Активи, които имат неопределен полезен живот, не се амортизират, а се проверяват за обезценка на годишна база. Активи, които се амортизират, се преглеждат за наличие на обезценка, когато са на лице събития или има промяна в обстоятелствата, подсказващи, че балансовата стойност на активите не е възстановима. За загуба от обезценка се признава сумата, с която балансовата стойност надхвърля възстановимата.
Възстановимата стойност е по-високата от нетната продажна стойност и стойността в употреба. За да се определи стойността в употреба, активите се групират в най-малките възможни разграничими единици, генериращи парични потоци. Нефинансови активи различни от положителна репутация, които подлежат на обезценка, се преглеждат за наличие на признаци за необходимостта от обезценка към всяка отчетна дата.
1
Резюме на дейността и прилаганата счетоводна политика (продължение)
Й
Финансови активи
Групата класифицира инвестициите си в дългови и капиталови ценни книжа в следните категории: ценни книжа в оборотен портфейл, ценни книжа в инвестиционен портфейл, държани до падеж и ценни книжа в инвестиционен портфейл за търговия. Класификацията е извършена в зависимост от целите, за които са придобити съответните инвестиции. Ръководството класифицира инвестициите си при покупката им и редовно преразглежда предназначението им на всяка отчетна дата.
(а) Ценни книжа в оборотен портфейл
Инвестиции, които са придобити с цел генериране на печалба от краткосрочни промени в цените са класифицирани като ценни книжа в оборотен портфейл и са включени в краткотрайните активи. За целите на настоящия отчет, краткосрочни означава за период до 12 месеца. Групата не притежава такива финансови активи.
(б) Ценни книжа в инвестиционен портфейл, държани до падеж
Инвестиции с фиксиран падеж, които ръководството има намерение и право да държи до падеж са класифицирани като ценни книжа в инвестиционен портфейл, държани до падеж. Тези ценни книжа са включени в дълготрайните активи, с изключение на онези ценни книжа с падеж до 12 месеца от датата на баланса, които са посочени като краткотрайни активи, за отчетния период. Групата не притежава такива финансови активи.
(в) Ценни книжа в инвестиционен портфейл на разположение за продажба
Инвестициите, придобити с намерение да се държат за неопределен период от време, които могат да бъдат продадени в зависимост от нуждите от оборотни средства или при промяна на лихвените проценти, са класифицирани като ценни книжа в инвестиционен портфейл за търговия (инвестиции на разположение за продажба); същите са класифицирани като дългосрочни активи, освен ако ръководството не изрази намерение да държи посочените инвестиции за по-малко от дванадесет месеца от датата на баланса или ако те не са предвидени да бъдат използвани при евентуално набиране на оборотен капитал и се класифицират като краткосрочни активи.Групата не притежава такива финансови активи
1
Резюме на дейността и прилаганата счетоводна политика (продължение)
Й
Финансови активи (продължение)
(г) Заеми и вземания
Заеми и вземания са недеривативни финансови активи с фиксирани или определени плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато Групата дава парични средства, стоки или услуги директно на дебитора без намерение да търгува с тези разчети. Те са включени в краткосрочни активи, с изключение на тези с падеж повече от 12 месеца след датата на баланса, които се класифицират като дългосрочни. Заемите и вземанията се включват в категорията на търговски и други вземания в счетоводния баланс.
Покупките и продажбите на инвестиции се признават на датата на сделката, като представляваща е датата, на която Групата се ангажира да закупи или продаде актив. Цената на придобиване включва преките разходи по сделката. Инвестициите първоначално се признават по справедливата стойност плюс разходите по транзакцията за всички финансови активи, които не се водят по справедливата стойност като печалба или загуба. Инвестиции се отписват, когато правата за получаване на паричните потоци от инвестиции са изтекли или са били прехвърлени и Групата е прехвърлило в съществена степен всички рискове и изгоди от собствеността.
Финансови активи, на разположение за продажба и финансовите активи, отчитани по справедливата стойност в отчета за доходите, се отчитат в следващите отчетни периоди по справедлива стойност. Държаните до падеж финансови активи се отчитат по амортизуема стойност, като се използува метода на ефективния лихвен процент.
Промените в справедливата стойност на ценни книжа, класифицирани като „на разположение за продажба”, се признават в собствения капитал през периода, в който са придобити.
Справедливата стойност на капиталовите ценни книжа, които не се търгуват на борсата се определя, използвайки приложимите коефициенти цена/приход и цена/паричен поток, изчислени с цел да отразяват специфичните обстоятелства на издателя.
Финансови инструменти, които нямат котирана пазарна цена на активния пазар и чиято справедлива стойност не може да бъде реално измерена се отчитат по цена на придобиване намалена с провизиите. Когато не може надеждно да бъде определена справедливата стойност на капиталовите ценни книжа, то те се признават по цена на придобиване, намалена с евентуална обезценка В случай, че финансови активи, държани за търгуване бъдат продадени или обезценени всички натрупани корекции се включват в отчета за доходите като печалба/загуба от инвестиции в ценни книжа.
1
Резюме на дейността и прилаганата счетоводна политика (продължение)
К
Материални запаси
Материалните запаси включват материали, готова продукция, незавършено производство и стоки. В себестойността на материалните запаси се включват разходите по закупуването:покупна цена плюс всички невъзстановими мита, данъци и други разходи до привеждането им за ползване; разходи по преработката: преки разходи, условно постоянни и условно променливи разходи.
