Детска смъртност по причини
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2015 г. - област
|
2014 г. - област
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
8
|
5,4
|
100
|
10
|
6,4
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
|
|
|
|
|
|
II
|
Новообразувания
|
|
|
|
1
|
0,6
|
10
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
|
|
|
|
|
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
|
|
|
|
|
|
VI
|
Болести на нервната система
|
|
|
|
|
|
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
|
|
|
|
|
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
|
|
|
2
|
1,3
|
20
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
|
|
|
|
|
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
4
|
2,7
|
50
|
4
|
2,5
|
40
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
3
|
2,0
|
37
|
2
|
1,3
|
20
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
1
|
0,7
|
13
|
1
|
0,6
|
10
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
|
|
|
|
|
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
|
|
|
|
|
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на детската смъртност по причини - детската смъртност е най-информативният показател за икономическото, социално и здравно благополучие на дадено население, а измененията в интензитета на детската смъртност настъпват сравнително бързо в съответствие с промените на социално-икономическите условия на живот, жизнения стандарт, повишаването на образователното и културно равнище на населението и пр.
Детската смъртност в областта през последната година е по-ниска в сравнение с 2014 година и е 5,4 на 1 000 живородени деца, и се дължи предимно на преждевременни раждания недоносеност, вродени аномалии, асфиксия и пневмония. Тя е твърде висока сред малцинственото население, както и в отдалечените трудно достъпни села.
Най-голям през 2015 г. е броят на починалите деца със заболявания от клас XVI – „Някои състояния, възникващи през перинаталния период”, като преобладават починалите деца с дихателни и сърдечно-съдови нарушения. Следват починалите деца със заболявания ХVІІ клас – „Вродени аномалии” и XVIII клас – „Симптоми, признаци и отклонения от нормата“.
Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнася ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.
1.5.Естествен прираст
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. Неблагоприятното развитие на раждаемостта и смъртността води до неблагоприятни промени и в естествения прираст на населението. От 1990 година естественият прираст в страната е с отрицателен знак, т.е. намалява, тъй като броят на умиранията е значително по-голям от броя на ражданията. Тази тенденция е валидна и за Добричка област.
Статистическите данни за демографията на населението показват, че през 2015 г. продължава утвърждаването на отрицателни тенденции в демографското развитие на региона. Увеличаването на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти и увеличаването на средната продължителност на живот не могат да променят отрицателните тенденции на естественият прираст в областта.
Естествен прираст по общини в област Добрич
община
|
2015г.
|
2014г.
|
2013г.
|
брой
|
На 1000 души
|
брой
|
На 1000 души
|
брой
|
На 1000 души
|
ДОБРИЧ-ГР.
|
-388
|
-4,5
|
-382
|
-4,3
|
-289
|
-3.2
|
ДОБРИЧ-СЕЛА
|
-361
|
-17,0
|
-322
|
-15,1
|
-334
|
-15.7
|
БАЛЧИК
|
-205
|
-10,2
|
-145
|
-7,2
|
-129
|
-6.4
|
ГЕН.ТОШЕВО
|
-221
|
-15,9
|
-212
|
-14,8
|
-191
|
-13.3
|
КАВАРНА
|
-145
|
-9,9
|
-91
|
-6,1
|
-76
|
-5.1
|
КРУШАРИ
|
-55
|
-13,0
|
-41
|
-9,3
|
-49
|
-11.0
|
ТЕРВЕЛ
|
-83
|
-5,3
|
-70
|
-4,4
|
-106
|
-6.7
|
ШАБЛА
|
-81
|
-17,3
|
-97
|
-20,1
|
-70
|
-14.3
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Изводи и основни демографски проблеми, които имат пряко отношение към системата на здравеопазване и потребностите от здравни услуги са:
Положителните тенденции в изменението на основните показатели на демографското развитие на страната, които се формираха през последните години, продължават и през 2015 година. Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат на подобряване показателите за неговото естествено движение и постепенното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Независимо от положителните изменения в някои показатели за демографското развитие и в бъдеще броят на населението ще продължи да намалява. Според прогноза на НСИ очаква се през 2020 година населението на България да е 7 137 хил. души.
Демографското застаряване на населението показва стабилна тенденция, макар и с по-бавни темпове в област Добрич. Високата честота на артрити, ревматизъм, хронични заболявания, заболявания на сърцето, мозъка и белите дробове, включително инсулт, деменция и рак, водещи до трайно инвалидизиране, правят възрастните хора значителни консуматори на здравни услуги. Това в голяма степен е и един от най-съществените фактори за развитието на здравни и социални услуги.
В Добричка област няма болница за долекуване и рехабилитация на състояния след временна или трайна инвалидизация. Докато не се постигне чувствително нарастване на продуктивността на трудоспособното население, ще се изостря и проблемът за осигуряване на възможности възрастните хора да водят сигурен и достоен живот.
Сегашните и бъдещите тенденции в здравния и социален статус на възрастното население поставят пред ръководството и планирането на здравната и социална помощ много важни въпроси за решаване, както на местно така и на общодържавно равнище.
Ниската раждаемост – 8,1 %, средният коефициент на плодовитост на българската жена 1,52 показват, че в българските семейства средно се ражда по едно дете и половина. Големият брой аборти поставя високи изисквания пред здравната мрежа в областта.
