Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2016 г

Осигуреност с медицински специалисти в областта – През 2015 година лекарите в областта са 481. Най-висока осигуреност на населението има с общопрактикуващи лекари -7,25 на десет хиляди от населението. Следват педиатрите – 1,4 и акушер-гинеколозите – 1,2 на десет хиляди. От другите специалности, кардиолозите и хирурзите са с 1,1 обезпеченост на десет хиляди. Обезпечеността с лекари по дентална медицина е 7,6 на десет хиляди. Специалистите придобили специалност „Здравни грижи” са 840, които представляват 46,5 на десет хиляди души, а медицинските сестри 30,2 на десет хиляди.

От направения анализ за разпределението на практиките в градовете и селата, е видно, че от всички амбулатории за първична извънболнична медицинска помощ 60% са с основен адрес в градовете и 40% в селата. В този смисъл дори при висока обща осигуреност с ОПЛ, в някои от селата липсват трайно пребиваващи ОПЛ. Има лекарски практики, които нямат регистриран титуляр, но са дадени като втори адрес на общопрактикуващите лекари от съседните населени места. Въпреки, че пациентите по този начин имат избран личен лекар в друго населено място, възникват затруднения при достъпа на пациентите до първична медицинска помощ.

Приходи	2015 година	2014 година
Приходи от НЗОК	21 743 464	21 781 384
Приходи от МЗ	6 427 354	6 807 549
Приходи от Общината	1 663 404	1 355 122
Приходи от пациентски такси	1 651 875	1 407 364
Други*	2 900 531	3 602 186
ОБЩО	34 386 628	34 953 605

В първите три реда се посочват получените средства на структурите, финансирани съответно от МЗ, НЗОК и общините:

- в данните за приходите от РЗОК се включват всички изплатени средства на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ и средствата, изплатени за лекарства на аптеките

- данните за приходите от МЗ за публичните лечебни заведения за болнична помощ, които попълват таблиците по Методиката за разделно отчитане на разаходите, тези данни могат да се вземат от Приложение № 2 – Таблица за приходите на лечебното заведение.

- в приходите от МЗ се включват и тези на ДМСГД и ЦСМП.

- данните за пациентските такси се предоставят от лечебните заведения за болнична помощ и от лечебните заведения за извънболнична помощ( ДКЦ, МЦ, ДЦ и др.), които без затруднение могат да подадат тази информация. Проблемно е предоставянето на такива данни от практиките за индивидуална първична и специализирана помощ.

- *тук се посочват средствата на делегираните от държавата дейности на общините и структури, извършващи медицинска дейност, необхванати в изброените по-горе (не се включват РЗИ).

Разпределение на средствата за здравеопазване между отделните видове медицинска помощ

Разпределение	2015	2014
Болнична помощ ( в т.ч. и диспансери със стационар)	24 550 914	24 931 733
Извънболнична помощ	6 812 225	6 953 837
Спешна помощ	2 072 719	1 956 985
Други : ДМСГД, делегираните от държавата дейности на общините., лекарствата,платени от РЗОК на аптеките и др.	950 770	1 111 050
ОБЩО	34 386 628	34 953 605

Забележка: На ред „ОБЩО” в двете таблици данните трябва да са еднакви.
Анализ:

Приемайки като база за сравнение 2014 година наблюдаваме намаление с 0,17 % на финансирането на ЛЗ от НЗОК , както и намаление с 5,6 % на приходите от МЗ. Увеличение с 22,7 % финансирането на здравните дейности от общините, и увеличение с 17,4 % на приходите от пациентски такси. Наблюдава се общо намаление с 1,62 % на финансирането на здравните дейности спрямо 2014 година.

1. 
   Недостатъчност от осигуреност с медицински сестри, което влияе на организацията и качеството на здравните грижи.
   
2. 
   Недостатъчност от осигуреност с лекари в болничната и специализирана помощ, което влияе на качеството и достатъчността на предоставяната медицинска помощ.
   
3. 
   Липса на мотивация за повишаване на квалификацията на кадрите в здравеопазването в областта.
   
4. 
   Липса на конкуренция между ЛЗ за подобряване качеството на предоставяните медицинските услуги.
   
5. 
   Липса на добре организирана 24-часова неотложна помощ в лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и зачестяващи проблеми и пропуски при оказването й, свързани с липса на координация и взаимодействие с ФСМП особено в малките общини.
   
6. 
   Липса на частна инициатива, освен в сферата на доболничната помощ.
   
7. 
   Недостатъчно финансиране на част от болничните дейности по клинични пътеки.
   
