Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2015 г

Обобщената оценка на заболеваемостта и смъртността по причини за умирания показва, че основните проблеми на здравето на населението произтичат предимно от заболявания, свързани със застаряване на населението и със широкото разпространение на рисковите фактори, породени от стила на живот на населението.

Социалната значимост на хроничните болести се определя от високото ниво на смъртност, особено в активна възраст, висок относителен дял на общата заболеваемост и болестност, временна неработоспособност, първична инвалидност и хоспитализирана заболеваемост.

През 2014 година се наблюдава повишаване на хоспитализираната заболеваемост спрямо 2013 година от почти всички групи заболявания, което означава че хората са в по-лошо здраве. Наблюдението показва, че масово хората отказват да се лекуват поради финансови проблеми, които се формират в социалната и икономическа среда на живот. Значение имат и други фактори като дейността на здравната система и обществото за контрол върху социалнозначимите болести, личните грижи за здраве и др. Като социалнозначими заболявания в България се определят: болестите на органите на кръвообръщението; злокачествените новообразувания; хроничните болести на дихателната система; туберкулоза; травми, злополуки и отравяния; болести на нервната система; захарен диабет; психични разстройства.

Болестите на органите на кръвообращението са водещи в структурата на умиранията от десетилетия. Показателите нарастват при двата пола с възрастта, по-подчертано в групите след 35 години при мъжете и 45 години при жените. Повъзрастовите показатели на мъжете са по-високи, като индексът на свръхсмъртност в групите на активната възраст на двата пола се колебае от 1,3 до 2,4. Разликата е свързана с по-голямата честота на факторите на риска при мъжете още от млада възраст, по-рисковото им поведение, ролята им в обществото (работа с по-големи отговорности) и други.

Болестността от злокачествени новообразувания, следвайки дългогодишната тенденция, продължава да се повишава и през 2014 година е 6009 души, като коефициентът достига 3253,7 на сто хиляди души от населението. Новооткритите случаи са 746, което представлява 403,9 на сто хиляди. В нозологичната структура на тези заболявания няма съществени изменения. Висока е заболеваемостта от злокачествени новообразувания на: млечната жлеза, шийка и тяло на матката при жените, простатата при мъжете, бронхите и белия дроб, дебелото черво и др. При децата до 17 години с най-висока честота са злокачествените заболявания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани.

Тези заболявания са водещи в структурата на общо регистрираните заболявания – второ място с болестност 386,1 на 1000 жители и първо със заболеваемост 231,8 на 1000 жители през 2013 год. При смъртността по причини са на пето място с относителен дял 2,06 %.

През 2014 година болестността от заразни и паразитни болести е 61,93 на хиляда, в сравнение с 2013 година- 89,51 на хиляда, заболеваемостта е леко завишена на 48,04 в сравнение с 2013 г, когато е 40,96 на хиляда. Болестността от активна туберкулоза бележи понижение през изтеклата година, като коефициента е 97,9 на сто хиляди, от които новооткритите случаи са 19,6 на сто хиляди. Най-голям е делът на туберкулоза на дихателните органи – 85,4 на сто хиляди души, като новооткритите са 17,4 на сто хиляди

През 2014 г. психични заболявания показват тенденция към нарастване. Увеличават се болните, намиращи се под наблюдение на психиатричните заведения. За 2014 година те са 2352 хоспитализирани болни, или 128,0 на десет хиляди души от населението. Около 50% от всички хоспитализирани са с диагноза шизофрения и налудни разстройства. Следват заболелите от маниакално депресивните разстройства и др. От диспансеризираните с най-голям дял продължават да са болните с шизофрения и налудни разстройства, следват афективните разстройства и болните с умствена изостаналост.

Във връзка с подобряване на психичното здраве е необходимо да бъдат възприети мерки за: интензифициране на процеса на деинституционализация и развитие на психичноздравните услуги в общността; реално ангажиране на управленските институции в изпълнение на приетия План за действие към политиката за психично здраве; създаване на система за мониторинг на дейността на службите за психично здраве; въвеждане на система за обучение за справяне със стреса на работното място и създаване на програми за обучение по проблемите на стреса в училищата и висшите учебни заведения; популизиране на дейността на психичноздравните служби, борба със стигмата и дискриминацията; подобряване на финансирането на амбулаторната и стационарната психиатрична помощ; привличане и усвояване на европейските фондове на развиване на инфраструктури и технологии за новата, базирана в общността психиатрия и за обновяване на институционалната материална база и практика; подобряване на квалификацията на специалистите за работа с тежките психични разстройства в общността.

Рискови фактори, влияещи върху здравето на населението в Област Добрич

Анализът на честотата на някои рискови фактори, асоциирани с хипертоничната болест (ХБ), исхемичната болест на сърцето (ИБС), мозъчно-съдовата болест (МСБ) и онкологичните заболявания, показва че профилактиката на тези заболявания е не достатъчно ефективна:

• 
  Относителният дял на хипертониците остава трайно висок;
  
• 
  Тютюнопушенето продължава интензивното си разпространение, особено сред жените и младежите;
  
• 
  Кръгът на злоупотребяващите с алкохол се разширява;
  
• 
  Нараства относителният дял на хората с ниска физическа активност;
  
• 
  Нараства делът на населението, в чийто ежедневен режим на хранене са слабо застъпени протективните хранителни фактори;
  

1.Първична извънболнична медицинска помощ

Осигуреност с ОПЛ – В област Добрич има две незаети лекарски практики, с. Крапец, община Шабла и с. Белгун, община Каварна. Има лекарски практики дадени като втори адрес на регистрирани вече индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ. 100 % от практиките на лекари по дентална медицина са заети.

Осигуреност с ОПЛ и лекари по дентална медицина на 10 000 души от населението в област Добрич и общините е както следва:

• 
  Добрич област - 7,6 - 6,9
  
• 
  Добрич град - 8,1 - 10,2
  
• 
  Балчик - 6,5 - 4,0
  
• 
  Каварна - 6,0 - 6,1
  
• 
  Крушари - 9,1 - 2,3
  
• 
  Тервел - 6,9 - 3,8
  
• 
  Шабла - 8,3 - 2,1
  
• 
  Ген. Тошево - 8,4 - 6,3
  
• 
  Добричка - 7,1 - 1,9
  

• 
  Добрич област - 1312
  
• 
  Добрич град – 1226
  
• 
  Балчик - 1544
  
• 
  Каварна - 1650
  
• 
  Крушари - 1097
  
• 
  Тервел - 1437
  
• 
  Шабла - 1206
  
• 
  Ген. Тошево - 1189
  
• 
  Добричка - 1413
  

• 
  брой прегледи от ОПЛ на 1 жител
  
• 
  Добрич област - 2,41
  
• 
  Добрич град – 2,01
  
• 
  Балчик - 3,32
  
• 
  Каварна - 3,12
  
• 
  Крушари - 2,64
  
• 
  Тервел - 2,11
  
• 
  Шабла - 3,07
  
• 
  Ген. Тошево - 3,46
  
• 
  Добричка - 2,01