Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2015 г

Здравето като неотменимо човешко право и „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липсата на болест или недъг” (СЗО), включва само по себе си твърде много фактори и взаимовръзки, които не позволяват да се гледа на него единствено като към обект, подложен на влиянието на явленията и факторите на външната среда. Здравето, което се определя от факторите на семейно-битовата, професионално-трудовата, обществено-битовата среда и системата на здравеопазване, се влияе силно от обкръжаващата го социално-икономическа среда (политически, технологични, икономически, законодателни, религиозни и други). Тук се преплитат всички тези влияния, при които има позитивни и негативни сили на въздействие, свързани с развитието на новите технологии, политиката, икономическия натиск, както и непрекъснато променящите се идеи и най-вече повишената социална и екологическа ангажираност.

В ценностната система на българските граждани здравето винаги е заемало едно от челните места. Основна функция и грижа на държавата е опазване и възстановяване на здравето и повишаване на качеството на живот на всеки български гражданин.

В условията на пазарна икономика демографското и здравно състояние на населението се обуславя от комплексното влияние на множество фактори. През отделните етапи на обществено-икономическото развитие тези фактори изменят не само силата на влиянието си, но понякога и посоката на въздействие.

Демографските и здравни процеси са силно инерционни, което предполага натрупване напред във времето на отрицателни тенденции. Колкото по-продължителен е периодът на отрицателните явления, толкова по-бавно и трудно става излизането от него. Това обуславя необходимостта от значителни финансови средства и координиране усилията на държавни и обществени органи и организации в различни области.

Демографското развитие на страната ни е национален и социален преоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна и последователна политика на институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво.

Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. е изготвена на основата на задълбочен системен анализ и оценка на индикаторите, характеризиращи състоянието на общественото здраве в ретроспективен, ситуационен и проспективен контекст. Тя е израз на очертаващото се консенсусно решение, както между експертите в областта на здравеопазването, така и между институционализираните и неформалните структури на гражданското общество относно необходимостта от рязък прелом в здравната политика с акцент върху промоцията на здраве и профилактиката на болестите.

Демографската ситуация в България за последните години се характеризира със запазването на тенденцията на намаляване на населението, почти еднакви нива на раждаемост, смъртност и естествен прираст. Наблюдават се незначителни колебания през 2009 година, когато показателят за раждаемост е най–висок, коефициентът за смъртност най–нисък, а естественият прираст на населението - най–благоприятен. Макар и слабо изразена, средната продължителност на живота в страната запазва тенденцията на нарастване и през последните пет години.

Анализът на здравно-демографските процеси дава стабилна база за определяне и прогнозиране на здравните потребности, а също така и на обема и вида на здравните услуги, които са необходими за удовлетворяването им.

От особено значение за определяне на здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите на общественото здраве е оценката на неговата възрастова структура. Промените във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху показателите за обществено здраве, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност и др., и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.

Към края на 2014 година населението в област Добрич е 182 808 души. В градовете живеят 69,06 %, а в селата – 30,94 %. Жените представляват 51,1 % от населението на областта.

С развитието на демографските процеси в България през последните години се утвърдиха неблагоприятни тенденциии за намаляване броя на населението. Негативно влияние оказват ниската раждаемост и относително високата смъртност. Тази тенденция е валидна и за област Добрич. Населението през разглеждания тригодишен период намалява през всяка следваща година – от 197 424 през 2010 година до 182 808 през 2014 година.

Структурата на населението – градове/села; мъже/жени за 2014 година се разпределя както следва: в градовете живеят 126 256 души, което е 69,06 % от цялото население на областта, в селата живеят останалите 56 552 души, или 30,94 %. Броят на жените е 93 415, което представлява 51,10 % , мъжете са 89 393 или 48,90 %.

Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст и намалява делът на децата до 17 годишна възраст. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където повече от 30% са хората над 60-годишна възраст.

фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2014 година (в %)

През 2014 година в област Добрич са родени 1562 деца, които в сравнение с 2013 са по-малко с 52 деца. Коефициентът на раждаемост в областта през 2014 год. е 8,5 на хиляда - в градовете той е 8,0 , а в селата – 9,6 на хиляда (диаграма на раждаемост).

От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой.

Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.

Повъзрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.

Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.

През 2014 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1339 аборта, което е повече със 38 от предходната година. По структура абортите се разпределят: 90,7 % са по желание на жената, 2,4 % са по медицински показания и 6,8 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.

фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)
Раждания и аборти в област Добрич

година	Брой		На 1000 жени от 15 до 49 години
	Раждания	Аборти	Раждания	Аборти
2014г.	1580	1339	40,97	34,72
2013г.	1628	1301	41.43	33.11
2012г.	1702	1223	42,36	30,43

Изводи:

Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.

Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат: задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност; неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете; рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.; социално икономически и екологични фактори на средата.

фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)

На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 306,09 на сто хиляди и относителен дял 19,8 %.

В структурата на останалите причини за смърт следват: външни причини за заболеваемост и смъртност с показател 58,7 на сто хиляди, болести на храносмилателната система 54,4 на сто хиляди, болести на дихателната система 31,8 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 47,9 на сто хиляди.

Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.

Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2014 г.

През 2014г. починалите деца под 1-годишна възраст са 10, от които 7 момчета и 3 момичета. Показателят за детска смъртност за област Добрич е 6,4 на 1000 живородени, като при момчетата той е 8,7, а при момичетата 4,0. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2014 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период – 60,0 % от всички умрели деца, вродени аномалии – 13,3 %, болести на органите на кръвообръщението 13,3 и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 13,3 %

фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)

По отношение на възрастово-специфичните коефициенти на детската смъртност, и през 2013г. се наблюдава най-висока смъртност при децата в перинаталния период – 15.9 на 1000 родени деца.