При потребление материалните запаси се отписват по средно претеглена цена (себесттойност) При захаропроизводството и спиртопроизводството по средно претеглена (годишна) цена себестойност.При поръчковото производство се отписват по конкретна цена . В края на отчетния период 31.12.2007 г материалните запаси са оценени по по-иската от нетната продажна цена и цената на придобиване (себестойност)
Финансовите разходи не се включват в стойността на материалните запаси. Към края на всеки отчетен период материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността им и тяхната нетна реализуема стойност. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност се признава като разход за периода на обезценката.
Нетната реализуема стойност представлява очакваната продажна цена на материалните запаси, намалена с очакваните разходи по продажбата. В случай че материалните запаси са били вече обезценени до нетната им реализуема стойност и в последващ отчетен период се окаже, че условията довели до обезценката не са вече налице, то се възприема новата им нетна реализуема стойност. Сумата на възстановяването може да бъде само до размера на балансовата стойност на материалните запаси преди обезценката. Сумата на обратно възстановяване на стойността на материалните запаси се отчита като намаление на разходите за материали за периода, в който възниква възстановяването.
При продажба на материалните запаси тяхната балансова стойност се признава като разход в периода, в който е признат съответният приход.
Л
Търговски вземания
Търговските вземания се признават първоначално по справедлива цена, а впоследствие по амортизирана стойност, (като се използва метода на ефективния лихвен процент), намалена с евентуална провизия за обезценка. Обезценка се прави в случай, че съществува обективно доказателство, че Групата няма да бъде в състояние да събере всички дължими суми, съгласно първоначалните условия по отношение на съответния разчет. Сумата на обезценка е разликата между балансовата и възстановима стойност, която представлява настоящата стойност на паричните потоци, дисконтирана с пазарен лихвен процент приложим за сходни клиенти. Размерът на обезценката се признава в отчета за доходите.
Към края на 2007 г не са извършвани обезценки на вземания.
М
Парични средства и еквиваленти
За целите на отчета за паричния поток, паричните средства и паричните еквиваленти включват пари в брой, по банкови сметки, други високо ликвидни краткосрочни инвестиции с първоначален падеж до 3 месеца, както и банкови овърдрафти. В баланса овърдрафтите се включват като краткосрочно задължение.
1
Резюме на дейността и прилаганата счетоводна политика (продължение)
Н
Собствен капитал
Издадените обикновени акции съставляват част от основния акционерен капитал. Дивиденти по обикновените акции се отчитат в намаление на собствения капитал през периода , в който те бъдат обявени. Невнесен капитал няма.
Законовите резерви са създадени в съответствие с изискванията на законодателството и представляват годишно пренасяне от нетната печалба в размер до 10% от регистрирания акционерен капитал. Тези резерви не са разпределяеми. Другите резерви и неразпределената печалба подлежат на разпределение.
О
Заеми
Заемите се признават първоначално по справедлива стойност, намалена с направените разходи по извършването на транзакцията. В последствие заемите се отчитат по амортизирана стойност; всяка разлика между дължимите плащания (нетирани с разходите по извършването на транзакциите) и стойността на заема се признава в отчета за доходите през периода на заема, като се използва метода на ефективната лихва.
П
Отсрочени данъци
Отсрочен данък се начислява по балансовия метод за всички временни разлики, явяващи се между данъчната основа на активите и пасивите и отчетната им стойност във финансовите отчети. При изчисляване на отсрочените данъци се използват данъчните ставки, действали към датата на съставяне на баланса, които се отнасят за периодите на очакваното обратно проявление на данъчните временни разлики.
Отсрочените данъчни активи се признават в степента, в която е вероятно наличието на бъдеща облагаема печалба, с която могат да бъдат възстановени тези активи. Към 31 декември 2007 г. Групата не разполага с данъчни загуби за пренасяне.
Р
Доходи на персонала
(а)
Планове за дефинирани вноски
Правителството на Република България носи отговорността за осигуряването на пенсии по планове за дефинирани вноски. Разходите по ангажимента на групата да превежда вноски по планове за дефинирани вноски се признават в консолидирания отчет за доходите при тяхното възникване.
(б)
Обезщетения при пенсиониране
Дългосрочното задължение за обезщетение при пенсиониране представлява сегашната
стойност на задължението към 31 декември 2007, в случай на пенсиониране на служителите.
Съгласно изискванията на Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж работодателят Групата е задължено да му изплати обезщетение, което варира между две и шест брутни месечни заплати към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Групата не е начислявала до 31.12.2007г задължения за обезщетение при пенсиониране.
1
Резюме на дейността и прилаганата счетоводна политика (продължение)
Р
Доходи на персонала (продължение)
(в)
Платен годишен отпуск Групата признава като задължение недисконтираната сума на оценените разходи, свързани с обезщетенията, които се очаква да бъдат изплатени на служителите в замяна на труда им за изминалия отчетен период
С
Провизии
Провизии се признават, когато Групата има сегашно правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития; по-вероятно е да възникнат (отколкото да не възникнат) изходящи парични потоци за погасяване на задължението, и когато може надеждно да се определи сумата на самото задължение. Провизиите за преструктуриране включват глоби при прекратяване на лизинги и изплащане на доходи при прекратяване договорите на служители. Провизии за бъдещи загуби от дейността не се признават.
Когато има няколко подобни задължения, вероятността да възникнат изходящи парични потоци за тяхното погасяване се оценява, като се взема предвид целия клас от задължения. Провизия се признава дори и в случите, в които вероятността да възникне изходящ паричен поток за дадено задължение в класа е малка.
Провизиите се определят на база сегашната стойност на разходите, които се очаква да са необходими за уреждане на задължението, като се използва дисконтов фактор преди данъци, който отразява текущата пазарна стойност на парите във времето и специфичните за задължението рискове. Увеличението на сумата на провизията с течение на времето се признава като разход за лихва.