8. 
   Липса на развити структури, които да „освободят” болниците от някои дейности, които могат да се осъществяват извън тях – дневни центрове, еднодневна хирургия, хосписи, болници за долекуване и продължително лечение на социално значими заболявания.
   
9. 
   Неадекватно заплащане на медицинския труд, демотивиращо личния състав, миграция на лекари, миграция на специалисти по здравни грижи и отлив от професията на медицинската сестра. Това се дължи в голяма степен на монополното определяне на правилата и условията от страна на НЗОК.
   

Най-лесният начин да се преодолеят ограниченията в достъпа до здравни услуги е значителното увеличаване на финансирането на здравеопазването спрямо предходните години както като процент от БВП, така и като размер на здравноосигурителната вноска, за чието нарастване обаче, трябва да се вземе под внимание общото данъчно бреме върху заплатите, създавано от здравноосигурителните вноски, пенсионното осигуряване, осигуряването срещу безработица.

Тези мерки няма да доведат до желания ефект, ако не се извършат промени в сектора, като например подобряване на управлението на системата, които да доведат до ефективно изразходване на средствата.

Други насоки за решаване на проблемите в областта на финансирането на здравната система могат да бъдат:

Идентифициране на приоритетните области в здравеопазването и разработване на финансови стратегии, насочени към изпълнение на тези приоритети.

Преработване на основния пакет от здравни услуги, които да бъдат достъпни за цялото население и финансирани с публични средства. Задълбочен анализ на финансовите възможности на НЗОК би подпомогнал тази преработка. Така би се коригирал дисбалансът между обемния пакет и ограничения бюджет, което води до ниски „цени на касата” и създава условия за нерегламентирани плащания. От друга страна, такова „ограничаване” на основния пакет ще отвори пазар за включване на частните здравноосигурителни фондове чрез извършване на съответните законодателни промени и въвеждане на данъчни облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване на физическите лица и работодателите. Така ще се подпомогне разпределянето на финансовата тежест между повече купувачи на здравни услуги.

Въвеждане на критерии за установяване на баланс между броя на договорните партньори и финансовите възможности на НЗОК.

Разработване, утвърждаване и използване на индикатори за оценка на ефективността на изразходване на финансовите средства за различните здравни интервенции.

Въвеждане на системата на национални здравни сметки за по-добра отчетност и контрол на разходите за здравеопазване.

Създаване на условия за разширяване на участието на неправителствените организации в дейностите по реализиране на здравната политика.

В бюджета за здравеопазване да се предвидят средства за развитие на научните изследвания.

Преструктуриране на болничната мрежа чрез оптимизиране на лечебните структури, концентрация и пребазиране на отделения и клиники, както функционална, организационно и правно преобразуване на някои болнични структури.

Въвеждане на грантов принцип за разпределяне на финансовите ресурси по националните програми, съобразна технологичната и професионалната готовност на лечебните заведения за изпълнението на заложените в програмите цели и задачи, и потребностите от болнични ресурси по региони и социални групи на населението.

Въвеждане на пазарно ориентирани модели за финансиране на инвестиционните проекти в здравеопазването със създаване на фонд за възмездно финансиране на част от инвестиционните потребности на болниците; създаване на схеми за съвместно финансиране на проекти от МЗ, лечебните заведения и университетските и регионалните общности; използване на методите на приватизация за оптимизиране на болничните структури и привличане на външни инвестиционни ресурси.

Въвеждане на надеждна система за мониторинг и контрол на качеството на медицинските услуги и за оценка на отговорността на изпълнителите.

Разработване и регламентиране на обучителни програми в областта на болничното управление, икономическите анализи, маркетинга и информационното осигуряване.

Регионалните здравни приоритети не се различават особено от националните. Разработените стратегии за преодоляване на рисковите фактори за неинфекциозните заболявания се прилагат в регионалната здравна мрежа. Усилията на лекари и пациенти са насочени към увеличаване на здравната информираност на широки слоеве от населението, както и на умения за справяне с различните рискови фактори. Това се постига преди всичко посредством средствата за масова информация – телевизия, радио, вестници, но също така здравни беседи, брошури и листовки. По голямо внимание трябва да се отделя на лица във възрастта 40 – 65 години, които имат повече от два рискови фактора. Две са стратегиите по които се работи- едната популационна и другата високорискова. Двете стратегии не трябва да се противопоставят, а взаимно да се допълват. Едновременното им приложение понижава както индивидуалното, така и среднопопулационното ниво на рискова поразеност. А това може да доведе до популационен ефект – намаляване на заболеваемостта, болестността и смъртността от редица тежки заболявания сред огромни слоеве от населението.