Отчитане на стоките по продажни цени

Изхождайки от тези и от редица други причини от обективен и субективен характер, в част от предприятията за търговия на дребно е възприета, в качеството на отчетна цена за стоките тяхната справедлива стойност. Аналитичното им отчитане се организира по обекти и материалноотговорни лица само в стойностно изражение.

В годишния финансов отчет посочването на стоките следва да стане по доставна стойност /цена на придобиване/, при което да се покрият нормативните изисквания за тях. Това налага прилагането на методика, позволяваща създаването на счетоводна информация за елементите на справедливата стойност и тяхното елиминиране с цел достигането на доставната стойност.

За счетоводното отчитане на надценките и ДДС, калкулирани в справедливата стойност на стоките, е необходимо да се използват корективни намаляващи сметки към сметките от група 30 Материали, продукция и стоки. За целта може да се използва с/ка 306 Надценки и други корективи, включени в цената на стоките, с подсметки 3061 Надценки включени в цената на стоките, и 3062 ДДС, начислен в цената на стоките. При всяка доставка на стоки в търговските обекти тези сметки ще се кредитират, а при реализация, липси и други намаления на стоките - ще се дебитират. Салдото им може да бъде само кредитно и следва да съответства на наличните стоки в обектите в края на отчетния период. Счетоводните записвания протичат най-общо в следната последователност:

При постъпване на стоките в търговските обекти със справедливата им стойност ще се дебитира с/ка 304 Стоки, а ще се кредитират с/ки 401 Доставчици – с покупната стойност, сметки от група 50 Парични средства – за изплатените разходи във връзка с доставката, с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките и с/ка 3062 ДДС, начислен в цената на стоките.

За отчитане на правото за ползване на данъчен кредит по фактурата на доставчика ще се дебитира с/ка 4531 Начислен данък за покупките и ще се кредитира с/ка 401 Доставчици.

Всяка настъпила промяна в справедливата цена на стоките следва да се протоколира и осчетоводява. Когато тя се увеличава, със сумата на увеличението ще се дебитира с/ка 304 Стоки, а ще се кредитира с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките. При намаление на справедливата цена, съставената счетоводна статия ще бъде същата, но с червено записване.

За отчитане на прихода от продажби, на основание отчетите за дневните продажби, ще се дебитира с/ка 501 Каса в леваве и ще се кредитират с/ки 702 Приходи от продажба на стоки и 4532 Начислен данък за продажбите. Изчисляването на дължимия ДДС в случая следва да стане с процент над сто към справедливата стойност на продадените стоки.

За изписване на продадените стоки се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и се кредитира с/ка 304 Стоки.

За изписване на ДДС, калкулиран в отчетната цена на продадените стоки с червено записване ще се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и ще се кредитира с/ка 3062 ДДС, начислен в цената на стоките. Така по с/ка 3062 ДДС, начислен в цената на стоките ще остане салдо в размер на данъка, съдържащ се в отчетната стойност на наличните в края на отчетния период стоки.

За определяне сумата на надценките на продадените, бракувани и липсващи стоки през периода се използва среден процент. Той се определя като към сумата на надценките за наличните в началото на периода стоки се прибави сумата на надценките за получените през периода стоки и полученото се раздели на справедливата стойност на стоките през периода и така полученото отношение се умножи по сто. За обезпечаване с информация служи кредитният сбор на с/ка 3061 Надценки , включени в цената на стоката и дебитният сбор на с/ка 304 Стоки. С така установения процент се коригира справедливата стойност на продадените през периода стоки и получената сума служи за изписване на надценките и привеждане на справедливата стойност на продадените стоки до размера на тяхната доставна стойност. За целта, с червено записване се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и се кредитира с/ка 3061 Надценки, включени в цената на стоките.

За отнасяне на набраните разходи за обръщение и тези за администриране на дейността по предназначение, следва да се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и да се кредитират: с/ка 611 Разходи за основна дейност и с/ка 614 Административни разходи. По този начин по с/ка 702 Приходи от продажба на стоки ще се формира финансовият резултат от дейността за периода. Ако той е положителен, с неговата величина ще се дебитира с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и ще се кредитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година.

При отрицателен финансов резултат следва да се състави обратна счетоводна статия на последната.

