Отчет за стопанския резултат, таблица на паричните потоци и отчет за промените в нетните активи 13
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дериватни финансови инструменти
- Приходи от лихви върху заеми
- Лихвени субсидии и техническа помощ
- Приходи от лихви от пари и парични еквиваленти
- Такси, комисионни и дивиденти
- Политика за кредитния риск
- Максимална изложеност (хил. EUR) 31.12.2012 31.12.2011
- Общо активи 1 799 526 1 573 599
- Общо задбалансова част 775 268 729 001
- Общо кредитна изложеност 2 574 794 2 302 600
Гаранции При първоначалното отчитане финансовите гаранции се записват по справедлива стойност, съответстваща на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии. Това изчисление се извършва на началната дата на всяка операция и се отчита в счетоводния баланс като „финансови гаранции“ в част „други активи“ и „други пасиви“. След първоначалното отчитане пасивите на механизма при тези гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:
Всяко увеличение или намаление на пасивите, свързани с финансови гаранции, се вписва в отчета за всеобхватния доход в позиция „Приходи от такси и комисионни“. Активите на механизма при такава гаранция се амортизират впоследствие по актюерския метод и се проверяват за обезценка. В допълнение, когато се подпише споразумение за гаранция, то се представя като условен пасив за механизма, а когато гаранцията се поеме — като задължение за механизма.
На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че финансовият актив е обезценен. Финансовият актив или група финансови активи се смята за обезценен единствено и само ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Доказателствата за обезценка могат да включват признаци, че заемополучателят или група заемополучатели изпитват значителни финансови трудности, просрочване или невръщане на лихви или главници, вероятност за несъстоятелност или друга финансова реорганизация, както и наблюдавани данни, според които е налице измерим спад на очакваните бъдещи парични потоци, като промени в неплатените дългове или икономически условия, обуславящи неизпълнение на задължения. За неизплатени дългове в края на финансовата година, отчетени по амортизирана стойност, обезценките се правят при предоставяне на обективно доказателство за риск от несъбиране на цялата или част от техния размер съгласно първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Ако е налице обективно доказателство, че има загуба от обезценка, размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност на активите и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци. Балансовата стойност на активите се намалява посредством сметка за коригиране на стойността и размерът на загубата се вписва в отчета за всеобхватния доход. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност въз основа на ефективния лихвен процент на актива. Заемите и свързаните с тях предоставени средства се отчисляват, когато няма реалистична перспектива за бъдещото им събиране. Ако през следваща година размерът на прогнозираната загуба от обезценка се увеличи или намали поради събитие, което настъпва след осчетоводяване на обезценката, предварително вписаната загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез адаптиране на сметката за коригиране на стойността. Механизмът прави оценка на кредитния риск въз основа на всяка отделна операция и не отчита колективното обезценяване.
Управлението на рискове на Европейската инвестиционна банка проверява за обезценка на финансовите активи поне веднъж в годината. Корекциите в резултат на това включват разбивка на дисконта в отчета за всеобхватния доход за цялата продължителност на живота на актива и евентуална корекция, наложена поради ревизията на първоначалната обезценка.
Дериватите включват кръстосан валутен суап, кръстосан валутно-лихвен суап и валутни форуърди. В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.
Механизмът не използва възможностите на хеджиране в съответствие с МСС 39. Всички деривати се измерват по справедлива стойност чрез печалбата или загубата и се отчитат като деривативни финансови инструменти. Справедливата стойност се изчислява на първо място въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и котировките на трети страни. Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са включени в „Нетен резултат от финансови операции“. Дериватите първоначално се признават, като се използва датата на сделката.
Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма. Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:
Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписват в отчета за всеобхватния доход („Лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и вземания“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема е намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.
Като част от своите дейности механизма управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки. Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като дължима сума на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни. Когато сумите, внесени по отношение на лихвени субсидии и техническа помощ, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.
Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за всеобхватния доход на механизма на базата на текущо начисляване.
Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се осчетоводяват като приход, тъй като услугите са предоставени. Таксите за поети задължения, се отлагат и осчетоводяват като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане. Дивидентите, свързани с финансовите активи, налични за продажба, се осчетоводяват при тяхното получаване.
В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.
Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:
Европейската инвестиционна банка постоянно адаптира своето управление на риска. Чрез управлението на риска ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за кредитни рискове и ценови рискове на собствения капитал, спрямо които механизмът е изложен на риск. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса. Генералният директор по управлението на риска докладва по въпросите на риска пред определения за целта заместник-председател на Европейската инвестиционна банка. Определеният заместник-председател се среща редовно с одиторския комитет за обсъждане на въпроси, свързани с рисковете. Той е отговорен и за надзора на докладването на рисковете пред управителния комитет и борда на директорите на Европейската инвестиционна банка.
Кредитният риск представлява потенциалната загуба в резултат на неизпълнение от страна на клиента или контрагента и произтичащи от кредитна експозиция във всякаква форма, включително плащане.
При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск, с оглед да го измери количествено и да определи неговата цена. Механизмът е разработил методология на вътрешния рейтинг (МВР) за търговски предприятия или финансови институции за определяне на вътрешните рейтинги на своите основни заемополучатели/гаранти. Методологията се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (например търговски предприятия, банки, предприятия от публичния сектор и т.н.). Като се вземат предвид най-добрите банкови практики и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя първоначален вътрешен рейтинг, отразяващ дългосрочния му валутен рейтинг (или еквивалента на местната валута, ако се изисква) след задълбочен анализ на рисковия профил на партньора и рисковия контекст на неговата страна. Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват не е предмет на МВР и използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг и очаквани загуби. Всички недържавни операции (или гарантирани/приравнени към недържавни) операции са обект на специални ограничения за размера на трансакции и партньорите. Максималната номинална стойност на всяка трансакция е ограничена до лимит, който зависи от очакваната загуба на трансакцията. Ограничения за партньорите се прилагат към консолидираните експозиции. Тези ограничения обикновено отразяват размера на собствените средства на партньора, както и общото им външно дългосрочно финансиране. За да смекчи кредитния риск, механизмът използва различни кредитни подобрения, които са:
Освен това механизмът рядко използва кредитни подобрения, които не са непосредствено свързани с риска на проекта, като обезпечения или банкови гаранции. Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.
Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показна в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|