Отчет за дейността на комисия за защита на конкуренцията
Изтегляне 410.99 Kb.
|
Постановени решения През 2004 г. Комисията постанови 25 решения5, от които: а/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗЗК, Комисията обявява, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 ЗЗК – 5 решения.6 б/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 28, ал. 1и ал. 2 ЗЗК, Комисията разрешава концентрация на стопанска дейност – 19 решения7. в/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 10 от ЗЗК, Комисията прекратява производството, когато не е компетентна да се произнесе - 1 решение. г/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 59, ал. 3 от ЗЗК, Комисията установява извършено нарушение и нарушителя определя вида и размера на санкцията - 2 решения.
През 2004 г. Комисията е наложила имуществени санкции за нарушения по Глава шеста от ЗЗК в общ размер 110 000 лева. Наложена е санкция в размер на 100 000 лева на “Нафтекс Петрол” ООД, гр. Варна за неизпълнение решение на Комисията, с което на дружеството е дадено разрешение за концентрация при спазване на определени условия8. Наложена е санкция в размер на 5 000 лева на “Българска енергийна компания” ЕООД, гр. София и санкция, в размер на 5 000 лева на “Атомененергоремонт” АД, гр. София за неизпълнение от посочените дружества на задължението им за предварително уведомяване на Комисията за предстояща концентрация на стопанска дейност, произтичащо от чл. 24 от ЗЗК.
През отчетния период е запазена тенденцията от предходната година. Рязкото намаляване броя на образуваните производства по Глава шеста от ЗЗК, което се наблюдава през 2003 г. и 2004 г., в сравнение с предходните две години, се дължи на направените със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията промени, изразяващи се във въвеждането на единствен критерий за възникване на задължение за предварително уведомяване. Това изменение внася по-голяма яснота и прозрачност за стопанските субекти, които без особени затруднения са в състояние сами да определят дали планираните от тях сделки подлежат на контрол от страна на Комисията. Създадена е и процедура, чрез която заинтересованите лица, при наличие за съмнения относно възникването за тях на задължение по чл. 24 от ЗЗК, могат да проведат консултация с експерти на Комисията.
През 2004 г. в Комисията са образувани 116 производства9, имащи за цел да установят наличието или липсата на нарушение по Глава седма от ЗЗК – “Нелоялна конкурунцея”. От тях 98 са по писмена молба на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, 13 по собствена инициатива и 5 са върнати от ВАС решения на КЗК за ново произнасяне.
Комисията постанови 99 решения10, от които: а/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗК, Комисията установява, че не е извършено нарушение по закона – 42 решения; б/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 10 ЗЗК, Комисията прекратява производството по преписката – 17 решения; в/ на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗК, Комисията установява извършеното нарушение и нарушителя – 40 решения.
Общият размер на наложените санкции11 за нарушения по Глава седма “Нелоялна конкуренция” от ЗЗК е 2 027 000 лева, от които 400 000 са наложени за извършени нарушения в условията на повторност. Имуществените санкции, наложени за извършени нарушения по Глава седма “Нелоялна конкуренция” ЗЗК, са както следва:
Комисията установи извършването на повторни нарушения и наложи имуществени санкции на следните дружества: - имуществена санкция в размер 150 000 лева на “Нестле София” АД, гр. София за повторно извършено нарушение по чл. 34, ал. 6 от ЗЗК за проведена в периода 10.12.2003 г. - 31.01.2004 г. игра “Най–разтапящите подаръци идват в червено с Nestle Classic. Спечелете този Мерцедес С220!”. - имуществена санкция в размер на 150 000 лева на “Нестле София” АД, гр. София за повторно извършено нарушение по чл. 34, ал. 6 от ЗЗК за проведена в периода 19.09.2003 г. – 20.12.2003 г. игра “Спри да си мечтаеш и спечели”. - имуществена санкция в размер 100 000 лева на “Растма Mай” АД, гр. Бойчиновци при условията на повторност за извършено нарушение по чл. 33, ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК при използване на марка, предназначена за изобразяване върху етикет на хранителни стоки /трапезна майонеза/, характеризираща се със силна степен на сходство с чужда търговска марка, без необходимото разрешение от страна на притежателя на марката. Трите нарушения са извършени в едногодишен срок от влизане в сила на решения, с които нарушителят е наказан за същото по вид нарушение /§ 1, т. 8 от ЗЗК/. Имуществената санкция е определена в границите на санкцията за повторно нарушение, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗК.
Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция са свързани с имитация на стоките или услугите на конкурентите – чл. 33 ЗЗК и нелоялно привличане на клиенти чрез организиране на рекламни и промоционни игри по смисъла на чл. 34, ал. 6 ЗЗК. Установените нарушения и наложени наказания през 2003 г. са съответно:
Брой образувани производства и постановени решения по Глава седма “Нелоялна конкуренция” от ЗЗК за периода 2001 – 2004 г. 
Запазва се тенденцията към нарастване броя на образуваните производства, като в отчетния период той е най-голям. Приблизително се запазва съотношението на броя на образувани преписки към броя на постановените решения през съответната година. VІІІ. НАЛОЖЕНИ ГЛОБИ И ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ През 2004 г., със свои решения Комисията е наложила глоби на физически лица за непредоставяне на информация и за осъществено от тях съдействие за извършване на нарушения по ЗЗК в размер на 72 500 лева. За същия период са наложени санкции на предприятия по смисъла на ЗЗК, в размер на 2 818 500 лева.
От постановените през 2004 г. общо 336 решения, 96 са обжалвани пред Върховния административен съд. Върховният административен съд през 2004 г. е издал 103 решения по жалби, подадени срещу решения на Комисията, от които: - по решения на Комисията от 2003 г - 45 бр., - по решения на Комисията от 2002 г - 46 бр., - по решения на Комисията от 2001 г - 10 бр., - по решения на Комисията от 2000г. – 2 бр. От постановените през 2004 г. решения на ВАС: - 70 решения на Комисията са оставени в сила; - 23 върнати за ново разглеждане от Комисията; - 10 решения на Комисията са отменени. Комисията е участвала, чрез процесуален представител в 196 съдебни заседания на ВАС, от които 155 пред тричленен състав и 41 пред петчленен състав. Х. ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ Комисията изпълнява влезлите в сила решения по реда на Данъчния процесуален кодекс (ДПК), по който тя е взискател по държавните вземания за имуществени санкции и глоби. По 51 влезли в сила решения на Комисията през 2004 г., с които са наложени имуществени санкции или глоби, са образувани 77 висящи изпълнителни производства по реда на ДПК за имуществени санкции и глоби в общ размер 1 028 890 лв. Погасени чрез доброволно изпълнение са задължения в размер на 259 970 лв., а чрез принудително изпълнение са събрани 71 857 лв. или общо 331 827 лв. Висящите производства пред публичните изпълнители са 40 изпълнителни за 499 150 лв., а в процес на доброволно изпълнение са 15 покани за доброволно за 116 590 лв.
Както вече беше посочено, с извършените промени в Закона за защита на конкуренцията /в сила от 04.02.2003г./ е създадена нова разпоредба /чл.7, ал.1, т.5 от ЗЗК/, според която Комисията за защита на конкуренцията извършва секторни анализи на конкурентната среда на съответния български пазар. За изготвяне на секторните анализи през м. февруари 2004 г. Комисията прие “Основни насоки при извършване на Секторни анализи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 на ЗЗК”. В него са уредени следните въпроси: Посочени са случаите и реда за иницииране на секторен анализ, като изрично е уточнено, че такъв вид проучване започва при наличие на обществено-значим проблем, свързан с предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответен пазар. За образуване на производство за извършване на секторен анализ е необходимо приемане на решение на Комисията. Информация за съществуващи проблеми, показващи необходимостта от извършването на съответния секторен анализ могат да бъдат както сигнали от държавни институции, така и публикации в средства за масова информация, които пораждат основателни съмнения за наличие на значителни проблеми в конкурентните отношения на пазара. Производство може да бъде инициирано и когато в хода на текущи производства пред Комисията се установи, че в даден сектор /отрасъл или регион/ съществуват съмнения за картелни, монополни и други антиконкурентни прояви. Определен е обхватът, съдържанието и процедурите, които следва да бъдат спазвани при извършването на секторен анализ. Дефинирани са задачите, които е необходимо да бъдат постигнати при проучването, предвидени са средствата за неговото информационно осигуряване. Изградена е примерната схема на анализираните въпроси, определяща принципната структура на подобен вид проучване. Определени са видовете предназначения, които може да има даден секторен анализ, който може да бъде: за вътрешно ползване от Комисията, за информиране на съответни български регулаторни органи, държавни институции, разполагащи със законодателна инициатива, за предоставяне на българското правителств. Анализът може да се използва и като основа за широка обществена дискусия по даден проблем с цел подобряване на конкурентната среда в анализирания сектор и предотвратяване на бъдещи антиконкурентни ефекти. През 2004 г., с решения на Комисията са приети два секторни анализа, а именно: анализ на “Производство, пренос и разпределение на електрическата енергия” и анализ на “Производство, пренос и разпределение на топлинната енергия” . От гледна точка на конкурентната среда на анализираните сегменти от енергийния пазар по-съществените характеристики са : -процесите, при които се осъществява доставката на продуктите /електрическа и топлинна енергия/ до крайния потребител, имат естествено монополен характер, а предприятията, участници на съответните пазари, са с господстващо положение по смисъла на чл.17, ал.1 и 2 от ЗЗК; -отсъствието на конкуренция при осъществяване на вертикално обвързаните дейности, съставляващи процеса на доставка на продуктите до крайния потребител, създава предпоставки за злоупотреба със съществуващото господстващо положение; -анализираните енергийни продукти са със значимо участие при формиране на общия енергиен баланс на страната, което от своя страна предопределя висок обществен интерес както към условията, при които се предлагат на абонатите, така и към търговското поведение на предприятията, които го предлагат, при липса на избор от страна на клиента. Извършен е и “Анализ на конкурентната среда при производството и преработката на хлебна пшеница”12. Той обхваща три взаимосвързани сектора по хранителната верига – хлебна пшеница, брашно и хляб. Процесите в изследваните икономически дейности са със значим социално-икономически и обществен интерес и се характеризират с висока динамичност и нееднозначност при протичането им. Акцентът и в трите секторни анализа е поставен върху проследяване състоянието и развитието на конкурентната среда и влиянието, което оказва структурата на съответните пазари върху конкуренцията. Разгледани са специфични проблеми, въз основа на които са направени изводи и препоръки. Формулирани са въпроси, които се нуждаят от повишено внимание и наблюдение от страна на Комисията, тъй като някои от тях евентуално биха могли да попаднат в приложното поле на Закона за защита на конкуренцията.