В заключение трябва да се подчертае, че посоченият начин на отчитане на стоките в търговските дружества е известно отклонение от общоприетите и препоръчителни според стандартите правила и принципи за оценка и периодично представяне на материалните запаси, поради което е нужно да се прилага ограничено и при първа възможност да бъде заменен като се съблюдава принципът за историческата цена.

Селскостопанска е дейността, чрез която се управляват биологичните активи и тяхната биологична трансформация в селскостопанска продукция, с цел те да бъдат продадени, преработени или използвани в нея.

Голяма част от особеностите на селскостопанската дейност са свързани с технологията на производствения процес. Без да се изследват поотделно двата подотрасъла – рстениевъдство и жиотновъдство, особеностите на селскостопанското производство и тяхното влияние върху отчитането на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията, могат да се представят обобщено по следния начин:

1. Голяма зависимост на селскостопанското производство и най-вече на растениевъдството, от природните условия /градушка, измръзване, наводнение, пожар и др./. Тези събития могат да се проявят през различни периоди от времето на отглеждане на отделните култури и в зависимост от това загубите ще обхващат различен размер от производствените разходи, според фазата, в която се намира процесът на отглеждане на културата. Възможността от настъпване на стихийни бедствия изисква подходяща организация на счетоводното отчитане на загубите от тях. Възможни са следните случаи:

а/ Частично унищожаване на растенията от засегнатата култура, когато разредените растения се оставят за доотглеждане. В този случай частта от направените разходи до момента на стихийното бедствие, съответствуваща на процента на унищожените растения, намалена със застрахователното обезщетение, се отразява за сметка на текущия финансов резултат.

б/ Пълно унищожаване на съответната култура от стихйното бедствие, когато върху освободената площ не се засява нова култура. В този случай цялата сума на отчетените разходи за отглеждането до деня на погиването, намалена със застрахователното обезщетение, се отчита за сметка на текущия финансов резултат.

в/ Пълно унищожаване на съответната култура, когато върху освободената площ се засява нова култура. В този случай отчетените до деня на погиването разходи се разделят на неповтарящи се разходи /разходи, свързани с есенна дълбока оран, наторяване на почвата и др./ и повтарящи се разходи /разходи за засяване, разходи за борба с вредители и др./. Неповтарящите се разходи се включват в себестойността на новозасятата култура. Повтарящите се разходи са за сметка на текущия финансов резултат.

2. Голям относителен дял на вътрешно производственото потребление /използване на семена собствено производство /при зърнените култури/, посадъчен материал от парниково производство за нуждите на зеленчукопроизводството, фураж от растениевъдството за нуждите на животновъдството и т.н./. Отделното отчитане на разходите с характер на вътрешнопроизводствено потребление от така наречените разходи за “купени” материални запаси и улуги има значение преди всичко за управленското счетоводство. За целта се предлагат два начина/подхода/ на отчитне: Чрез самостоятелна сметка от група 61 Разходи за дейността, с/ка 619 Вътрешен оборот¹. Този вариант е използуван по-нататък в текста.Чрез обособяването на аналитична сметка към с/ка 611 Разходи за основната дейност.²

В зависимост от вида и съдържанието на разработената счетоводна политика, селскостопанското предприятие ще използва и конкретен вариант за отчитане на разходите с характер на вътрешен оборот. Независимо от възприетия вариант, сметката за отчитане на вътрешния оборот ще се дебитира при потребление на продукция от собствено производство и ще се кредитира при отразяване на разходите с характер на вътрешно потребление по направление. В края на отчетния период сметката за отчитане на вътрешния оборот остава без салдо.

3. Наличие на голям обем разпределяеми разходи, свързани от една страна с общи работи и мероприятия и силно изразена комплексност на произвежданите продукти от една култура, респ. група животни, от друга страна. Например : От културата лен се добиват лен стъбло и лен семе, от културата пипер – плод и семе, от културата тютюн – семе и листа, в овцевъдството – мляко, вълна и приплоди и прираст и т. н. Общите работи и мероприятия се подразделят на :

- Общи работи за няколко култури върху незасети площи /дълбока оран, наторяване, брануване и др./

- Общи работи за няколко култури върху засети площи /наторяване със селскостопанска авиация и др./.

