Глава трета ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Глава трета
ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

(2) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане, съгласувано с Министерството на финансите, открива и закрива със заповед държавни заведения за социални услуги.

(3) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане разрешава откриване и закриване на общински заведения за социални услуги по предложение на областната служба за социално подпомагане.

(4) Към предложението на областната служба за социално подпомагане за откриване или закриване на заведение за социални услуги се прилагат следните документи:

1. решение на общинския съвет за откриване или закриване на заведение за социални услуги с посочване на профила и капацитета му, числеността на персонала, средствата за работна заплата, местата и веществената им издръжка, датата на откриване или закриване на заведението;

2. копие от документа за собственост на сградата, в която ще се разкрива заведението;

3. становище на хигиенно-епидемиологична инспекция и противопожарна охрана за пригодността на сградата.

(5) Центрове за социална рехабилитация и интеграция, обществени трапезарии, домашен социален патронаж и клубове на инвалида се откриват с решение на общинския съвет, копие от което се изпраща в Националната служба за социално подпомагане.

(6) Бюрата за социални услуги се откриват с решение на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане, за което писмено се уведомява Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 20. (1) Националната служба за социално подпомагане утвърждава минимални нормативи относно организацията на дейността на заведенията за социални услуги.

(2) Утвърдените нормативи са задължителни и за заведенията, открити от физически или юридически лица.

Глава четвърта
УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

(2) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с директорите на държавните заведения за социални услуги.

(3) Директорът на държавно заведение за социални услуги създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите.

(4) Длъжностното разписание на държавните заведения за социални услуги се определя и утвърждава от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 22. (1) Общинските заведения за социални услуги са подчинени на ръководителите на общинските служби за социално подпомагане.

(2) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с директорите на общинските заведения за социални услуги.

(3) Директорът на общинско заведение за социални услуги създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в заведението.

(4) Длъжностното разписание на общинското заведение за социални услуги се определя и утвърждава от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.

Чл. 23. (1) В заведенията, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, се създава социален съвет, а в заведенията за деца - социално-педагогически съвет, като съвещателни органи по въпросите на социалната, учебно-възпитателната и корекционна дейност. Председател на съвета по право е директорът на заведението.

(2) В съветите участват специалистите, пряко заети със специфичната дейност на заведението.

Чл. 24. За провежданите от съветите ежемесечни заседания се води протоколна книга.

Чл. 25. Заведенията за социални услуги имат право на:

1. наименование, символи и официален адрес, който съответства на адреса на материалната база, където се помещава заведението;

2. собствен кръгъл печат;

3. собствено движимо и недвижимо имущество;

4. собствен бюджет, включен в общия бюджет на общинската служба за социално подпомагане, и сметки съгласно указания на Министерството на финансите и Националната служба за социално подпомагане;

5. спонсорства, дарения, хуманитарни помощи и др.;

6. терапевтично-трудова и помощно-стопанска дейност.

Глава пета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

1. не са в състояние сами да организират и задоволяват своите жизнени потребности;

2. имат определена първа или втора група инвалидност и активното лечение за тях е приключило;

3. нямат близки, които да се грижат за тях;

4. не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане.

(2) В заведения за социални услуги по ал. 1 могат да се приемат и лица, които имат близки, но те:

1. са с определена първа или втора група инвалидност;

2. са навършили пенсионна възраст - за мъжете 60 години, за жените 55 години;

3. полагат грижи за тежко болно лице или дете;

4. са ограничени в обитаваната жилищна площ;

5. са в лоши взаимоотношения с лицето, желаещо да ползва социални услуги, доказани със социална анкета.

(3) Ветераните от войните ползват с предимство социални услуги, ако отговарят на условията по ал. 1 и 2.

Чл. 27. Лицата със сетивни увреждания и/или умствени затруднения се настаняват в заведения за социални услуги, когато в домашна среда не могат да им бъдат осигурени специфичните за здравословното им състояние грижи.

Чл. 28. В домове за деца с умствени затруднения и/или с физически увреждания с предимство, без да се спазва редът на завеждане на документите, се приемат деца:

1. без родители или от непълни семейства;

2. от семейства в неравностойно социално положение;

3. от многодетни семейства;

4. от семейства на безработни.

Чл. 29. Лицата или децата се приемат в заведения, в които се извършват социални услуги извън обичайната домашна среда, след като са изчерпани всички възможности за оставане в семейството.

Чл. 30. (1) В заведения за социални услуги могат да се приемат и лица, за които не са налице условията по чл. 26, ако те или техните близки поемат заплащането на такса в размер реалните разходи за издръжка на едно лице в съответното заведение.

(2) За прием на лица по ал. 1 в заведенията за социални услуги се предоставят не повече от 20 % от капацитета им.

(3) Чуждестранни граждани могат да ползват услуги в държавни или общински заведения за социални услуги само при наличие на междудържавни спогодби за социално подпомагане или други международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 31. (1) Настаняването в държавните заведения за социални услуги се извършва с настанително писмо от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

(2) Отказът на ръководителя на Националната служба за социално подпомагане за настаняване в държавно заведение за социални услуги може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство пред министъра на труда и социалната политика, чието решение е окончателно.

Чл. 32. (1) Настаняването в общински заведения за социални услуги се извършва с настанително писмо от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане по местонахождение на заведението, по реда на постъпване на молбите.

(2) Отказът на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане да разпореди настаняване в заведение за социални услуги може да бъде обжалван пред ръководителя на областната служба за социално подпомагане, чието решение е окончателно.

(3) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане може да настанява във всички общински заведения за социални услуги извън обичайната домашна среда при спазване на профила им.

Чл. 33. (1) Необходимите документи за постъпване в заведение, предоставящо социални услуги извън обичайната домашна среда, в дневните домове и за домашния социален патронаж са:

1. молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;

2. медицинско удостоверение от районното здравно заведение по местоживеене на кандидата за общото му здравословно състояние, степен на подвижност и самообслужване, хронични заболявания;

3. медицинско удостоверение за психично състояние, издадено от районното психиатрично заведение или кабинет;

4. за деца и възрастни с физически увреждания и/или умствени затруднения - удостоверение от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или експертно решение на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за определена група инвалидност и/или степен на умствена изостаналост;

5. две снимки;

6. документ за самоличност за справка;

7. за лицата с умствени затруднения документ за поставяне под запрещение (ако има такъв).

(2) Документите по ал. 1 се подават в общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на кандидата.

(3) При временно настаняване в заведение за социални услуги се изисква само документ за самоличност.

Чл. 34. Лицата над 18-годишна възраст с умствени затруднения могат да бъдат поставяни под запрещение и след настаняването им в заведение за социални услуги.

Чл. 35. (1) По всяка постъпила молба за приемане в заведение за социални услуги се извършва социална анкета, с която се мотивира необходимостта от предоставяне на социални услуги (по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика).

(2) Службата, която извършва настаняването в заведение за социални услуги, писмено уведомява лицето и определя срока за постъпване, който не може да бъде по-малък от 15 дни, считано от датата на изпращане на уведомителното писмо.

(3) До изтичане на посочения в уведомителното писмо срок, ако лицето не е настанено, мястото се счита за свободно.

Чл. 36. При постъпване в заведение за социални услуги задължително се представят:

1. документ за самоличност, а за детските заведения - акт за раждане с отразен единен граждански номер;

2. медицинска бележка от районното здравно заведение, че лицето не е в контакт със заразно болни;

3. медицинска бележка с резултат от изследване за чревно заразоносителство, паразитози, а за децата и имунизационен паспорт;

4. личен амбулаторен картон, ако има такъв.

Чл. 37. (1) На всеки новоприет в дневните домове и заведенията извън обичайната домашна среда се извършва задължителен медицински преглед.

(2) Ползването на услуги в държавни и общински заведения за социални услуги се урежда с договор между заведението и нуждаещото се лице или неговия законен представител (по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика).

(3) Приемането и ползването на услуги в заведения, открити от физически или юридически лица, се извършва при условия и по ред, определени от собственика на заведението.

Чл. 38. (1) Децата или възрастните с умствени затруднения, които имат и физически или сетивни увреждания, се настаняват в заведенията за социални услуги съобразно степента на умствените затруднения.

(2) Децата с умствени затруднения, чието физическо развитие не съответства на достигнатата 18-годишна възраст, могат да останат в детското заведение за социални услуги за неопределено време по преценка на лекарска консултативна комисия.

