Възрастова структура на населението в Област Добрич към 31.12.2015
Години
|
Възрастови групи
|
Общо
|
0-17
|
% от
общия
брой
|
18-59
|
% от
общия
брой
|
60+
|
% от
общия
брой
| Общо |
2013
|
184 680
|
30 407
|
16,46
|
104 244
|
56,46
|
50 029
|
27,08
|
2014
|
182 808
|
30 777
|
16,83
|
101 733
|
55,65
|
50 298
|
27,51
|
2015
|
180 601
|
30 552
|
16,91
|
99 662
|
55,18
|
50 387
|
27,89
| |
2013
|
127 645
|
20 155
|
15,78
|
75 207
|
58,93
|
32 283
|
25,29
|
2014
|
126 256
|
20 384
|
16,14
|
73 164
|
57,94
|
32 708
|
25,92
|
2015
|
124 214
|
19 630
|
15,80
|
71 596
|
57,63
|
32 988
|
26,55
| В селата |
2013
|
57 035
|
10 252
|
17,97
|
29 037
|
50,92
|
17 746
|
31,11
|
2014
|
56 552
|
10 393
|
18,37
|
28 569
|
50,51
|
17 590
|
31,10
|
2015
|
56 387
|
10 922
|
19,36
|
28 066
|
49,77
|
17 339
|
30,74
|
фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2015 година (в %)
Изводи: Процесът на демографското остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 27,9 %, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години през 2015 год. е 16,9 % Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.
Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
1.2.Раждаемост
През 2015 година в област Добрич са родени 1 478 деца, които в сравнение с 2014 г. са по-малко с 84 деца. Коефициентът на раждаемост в областта през 2015 год. е 8,1 на хиляда - в градовете той е 8,2 , а в селата – 8,0 на хиляда (диаграма на раждаемост).
От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой.
Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.
По възрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.
Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.
През 2015 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1 317 аборта, което е с 22 по-малко от предходната година. По структура абортите се разпределят: 90,7 % са по желание на жената, 1,4 % са по медицински показания и 7,8 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.
фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)
Раждания и аборти в област Добрич
-
година
|
Брой
|
На 1000 жени от 15 до 49 години
|
Раждания
|
Аборти
|
Раждания
|
Аборти
|
2015г.
|
1 493
|
1 317
|
39,33
|
34,69
|
2014г.
|
1 580
|
1 339
|
40,97
|
34,72
|
2013г.
|
1 628
|
1 301
|
41,43
|
33,11
|
Изводи:
Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др. От таблицата за раждания и аборти се вижда какво е съотношението между тях: 39,33 към 34,69 на хиляда жени във фертилна възраст (от 15 до 49 години).
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
1.3.Обща смъртност
Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.
Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат:
-
задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;
-
неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;
-
рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;
-
социално икономически и екологични фактори на средата.
фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)
Обща смъртност по причини в област Добрич
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2015 г. - област
|
2014 г. - област
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
3 017
|
1 670.5
|
100
|
2 922
|
1 590,2
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
19
|
10.5
|
0.6
|
14
|
7,6
|
0,5
|
II
|
Новообразувания
|
515
|
285.1
|
17.1
|
495
|
269,4
|
16,9
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
1
|
0.5
|
0.03
|
2
|
1,08
|
0,06
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
64
|
35.4
|
2.1
|
51
|
27,7
|
1,7
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
3
|
1.6
|
0.09
|
6
|
3,2
|
0,2
|
VI
|
Болести на нервната система
|
24
|
13.3
|
0.8
|
15
|
8,1
|
0,5
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
|
|
|
|
|
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
|
|
|
|
|
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
1 914
|
1 059.8
|
63.4
|
1 880
|
1 023,1
|
64,3
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
80
|
44.3
|
2.6
|
80
|
43,5
|
2,7
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
127
|
70.3
|
4.2
|
125
|
68,02
|
4,3
|
ХII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
|
|
|
|
|
|
ХIII
|
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан
|
1
|
0.5
|
0.03
|
1
|
0,5
|
0,03
|
ХIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
40
|
22.1
|
1.3
|
61
|
33,2
|
2,1
|
ХV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
|
|
|
1
|
0,5
|
0,03
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
4
|
2.2
|
0.13
|
4
|
2,2
|
0,1
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
4
|
2.2
|
0.13
|
2
|
1,08
|
0,06
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
114
|
63.1
|
3.8
|
98
|
53,3
|
3,3
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
107
|
59.2
|
3.5
|
87
|
47,3
|
2,9
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
107
|
59.2
|
3.5
|
87
|
47,3
|
2,9
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на общата смъртност по причини – През 2015 година в област Добрич са умрели 3 017 души, с 95 повече от предходната година. Коефициентът за смъртност е 16.6 на хиляда, като показателят за смъртност сред мъжете е 18,3 срещу 15,2 на хиляда при жените. В структурата на смъртността по причини през 2015 година не се наблюдават съществени промени. Основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интезитет е 1 059,8 на сто хиляди, а относителният им дял – 63,4 %. Честотата на умиранията от болести на органите на кръвообращението при мъжете е значително по-висока. С най-голяма честота сред тези болести са умиранията от мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето.
На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 285,1 на сто хиляди и относителен дял 17,1 %.
В структурата на останалите причини за смърт следват: болести на храносмилателната система 70,3 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 63,1 на сто хиляди, външни причини за заболеваемост и смъртност и травми и отравяния с показател 59,2 на сто хиляди, болести на дихателната система 44,3 на сто хиляди. Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.
Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2015 г.
1.4.Детска смъртност
През 2015 г. починалите деца под 1-годишна възраст са 8, от които 5 момчета и 3 момичета. Показателят за детска смъртност за област Добрич е 5,4 на 1 000 живородени, като при момчетата той е 6,6 а при момичетата 4,1. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2015 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период – 50 % от всички умрели деца, вродени аномалии – 37 % и симптоми и признаци и отклонения от нормата – 13 %.
фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)
Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Добрич
година
|
общо
|
В градовете
|
В селата
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
2015
|
8
|
5,4
|
7
|
4,7
|
1
|
0,7
|
2014
|
10
|
6,4
|
5
|
4,9
|
5
|
9,1
|
2013
|
15
|
9,3
|
9
|
8,1
|
6
|
11,8
|
Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област Добрич
Година
|
Перинатална ДС
|
Неонатална ДС
|
Постнеонатална ДС
|
2015
|
12,1
|
3,4
|
2,0
|
2014
|
14,5
|
4,5
|
1,9
|
2013
|
15.9
|
8.0
|
1.2
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
По отношение на възрастово-специфичните коефициенти на детската смъртност, и през 2015 г. се наблюдава най-висока смъртност при децата в перинаталния период – 12,1 на 1 000 родени деца.
Сподели с приятели: |