В този смисъл профилактиката на изкуственото прекъсване на бременността има изключително важно значение, особено в условията на ниска раждаемост. Не бива да се подценява работата, свързана с обучението на неграмотните подрастващи от малцинствените групи.
Смъртността, като един от най-важните индикатори за оценка на общественото здраве, характеризиращ го от негативната му страна, т.е. чрез отсъствие на здраве, показва една устойчива тенденция на повишение в област Добрич, движеща се в интервала между 13,8 през 2005 и нарастваща до 16.6 през 2015 година, при средна за страната 15,3 %о.
Анализът на структурата на общата смъртност по причини показва най-висок относителен дял на заболяванията на органите на кръвообращението, следвани от умиранията от новообразувания, болести на храносмилателната система, както и външни причини за заболеваемост и смъртност.
Детската смъртност в региона бележи тенденция на устойчиво снижение, сравнена с предходните периоди, което е много добър показател за здравната мрежа. През 2015 година детската смъртност е по–ниска от 2014 година за област Добрич и е 5,4 на 1 000 живородени деца, при средна за страната 6,6 %о.
Анализът на детската смъртност по причини показва най-висок относителен дял на някои състояния, възникващи през перинаталния период – 50 %, следвани от вродени аномалии 37 % и симптоми, признаци и отклонения от нормата - 13 % .
Вниманието трябва да се насочи към профилактика на бременността и качеството на родилната помощ, тъй като перинаталната смърт е много важен критерий за работата на здравеопазването.
1.6. Заболеваемост и болестност
Общата заболеваемост (болестността), измерена чрез регистрираните случаи на заболяванията по обръщаемостта на населението за здравна помощ към звената за извънболнична помощ, дава представа за честотата и структурата на заболяванията по повод на които населението активно търси здравна помощ.
Регистрирани заболявания, болестност – през 2015 година регистрираните заболявания за област Добрич са 539 830, които представляват 2 989,0 на хиляда.
Новооткрити заболявания, заболеваемост – през 2015 година новооткритите заболявания са 193 458, които са 1 071,1 на хиляда.
През 2015 година се наблюдават тенденциите от предходните години. Заболеваемостта се води от болестите на дихателната система – 271,3 на хиляда, следват болести на пикочо-половата система – 92,9 на хиляда. При болестността е обратно, водещи са болестите на органите на кръвообращението – 805,1 на хиляда, следват болести на дихателната система – 447,9 на хиляда и болести на пикочо – половата система – 229,2 на хиляда. При децата до 17 години – общо заболелите са 86 025, като 8 040 са на деца до 1 година, новооткритите заболявания са 48 734. Почти половината 46 % от заболяванията са от групата на болестите на дихателната система, следвани от болести на кожата и подкожната тъкан – 8,7 % и инфекциозните болести 6,8 %.
|
фиг. 6 Структура на заболеваемост на населението от област Добрич през 2015 г.
Болестност и заболеваемост сред населението в област Добрич 2015 г.
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
Болестност
|
Заболеваемост
|
Регистрирани заболявания
|
На 1 000 души от населението
|
Относителен дял
|
Регистрирани заболявания
|
На 1 000 души от населението
|
Относителен дял
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
53 9830
|
2 989,0
|
100
|
193 458
|
1 071,1
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
11 016
|
60,9
|
2,0
|
8 398
|
46,5
|
4,3
|
II
|
Новообразувания
|
11 652
|
64,5
|
2,1
|
4 317
|
23,9
|
2,2
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
2 803
|
15,5
|
0,5
|
912
|
5,0
|
0,4
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
40 745
|
225,6
|
7,5
|
6166
|
34,1
|
3,1
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
16 964
|
93,9
|
3,1
|
3 257
|
18,0
|
1,6
|
VI
|
Болести на нервната система
|
31 177
|
172,6
|
5,7
|
10 444
|
57,8
|
5,3
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
29 479
|
163,2
|
5,4
|
14 260
|
78,9
|
7,3
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
18 259
|
101,1
|
3,3
|
7361
|
40,7
|
3,8
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
145 406
|
805,1
|
26,9
|
15 859
|
87,8
|
8,1
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
80 903
|
447,9
|
14,9
|
48 999
|
271,3
|
25,3
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
17 962
|
99,4
|
3,3
|
8458
|
46,8
|
4,3
|
ХII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
20 126
|
111,4
|
3,7
|
13 110
|
72,5
|
6,7
|
ХIII
|
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан
|
40 442
|
223,9
|
7,4
|
14 808
|
81,9
|
7,6
|
ХIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
41 403
|
229,2
|
7,6
|
16 780
|
92,9
|
8,6
|
ХV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
1 022
|
5,6
|
0,1
|
537
|
2,9
|
0,2
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
406
|
2,2
|
0,07
|
105
|
0,5
|
0,05
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
1 042
|
5,7
|
0,1
|
250
|
1,3
|
0,1
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
9 112
|
50,4
|
1,6
|
6463
|
35,7
|
3,3
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
19 911
|
110,2
|
3,6
|
12 974
|
71,8
|
6,7
|
Сподели с приятели: |