Отчет за дейността на „ опитна станция по соята -павликени дп

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ - СОФИЯ ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – ПАВЛИКЕНИ 5200 Павликени, Бул. „Руски” №61, п.к. 159, Tел: 0610 52153; Факс: 0610 525 41; E-mail: oss_pavlikeni@abv.bg ; Web: http:// soystation.eu

 

годишен ОТЧЕТ

Павликени, 2016 г.

През годината е осъществена научно-изследователска дейност по един самостоятелен научен проект към ССА –София както следва:

- 313 образци от соя, 307 образци от пролетен грах, 78 образци леща, 84 образци зимен фуражен грах, 36 образци от пролетен фий, 15 образци от бобови фуражни треви – общо 833 образци. Поддържането им се осъществява в колекционни и селекционни питомници, СИП и ПО, ПБ посеви, на обща площ от 20 да. За разлика от 2009 г. когато получихме от ДФ Земеделие субсидия за поддържане на генофонда в размер на 2877 лв, то през последните 6 години тази субсидия липсва, въпреки няколкократните искания през за предоставяне на държавна помощ във вид на компенсация за услуга от обществен интерес – поддържане на национален генофонд от селскостопански растения, съгласно Решение на Комисията 2005/842/ЕО. Сумата за разходи по дейността е в размер на 17400 лв. и се покрива изцяло от собствените приходи от производствена дейност.

Изпълнението на проекта е възложено за изпълнение с Възлагателна заповед №РД-07-41/01.04.2014 г. на Председателя на ССА и №146-g /11.04.2014 г. на директора на ДЗИ- Ген. Тошево.

За финансирането на проекта през 2015 г. беше сключен двустранен договор между ОСС -Павликени и ДЗИ – Ген. Тошево /№1 от 16.04.2014 г./ за 62983 лв., от която сума в края на годината бяха изплатени 28654 лв. или 45%.

За отчетния период са подготвени необходимите отчети по проектите, съгласно изискванията на ССА.

Резюме на отчета по Р133 е включено в настоящия годишен отчет за дейността на ОСС – Павликени за 2015 г. Отчета е изготвени съгласно изискванията на ССА, приет е на НС на ДЗИ – Ген. Тошево и е изпратен в отдел Наука на ССА. Важно е да се отбележи, че няма провалени и неизпълнени научни задачи, съгласно работната програма на проекта.

Проект Р 133 е на етап втора година и през 2015 година по него e работил колектив от 5 научни сътрудници по 3 теми с 10 научни задачи. За изпълнение на работната програма по задачите са изведени 41 полски опита с 824 варианта на площ 12 декара. Проучен е селекционен материал 260 линии соя от F2-F10 и M3-M8 в направление продуктивност, ранозрелост, сухоустойчивост, устойчивост на болести и др. Проучен е селекционен материал 46 линии леща, 36 зимен фуражен грах, 154 пролетен фуражен грах, 7 линии пролетен фуражен фий за зърно. Заготвени са общо 3000 kg предбазови семена соя от сортовете: Роса, Ричи, Сребрина и Авигея при среден добив от 188 kg/da. По важните резултати през отчетната година са следните:

Средно за двегодишен период на изпитване (2014 – 2015 г.) проучените шест линии соя са потвърдили по-ранния срок на узряване (вегетационен период -110-114 дни) в сравнение със средния стандарт (122 дни), като най – висок добив на зърно е получен от линии №3 и 4, които отстъпват на стандарт Авигея съответно с 11 до 16,7%.

От тригодишното конкурсно изпитване на десет линии соя в периода 2013-2015 г. най-високодобивна е линия №2, която превишава средния стандарт от 11% при поливни условия до 33% при неполивни. Линията е с вегетационен период от 111 дни при неполивни до 126 дни при поливни условия и с маса на 1000 семена от 154-181 g.

От проучените 8 линии леща и два сорта в Предварително изпитване са получени добиви от 280 kg/da до 440 kg/da, а също и 8 зимоустойчиви линии с добив от 210 до 390 kg/da.

Проучен е колекционен питомник от 112 образци зимен фуражен грах по устойчивост на полягане, разпукване, продуктивност, устойчивост на абиотични и биотични фактори. Реколтирани са 7 линии в предварително изпитване с продуктивност от 358 до 492 kg/da.

Седемтетте зимоустойчиви линии зимен фуражен грах, включени в конкурсно изпитване са с вегетационен период 222-226 дни и продуктивност над 343 kg/da, като най-продуктивна е линия №7.

Резултатите от тригодишно изпитване на линии пролетен фуражен грах в периода 2013-2015 г. показват, че линия №4 отстъпва на стандарт Плевен 4 с 4%, а останалите линии превишават стандарта с 16-17%. По отношение на устойчивостта към болестите Аскохитоза и Брашнеста мана при естествен фон на заразяване линии № 2,3 и 4 са показали средна устойчивост, а Плевен 4 и линия №1 чувствителност към Брашнеста мана.

Средно за двегодишен период на изпитване при пролетен фий линия №5 превишава стандарта по добив на зърно, линия №4 се изравнява с него, а останалите са по – нискодобивни средно с 12 до 50%. Линия №5 е най – ранозряла с продължителност на вегетационния период 91 дни, а всички линии са по–едросеменни от стандарта с 8 -11 g.

За условията на 2015 г. /суха година/ най-висок добив с добре доказана положителна разлика спрямо средния добив от всички варианти е получен при първа дата на сеитба и междуредие 25 сm и при двата сорта: Ричи - 240 кg/dа, Авигея -278 кg/dа. Периода от пълното засенчване на почвената повърхност до реколтиране на посева може да се окаже решаващ за липса на конкуренция от плевели и формирането на добива при биологичното производство на соя.

Най-голям ефект върху заплевеляването в посева при широкоредова сеитба се постига при варианта на третиране с комбинацията Нов Стомп+Корум, при който са унищожени 60% от плевелите.

Третирането на посева с Лактофол K/Ca в доза 750 мl/dа във фаза начало на цъфтеж-бобообразуване + второ пръскане след 14 дни, осигурява най-висока продуктивност при сорт Ричи.

3. Описание на проекта

Цели на проекта:

В изпълнение на работните програми по задачите на площ от 12 декара са заложени 41 полски опити, с общо 824 варианта. За производство на ПБ семена бяха засяти 20 декара.

Разработени и усъвършенствани са техниката на хибридизация при отделните култури, за получаване на по-голям процент хибридни бобове. Поради голямата си ефективност при създаване на ново генетическо разнообразие половата хибридизация е основен метод при селекцията на тези култури, но използваме и експериментален мутагенез за получаване на генотипове, притежаващи ценни биологични и стопански качества. Прилагат се подходящи методи на отбор в хибридните и мутантни популации. Заложени са селекционни и мутантни питомници, в които се проучват новосъздадените линии соя, грах, фий и леща, съобразно заложените селекционни направления. Направен е хибридологичен анализ по елементите на продуктивност при хибридните комбинации. В по-късните генерации елитните линии се съпоставят със стандартите, а данните се обработват статистически чрез еднофакторен дисперсионен анализ.

Еднофакторните полски опити са изведени по блоковия метод, двуфакторните по методите на дробните парцелки, дългите парцели и блоковия метод. Конкурсните опити със соя са заложени при поливни и неполивни условия по блоковия метод в четири повторения при големина на сеитбената парцелка 14 m², а на реколтната 5 m². Семената от всеки генотип се засяват в 4 реда при междуредово разстояние 70 сm, а вътре в реда 4-5 сm.

Конкурсните опити с пролетен фуражен грах са заложени по метода на дългите парцели, при ширина на лехата 150 cm при междуредово разстояние 15 cm, на 3-4 cm вътре в реда и на дълбочина 6-7 cm и реколтна парцелка 5 m². Извършени са фенологични наблюдения и структурен анализ на елементите на добива по признаците: височина на растенията, брой бобове на 1 растение, брой семена на 1 растение, тегло на семената от 1 растение и маса на 1000 семена. Установени са: дължината на вегетационния период, добива на зърно, масата на 1000 семена.

Конкурсните опити с леща и зимен грах са заложени по метода на дългите парцели в четири повторения при големина на реколтната парцелка 1 m². Семената от всеки генотип се засяват при гъстота 120 к.с/m² за грах, 200 к.с/m² за фий и 300 к.с/m² за леща. Сеитбата е извършена ръчно, а агротехническите мероприятия се провеждат в оптимални срокове при отделните култури. Данните за добива зърно се обработват статистически чрез еднофакторен или двуфакторен дисперсионен анализ, чрез използване на Anova (MS Exsel).

За установяване най-благоприятните параметри на факторите - срок на сеитба, гъстота на посева и начин на сеитба са заложени два двуфакторни полски опита със сортовете: Авигея – ранен и Ричи –средно ранен. Фактор А – Срокове на сеитба и следните варианти: А1 –14 април; А2 – 04 май; А3 – 18 май; Фактор В – междуредови разстояния и следните варианти: В1 – широкоредова на 45 см и гъстота 20-22 хил.кълн. сем. /дка; В2 – двуредова лента на 15 см с междуредие на 40 см и гъстота 26-28 хил. кълн.сем./дка и В3 – слята сеитба на 25 см и гъстота 32-34 хил. кълн.сем./дка Метод на залагане: дробни парцели, като големите се заемаха от различните срокове на сеитба, а малките от различните междуредови разстояния. Големина на опитната парцелка –14 m², на реколтната -5 m². Брой повторения – 3. Общ брой на вариантите –12 х 2 =24. Сеитбата на опитите е извършена с ръчна едноредова механична сеялка – американско производство.

За установяване ефективността на хербицидните комбинации срещу плевелите в соевите посеви е изведен един полски опит със сорт Ричи при неполивни условия с големина на реколтна парцелка 5 m² по метода на дългите парцели. Сеитбата на соята е извършена механизирано при нормирана гъстота на посева при 70 cm междуредово разстояние и 4 сm вътрередово разстояние. Третирането на посева с хербициди е извършено съобразно предназначението им – след сеитба преди поникване (ССПП), вегетационно (във фаза 3-5 лист на соята) и две контроли (неплевена и плевена).

Проучени са показателите: фенологични наблюдения при соята по фенофази от развитието й; брой поникнали растения за всички варианти на опита, бр.; брой загинали растения на 45 ден след третирането на посева (почвените и листни вегетационни хербициди) за всички варианти на опита, бр.; динамика на нарастване на соевите растения по фенофази от развитието й, cm. Получените експериментални данни са обработени статистически с програмния продукт STATGRAPHICS Plus for Windows Version 2.1 по методите на дисперсионния анализ. За определяне 50% загиване на растенията в следствие на използваните хербициди и приложените дози (LC₅₀) при Р=95% се използва програмния продукт SPEARMAN estimates (Hamilton et al., 1978).

За установяване от въздействието на листното третиране с лактофол е изведен двуфакторен полски опит със сорт Ричи по метода на дългите парцели Фактор А: Фенофази на приложение-: а₁ –фенофаза начало на цъфтеж + второ пръскане след 14 дни; а₂-фенофаза цъфтеж-бобообразуване + второ пръскане след 14 дни. Фактор В: Дози на приложение на ЛАКТОФОЛ суспензия:: в₁ –500 ml/dа; в₂ – 750 ml/dа;

Проучени са показателите: вегетационни валежи (mm), обезпеченост на вегетационните валежи (Р%), структурни елементи на добива (височина на растението; брой разклонения на стъблото; брой бобове; брой семена в един боб; маса на 1000 семена, добив,

/kg/da/ и ефективност от въздействието на суспензия ЛАКТОФОЛ К/Са, ЛАКТОФОЛ-Основен и ЛАКТОФОЛ Бор.

Полските опити са изведени в опитното поле на Опитната станция по соята. Почвения подтип е средно излужен чернозем, с мощност на хумусния хоризонт 40-50 см. ППВ за слоя 0-100 см е 27%, обемното тегло е 1,37 г/см³­­­­, порьозността – 47%, а влажността на завяхване – 15,2%. Предполивната влажност за слоя 0-100 см е 78% от ППВ, а за слоя 0-60 см, 80% от ППВ.

Метеорологичните условия за периода ІV-ІХ са представени чрез сумата на валежите, средно-денонощната температура на въздуха, относителната влажност на въздуха и дефицита в баланса на атмосфернато овлажнение – табл. 1.

По отношение на сумата на валежите и тяхното разпределение се вижда, през 2015 г. са паднали 415 мм, което е със 59 мм по-вече от средните за 119 годишен период. За отбелязване е, че през април и май те са малко по-ниски от средните за 119 години, през юни са почти еднакви с нормата, но през юли те са над три пъти по-ниски от нормата. През август те са по-вече от нормата, а през септември над три пъти по-вече от нормалните, но те не оказаха влияние тъй като соята беше приключила вегетацията си още в края на август. Като изключим септемврийските валежи /129,5 мм/ според обезпечеността за периода ІV-VІІІ 2015 г. се характеризира като суха година /Р=65%/ - фиг.1, с валежи доста под нормата и с неблагоприятно разпределение, което оказа отрицателно влияние върху развитието и продуктивността на соята.

По отношение на температурите през 2015 г., те са по-високи от средните месечни за многогодишен период, особенно през юли и август, а температурната сума е 3774,7 ^оС, която е по-висока от средната с +286,7 ^оС. Според обезпечеността на температурната сума /Р=11%/, 2015 г. сравнена с многогодишния период се характеризира като година с доста по-високи температури от нормалните стойности, като вероятността да се наблюдават подобни температурни суми е 1 година от всеки 10 години /фиг.2/.

Относителната влажност на въздуха оказва съществено влияние върху нормалния цъфтеж и бобообразуването при соята. Прави впечатление, че през 2015 г. в сравнение с 2014 и 2013 г. -две благоприятни в агроклиматично отношение години за соята, средната относителна влажност по месеци и средно за периода, е доста по-ниска. Но сравнена със средната за 21 годишен период тя е видимо по-висока, което се обяснява със наличието на години през този период, през които относителната влажност е била значително по-ниска от тази през 2015 г.

Много по-точен критерии за оценка и характеризиране на условията на овлажнение е балансът на атмосферното овлажнение /разликата между сумата на валежите за съответния период и изпаряемостта/ –табл.1 и фиг.3. Изпаряемостта е потенциално възможното изпарение от навлажнена почвена повърхност или от повърхността на вода, която се измерва със стандартен воден изпарител от 20 м² или се изчислява по формулата на Н. Н. Иванов:

Ем=0,0018.(25 + t)².(100 – a) mm, където

Ем е изпаряемост, в мм; t е средномесечната температура на въздуха в С^о ,

a е средномесечната относителна влажност на въздуха, в %.

При ППВ > 70% сумарната ЕТсум.=Eм.

Конкретно за условията на района, балансът се характеризира с дефицит, като за 2015 г. той е –39 мм включвайки валежите за септември, но само за трите критични в агроклиматично отношение месеци за соята –юни, юли и август този дефицит е – 97 мм. Тези данни категорично потвърждават липсата на достатъчна влага за нормален растеж и развитие на соята през 2015 г., в следствие на факта, че загубата от изпарението е била доста по-висока и падналите валежи са били недостатъчни за да я компенсират.