КЗК дава становища по проекти на нормативни актове, по проекти за преструктуриране и приватизация на държавни и общински предприятия или обособени части от тях, където съществува опасност от нарушение на ЗЗК, предоставя отговори по постъпили въпроси, сигнали, предложения и др. Становищата по проектите на нормативни актове и предложенията за отмяна на нормативни актове, издадени в нарушение на ЗЗК, целят да осигурят защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Предимството от предварителното съгласуване на проектите за нормативни актове с КЗК е безспорно. То допринася за по-прецизното формулиране на съответните разпоредби, ограничаване възможността за предотвратяване или нарушаване на конкуренцията, увеличаване отвореността на пазара, премахване на ненужните бариери за навлизане, либерализиране на съответните сектори на икономиката. За да гарантира участието на КЗК при изготвянето на проекти на нормативни актове, по предложение на председателя на КЗК, главният секретар на МС уведоми всички министри и ръководители на ведомства, че материали, които касаят дейността и компетенциите на Комисията, няма да бъдат разглеждани от МС и ще бъдат връщани на вносителя им, ако не са съгласувани с Комисията. В резултат на това през 2004 г. чувствително беше увеличен броят на постановените от КЗК становища. За сравнение би могло да се посочи, че докато през 2003 г. те са 24 броя, за 2004 г. те са 44 броя. В 22 от случаите КЗК прави препоръки за изменение или допълнение на проекти за нормативни актове. Някои от по-важните становища са по проекти на: “Методика за условията и реда за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара”; “Наредба за реда и условията за осигуряване на универсалната далекосъобщителна услуга”; “Наредба за реда за предоставяне на посреднически услуги от Агенцията по заетостта на чуждестранни работодатели за наемане на работа на български граждани”; “Методика за условията и реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна услуга”; “Наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешенията за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия” и др. Най-голям дял от изразените становища са свързани със секторите телекомуникации и енергетика. Прави впечатление, че някои от препоръките на КЗК биват игнорирани от вносителите на съответния проект, без да се обсъдят или съобщят на КЗК мотивите за това. Примери в тази насока са проектите на Правила за определяне на цените на фиксираната гласова телефонна услуга, на Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Типовото предложение на договор за предоставяне на услугата „линии под наем” и др. Не съществува и механизъм, чрез който КЗК да бъде включена в законодателния процес, като дава становища по законопроекти, внесени от народен представител или от група народни представители. Специфичната експертиза, която КЗК може да направи, ще бъде особено полезна при постигане на съответствие на националното ни законодателство с acquis в областта на конкуренцията.
Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗЗК Комисията предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на ЗЗК. В изпълнение на това правомощие, Комисията постанови 7 решения, с които предлага да се отменят или изменят актове или решения, за да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на ЗЗК, а именно:
ХІV. ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И ДРУГИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО През 2004 г. Комисията за защита на конкуренцията, като независим специализиран орган, разшири взаимодействието си с други държавни органи и с неправителствени организации, в съответствие със сферите им на дейност. В периода януари – юни 2004 г. бяха организирани поредица от срещи с ръководствата на регулаторни органи в Република България, национално представителните бизнесорганизации, други държавни институции. На срещите бе осъществено взаимно информиране за компетенциите и правомощията на съответните органи, бяха обсъдени и основните насоки на бъдещото взаимодействие. Постигнатите договорености намериха конкретен израз в сключени безсрочни споразумения за сътрудничество между КЗК и 18 държавни институции и браншови организации, а именно: -държавни регулаторни органи като Държавна комисия за енергийно регулиране, Комисия за регулиране на съобщенията, Държавна комисия по хазарта, Комисия за финансов надзор13; -други държавни институции - Министерство на вътрешните работи, Национален статистически институт, Патентно ведомство, Агенция за приватизация, Агенция за следприватизационен контрол, Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, Агенция за държавни вземания, Главна данъчна дирекция, Агенция за икономически анализи и прогнози, Академия на МВР; -национално представителни браншови организации - Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, Съюз на работодателите в България, Български съюз на частните предприемачи “Възраждане”, Съюз за стопанска инициатива. В съответствие с набелязаните в споразуменията основни насоки на взаимодействие, през изминалата година страните осъществиха периодичен обмен на информация, предоставяне на публикации и експертни консултации, относими към областите на дейност на съответните институции. Бяха създадени междуведомствени работни групи и проведени редица съвместни работни срещи, включително и за разработването или изменението на нормативни актове. Тези форми на съвместна дейност следва да се оценят като полезни за създаване на условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. В перспектива това ползотворно сътрудничество и взаимодействие следва да се разгръща. През 2004 г. Комисията продължи участието си, чрез нов свой представител, в заседанията на Националния статистически съвет към Председателя на Националния статистически институт. Следва да се открои участието при обсъждането и приемането на проекти на отчетите за дейността на НСИ през 2004 г. и за изпълнение на Националната програма за статистически изследвания през 2004 г., както и при обсъждане на проектите на Национална програма за статистически изследвания през 2005 г. Експерти на Комисията участваха в следните обсъждания:
както и в следните междуведомствени работни групи:
|
