Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2016 г



страница2/22
Дата23.10.2018
Размер3.99 Mb.
#94258
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Възрастова структура на населението в Област Добрич към 31.12.2015




Години

Възрастови групи

Общо

0-17

% от

общия


брой

18-59

% от

общия


брой

60+

% от

общия


брой

Общо


2013

184 680

30 407

16,46

104 244

56,46

50 029

27,08

2014

182 808

30 777

16,83

101 733

55,65

50 298

27,51

2015

180 601

30 552

16,91

99 662

55,18

50 387

27,89

В градовете


2013

127 645

20 155

15,78

75 207

58,93

32 283

25,29

2014

126 256

20 384

16,14

73 164

57,94

32 708

25,92

2015

124 214

19 630

15,80

71 596

57,63

32 988

26,55

В селата


2013

57 035

10 252

17,97

29 037

50,92

17 746

31,11

2014

56 552

10 393

18,37

28 569

50,51

17 590

31,10

2015

56 387

10 922

19,36

28 066

49,77

17 339

30,74


фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2015 година (в %)



Изводи: Процесът на демографското остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 27,9 %, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години през 2015 год. е 16,9 % Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.

Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.

1.2.Раждаемост

През 2015 година в област Добрич са родени 1 478 деца, които в сравнение с 2014 г. са по-малко с 84 деца. Коефициентът на раждаемост в областта през 2015 год. е 8,1 на хиляда - в градовете той е 8,2 , а в селата – 8,0 на хиляда (диаграма на раждаемост).

От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой.

Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.

По възрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.

Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.

През 2015 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1 317 аборта, което е с 22 по-малко от предходната година. По структура абортите се разпределят: 90,7 % са по желание на жената, 1,4 % са по медицински показания и 7,8 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.

фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)


Раждания и аборти в област Добрич

година

Брой

На 1000 жени от 15 до 49 години

Раждания

Аборти

Раждания

Аборти

2015г.

1 493

1 317

39,33

34,69

2014г.

1 580

1 339

40,97

34,72

2013г.

1 628

1 301

41,43

33,11


Изводи:

Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др. От таблицата за раждания и аборти се вижда какво е съотношението между тях: 39,33 към 34,69 на хиляда жени във фертилна възраст (от 15 до 49 години).



Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
1.3.Обща смъртност

Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.

Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат:


  • задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;

  • неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;

  • рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;

  • социално икономически и екологични фактори на средата.

фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)



Обща смъртност по причини в област Добрич


№ на класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

2015 г. - област

2014 г. - област

брой

на 100000 от населението

Относителен дял ( % )

брой

на 100000 от населението

Относителен дял ( % )

 

ОБЩО I – XIX клас

3 017

1 670.5

100

2 922

1 590,2

100

I

Някои инфекциозни и паразитни болести

19

10.5

0.6

14

7,6

0,5

II

Новообразувания

515

285.1

17.1

495

269,4

16,9

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм

1

0.5

0.03

2

1,08

0,06

IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата

64

35.4

2.1

51

27,7

1,7

V

Психични и поведенчески разстройства

3

1.6

0.09

6

3,2

0,2

VI

Болести на нервната система

24

13.3

0.8

15

8,1

0,5

VII

Болести на окото и придатъците му



















VIII

Болести на ухото и мастоидния израстък





















Болести на органите на кръвообращението

1 914

1 059.8

63.4

1 880

1 023,1

64,3

Х

Болести на дихателната система

80

44.3

2.6

80

43,5

2,7

ХI

Болести на храносмилателната система

127

70.3

4.2

125

68,02

4,3

ХII

Болести на кожата и подкожната тъкан



















ХIII

Болести на костно-мускулната сис­тема и на съединителната тъкан

1

0.5

0.03

1

0,5

0,03

ХIV

Болести на пикочо-половата система

40

22.1

1.3

61

33,2

2,1

ХV

Бременност, раждане и послеродов период










1

0,5

0,03

ХVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

4

2.2

0.13

4

2,2

0,1

ХVII

Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации

4

2.2

0.13

2

1,08

0,06

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

114

63.1

3.8

98

53,3

3,3

ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини

107

59.2

3.5

87

47,3

2,9

ХХ

Външни причини за заболеваемост и смъртност


107

59.2

3.5

87

47,3

2,9


Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.


Структура на общата смъртност по причини – През 2015 година в област Добрич са умрели 3 017 души, с 95 повече от предходната година. Коефициентът за смъртност е 16.6 на хиляда, като показателят за смъртност сред мъжете е 18,3 срещу 15,2 на хиляда при жените. В структурата на смъртността по причини през 2015 година не се наблюдават съществени промени. Основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интезитет е 1 059,8 на сто хиляди, а относителният им дял – 63,4 %. Честотата на умиранията от болести на органите на кръвообращението при мъжете е значително по-висока. С най-голяма честота сред тези болести са умиранията от мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето.

На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 285,1 на сто хиляди и относителен дял 17,1 %.


В структурата на останалите причини за смърт следват: болести на храносмилателната система 70,3 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 63,1 на сто хиляди, външни причини за заболеваемост и смъртност и травми и отравяния с показател 59,2 на сто хиляди, болести на дихателната система 44,3 на сто хиляди. Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.


Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2015 г.
1.4.Детска смъртност

През 2015 г. починалите деца под 1-годишна възраст са 8, от които 5 момчета и 3 момичета. Показателят за детска смъртност за област Добрич е 5,4 на 1 000 живородени, като при момчетата той е 6,6 а при момичетата 4,1. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2015 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период – 50 % от всички умрели деца, вродени аномалии – 37 % и симптоми и признаци и отклонения от нормата – 13 %.




фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)
Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Добрич


година

общо

В градовете

В селата

брой

На 1000 живородени

брой

На 1000 живородени

брой

На 1000 живородени

2015

8

5,4

7

4,7

1

0,7

2014

10

6,4

5

4,9

5

9,1

2013

15

9,3

9

8,1

6

11,8

Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област Добрич




Година

Перинатална ДС

Неонатална ДС

Постнеонатална ДС

2015

12,1

3,4

2,0

2014

14,5

4,5

1,9

2013

15.9

8.0

1.2


Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.

По отношение на възрастово-специфичните коефициенти на детската смъртност, и през 2015 г. се наблюдава най-висока смъртност при децата в перинаталния период – 12,1 на 1 000 родени деца.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница