Отдръпнете се от шатрите

Т.е., ако прочетете книгите на Ричард Фостър - аз вече направих цяла лекция, и Виктор Вил също направил такава лекция - ще видите, че тези писатели в цялост са ярки представители в литературата на йезуитите. Йезуитските уебсайтове ги препоръчват, защото те са в съгласие в йезуитската духовност. А тяхната духовност е основана на упражненията на Лойола, които са не какво да е, а спиритизъм. И ето това е много важно за новата философия, наречена изявената църква. Нека да видим в какво вярват те. В книгата си „Готови повече, отколкото мислите” МсЛарен пише:

„Аз вярвам, че спасяването на хората не е обективна истина, но чрез Исус”.

Ако истината и заблудата се смесват заедно, получава се достатъчно силна смес. И ако вие се спасявате чрез Исус, а не чрез обективната истина, тогава трябва да отрежем истината от доктрините, защото Библията казва: „Твоето слово е истина”. Библията още казва: „Всичките, всичките Твои заповеди са истина”. И ако отрежете тази обективна истина, тогава за какъв Исус си говорим с вас? За Исус, Които позволява всичко, каквото ни се прииска?

„Аз не вярва, че обръщането на учениците трябва да се приравнява с придържането към християнската религия”.

Благодаря, но за мен лично, това звучи като проблем.

„Това може да бъде препоръчано на мнозина, но не всяка ситуация помага на хората да станат последователи на Исус и да останат в пределите на будисткия, хиндуисткия или юдейския контексти… вместо разрешението на парадокса чрез разказване за вечната участ на хората по-убедени и по-предани на други религии, а не на нашата”.

Ние просто се движим напред. С други думи вие не трябва да обръщате будиста от неговия атеизъм, съгласно Йоан Павел II, към Исус, основан на Библията. Не сте длъжни. Оставете го такъв, какъвто е и даже… поучете се от него.

„Да помагаме на будистите, мюсюлманите, християните и всички останали, да живеят живот в цялата му пълнота…”

Това е много важна страна и ние ще видим, че йезуитите използват тази теология. „…така, както това е правил Исус (едновременно продължавайки да се учи сам). Аз с радост бих станал един от тях, които и да са те”.

Това звучи толкова по християнски. Павел казал почти същото, само че имал предвид съвършено друго. Павел не би оставил християнството и не би станал будист.

„Аз с радост бих станал един от тях (които и да са те), до такава степен, доколкото мога, да се присъединя с тях, да се обединя с тях, да вляза в техния свят без да съдя, но със спасителна любов така, както и Бог влезе в моя свят” A Generous Orthodoxy, 260, 262, 264.

Взех този цитат от книгата Благородна ортодоксалност, а по-надолу пише:

„Западното християнство в последните няколко столетия в крайна степен относително малко е говорило за съсредоточеност и съзерцателна практика, за които зен-будизма говори много. Да се говорят разни неща не означава противоречие един на друг, по-скоро има достатъчно от това, което може да предложим един към друг, в крайна степен и при удобен случай” A Generous Orthodoxy, Grand Rapids: Zordenvan, 2004, p.255.

Библията казва: „Излез и се отдели, не се покланяй като тези хора, не прави с тях тези неща”. А този човек говори: „Правете това! Какъв е проблемът”? В книгата Благородна ортодоксалност той пише:

„Ние виждаме съвременността с нейния абсолютизъм и колониализъм и тоталитаризъм като своего рода неподвижна мечта, желание да преживеем безвременна абстракция, отделила човечеството в протежение на историята, и изплували наивни надежди, да доведе до нов край историята (която навярно звучи по-скоро или като желание за смърт, или като милениализъм).

Знаете ли, всичко това е формулирано, както ми се струва, с безвредни думи. Но то носи официалното обвинение за тези, които обичат доктрините.

„Християнската теология е антипроявляващо се размишление и се проявява в систематичната теология, която изисква явно, стриктно или неосъзнато да закове ортодоксалността до край, да я изсуши и да я намали завинаги” MsLaren Braian, A Generous Orthodoxy, Grand Rapids: Zondervan, 2004, p.286.

