Отчет за дейността на Контролния съвет за 2008 г

Допълнителна разпоредба

1. “Компенсации” са суми, определени в Националния план за действие по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.

2. “Икономически сектори “Индустрия” и “Услуги” са дейностите по букви B, C, D, E, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008 г.).

Заключителни разпоредби

§ 3. В чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 10 от 2003 г., бр. 21 от 2004 г., бр. 1 и 81 от 2006 г., бр. 1 и 15 от 2007 г., бр. 20 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.), се създава т. 13:

“13. компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплатена по реда на нормативен акт на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”.”

§ 4. Средствата за изпълнение на постановлението се осигуряват за сметка на средствата, определени в Националния план за действие по заетостта, и се разпределят по области съобразно броя на наетите лица по области в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”.

§ 5. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика, който дава указания по прилагането му, и на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

§ 6. Контролът по прилагането на постановлението се осигурява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.

§ 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

• 
  Поради проявен интерес на специализирани предприятия за хора с увреждания – членове на федерация публикуваме по-подробна информация за социалните услуги по-долу в следващите материали:
  

• 
  Социалните услуги, регламентирани в чл. 36 от ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за социално подпомагане се регламентират и в Наредба № 4/1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги, която публикуваме по-долу:
  

НАРЕДБА № 4 от 16.03.1999 г.
за условията и реда за извършване на социални услуги
(Обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.1999 г.; попр., бр. 54 от 15.06.1999 г.)

Чл. 1. С тази наредба се уреждат организацията на дейността на заведенията за социални услуги, видовете услуги, предоставяни в тях, както и условията и редът за извършването им.

Чл. 2. (1) Заведенията за социални услуги са държавни, общински, частни и със смесено участие.

(2) Държавни по смисъла на тази наредба са заведенията за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет чрез Националната служба за социално подпомагане. Ползваната от тях материална база е публична държавна собственост.

(3) Общински са заведенията за социални услуги, които се финансират чрез общинските бюджети. Ползваната от тях материална база е публична държавна или общинска собственост. Общинските заведения за социални услуги могат да изпълняват и междуобщински функции.

(4) Частни заведения за социални услуги са тези, които се откриват и финансират от физически или юридически лица.

(5) Държавата и общините могат да предоставят и извършват социални услуги съвместно с физически или юридически лица на основание сключен договор.

Глава втора
ВИДОВЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

(2) Социални услуги в обичайната домашна среда се предоставят от:

1. дневни домове;

2. домашен социален патронаж;

3. бюра за социални услуги;

4. центрове за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно социално положение;

5. обществени трапезарии;

6. клубове на инвалида.

(3) Социални услуги извън обичайната домашна среда се предоставят от:

1. домове за деца или възрастни с физически увреждания, в т.ч. сетивни;

2. домове за деца или възрастни с умствени затруднения;

3. социални учебно-професионални заведения;

4. детски селища;

5. домове за стари хора;

6. домове за временно настаняване;

7. приюти;

8. сезонни домове.

Чл. 4. В зависимост от времето, през което се извършват социални услуги, те могат да бъдат:

1. дневни;

2. целогодишни.

Чл. 5. Дневните домове създават условия за обслужване през деня на:

1. деца и младежи от 3- до 18-годишна възраст с умствени затруднения;

2. лица над 18-годишна възраст с физически увреждания, с определена първа или втора група инвалидност;

3. лица над 18-годишна възраст с умствени затруднения;

4. лица над 60-годишна възраст.

Чл. 6. (1) Домашният социален патронаж извършва социални услуги по домовете на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. инвалиди с определена първа или втора група инвалидност;

3. деца инвалиди.

(2) Социалните услуги по ал. 1 са:

1. доставяне на храна;

2. поддържане на личната хигиена и хигиената в жилищните помещения, обитавани от обслужвания;

3. съдействие за снабдяване с необходимите помощни средства при инвалидност или тежко заболяване;

4. помощ в общуването и в поддържането на социални контакти, развлечения и занимания в дома или извън него;

5. битови услуги - закупуване на хранителни продукти и вещи от първа необходимост, заплащане на електрическа и топлинна енергия, телефон и други със средства на лицето;

6. съдействие за изготвяне на необходимите документи за явяване на трудово-експертна лекарска комисия;

7. други.

Чл. 7. (1) Бюрата за социални услуги предоставят социални услуги на семейства с непълнолетни деца, болни, инвалиди, стари хора и др.

(2) Бюрата за социални услуги осигуряват:

1. социални и правни консултации по проблеми, свързани със социалното подпомагане;

2. разпределение на хуманитарни помощи;

3. социална работа с деца, лица и семейства в неравностойно социално положение;

4. консултации и съдействие за намиране на работа за гледане на деца, възрастни и болни;

5. консултации и съдействие на лица и семейства, желаещи да осиновят дете.

(3) Дейностите по ал. 2 се осъществяват от квалифициран персонал за оказване на различни социални услуги по домовете срещу заплащане. Цената на услугата се определя чрез договор между ползващия и извършващия услугата без заплащане за посредничеството.

Чл. 8. (1) Центровете за социална рехабилитация и интеграция предоставят социални услуги на:

1. деца с изоставане в развитието;

2. деца и възрастни със сетивни увреждания;

3. деца с отклонение в поведението;

4. деца и възрастни с физически увреждания;

5. лица с различна степен на умствени затруднения;

6. деца и възрастни в неравностойно социално положение;

7. малтретирани деца и жени;

8. алкохолици, наркомани, лица, изтърпели наказанието "лишаване от свобода";

9. проституиращи и просещи деца и възрастни;

10. деца и възрастни с други социални проблеми.

(2) Центровете по ал. 1 предоставят:

1. рехабилитация;

2. социално-правни консултации;

3. насочване към заведения за социални услуги;

4. програми за социална интеграция и ресоциализация;

5. образователно и професионално ориентиране;

6. обучение на лицата с умствени затруднения в професионални умения.

Чл. 9. Обществените трапезарии предоставят храна на нуждаещи се лица и семейства.

Чл. 10. Клубовете на инвалида организират социални контакти и възможности за активен живот на лица с определена група инвалидност.

Чл. 11. Домовете за деца или възрастни с физически увреждания предоставят социални услуги на:

1. деца и възрастни от 7- до 25-годишна възраст с тежки физически увреждания, които не им позволяват да посещават масови или специални училища от системата на Министерството на образованието и науката;

2. лица над 18-годишна възраст с тежки физически увреждания на крайниците, с определена първа или втора група инвалидност;

3. слепи лица над 18-годишна възраст.

Чл. 12. Домовете за деца или възрастни с умствени затруднения предоставят социални услуги на:

1. деца или младежи от 3- до 18-годишна възраст с различна степен на умствени затруднения;

2. деца или възрастни със сетивни увреждания (слепи, глухи);

3. лица над 18-годишна възраст с различна степен на умствени затруднения;

4. лица над 18-годишна възраст с психични разстройства;

5. лица над 18-годишна възраст с деменция.

Чл. 13. (1) Социалните учебно-професионални заведения осигуряват професионална квалификация и преквалификация на лица от 14- до 35-годишна възраст, които са:

1. с определена група инвалидност;

2. с лека умствена изостаналост;

3. със сетивни увреждания.

(2) В заведенията по ал. 1 се предоставят социални услуги и на деца над 14-годишна възраст от семейства в неравностойно социално положение.

(3) Организацията на работата в социалните учебно-професионални заведения се урежда с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката.

Чл. 14. Детските селища предоставят условия за краткотраен отдих на деца и младежи от 7- до 18-годишна възраст, които са:

1. сираци и полусираци;

2. на разведени родители и самотни майки;

3. от семейства с право на социално подпомагане;

4. от семейства в неравностойно социално положение;

5. от детски заведения за социални услуги;

6. от семейства на бежанци.

Чл. 15. Домовете за стари хора предоставят социални услуги на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. лица над 60-годишна възраст, трудно подвижни или лежащо болни.

Чл. 16. (1) В домовете за временно настаняване се предоставят социални услуги на бездомни лица над 18-годишна възраст.

(2) Срокът за пребиваване в домовете за временно настаняване може да бъде до три месеца в рамките на една календарна година.

(3) Сираците, завършили социални учебно-професионални заведения или други учебни заведения, се настаняват в домове за временно настаняване за срок до една година.

Чл. 17. (1) Приютите предоставят социални услуги на деца и младежи, ненавършили 18-годишна възраст, останали без грижата на родителите или лицата, които ги заместват.

(2) Дейността на приютите се урежда с правилник, издаден от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 18. Сезонните домове предоставят условия за отдих до три месеца на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. лица над 16-годишна възраст с определена група инвалидност и запазени възможности за самообслужване;

3. лица и семейства с деца до 18-годишна възраст, които имат право на социално подпомагане.