Отчет Съдържание 3 Една година по пътя на европейското развитие на страната 1

Земеделие и храни

Това наложи промяна в цялото законодателство, регламентиращо отношенията в сектора: Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; Закона за опазване на земеделските земи; Закона за животновъдството; Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС; Закона за храните; Закона за подпомагане на земеделските производители; Закона за виното и спиртните напитки; Закона за тютюна и тютюневите изделия; Закона за посевния и посадъчен материал; Закона за горите; Закона за рибарството и аквакултурите. С това успешно беше поставено начало за осъществяване на необходимите дълбоки реформи за възраждане на българското земеделие, опазване на българската гора и осигуряване на достоен живот на българските земеделски производители.

В Интернет бяха публикувани всички замени със земи от Държавния поземлен фон (ДПФ) от 1998 г. до края на февруари 2009 г. (когато замените бяха преустановени). Предприети бяха действия за „изваждане на светло” на всички земи от ДПФ (направена е стойностна оценка на земите от ДПФ за пръв път). Наложени бяха санкции на всички неправомерно ползващи земи от ДФП да заплатят на държавата трикратния размер на средната рентна цена за района. Организирани бяха търгове за предоставяне на земи от ДПФ под наем и аренда за стопанската 2009/2010 г. и веднага след това се откриха тръжните сесии за отдаване на ДПФ под наем и аренда за стопанската 2010/2011 г. За първи път се определи средната рентна цена на земята от ДПФ съобразно пазарните цени за наем и аренда по региони, а не както досега по категории земя. Това доведе до почти трикратно увеличение на началната тръжна цена на земята от ДПФ по райони. С оглед намаляване дела на незаконното ползване на ДПФ, ще се приложат законовите процедури за включване на земи от ДПФ в доброволни споразумения за ползване на земята.

Предприети бяха действия за подготовка на регистър на земите от ДПФ, който ще послужи за анализ, управление, отчетност и контрол върху земите от ДПФ.

Инициирани бяха законодателни промени на Закона за изменение на Закона за опазване на земеделските земи, за регулиране на процеса на промяна на земеделските земи, с цел постигане на по-добър баланс при опазването на земеделските земи за земеделско ползване и нуждите на инвестиционния растеж.

Предприети бяха действия за преодоляване на формиралите се неблагоприятни тенденции в управлението и използването на изградената хидромелиоративна инфраструктура. Разработена беше Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите, която идентифицира съществуващите проблеми в тази област и се набелязват мерки за възстановяване, преструктуриране и адаптиране на сектора към приетите приоритети в развитието на земеделското производство в България. Стратегията ще стане основа на нов Закон за хидромелиорациите, който ще регламентира въпросите за собствеността, експлоатацията и поддържането на системите и съоръженията, както и взаимоотношенията между стопанисващите субекти и ползвателите на хидромелиоративни услуги.

Създадена беше нова правна рамка и ефективна организация за развитие на животновъдното производство, за управление и контрол на развъдната дейност и за съхранение на генетичните ресурси. Дефинирани бяха ясно пазарните стопанства и тези за лично задоволяване. Специално внимание се отделя на опазването на застрашените от изчезване породи и обогатяването на генетичния материал за всички видове и породи селскостопански животни, като законодателно беше регламентирано участието на неправителствените организации в този процес.

С Европейската комисия беше договорено разрешение за удължаване срока на модернизация на млечните ферми до края на 2011 г.

Създава се структурна основа за развитие на биологичното производство, за постигане на устойчив и балансиран растеж на биологичния сектор, чрез създаване на стабилна база за успешното популяризиране и развитие на биологичното земеделие, с оглед нарастването на производството и консумацията на биохрани.

Особено внимание беше отделено на процеса на формиране на бъдещата Обща селскостопанска политика след 2013 г., като възможност за активно изразяване и налагане на позицията на България в защита на националните интереси. Стартира активна кампания за допитване до обществото за вижданията по тези въпроси и дискусия за формиране на балансирани позиции на страната при предстоящите дебати по селскостопанската политика на ниво Европейска общност.

