Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2016 г



страница3/22
Дата23.10.2018
Размер3.99 Mb.
#94258
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Детска смъртност по причини


№ на класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

2015 г. - област

2014 г. - област

брой

на 1000 живородени

относителен дял ( % )

брой

на 1000 живородени

относителен дял ( % )

 

ОБЩО I – XIX клас

8

5,4

100

10

6,4

100

I

Някои инфекциозни и паразитни болести



















II

Новообразувания










1

0,6

10

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм



















IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата



















VI

Болести на нервната система





















Болести на органите на кръвообращението



















Х

Болести на дихателната система










2

1,3

20

ХI

Болести на храносмилателната система



















ХVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

4

2,7

50

4

2,5

40

ХVII

Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации

3

2,0

37

2

1,3

20

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

1

0,7

13

1

0,6

10

ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини



















ХХ

Външни причини за заболеваемост и смъртност




















Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на детската смъртност по причини - детската смъртност е най-информативният показател за икономическото, социално и здравно благополучие на дадено население, а измененията в интензитета на детската смъртност настъпват сравнително бързо в съответствие с промените на социално-икономическите условия на живот, жизнения стандарт, повишаването на образователното и културно равнище на населението и пр.

Детската смъртност в областта през последната година е по-ниска в сравнение с 2014 година и е 5,4 на 1 000 живородени деца, и се дължи предимно на преждевременни раждания недоносеност, вродени аномалии, асфиксия и пневмония. Тя е твърде висока сред малцинственото население, както и в отдалечените трудно достъпни села.

Най-голям през 2015 г. е броят на починалите деца със заболявания от клас XVI – „Някои състояния, възникващи през перинаталния период”, като преобладават починалите деца с дихателни и сърдечно-съдови нарушения. Следват починалите деца със заболявания ХVІІ клас – „Вродени аномалии” и XVIII клас – „Симптоми, признаци и отклонения от нормата“.

Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнася ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.

1.5.Естествен прираст

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. Неблагоприятното развитие на раждаемостта и смъртността води до неблагоприятни промени и в естествения прираст на населението. От 1990 година естественият прираст в страната е с отрицателен знак, т.е. намалява, тъй като броят на умиранията е значително по-голям от броя на ражданията. Тази тенденция е валидна и за Добричка област.

Статистическите данни за демографията на населението показват, че през 2015 г. продължава утвърждаването на отрицателни тенденции в демографското развитие на региона. Увеличаването на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти и увеличаването на средната продължителност на живот не могат да променят отрицателните тенденции на естественият прираст в областта.


Естествен прираст по общини в област Добрич




община

2015г.

2014г.

2013г.

брой

На 1000 души

брой

На 1000 души

брой

На 1000 души

ДОБРИЧ-ГР.

-388

-4,5

-382

-4,3

-289

-3.2

ДОБРИЧ-СЕЛА

-361

-17,0

-322

-15,1

-334

-15.7

БАЛЧИК

-205

-10,2

-145

-7,2

-129

-6.4

ГЕН.ТОШЕВО

-221

-15,9

-212

-14,8

-191

-13.3

КАВАРНА

-145

-9,9

-91

-6,1

-76

-5.1

КРУШАРИ

-55

-13,0

-41

-9,3

-49

-11.0

ТЕРВЕЛ

-83

-5,3

-70

-4,4

-106

-6.7

ШАБЛА

-81

-17,3

-97

-20,1

-70

-14.3


Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.



Изводи и основни демографски проблеми, които имат пряко отношение към системата на здравеопазване и потребностите от здравни услуги са:

Положителните тенденции в изменението на основните показатели на демографското развитие на страната, които се формираха през последните години, продължават и през 2015 година. Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат на подобряване показателите за неговото естествено движение и постепенното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Независимо от положителните изменения в някои показатели за демографското развитие и в бъдеще броят на населението ще продължи да намалява. Според прогноза на НСИ очаква се през 2020 година населението на България да е 7 137 хил. души.

Демографското застаряване на населението показва стабилна тенденция, макар и с по-бавни темпове в област Добрич. Високата честота на артрити, ревматизъм, хронични заболявания, заболявания на сърцето, мозъка и белите дробове, включително инсулт, деменция и рак, водещи до трайно инвалидизиране, правят възрастните хора значителни консуматори на здравни услуги. Това в голяма степен е и един от най-съществените фактори за развитието на здравни и социални услуги.

В Добричка област няма болница за долекуване и рехабилитация на състояния след временна или трайна инвалидизация. Докато не се постигне чувствително нарастване на продуктивността на трудоспособното население, ще се изостря и проблемът за осигуряване на възможности възрастните хора да водят сигурен и достоен живот.

Сегашните и бъдещите тенденции в здравния и социален статус на възрастното население поставят пред ръководството и планирането на здравната и социална помощ много важни въпроси за решаване, както на местно така и на общодържавно равнище.

Ниската раждаемост – 8,1 %, средният коефициент на плодовитост на българската жена 1,52 показват, че в българските семейства средно се ражда по едно дете и половина. Големият брой аборти поставя високи изисквания пред здравната мрежа в областта.

В този смисъл профилактиката на изкуственото прекъсване на бременността има изключително важно значение, особено в условията на ниска раждаемост. Не бива да се подценява работата, свързана с обучението на неграмотните подрастващи от малцинствените групи.

Смъртността, като един от най-важните индикатори за оценка на общественото здраве, характеризиращ го от негативната му страна, т.е. чрез отсъствие на здраве, показва една устойчива тенденция на повишение в област Добрич, движеща се в интервала между 13,8 през 2005 и нарастваща до 16.6 през 2015 година, при средна за страната 15,3 %о.

Анализът на структурата на общата смъртност по причини показва най-висок относителен дял на заболяванията на органите на кръвообращението, следвани от умиранията от новообразувания, болести на храносмилателната система, както и външни причини за заболеваемост и смъртност.

Детската смъртност в региона бележи тенденция на устойчиво снижение, сравнена с предходните периоди, което е много добър показател за здравната мрежа. През 2015 година детската смъртност е по–ниска от 2014 година за област Добрич и е 5,4 на 1 000 живородени деца, при средна за страната 6,6 %о.

Анализът на детската смъртност по причини показва най-висок относителен дял на някои състояния, възникващи през перинаталния период – 50 %, следвани от вродени аномалии 37 % и симптоми, признаци и отклонения от нормата - 13 % .

Вниманието трябва да се насочи към профилактика на бременността и качеството на родилната помощ, тъй като перинаталната смърт е много важен критерий за работата на здравеопазването.



1.6. Заболеваемост и болестност

Общата заболеваемост (болестността), измерена чрез регистрираните случаи на заболяванията по обръщаемостта на населението за здравна помощ към звената за извънболнична помощ, дава представа за честотата и структурата на заболяванията по повод на които населението активно търси здравна помощ.

Регистрирани заболявания, болестност – през 2015 година регистрираните заболявания за област Добрич са 539 830, които представляват 2 989,0 на хиляда.

Новооткрити заболявания, заболеваемост – през 2015 година новооткритите заболявания са 193 458, които са 1 071,1 на хиляда.

През 2015 година се наблюдават тенденциите от предходните години. Заболеваемостта се води от болестите на дихателната система – 271,3 на хиляда, следват болести на пикочо-половата система – 92,9 на хиляда. При болестността е обратно, водещи са болестите на органите на кръвообращението – 805,1 на хиляда, следват болести на дихателната система – 447,9 на хиляда и болести на пикочо – половата система – 229,2 на хиляда. При децата до 17 години – общо заболелите са 86 025, като 8 040 са на деца до 1 година, новооткритите заболявания са 48 734. Почти половината 46 % от заболяванията са от групата на болестите на дихателната система, следвани от болести на кожата и подкожната тъкан – 8,7 % и инфекциозните болести 6,8 %.








фиг. 6 Структура на заболеваемост на населението от област Добрич през 2015 г.
Болестност и заболеваемост сред населението в област Добрич 2015 г.


№ на класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

Болестност

Заболеваемост

Регистрирани заболявания

На 1 000 души от населението

Относителен дял

Регистрирани заболявания

На 1 000 души от населението

Относителен дял

 

ОБЩО I – XIX клас

53 9830

2 989,0

100

193 458

1 071,1

100

I

Някои инфекциозни и паразитни болести

11 016

60,9

2,0

8 398

46,5

4,3

II

Новообразувания

11 652

64,5

2,1

4 317

23,9

2,2

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм

2 803

15,5

0,5

912

5,0

0,4

IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата

40 745

225,6

7,5

6166

34,1

3,1

V

Психични и поведенчески разстройства

16 964

93,9

3,1

3 257

18,0

1,6

VI

Болести на нервната система

31 177

172,6

5,7

10 444

57,8

5,3

VII

Болести на окото и придатъците му

29 479

163,2

5,4

14 260

78,9

7,3

VIII

Болести на ухото и мастоидния израстък

18 259

101,1

3,3

7361

40,7

3,8



Болести на органите на кръвообращението

145 406

805,1

26,9

15 859

87,8

8,1

Х

Болести на дихателната система

80 903

447,9

14,9

48 999

271,3

25,3

ХI

Болести на храносмилателната система

17 962

99,4

3,3

8458

46,8

4,3

ХII

Болести на кожата и подкожната тъкан

20 126

111,4

3,7

13 110

72,5

6,7

ХIII

Болести на костно-мускулната сис­тема и на съединителната тъкан

40 442

223,9

7,4

14 808

81,9

7,6

ХIV

Болести на пикочо-половата система

41 403

229,2

7,6

16 780

92,9

8,6

ХV

Бременност, раждане и послеродов период

1 022

5,6

0,1

537

2,9

0,2

ХVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

406

2,2

0,07

105

0,5

0,05

ХVII

Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации

1 042

5,7

0,1

250

1,3

0,1

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

9 112

50,4

1,6

6463

35,7

3,3

ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини

19 911

110,2

3,6

12 974

71,8

6,7




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница