Кредитният риск по отношение на дериватите е представен като загуби, които едната страна би понесла, когато другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.
В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от Европейската инвестиционна банка с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между Европейската инвестиционна банка и външните ѝ партньори.
Измерване на кредитния риск на дериватите
Всички суапове, предприети от Европейската инвестиционна банка, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методологии, прилагани за дериватите, договорени от Европейската инвестиционна банка за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от Европейската инвестиционна банка на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.
Европейската инвестиционна банка измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло деривати, свързани с Инвестиционния механизъм.
Следната таблица показва падежите по договорите за суап (включително кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове и без краткосрочните валутни суапове), разделени според тяхната условна стойност и справедлива стойност:
Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. Краткосрочните валутни суапове имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната сума на краткосрочните валутни суапове възлиза на 652 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при 585 млн. EUR към 31 декември 2011 г. Справедливата стойност на краткосрочните валутни суапове възлиза на -2,9 млн. EUR към 31 декември 2012 г. при -6,4 млн. EUR към 31 декември 2011 г.
Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2012 г. е налице един лихвен суап с условна сума от 19,6 млн. EUR (2011 г. — нула) и справедлива стойност от 0,03 млн. EUR (2011 г. — нула).
Кредитен риск на финансови активи, държани до падежа
Следната таблица показва състоянието на държан до падежа портфейл облигации, изцяло съставен от позиции с остатъчен срок до падежа от по-малко от три месеца.
Минимален краткосрочен рейтинг
(по Moody’s)
Минимален дългосрочен
рейтинг
(по Moody’s)
31.12.2012
31.12.2011
P-2
Baa2
50 143
51%
-
-
P-3
Baa3
48 886
49%
-
-
Общо
99 029
100%
-
-
Ликвиден риск
Управление на ликвидния риск
Ликвидният риск представлява рискът за предприятие да изпита затруднения при спазването на своите задължения, свързани с финансови дългове, уреждани с парични наличности или друг финансов актив.
Инвестиционният механизъм се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки (9-и и 10-и ЕФР) и на второ място от обратните постъпления, произтичащи от операции на Инвестиционния механизъм. Всяка година като вземе предвид прогнозите на ЕИБ относно управлението и дейността на Инвестиционния механизъм, ЕС съставя и изпраща на Съвета преди 15 октомври декларация на поетите задължения, плащанията и годишната сума на поканите за вноски (включително лихвени субсидии), които трябва да бъдат направени в настоящата и следващите бюджетни години.
За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделът на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализира и проследява през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност. С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните плащания, съобщавани периодично от дирекцията по операциите OPS B.
Касовите средства по сметките, открити на името на Инвестиционния механизъм, се управляват от отдела за управление на касови наличности на Банката в съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса. Операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела по планиране и сетълмент на операциите.
Освен това в съответствие с принципа за разделение на функциите, оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на Банката.
Измерване на ликвидния риск
В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).
Механизмът има ангажименти под формата на непредоставени части от кредита по сключените споразумения за заем, непредоставени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ (ТП). Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в количества, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти и финансовите операции в относително нестабилна работна среда. Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи. Гаранциите по заеми не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако бенефициерът не задейства гаранцията. Размерът на оставащата гаранция се намалява заедно с графика за връщане на всеки гарантиран заем.
В този контекст разбивката на падежите, показана по-долу, беше оценена, като се има предвид договорният срок за плащане във всеки отделен случай, като са използвани прогнози, определени в съответствие със стандартните методи за планиране на ликвидността на механизма. Що се отнася до задълженията за плащане по договорите за техническа помощ, те обикновено са с кратка продължителност (под една година). „Неопределен падеж“ е посочен в следните случаи: задължения от изтеглени и неизтеглени гаранции; поети като задължения, но непредоставени заеми, за които договорният срок на плащане е изтекъл и се очаква удължаване; лихвени субсидии, за които са били поискани средства от държавите членки за покриване на бъдещи изисквания на еднократна основа.
Ликвидният профил на дериватните финансови пасиви представя несконтираните парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.
Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви