Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2015 г

Детската смъртност в областта през последната година е по-ниска в сравнение с 2012 година и е 9,3 на 1000 живородени деца, и се дължи предимно на преждевременни раждания недоносеност, вродени аномалии, асфиксия и пневмония. Тя е твърде висока сред малцинственото население, както и в отдалечените трудно достъпни села.

Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнася ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.

1.5.Естествен прираст

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението.

Неблагоприятното развитие на раждаемостта и смъртността води до неблагоприятни промени и в естествения прираст на населението. От 1990 година естественият прираст в страната е с отрицателен знак, т.е. намалява, тъй като броят на умиранията е значително по-

голям от броя на ражданията. Тази тенденция е валидна и за Добричка област. Статистическите данни за демографията на населението показват, че през 2014 г.продължава утвърждаването на отрицателни тенденции в демографското развитие на региона. Увеличаването на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти и увеличаването на средната продължителност на живот не могат да променят отрицателните тенденции на естественият прираст в областта.

Положителните тенденции в изменението на основните показатели на демографското развитие на страната, които се формираха през последните години, продължават и през 2014 година. Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат на подобряване показателите за неговото естествено движение и постепенното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Независимо от положителните изменения в някои показатели за демографското развитие и в бъдеще броят на населението ще продължи да намалява. Според прогноза на НСИ очаква се през 2020 година населението на България да е 7 137 хил. души. Демографското застаряване на населението показва стабилна тенденция, макар и с по-бавни темпове в област Добрич. Високата честота на артрити, ревматизъм, хронични заболявания, заболявания на сърцето, мозъка и белите дробове, включително инсулт, деменция и рак, водещи до трайно инвалидизиране, правят възрастните хора значителни консуматори на здравни услуги. Това в голяма степен е и един от най-съществените фактори за развитието на здравни и социални услуги.

В Добричка област няма болница за долекуване и рехабилитация на състояния след временна или трайна инвалидизация. Докато не се постигне чувствително нарастване на продуктивността на трудоспособното население, ще се изостря и проблемът за осигуряване на възможности възрастните хора да водят сигурен и достоен живот.

Сегашните и бъдещите тенденции в здравния и социален статус на възрастното население поставят пред ръководството и планирането на здравната и социална помощ много важни въпроси за решаване, както на местно така и на общодържавно равнище.

Ниската раждаемост – 8,5 %, средният коефициент на плодовитост на българската жена 1,52 показват, че в българските семейства средно се ражда по едно дете и половина.

Големият брой аборти поставя високи изисквания пред здравната мрежа в областта.

В този смисъл профилактиката на изкуственото прекъсване на бременността има изключително важно значение, особено в условията на ниска раждаемост. Не бива да се подценява работата, свързана с обучението на неграмотните подрастващи от малцинствените групи.

Смъртността, като един от най-важните индикатори за оценка на общественото здраве, характеризиращ го от негативната му страна, т.е. чрез отсъствие на здраве, показва една устойчива тенденция на повишение в област Добрич, движеща се в интервала между 13,8 през 2005 и нарастваща до 15,9 през 2014 година, при средна за страната 15,1 %о.

Анализът на структурата на общата смъртност по причини показва най-висок относителен дял на заболяванията на органите на кръвообращението, следвани от умиранията от новообразувания, болести на храносмилателната система, както и външни причини зазаболеваемост и смъртност.

Детската смъртност в региона бележи тенденция на устойчиво снижение, сравнена с предходните периоди, което е много добър показател за здравната мрежа. През 2014 година детската смъртност е по–ниска от 2013 година за област Добрич и е 6,4 на 1000 живородени деца, при средна за страната 7,6 %о.

Анализът на детската смъртност по причини показва най-висок относителен дял на някои състояния, възникващи през перинаталния период – 60,0 %, следвани от вродени аномалии, болести на органите на кръвообръщението 13,3% и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 13,3 % .

Вниманието трябва да се насочи към профилактика на бременността и качеството на родилната помощ, тъй като перинаталната смърт е много важен критерий за работата на здравеопазването.

Тенденции – Всички хоспитализирани случаи (изписани и умрели) в стационарите на лечебните заведения в област Добрич през 2014 година са 27 157 или 1477,9 на 10 000 души от населението. Хоспитализациите са с 450 повече от предходната година. От тях 1567 случая (5,7%) са по повод фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби. Около 2,7 % са хоспитализираните от ХХ клас „Външни причини за заболеваемост и смъртност”.

Структура на заболеваемостта по причини за хоспитализация – В структурата на хоспитализираните болни по класове болести водещо място през 2014 година заемат болестите на органите на кръвообращението, общо 3618 случая с относителен дял 13,3 %, следвани от болести на дихателната система – 12,6 %, бременност, раждане, послеродов период – 9,8 %, болести на пикочо-половата система – 7,05 %, новообразувания – 2,1 %, травми и отравяния – 7,06 %.

При децата до 17 – годишна възраст най-голям е относителният дял на болестите на дихателната система, както и някои инфекциозни и паразитни заболявания. Сред лицата от 18 до 64 години най-голям е делът на болестите на органите на кръвообращението и болести на дихателната система.