Забравете за доктрините си! Това е, за което той говори. Но Библията казва: „Вниквай в учението!”. На кого трябва да вярваме? На Библията или на него? Той продължава да говори за книгата Тайните послания на Исус - разкритата истини, която може да промени всичко.

„Исус като че ли казва: Царството Божие не трябва да чака докато нещо се случи. Не, то е достъпно и то е сред нас, още сега. Канете хората от всичките народи – раси, класи и религии да се включат в тази мрежа от динамичност, интерактивни взаимоотношения с Бога и с всичките Негови творения!” Braiqn MsLaren, The Secret Messege of Jesus.

Знаете ли, някои пастори, адвентисти от седмия ден, вече са учили такъв вид теология. Достатъчно отдавна. Много ми се иска да спомена имена, но когато това се случи на едно събрание, където имаше достатъчно много хора, и един от тях се изправи и каза: „Ние никога на трябва да ставаме и отиваме да евангелизираме Китай или някоя друга нация, защото сега всеки е спасен и всеки е бил роден спасен, и ако започнем да ги евангелизираме, то можем да ги накараме да изберат нещо да грешно и да се изгубят. Оставете ги, те са спасени такива, каквито са! А как да приемем поръчението : „Идете и научите всичките народи”? Ние се правим сами на глупаци. Те точно така са и говорили. Те казаха: „Ние проявяваме високомерие, ако ние, адвентистите, мислим, че НИЕ трябва да проповядваме тази вест на хората”. Аз слушам това вече много, много години.

„…царството Божие ще бъде радикално, скандално инклузивно. Както видяхме, Исус се радва на общение на масата с проститутки и пияници... Той одобрява и отговаря на вярата на езичниците” пак там, Braian MsLaren.

Искам да подчертая, че ако всеки седне и поразмисли върху това, ще забележи, че в действителност това е голямо изопачаване, че Исус наистина го е правил.

„Вместо да бъдем в царството Божие, слязло на земята - пише МсЛарен – християнската религия твърде често е загрижена с напускане или бягство от земята и отиването на небето”.

„Какво е тайното послание на Исус, разкриващо тайния план? – пита Браян МсЛарен в новата си книга Тайните послания на Исус. – Дали Той не е дошъл да основе нова религия… но по-скоро е дошъл да започне политическа, социална, религиозна, артистична, икономическа, интелектуална и духовна революция, която би могла да даде раждане на новия свят”?

Това е любопитно и твърде опасно. Това води направо към бездните на ада.

Берит Койоз (не зная как най-правилно да произнеса името му) коментира. Това е от света, той чете всичко това и казва:

„Да тъпчеш вън от вярвате в Библейският абсолют, е главното за такава трансформация. Разумът, закотвен в Божието слово, не се поддава на компромис, но когато това закотвяне е премахнато, в процес на промяна, можеш да пренесеш този разум където искаш. Бидейки йезуитски схоластик, Марк Моса написал одобрение за последната книга на МсЛарен: Тайните послания на Исус….”

Хм! Кой препоръчва теологията на МсЛарен? Йезуитите. Т.е. разумът може да отиде където му е угодно. Нека само да запазим Библейския абсолют. Интересно, не е ли вярно?

„Тайните послания на Исус ни хвърлят предизвикателство да изоставим стерилната си увереност в Христос и да преосмислим въображаемия свят на историите, знаменията и чудесата на Исус”.

Преминахме от Библейския свят в спиритичния. Това е спиритизъм. Това е дяволщина. И ако зад всичко това стоят йезуитите, аз мога съвсем ясно да кажа, че това е контрареформационно движение. И сега имам следния въпрос: „Какво отношение има това към адвентистите от седмия ден?” За нещастие отговорът е: „Най-непосредствено отношение”.