Проведе се достатъчно широко обсъждане за идентифициране на проблемите и формулиране на концепцията на преструктуриране на Селскостопанска академия (ССА), с оглед подобряване ефективността на научните звена, тяхната приложност и конкурентноспособност, при гарантирано изпълнение на държавните задачи. Реформата в ССА не се осъществява чрез административен натиск, а чрез използването на финансови инструменти за засилване на проектното начало при бюджетиране на поделенията, като е гарантирана субсидията за т.н. „държавна задача”, като се запазва научния капацитет. Беше изготвен и представен в Народното събрание ЗИД на ЗССА, с който се подпомага процесът на реформи.

Подобри се значително взаимодействието и комуникацията с неправителствените организации. Правителството постигна интензивен и конструктивен диалог с браншовите организации за решаването на важни за развитието на земеделието въпроси. Изготвен е проект на Закон за браншовите организации в земеделието, който беше обект на широко обществено обсъждане.

Независимо от финансовите ограничения в условията на икономическа криза, правителството осигури на земеделските производители европейските субсидии на площ и националните доплащания, които им бяха изплатени само за два месеца, още в началото на допустимия период на плащане. В рамките на Кампанията за директни плащания `2009 бяха изплатени общо над 835,5 млн. лева европейски и национални средства. За първи път се предоставиха национални доплащания и в животновъдството - 61 млн. лева.

Европейската комисия одобри всички схеми за национални доплащания, които земеделските производители ще получат през 2010 г., като допълнително са разработени и схеми за животновъдството. За Кампанията за директни плащания `2010 е предвиден пакет от средства на стойност близо 1 млрд. лева, от които 657,2 млн. лева са от Европейския съюз, а близо 300 млн. лева - от националния бюджет.

Одобрена от ЕК е схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството за 2010 г.

През 2010 г. за първи път България се възползва от възможностите на европейското законодателство за прилагане за специфично подпомагане на чувствителни за страната сектори на земеделието – за подкрепа на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, както и за подпомагане на производителите на мляко, сериозно засегнати от кризата в сектора.

С цел подпомагане на земеделските стопани в условията на финансова и икономическа криза, в рамките на Кампания`2010, Държавен фонд „Земеделие” и 23 търговски банки подписаха Меморандум, като се споразумяха за осигуряване на кредитиране за земеделските производители.

Изключително сериозен успех на правителството е постигнатото вдигане на забраната за извършване на плащания по програма САПАРД - плащанията по всички мерки на САПАРД бяха възобновени от Европейската комисия. До края на 2009 г. бяха изплатени всички коректно изпълнени, реализирани в определения срок и отговарящи на заложените изисквания и процедури, 2 602 проекта.

Постигна се съществено ускоряване на темпа на усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. При над 11 000 броя заварени входирани проекта по ПРСР, към края на юни 2010 г. вече са обработени над 9 200 от тях. Договорени са над 1,3 млрд. евро, което представлява около 30% от средствата по ПРСР за целия програмен период 2007-2013 г. За сравнение, през м. юли 2009 г. договорените субсидии по Програмата бяха едва 400 млн. лева, а изплатените средства – под 200 млн. лева. Само за една година са изплатени над 900 млн. лева субсидии, по общо 5 856 проекта.

През юни 2010 г. стартира нов прием на проекти по Програмата. До края на месец септември 2010 г. предстои да бъдат обработени всички проекти от стария прием (останали по-малко от 1 800 бр.) с паралелното разглеждане и на новите проектни предложения. Извършени бяха ключови промени в националното законодателство за прилагане на мерките на Програмата за развитие на селските райони, с които да се спрат възможностите за измами при усвояване на европейските средства, по примера на предприсъединителната програма САПАРД. Въведени са данъчни облекчения за покриване на разходите за ДДС по общински проекти по ПРСР. Авансовите плащания за общински проекти бяха увеличени от 20% на 50% като това е единствената европейска програма, по линия на която е допустимо изплащането на 50% авансови безвъзмездни средства на общини.

Предприети бяха решителни мерки за ускоряване прилагането на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР). Започна цялостен преглед на съществуващите системи за финансово управление и контрол в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с оглед подобряване на тяхната ефективност и отстраняване на констатираните съществени нарушения. За една година броят на кандидат-бенефициентите по ОПРСР нарасна значително, в т. ч. и на тези, които желаят да инвестират в сектора и да стартират изграждането на нови производствени мощности.

Над 50% от всички регистрирани проектни предложения по Програмата са направени след началото на мандата на правителството. Всички плащания на безвъзмездна финансова помощ по одобрените проекти също са извършени в този период. От началото на 2010 г. са отворени нови 4 от общо 7 мерки за прием на проектни предложения по ОПРСР. Бяха изготвени и обнародвани нови 12 наредби по ОПРСР, което беше предпоставка за отварянето на нови две мерки през юни 2010 г. и още 7 мерки до края на 2010 г. Изготвен беше План за действие за подготовка на предварителен окончателен Доклад за оценка на съответствието на системите за управление и контрол на ОПРСР и извършване на първото междинно плащане от страна на ЕК.

Политиката в областта на държавното подпомагане в земеделието беше поставена на принципно нова основа – целта е дългосрочен и траен ефект от подкрепата за преодоляване на структурни проблеми, за възраждане и запазване на специфични за страната производства, за противодействие на кризи и особено за повишаване на конкурентноспособността на земеделската продукция. Националните средства вече се насочват основно за реализиране на инвестиционни проекти, за насърчаване на производството на качествена земеделска продукция, за превенция и компенсиране на загуби, причинени от природни бедствия. Държавните помощи се изготвят и се предоставят при съблюдаване на критерии за прозрачност, за равнопоставеност на всички бенефициенти и при завишен контрол върху изразходването на средствата – подход, който коренно се различава от досега прилагания в процеса на субсидиране на земеделието

За периода юли-декември 2009 г. по схемите за държавни помощи бяха предоставени 40 млн. лева от бюджета в подкрепа на доходите на земеделските производители.

Нотифицирани бяха шест нови схеми за държавни помощи в земеделието:

• 
  За насърчаване производството и използването на висококачествени семена;
  
• 
  За съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция;
  
• 
  Временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители в условията на настоящата финансова и икономическа криза;
  
• 
  За инвестиции в земеделски стопанства за постигане на съответствие със стандартите за добив и съхранение на сурово мляко;
  
• 
  За модернизация на съществуващите съоръжения и оборудване на птицефермите за достигане на минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждането на кокошките-носачки;
  
• 
  За водене на родословна книга и за определяне на продуктивността и генетичните качества на българско овчарско куче и каракачанско куче.
  

Независимо от ограничения бюджет в условията на икономическа криза, тютюнопроизводителите ще получат пълния допустим размер на премиите за изкупуване на тютюн от реколта 2009 г.

В подкрепа на доходите на земеделските производители, стабилизирането на пазарите и насърчаване на конкурентоспособността на сектор „Плодове и зеленчуци”, стартира прилагането на пазарна мярка „Училищен плод”. Общият размер на бюджета по схемата за учебната 2010/2011 година е 7,3 млн. лева.

Като важна стъпка за въвеждане на пазарните принципи в млечния сектор, за първи път се приложи схемата за покупко-продажба на индивидуални млечни квоти при фиксирана цена. В резултат на действията на правителството българското сирене и кашкавал от краве, овче и козе мляко официално са включени от ЕК в обхвата на продуктите, за които се изплащат възстановявания при износ в трети страни.

Изключително активна е политиката на правителството по отношение на представянето на международните пазари на традиционни специфични местни продукти (сирене, кашкавал, вина и месни продукти), чрез финансираните от ЕС промоционални програми.

През 2009 г. беше направена актуализация на 40% от територията на страната с нови сателитни изображения, с което се обновиха в срок забавената ортофото карта, което поставяше под заплаха изплащането на директните плащания на площ за 2009 г. Създаден беше слой в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с площи, допустими за подпомагане, което даде възможност на земеделските производители за първи път да очертават своите земи директно в системата.

Предприети бяха мерки за решаване на проблема със застъпванията на площите при декларирането на обработваемите земи, за които се изплащат европейските и национални субсидии. При старта на Кампанията за директни плащания`2010 на земеделските производители се предостави възможност да очертават своите площи директно в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд “Земеделие”. От 2010 г. за първи път бе въведена и възможността преди очертаването в системата ИСАК, кандидатите сами или чрез съдействие на общинските земеделски служби да измерват площите си с GPS, с цел максимална достоверност на декларираните площи.

Европейската комисия разреши плащане за десертни сортове лозя по схемата за национални доплащания на площ.

В Държавен фонд “Земеделие” стартира процедура за външна оценка на качеството и това ще е първата институция в публичния сектор с подобна оценка.

През м. март 2010 г. стартира експлоатацията на Интегрираната информационна система за идентификация и контрол в животновъдството – ВетИС.

Правителството постави особен акцент върху безопасността и качеството на храните. Това наложи провеждането на мащабна реформа за преодоляване изоставането в тази област и за интегрирането към европейския модел на хранителната верига. През 2010 г. беше одобрена Стратегия за създаване на единен контролен орган по безопасност на храните – Българска агенция по безопасност на храните, който обединява отделните контролни органи по веригата (НВМС, НСРЗ, НСЗФ и РИОКОЗ) и Център за оценка на риска.

Разработени бяха три проекта на Български държавен стандарт за млечни продукти - Българско кисело мляко, Българско бяло саламурено сирене и Български кашкавал. Изцяло бяха въведени разпоредбите на европейското законодателство за правилата за етикетиране на млечни продукти и от юни 2010 г. предлаганите на българския пазар продукти, които са произведени от мляко и съдържат немлечни съставки не могат да носят наименованието „млечни продукти”.

Важна част от работата на правителството е свързана с опазването на българската гора, чрез устойчиво и многофункционално стопанисване, намаляване на незаконните практики в горските територии и справедливост към всички собственици на гори. Преустановено беше изключването на горски територии, придобити чрез замяна чрез мораториум на Народното събрание. Държавната агенция по горите беше трансформирана в Изпълнителна агенция по горите, а фонд „Българска гора” беше закрит.

Разработен беше проект на нов Закон за горите, с който се уреждат въпросите свързани с: разделянето на контролно-административните от стопанските функции в горския сектор; установяването на равнопоставеност на различните видове собственост в сектора; тристепенното - национално, областно и местно, планиране на развитието на горския сектор; обществените екосистемни ползи от горските територии и др. Променена беше нормативната база, регламентираща определянето на базови цени за изключени площи и учредено право на ползване, сервитути върху гори и земи от горския фонд, с цел доближаване на цените на имотите от Държавния горски фонд до реалните пазарни цени.

28-те областни дирекции „Земеделие” бяха обособени като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със статут на специализирани териториални администрации. Концентрацията на важни и стратегически функции на местно ниво наложи поемането на отговорност от техните ръководители, като органи на изпълнителната власт. Тава гарантира оперативна самостоятелност и по-голяма гъвкавост при вземането на важни решения на регионално ниво.

Бюджетните разходи бяха намалени с 20%, а числеността на персонала с 10%, като до края на годината предстои да бъде извършено последващо преструктуриране на министерството на земеделието и храните, в резултат на което ще бъдат съкратени още 14% (1 743 щатни бройки).

Основните цели за втората година на управление са:

1. 
   По-бързо темпо на реформите в земеделието и горите. Ускоряване на процесите на комасация на земята, преструктуриране на хидромелиоративната система, модернизиране на селскостопанската наука и образование, чрез прилагане на концепция за преструктуриране на научните звена (Селскостопанска академия) и образователните единици в МЗХ.
   
2. 
   Цялостното преструктуриране на системата на управление на горите. Децентрализация на управлението на горите; персонификация на правата и задълженията на собствениците относно стопанисването на горите; независим обществен контрол на дейностите в горски територии.
   
3. 
   По-ефективен контрол върху качеството и безопасността на земеделските продукти и храни. Създаване на Българска агенция за безопасност на храните и Център за оценка на риска. Разработване на Български държавни стандарти (БДС) за месни продукти.
   
4. 
   Преструктуриране на тютюнопроизводството и поетапната му замяна с други земеделски и неземеделски дейности в чувствителните региони.
   
5. 
   Максимално усвояване на средствата от всички европейски фондове.