- Общи работи за различни калкулационни периоди /засяване на многогодишни култури, усвояване на нови земи и др./

- Общи работи за няколко продукта.

Наличието на общи разходи изисква подходяща база за разпределението им. За целта могат да се използуват следните бази: Общите разходи за няколко култури се разпределят на база физическите декари, заети от всяка култура; Разходите за няколко калкулационни периода се разпределят на база полезния ефект /например: разходите за наторяване в съотношение 3:2:1, или по равни части за всеки период/; Общите разходи за няколко продукта се разпределят на база справедливата стойност на всеки продукт в общата справедлива стойност на продукцията или на база предварително изработени коефициенти.

4. При много култури, респ. група животни, успоредно с основните продукти се получава и допълнителна продукция. Обект на калкулиране в селскостопанските предприятия е само основната продукция. Независимо от това допълнителната продукция трябва да бъде оценена и в стойността й да бъдат включени част от произодствените разходи. Това може да се извърши по един от следните начини:

- Чрез предварително определен процент от разходите по отглеждането на съответната култура или група животни;

- Чрез приравняване на допълнителната продукция към основната продукция в определено съотношение – например: 5 килограма слама = 1 килограм зърно;

- Стойността на допълнителната продукция да се формира само от разходите по прибирането;

- Оценяване на допълнителната продукция по нетна реализуема стойност. Този начин намира най-голямо приложение в практикта на селскостопанските предприятия.

5. Необходимост от допълнителна обработка /изсушаване, почистване, сортиране и т.н. на добитата продукция/. Технологията на селскостопанското производство е такава, че не винаги първично получената продукция отговаря на изискванията на установените стандарти. Налага се тя да бъде дообработена. В зависимост от сключените договори, дообработката може да се извърши и от купувача /в този случай се извършва бонификация на продадената продукция/. Дообработката на продукцията от предприятието-производител обикновено се извършва на специално създадена за целта зърноплощадка.

За счетоводното отчитане на разходите на зърноплощадката е необходимо да се обособи специална аналитична сметка към сметка 611 Разходи за основна дейност или към с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност. Текущо през периода сметката се дебитира с извършените разходи, а се кредитира в края на отчетния период след разпределението на разходите от зърноплощадката и отразяването им по преднзначение. /Когато през площадката за дообработка е преминала продукцията на няколко култури, се налага общите разходи за дейността на зърноплощадката да се разпределят между видовете култури, пропорционално на предварително избрана от предприятието база/.

6. Наличието на растениевъдни производства, чиято продукция изисква допълнителна обработка /изсушаване, почистване, оронване и т.н./ изисква разграничаването на времето и мястото, докъдето разходите ще се включват в технологичните разходи за отглеждане на съответната култура. В практиката се е наложило следното:

При зърнените култури /пшеница, ечемик, ръж и др./, както и при някои технически култури /слънчоглед, соя и др/ технологичните разходи по отглеждането включват и разходи за сушене, почистване, сортиране и др.

При плодовете и зеленчуците – включват се и разходите за процедури на манипулационните пунктове при хранилищата.

При зелената маса, сеното, сочните фуражи и др – до мястото на постоянното им съхранение или до мястото на консумация, но не по-далеч от животновъдните ферми.

Растениевъдството обхваща отглеждането на зърнени, технически, фуражни и други култури. Това разнообразие от отглеждани култури изисква използването на различни документи за документиране на стопанските операции, както и изграждането на подходяща организация на синтетично и аналитично отчитане на разходите за тази дейност.

Най-често използваните документи са: Отчетен лист за извършените работи с трактор /комбайн/,Отчетен лист за извършените работи на ръка, Складова разписка за добита продукция, Акт за приемане на грубия и сочния фураж, Акт за дообработка и сортировка, Пътна прехвърлителна разписка и др.

Синтетичното отчитане на разходите за растениевъдна дейност се организира чрез с/ка 611 Разходи за основна дейност. В зависимост от юридическия статут на производствените структури /кооперация, сдружение, акционерно дружество/ и от броя на основните дейности, които се извършват са възможни следните подходи:

- Предприятието се занимава само със селскостопанска дейност – с/ка 611 Разходи за основна дейност може да носи наименованието Разходи за селскостопанска дейност, към която да се обособи аналитична сметка с четерицифрен шифър за растениевъдството – например с/ка 6111 Растениевъдство.