Показвам сайт, който поддържат адвентистите от седмия ден – Дом на вярата, Манхатън. Той беше основан от Самир Селмановик. И ето каква е мисията им:

„Ние сме практикуваща (само се вслушайте в звъна на тези думи), междурелигиозна общност, организирана за да задълбочи нашите лични и обществени опити, да раздели ритуалния живот и молитвеното пространство, и да възпита привързаност към обществената справедливост и изцелението на свята”.

Това е написано на техния собствен уебсайт. Всеки успех на теологията, проявяващ се в църквата, тук е указан.

„Салмир Селмоновик е ръкоположен пастор (това е от уебсайта, аз само го чета), писател, мисионерски импресарио и основател на Дом на вярата, Манхатън – международни изследвания на вярата и духовността. В настоящия момент той е един от лидерите на Дом на вярата. Салмир е получил титлата Д-р по философия в университета Ендрюс, няколко години е служил като пастор и учител в Крос Уолк – приятелски и делови връзки на адвентистите от седмия ден, в южна Калифорния. Неговата книга Всичката истина за Бога, беше издадена….”

И по-нататък има доста информация за тази книга.

„Той също е ръкоположен пастор на адвентистите от седмия ден и съосновател на Re-church Network”.

И тук е неговият уебсайт: http://www.re-church.org.

„Салмановик взел участие в зараждане на движението Изявената църква, служеща на членовете на координационната група на Изявеното село и представлява движение на изявление за комисия по междурелигиозни отношения на националния съвет на църквите”.

Техните статии имат само едно име - re-church. Означаващо „хайде на направим това по новому, нека да променим църквата, да излезем там където сме ходили и да отидем там, където искаме да бъдем”.

А ако попаднете на този уебсайт и поразгледате всичко това, и… бъдете въвлечен, то оказва се, че е истина дето се показва кой-кой е от теолозите в нашите водещи университетите. Ние говорим за големи университети и можем да ги назовем – университетът Ендрюс, университетът Лома Линда, Уала Уала. Които искате, те всичките са там. Даже най-духовните. Аз не го предполагам. Моля ви, не ме разбирайте неправилно, бъдете снизходителни. Всички университети не са еднакви, защото Бог никога не би позволил това. Във всяко от тези наши учебни заведения Бог има верни хора, придържащи се към праведност и истина. Но… тези, които имат най-силния глас, много често са именно онези, които се намират в най-голямото отстъпление. Нека да погледнем това.

Той пише книги, препоръки. Салмир Салмановик задава правилните въпроси в правилното време. И той отказва да се утеши с определеност в това време, когато противоположните ортодокси – атеистичните, както и религиозните, опасно ни разделят. Неговата книга Всичката истина за Бога, беше издадена в Jossey-Bass в

2009 и ако посетите този уебсайт и прочетете цитати от препоръките на много водещи адвентни учени (аз не говоря за професорите в университетите в Ендрюс, Лома Линда, аз говоря за деканите по теология) и тогава ще започнете да се чудите. Аз повече не се учудвам, когато някои от тези декани ми звънят и казват: „Аз не мога публично да проповядвам, че папата е антихрист”. И когато ми казват, че ние трябва да приемаме всички, и когато ми казват, че хората идващи със старите вести, не са приветствани в църквата, тогава се получава сериозен проблем.

А това е неговата книга и се казва Всичката истина за Бога. И ние трябва да надникнем в нея заради някои от тези проблеми, защото не говорим за някой неизвестен човек. Говорим за новата духовност, към която започват да се придържат в много от нашите учреждения. И не само в нашите учреждения, това беше инфилтрирано на самата базова основа. Така, че това да бъде норма. Цитат:

„Когато ние задаваме въпроса „Какво е това вярата?”, Селмановик предполага, че преместваме поглед от въпроса за вечността и се фокусираме на настоящето и временното”.

И това, което той казва, е много сериозно нещо. Забравете за това, което предписва Библията! Да се занимаваме с това, което имаме днес.

„Имайки предвид това, ние можем да приемем думата, като перла на неимоверна цена за това, че търсим НЕ християнството, НЕ вечността и даже НЕ приемането на Бога, но по-скоро това е Божието царство и поканата да се научим да обичаме добре”.

„Да обичаме добре”! „Добре” как? „Добре” кого? До колко „добре” да обичаш? Дали да обичаш „добре” означава да се откажеш от стълбовете на вярата си? Дали да обичаш „добре” означава да бъдеш непослушен от липса на послушание?

„Да обичаш добре е същността на вярата. Това е цел на живота – да се научиш, как да обичаш добре. Най-доброто в християнството, еднакво както в другите вярвания, предлага път към добра любов”.

Т.е., просто ние сме едни от многото. В предисловието си Самир пише:

„Аз правя това свое лично задължение, излизайки от предела на ограниченията на християнството. Първо аз направих това, за да разбера дали моя Бог е извън моята религия, присъстващ във всичко от този живот…”

Какво означава това? Ако Бог е вплетен във всеки живот, това е пантеизъм.

„… и второ, да погледна на религията си отвън и да изпитам пътя на процедурата, според която моята религия е еднаква с някои други и изключва останалите. Процеса, който започнах, се свежда до простия въпрос, който ми помага да премина през това пътешествие. Достоен ли е Бог, Който оказва предпочитание на един пред някой друг, за да Му се покланяме?”

Това е сериозен въпрос. С други думи, ако Бог е призвал за Себе Си особено съкровище, ако е призвал хора от света за Своето присъствие именно по този начин, то прилича той да има проблем с Бога заради това. И това ме интересува.

„Вярно ли е поставен този въпрос? Аз знам, че Бог обича всички хора еднакво, но обича ли всички религиозни учения еднакво?”

Обича ли Той религиозните учения, отхвърлящи божествеността на Исус, наравно с тези учения, които признават Неговата божественост.

„Съществува ли повече от една истина, съществува ли повече от един Исус и ако „да”, тогава тези въпроси нямат значение?”

Задава ли той праволинеен въпрос?

„Пътищата на религиите противостоят противоречейки си един да друг и даже близките не са толкова важни за тях, колкото да си съответстват един на друг” Introdustion, pg. XVII.

Този човек казва сериозни неща.

„Ако Бог е сътворил цялото човечество, но дава живот на даващите знание, обикновено разбирано като откровение само на избрани хора, може ли Бог в пълния смисъл да се разбира като Един Бог, а не един от многото богове” стр.9.

Знаете ли къде четох това по-рано? Четох го в трудовете на Алберт Пайк. Ето къде го четох. Размишления от този род са окултни размишления.

„Не е ли имало тогава такъв бог – исторически или географски организиран…”

Той повтаря виртуално дума по дума труда на Алберт Пайк. Труд, насочен за унижението на Бог в Библията. Книгата му Морал и догма – това е същият начин на мислене. Това е спиритизъм. Т.е. сега Бог трябва да бъде преопределен. Той не трябва да действа и Той не може да действа, както е действал в Библията. Но Той трябва да бъде навсякъде, присъстващ във всеки от нас. И затова не ме учудва това, което деканите теолозите ми казват: „Не трябва да работим само с мюсюлмани. Те също имат Св. Дух. Оставете ги такива, каквито са. Това е тяхната култура. Нека да продължават да ходят в джамията. Всичко, което ние трябва да правим, е да ги присъединим към този Исус. Те и така го правя дотолкова, доколкото показват почит към Исус. Затова да са доволни. – И аз казах: Моля за извинение, но аз трябваше да бъда бъдещ католик, но оставих храма си и да започнах да ходя в малка местна църква. А вие казвате, че те не трябва да оставят техните катедрали и техните джамии. Те могат да си останат там”. Това е точно, както той каза. Поразително. Сега ние знаем как мислят те. Но Библията казва: „Вие не знаете на кого се покланяте”. Но ние знаем на Кого да се покланяме или спасението е от юдеите. Затова Бог използва такива хора, за да кажат на останалите, каква е истината.

„… Ако знанието за Бога е път към животa и ако Бог разделя света посредством откровение… - така е написано на стр.10 е неговата книга. Нека го прочетем още веднъж. – Ако знанието за Бога е път към живот и ако Бог разделя света посредством откровение, тогава предназначението на тези, които няма достъп до даващите живот за отношение с Бога не имат друга цел, освен да бъдат контролна група в космически експеримент за големите човешки жертвоприношения. И още по-строго да се приближим към Йахве, Абба (което значи „татко”; името на Бог, което Исус използва при страдание), или Аллах, с нищо не отличавайки се от Молох, древния бог да разрушението, отбелязан в Библията, изискващ човешки жертви за негова слава”.

Сега виждате как мисли този човек.

„Ние можем или да стоим в християнството, в което да господстваме с Исус и да домакинстваме, или можем да останем в християнството като цел, приемайки го като начина на живот и после да отидем в реалността, в която Бог живее и присъства във всяка личност, във всяко човешко събрание и в цялото творение”.

Помогнете ми, какво значи всичко това? Това е пантеизъм, а също и панентеизъм. То е това, което учат тези хора, което лично слушах от техните уста, личното им свидетелство на някои събрания, където бяхме заедно. А това е спиритизъм.

„Новото поколение вярващи учат на този Бог, Който обитава извън границите на собствените им традиции; Бога, Който би бил достоен за поклонение” стр.69.

Т.е., достоен за поклонение е само този Бог, Който се намира във всичко. Интересно ми е намирали се също и в сатанизма? Сигурно! Имаме философията на Ин-Янг.

„Благодарение на това, че ние сме хора и всички ние имаме тая или оная религия пред преданото ни общество, често пред което се явяваме, затова са ни нужни религиозните ни думи, символи и теологии. При все това нашите религиозни тайнства могат да се преживяват, да се развиват, да се трансформират и да изпълнява предназначението си в нашия свят на взаимозависимости. Ние трябва да се откажем от тяхната роля, като обсебване на Бога. Те трябва да станат врати, които ние можем редовно да използваме, за да ни помогнат да влезем в реалността повече, отколкото с нашата религия, скъпоценен храм на живота” стр.69.

Това звучи почти така, както в книгата на Келог, Живият храм. Това е новата духовност. Това е отстъплението ОМЕГА, което навлезе в нашите редове. И за нещастие, както вече казах, ако това беше някъде тук или там, и ако някой от тези, които са изгубили пътя изкрещеше: „Хей, не отивайте по този път!”, щеше да е едно. Но… ако тази духовност се приема на толкова високо ниво, че тези, които го използват, стават глашатаи на нашите църкви и всичко останало трябва да бъде изключено, както деканът ми отговори, когато аз казах:. „Старата истина на Тройната ангелска вест довежда хиляди хора в църквата. - Но тогава той ми отговори: Ние не я искаме!”. И тогава ние знаем къде се намираме?

„Религиозните хора, които се прекланят на всичко, в което няма Бог, такива като църквата, доктрините, фестивалите, ритуалите, литургии, закони, навици или всякакви други религиозни съставящи, така и не достигат цялата пълнота в живота си”.

Той изкривява доктрините, той мисли да ги хвърли в коша за боклук.

„Тъй или иначе техните сърца са изсъхнали върху някакъв обект… Не божието, като например вярата или здравия смисъл, не предизвикват дискусии върху въпросите за тесния или специализиран език, като спасението или небесата” стр.136, 137.

За какво говори той тук? Не проповядвайте за спасение, не учете доктрините, не използвайте разума си, не използвайте здравия смисъл. Просто плувайте по течението. Това е много опасно. И ако ние не станем и не предупредим Божия народ за това отстъпление, Бог ще ни призове към отговорност за това, ако сме го знаели.

„Вярата в Бога ни предпазва от вярата в не божието”.