(3) Децата с умствени затруднения могат да бъдат премествани в дом за лица след навършване на 16-годишна възраст по преценка на лекарска консултативна комисия.

Чл. 39. (1) Не се допуска настаняване в заведение за социални услуги на лице, чието психическо и физическо състояние не съответства на профила на заведението.

(2) При настаняване в заведение за социални услуги задължително се спазва районирането им.

(3) Когато в заведението има свободни места , в него могат да бъдат настанявани и лица от други райони.

Чл. 40. (1) При смърт на лице, настанено в заведение за социални услуги, незабавно писмено се уведомяват неговите наследници или законни представители.

(2) Починали в заведения за социални услуги се погребват по служебен ред, когато нямат близки или те писмено отказват да приемат тленните останки.

Чл. 41. Лице, настанено в заведение за социални услуги, се премества или изписва:

1. по негово или на законния му представител желание, изразено с писмена молба до директора на заведението;

2. при промяна в психическото и/или физическо състояние, несъответстващо на профила на заведението;

3. когато месечната такса за ползваните социални услуги не е платена повече от един месец;

4. при системно неспазване разпоредбите на правилника за вътрешния ред на заведението;

5. при установена наркомания.

Чл. 42. (1) Дете или възрастен се премества от едно заведение в друго чрез службата, която го е настанила, по мотивирано писмено предложение на директора на заведението, към което се прилагат:

1. епикриза от лекаря, обслужващ дома;

2. личен амбулаторен картон;

3. оценка на възможностите на детето, възрастния;

4. медицинска бележка, че детето или лицето не е в контакт със заразно болни.

(2) При преместване на деца и лица от едно заведение в друго задължително се изпраща личното дело и писмено се уведомяват близките.

Чл. 43. (1) Лицата, настанени в заведения за социални услуги, имат право на домашен отпуск до три месеца в година.

(2) За времето, през което се ползва домашен отпуск, такса не се заплаща.

Чл. 44. (1) Ръководителите на общинските служби за социално подпомагане до 5-о число на текущия месец изпращат в областната служба за социално подпомагане писмена информация за броя на заетите и свободни места в заведенията за предходния месец.

(2) Ръководителите на областните служби за социално подпомагане до 10-о число на всеки месец представят в Националната служба за социално подпомагане обобщена информация за броя на заетите и свободни места в заведенията за социални услуги на територията на областта.

Чл. 45. (1) Лицата, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, ползват лични облекла и вещи, а когато не разполагат с такива, същите им се осигуряват за сметка на заведението по норматив.

(2) При изписване от заведението, ако лицето няма собствено облекло и обувки или няма средства да си закупи такива, му се предоставят безвъзмездно съобразно сезона. Облеклото и обувките се изписват с протокол на комисия, назначена от ръководителя на заведението.

Чл. 46. (1) Лицата, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, получават лично месечните си пенсии.

(2) Личните пенсии на недееспособните лица, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, се получават от определените им законни представители.

Чл. 47. (1) Сумите за лични разходи, чийто размер се определя съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, на лицата и децата с умствени затруднения, които не могат да се разпореждат с тях, могат да се използват за закупуване на лично облекло, обувки, тоалетни принадлежности и други лични вещи.

(2) Разходите по ал. 1 могат да се извършват само след писмено разпореждане на директора на заведението за социални услуги. Отчитането на извършените разходи се удостоверява с протокол, подписан от комисия, назначена от директора.

(3) В заведението се води партидна книга за личните средства на всеки домуващ, в която се вписват какво е закупено, номерът и датата на издаване на разходно-оправдателния документ и от кого е издаден.

(4) Неизползваните средства за лични разходи се внасят на личен спестовен влог.

Чл. 48. В заведенията за социални услуги се води и съхранява задължителна, определена от Националната служба за социално подпомагане документация относно приемането, обслужването и изписването на лицата.

Чл. 49. (1) В домовете за деца с физически увреждания и съхранен интелект учебно-възпитателният процес се осъществява по единни изисквания и критерии на основата на учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) В домовете за деца с умствени затруднения обучението, възпитанието и корекционната работа се осъществяват на основата на програми, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.