- Когато в предприятието се извършват няколко основни дейности е необходимо за селскостопанската дейност да се обособи аналитична сметка с четерицифрен шифър например: - 6112 Разходи за селскостопанска дейност и съответно към нея аналитична сметка за растениевъдството - например: 61121 Растениевъдство.

Сметката за отчитане на разходите в радстениевъдството се дебитира с всички извършени разходи за растениевъдната дейност, а се кредитира със справедливата стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба, на произведената продукция. В края на отчетния период сметката може да има дебитно салдо, показващо размера на незавършеното производство³.

Аналитичното отчитане на разходите за растениевъдна дейност може да се организира в няколко направления: по видове общи работи и мероприятия, по видове култури; по години на реколтиране; по продукти; по статии на калкулацията и др. Възможна е следната примерна номенклатура от статии на калкулацията:

1. Разходи за семена и посадъчен материал

2. Разходи за торове, включително минерални и органични

3. 
   Разходи за препарати за борба с болести и вредители
   
4. 
   Разходи за външни услуги
   
5. 
   Разходи за амортизации
   
6. 
   Разходи за заплати
   
7. 
   Разходи за социални осигоровки
   
8. 
   Разходи за услуги от спомагателни дейности /по видове/
   
9. 
   Разходи за напояване и мелиорации
   
10. 
    Други разходи
    

- Извършени разходи за общи работи и мероприятия: Дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната с/ка за растениевъдството, аналитична с/ка за конкретния вид работа или мероприятие и се кредитират сметките от група 60 Разходи по икономически елементи.

- Извършени преки разходи за засяване и отглеждането на конкретни култури - дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитична сметка за конкретната култура срещу кредитиране на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи и с/ка 619 Вътрешен оборот /за разходите, имащи характер на вътрешно производствено потребление/.

- Отразяване по направление на предварително отчетените разходи за общи работи и мероприятия: Дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдството, аналитична с/ка за конкретната култура и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната с/ка за растениевъдство, ан. с/ка Общи работи и мероприятия.

- Отчитане на загубите от стихийни бедствия: Дебитира се с/ка 691 Извънредни разходи и се кридитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитична с/ка за конкретна култура.

- Отразяване по направление на полагащата се част от разходите на зърноплощадката: Дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната с/ка за растениевъдство, аналитична с/ка за конкретна култура, и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност респ. с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност съответната аналитична сметка за отчитане на разходите на зърноплощадката.

- Добита продукция: Дебитира се с/ка 303 Продукция /за предадената на склад срещу складова разписка/ или 701 Приходи от продажба на продукция /продадена на клиентите продукция, която не е преминала през склада за готова продукция/ или с/ка 619 Вътрешен оборот /за продукцията с вътрешнопроизводствено предназначение, когато предварително не е преминала през склада за готова продукция/ срещу кредитиране на с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитична с/ка за конретната култура /счетоводната статия се съставя със справедливата стойност на добитата продукция, намалена с предварително начислените разходи при продажба/.

В края на отчетния период разликата между общата фактическа

себестойност на добитата от растениевъдството продукция и стойноста й по справедлива цена, намалена с разходите по продажби, се отразява за сметка на текущия финансов резултат. Когато фактическата себестойност на добитата продукция е по-голяма от стойноста й по справедлива цена с разликата се дебитира сметка 709 Други приходи от дейноста срещу кредитиране на с/ка 611 Разходи за основна дейност. При фактическа себестойност на добитата продукция по-малка от стойноста й по справедлива цена с разликата се дебитира с/ка 611 Разходи за основна дейност и се кредитира с/ка 709 Други приходи от дейноста.

б/. Организация на аналитичното отчитане на разходите и калкулиране себестойността на продукцията от отглеждането на едногодишни култури с един основен продукт /картофи, памук, фуражни култури и др/

При тези производства, за разходите по отглеждането на всяка култура се открива отделна аналитична сметка към с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство. През отчетния период всички разходи, свързани със съответната култура намират отражение по дебита на с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, ан. с/ка на конкретната култура. Добитата продукция, оценена по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи по продажба, се отразява по кредита на същата сметка. Фактическата себестойност на единица продукция се намира, като общата сума от извършените разходи се раздели на количеството добита продукция.

При културите от тази група са възможни два случая:

- Когато от една и съща култура, но от различни нейни части, се добиват различни продукти. Такива култури са: пипер за производство на семена и плод; лен за производство на семена и стъбло; тютюн за производство на семена и листа и др.

- Когато от една и съща площ, засята с дадена култура, но в различни нейни участъци, се добиват различни продукти. Такъв е случаят с царевицата, когато отделни участъци от площта се използуват за добиване на зелена маса /царевица за силажиране/, а останалата царевица за добиване на зърно в пълна /восъчна/ зрелост.

И в двата случая за отчитане на разходите за засяване и отглеждане на съответната култура се открива една обща аналитична сметка към сметка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство. По тази аналитична сметка се записват всички разходи, отнасящи се за свързаните продукти.

За разходите по прибирането на всеки конкретен продукт се открива отделна аналитична сметка към с/ка 611 Разходи за основна дейност съответната сметка за растениевъдство.

В края на отчетния период разходите по засяването и отглеждането се разпределят между продуктите на следните препоръчителни бази:

- За културите, при които отделните продукти се получават от различни части на растението - на база относителния дял на нетната реализуема стойност на всеки един от добиваните продукти в общата нетна реализуема стойност на цялата продукция.

- За културите, при които отделните продукти се получават от различни участъци на една и съща площ – на база физически реколтираните декари за всеки продукт.

Фактическата себестойност на единица продукция се изчислява с помощта на директния метод на калкулиране – разделяне на полгащите се за всеки продукт разходи на количеството добита продукция.

Организацията на аналитичното отчитане на разходите при тези култури се обуславя от това, че една част от разходите /за подготовка на почвата и за засяване/ се отнасят за целия многогодишен период на отлеждане, а друга част от разходите - за отглеждане през съответната година / за продуктите, добити при всички реколтирания през годината/. Трета част от разходите са свързани с прибирането на отделните продукти. За тези култури се откриват три групи аналитични сметки към с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство.

-За засяване /за всеки отделен участък/. Тук се отчитат разходите, свързани с подготовка на площта за засяване, разходите за семена и др.

-За отглеждане /за всяка година поотделно/. По тази аналитична сметка се отчитат разходите за наторяване, напояване и други, свързани с отглеждането на съответната култура.

-За всеки вид продукт. Тук се отнасят разходите по прибирането на добитите продукти.⁴

Разходите за засяване се разпределят по години на отглеждане, съгласно предвидения за отглеждане и реколтиране на културата срок. За целта се дебитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитична сметка за отглежданата култура през съответната година срещу кредитиране на с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитичната сметка за засяване на конкретната култура.

В края на отчетния период, с цел да се калкулира себестойността на отделните продукти, е необходимо разходите по отглеждането /по която са отразени и съответна част от разходите по засяването/ да се разпределят между отделните продукти. Възможни са следните варианти:

Когато през годината от всеки отделен участък се получава само един продукт при всички реколтирания. В този случай общите разходи по засяването и отглеждането се разпределят между видовете продукти, на база физическите декари реколтирани за всеки продукт. С полагащите се разходи се дебитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство аналитичните сметки за конкретните продукти, кредитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитична сметка отглеждане на конкретната култура. Фактическата себестойност на единица от всеки един продукт се определя като разделят полагащите се разходи на количеството добита продукция .

Когато от отделните участъци, при различните реколтирания през годината се получават различни продукта. В този случай по аналитичните сметки за конкретните продукти се отчитат разходите свързани с прибирането на добитите продукти. Общите разходи по отглеждането на конкретната култура и полагащите се за съответната година разходи по засяването се разпределят между добиваните продукти на база условните декари. Условните декари за всеки продукт са сбор от физическите декари, реколтирани за съответния продукт, при всичките реколтирания през годината. Счетоводната сатия, която се съставя, е както при посочения по-горе вариант.

Така по аналитичните сметки за всеки конкретен продукт се формира общата калкулационна сума. Себестойността на единица конкретен продукт се определя чрез прилагането на директния метод на калкулиране.