Т.е. и доктрините, и църквите, и всичките подобни неща, вашият разум – всичко това не е божие. И за какво Бог ми е дал разум? Да го пусна в коша за хартия? Иначе казано, да мисля със стомаха си?

„Вярата в Бога ни предпазва от вярата в не божието… Ето защо атеизмът обезателно присъства в християнството, вид атеизъм, който поставя под въпрос всичките ни възгледи за Бога и цялото ни посвещение на религията.

… И това е една от причините защо са ни нужно други религии, а не само нашата собствена” стр.146.

Това е нова теология. А сега нека обърнем внимание на някои хора, които препоръчват неговия труд. Защото, ако открием кой е казал: „Това е чудесно и ние го обичаме”, нека си изясним кои са те. И после вие сами ще решавате необходимо ли бъдем лоши момчета по отношение на тези, които препоръчва този вид теология. Аз не споменавам адвентисти, които препоръчват това, доколкото техният списък е толкова дълъг като моята ръка, включително и декани по теология, и професори, и всички подобни на тях. Няма да цитирам техните имена. Вече е казано достатъчно. Но нека се спрем на някои от тези, които не са адвентисти и препоръчват това.

Това е Браян МсЛарен.

„Аз нямам думи, да за се опитам да опиша тази книга. Аз силно се смях на някои места и плаках със сълзи накрая. Това е труд на вярата. Това е произведение на изкуството и за някого несъмнено това ще бъде труд, с проклинаща ерес. Мисля, че тази книга променя живота на хората. И повече от това: тя може да сближи живот с живот, в изключителен смисъл, на хората от света. Всичките религиозни мъдреци и проповедници по радиото и кабелната телевизия нека си вземат бележка, защото тази книга посяга на нашата общоприета удобна категория и привичния черно-бял поляритет. Салмановик има мъжеството да представи нашата градяща религиозност, не стените, зад които се крием и чрез които хвърляме бомбата на проклятие. Но мостовете, по които ходим, за да видим Бога в другите хора” McLaren, Autor.

И сега можете да видите защо някои, които проповядват Тройната ангелска вест, трябва да бъде тяхната пасха в бездната, по мнението на тези хора. И защо, когато говорите, че Бога има избрано съкровище, избрани хора, вие не се вписвате в техния кръг.

И рано или късно тези две идеологии – църквата, възникнала в 1844 влиза в конфликт с тази идеология и тогава неминуемо прониква пресяване, тъй като те не могат да съществуват една с друга.

Това е неговият собствен уебсайт. Уебсайта на Салмир Салмановик. И тук пише за някой Пол Книтър, един от тези, с които той има работа. Пол Книтър? Кое е това голямо момче Пол Книтър?

„Пол Книтър – професор по теология на световната религия и култура в обединените теологични семинари Пол Тилих”.

Ще ви разкажа за него още малко. В предната лекция аз вече говорих за него. Но за доизясняване, ще го спомена още веднъж.

„Това е възхитително увлекателна книга. В разговорен и образен ярък стил, Салмановик води читателя леко, но притегателно по следите на неговия собствен живот

към изводи, дотолкова очевидни, доколко и предизвикващи, че само този Бог е достоен за вярване в Него, Който не може да бъде „моя” или „нашия” Бог. За всичко посветили себе си създания на истината на мултирелигиозната гражданска общност, тази книга е подарък”.

Тук няма призив за излизане, даже няма и намек.

„Пол Книтър, кой е той? Пол Книтър е професор по теология на световна религия и култура в обединените теологични семинари Пол Тиних в Ню Йорк. Водещ теолог на религиозния плурализъм и международния диалог, автор на повече от дванадесет книги, като най-последната е Без Буда аз няма да мога да бъда християнин”.

И съгласно Йоан Павел II, „Без атеизма, като религиозна система, аз също няма да мога да бъда християнин”.

„Пътуването на Пол Книтър в международния диалог започнало в 1964, когато бил семинарист в Рим и непосредствено участвал във Втория Ватикански събор, когато римокатолическата църква обявила за промяната на своите позиции по отношение на другите религии”.

