедури в някои страни, по 4 от договорите за доставка на оборудване за консулските служби, оборудването не е доставено в определените срокове. Основна причина за забавянето на доставките е липсата на готови помещения.

В резултат на целенасочената политика на правителството в областта на външните работи бяха постигнати следните резултати:

• 
  Възстановено беше доверието към страната на ключови партньори и съюзници на България в Европейския съюз и НАТО.
  
• 
  Бяха договорени допълнителни компенсации за затворените блокове на АЕЦ „Козлодуй” в размер на 300 млн. евро.
  
• 
  България прояви активност в развитие на политиките на Европейския съюз, в неговото институционално изграждане и в двустранните отношения със своите партньори.
  
• 
  Беше поставено началото на активен и открит диалог с всички наши партньори при реализацията на националните ни приоритети. Проведени бяха ключови в политически план срещи на министър – председателя на Република България с министър-председателя на Руската федерация, с президента на Френската република и министър-председателя на Италия;
  
• 
  Започна процес на категорично и ясно идентифициране на националните интереси при реализацията на стратегически енергийни проекти;
  
• 
  България изпълни успешно своята роля в мироопазващите мисии на НАТО и в развитие на сътрудничеството със своите съюзници.
  
• 
  Обособено беше самостоятелно звено за действие в кризисни ситуации – в Министерството на външните работи функционира Кризисен център.
  
• 
  Активната ни роля в региона на Балканите запази тежестта на страната като балансиращ и стабилизиращ фактор и активен представител и проводник на политиката на Европейския съюз.
  
• 
  България успешно осъществи председателството на Черноморското икономическо сътрудничество.
  
• 
  Проведен беше преглед на организацията на мисиите по провеждането на изборите в чужбина.
  
• 
  Направен беше анализ на състоянието на Агенция дипломатически имоти в страната.
  
• 
  Осъществен бе първият Стратегически преглед на Дипломатическата служба.