Отчет Съдържание 3 Една година по пътя на европейското развитие на страната 1

Транспорт

С цел повишаване ефективността на транспорта, при съблюдаване на принципите за неговото устойчиво, сигурно и безопасно развитие, отговарящо на изискванията на потребителите, беше разработена и приета Стратегия за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г., в която са заложени основните цели в областта на транспорта до 2020 г.

По Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. вече има 41 одобрени проекта, на обща стойност 808 456 428,61 евро по четири от петте приоритетни оси. Финансирането от страна на ОП „Транспорт” е в размер на 594 354 175,69 евро. Към края на м. юни т.г. изплатената договорена помощ е в размер на 77 472 647,57 евро. За сравнение, в края на 2009 г. сключените договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ са 36, на много по-ниска обща стойност – 235 356 949,38 евро. Безспорен успех е подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта за доизграждане на АМ „Тракия, лотове 2, 3 и 4” на стойност 357 724 489 евро, реализираните междинни плащания за Разширение на софийското метро – I етап „Пътен възел „Надежда” – бул. “Черни връх”, приключването на етапа на проектиране и издаване на строително разрешение за „Свиленград – турска граница” и др.

Подготвя се нова републиканска транспортна схема и изменения в Закона за автомобилните превози. Новата схема ще синхронизира железопътните и автобусните превози, с което ще бъде редуциран сивият сектор в бранша и нелегалните превози, което ще доведе до повишаване на ефективността на превозите, сигурността и безопасността на пътниците и ще бъдат реализирани значителни допълнителни приходи от данъци.

• 
  нередовно изплащане на трудовите възнаграждения;
  
• 
  огромни задължения към банки и други кредитни институции;
  
• 
  нерегулирано разпределение на държавната субсидия.
  

Изготвен е и се прилага План за преструктуриране и финансово стабилизиране на „БДЖ” ЕАД. В плана са заложени 104 мерки, които обхващат цялостната дейност на компанията.

Стартираха дискусии и преговори с чужди инвеститори с оглед намирането на възможно най-бързия и ефикасен начин за стабилизиране на финансовото състояние на БДЖ. С тези реформи се цели превръщане на изправените пред фалит български държавни железници в успешна и пазарно-ориентирана компания и повишаване качеството на железопътната услуга.

В сферата на автомобилния транспорт се предприеха реформи, насочени към ефективно противодействие на сивия сектор и нелоялната конкуренция в автомобилния транспорт, където от години имаше корупционни практики. Предприетите реформи се осъществяват чрез законодателни промени (Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози), както и с преструктурирането на ИА „Автомобилна администрация”. Ефектът, който се цели е повишаване на доверието на автомобилния бранш и потребителите на транспортни услуги, стабилизиране на бизнес-средата, свиване на сивия сектор, повишаване на приходите в бюджета от събрани глоби и платени данъци и такси от автомобилните превозвачи. Разработен е цялостен пакет от мерки, с които се засилва контролът върху провеждането на изпити за правоспособност за управление на моторни превозни средства. Приетите регулаторни мерки водят до намаляване на сивия сектор в автомобилния транспорт, намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия и произтичащите от тях материални и социални щети.

В сферата на въздушния транспорт правителството предприе редица мерки за подобряване ефективността на работа и намаляване на разходите в системата на въздушния транспорт. В областта на гражданското въздухоплаване, една от първите задачи на правителството бе решаването на казуса с изплащане на закупените от предишното правителство два нови самолета Ербъс за нуждите на Авиоотряд 28. След тежки и продължителни преговори беше взето оптимално за българската държава решение за закупуване само на един от самолетите и избягване плащането на неустойка по сключения договор.

Стартираха реформи за насърчаване на ефективността на структурите във въздушния транспорт. Подготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Авиоотряд 28 преминава на пряко подчинение на Министерския съвет, като заплащането на всяка конкретна услуга се обвързва с бюджета на заявилата я институция. Законопроектът дава право на Авиоотряд 28 за изпълнението на полети за нуждите правителството и президентството да наема на мокър лизинг въздухоплавателни средства от други авиокомпании, с лиценз за „превоз на пътници”.

Предприети са редица мерки за насърчаване на трафика и либерализация на достъпа до пазара по отношение на развитието на гражданските летища за обществено ползване. Лицензирани са нови оператори за извършване на дейности по наземно обслужване на международните летища. Отменени ограниченията за броя на операторите, които имат право да извършват някои категории наземно обслужване. С цел привличане на повече превозвачи бяха намалени летищните такси на Летище Пловдив.

Въведена е „Автоматизирана информационна система за провеждане на изпити за лицензиране на авиационен персонал” в съответствие с изискванията на ЕАSА. По този начин се премахва субективният фактор при лицензиране на авиационния персонал, подобрява се прозрачността и се намалява рискът от корупция в бранша.

С оглед ефективното развитие на летищата в дългосрочен план е взето решение за откриване на процедури за отдаването им на концесия. Целта е освобождаване на държавата от задължение за финансирането им и привличане на български и чуждестранни частни инвестиции.

В сферата на водния транспорт през месец юли 2009 г. имаше няколко основни проблема: изключително слаб интерес към плаване под българско знаме и намален с 50% корабен състав на България поради лошите условия за корабопритежателите и високите данъци върху доходите на българските моряци. Предприеха се реформи за подобряване на бизнес-средата за подотрасъл „Воден транспорт”. Приеха изменения в Кодекса за социално осигуряване, Закона за доходите на физическите лица и Закона за медицинското осигуряване, които намалиха до 1% данъка върху общия доход на моряците. В резултат на законодателни мерки вече 6 кораба се завърнаха под български флаг.

Разработи се и влезе в сила Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. До този момент не е имало подобен нормативен акт. Въведената регулация позволява упражняването на засилен контрол върху водните атракциони, с което се гарантира сигурността на летовниците в българските курорти.

Като част от инициативите, насочени към създаването на ефективно действаща национална система за търсене и спасяване, Изпълнителна агенция „Морска администрация” разработи Стратегия за дейностите по търсене и спасяване на море в Република България и за създаване на Държавно-обществена комисия по морско търсене и спасяване. Нов елемент е привличането на доброволчески структури.

Създаден беше Консултативен съвет по воден транспорт. За първи път се създава такъв орган, в който участие да имат браншовите организации. Подготвят се промени в нормативната уредба (наредба, регламентираща плаването на яхти, лодки, джетове и други плавателни средства, използвани за спорт, туризъм и развлечения, проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване). С тези реформи се цели възвръщане на интереса към плаването под български флаг, намаляване тежестта на социалното осигуряване за българските моряци, осигуряване на безопасността и по-строг контрол на водноатракционните услуги през летния сезон чрез въвеждането на нови, много по-строги изисквания към собствениците на кораби за сезонен превоз на хора.