Но тя преопределила това, написвайки с дребен шрифт в бележка под черта: „Ние не се променихме съвършено. Ние просто разменихме мисли, че се изменихме”.

Неговата знаменита книга Няма друго име ни говори при кого се е учил. Така е изглеждам преди (показани са две снимки), така изглежда сега. Явно, той има някакъв опит.

Пол Книтър служил като мисионер в Божественото слово до приемането му на мястото в университета в Ксавиер, Синсинати. И там той бил професор по теология и сега той пак е променен, както виждате. Той получил докторска степен… (къде?) в Грегорианския университет Понтифика в Рим. И кой бил негов наставник? Карл Ранър – йезуит от висшето звено, който трябвало да донесе това ново размишление на света. Добре. Значи вие сте се подготвили при йезуитите, вие сте йезуит. И това е задната обложка на книгата му Няма друго име.

„Пол Книтър често противостои на проблемите, какво правят посветените християнски вярващи в теологията пред лицето на нарастващите доказателства от научни и излишни стълкновения, че има и друг път, религиозен път в духа на пълния истински човешки живот; път, различен от християнството. Може ли личността да бъде спасена, т.е. да насърчи истината за човешкия живот?”

Аз вече споменах за това в предната лекция. Ще го кажа пак. Това е преопределение за спасение. Досега спасението означаваше да се живее истината в човешкия живот.

„Да живеем истината в човешкия живот с някакво друго име, освен с името на Исус Христос…. – и после той отговаря – да, вие можете”

Това е креативна теология от висш ранг. Казах това в предната лекция, но ще го повторя пак: Това е единствената вярна фраза в този документ. Разбира се това е много креативно, но то не е библейско и още повече - то е лъжа, доколкото Библията казва, че „няма друго име”. И така, имаме препоръката на йезуитите.

Да погледнем и този човек. Защо да не му обърнем внимание? Ричард Рор – ето какво пише той за това:

„Защо хиляди не говорят това, което казва този човек? Толкова очевидна истина трябва да стане още по-очевидна. Това е същото, което Салмир Салмановик прави за всички нас и за цялото бъдещо човечество. Когато четете тази книга ще кажете: „Разбира се! Благодаря Ти , Боже!”

А кой е този човек? Той е римокатолически свещеник. Той се моли в литургията при евхаристия, откривайки я с молитвата: „Отец и майка, Бог”.

Рор изпреварва молитвата „Отче наш”, казвайки: „Сега аз зная, че ние сме повече от един, че ние сме много, макар че сме дошли от различни места и всички ние имаме едни и същи Отец и майка Бог”.

Това е Рим. Това е северният цар и той е преизпълнен с радост, защото е поставил шатъра си по средата на святата планина. Тази теология дойде отдолу, а не отгоре.

И още един човек, професор Маркус Борг, пише препоръка за тази книга, заедно със седем адвентисти.

„Забележителна книга, която съчетава заедно мемоари с проницателност, мъдрост, вдъхновение и съпреживявания”.

Автор Борг е автор на книгите: Среща с Исус отново за първи път, Сърцето на християнството и Исус - разкриване на живота, учения и важност на религиозния революционер.

Да надзърнем в това, което той иска да каже. Тогава ще можете да разберете какви странни „големи момчета” се възхищават на тази книга.

„Аз вярвам във възкресението на Исус, но нямам ни най-малко понятие за това, как това се съчетава с това, което се е случило с Неговото тяло. Мисля, че е напълно възможно Неговото тяло да е било изядено от кучетата и всъщност в този гроб никога нищо не е лежало. Не говоря неоснователно грубо и същността на моето заявление е, че възкресението не е съвършено задължително, за да се случи нещо с тялото. Доколкото разбирам, възкресението на Христос се заключава в това, последователите на Исус да продължават да Го знаят като жива реалност след смъртта Му” (интервю).

Ако четете това и ако слушате теологията на тези хора, аз имам само едно определение за това - отвратително е!

„