Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Брой 4/2007г.

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански
Коректори:

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web: http://gracebg.org

СЪДЪРЖАНИЕ

От редакцията....................................................3

Вечността.................................................................15

Майка Тереза..........................................................20

С крила като орлите...............................................24

Аз избрах злото, но Исус промени всичко...........41

Молете се за Афганистан.....................................44

Извикайте към мен

и ще ви отговоря

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33 3)

„Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец.” Матей 5 48

От редакцията
Поздравяваме всички читатели на „Благодат” в името на нашия Господ Исус Христос.

Още веднъж ще преживеем празника Рождество. Деня, на който празнуваме рождения ден на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Този ден е повод да си припомним всичките Му милости към нас. Този ден е ден, в който да направим нещо добро на хора, които са ни наранили, да простим и да забравим, да помолим за прошка хората, които ние сме наранили, за да се приближим малко към съвършенството, на което сме призовани. Да се родят в сърцата ни много добри идеи и много любов към другите.

И с този брой искаме да ви насърчим. Ние знаем, че Божиите пътища са незнайни и не разбираеми за нас, но Той не изисква от нас да Го разбираме, а да Му вярваме и да Му се доверяваме за всичко в живота ни. Да приемаме мира, който Той ни дава, а също така и увереността за вечен живот с Него.

Бъдете благословени!

Стефка Стойчева

ДИЗИ И РОЖДЕСТВО

Престън Гилъм

Работата не беше автоматизирана. Но Бог е дал на прасето три ръкохватки, чрез които го направлявахме: две уши и опашка като въже. За да придвижиш прасето, можеш да го вдигнеш за опашката, и да го управляваш като ръчна количка!

Зимата беше трудна. Прасетата са чувствителни същества. За разлика от кравите и конете, овцете и козите, те нямат палто от козина, която да ги топли. Всъщност въобще нямат козина - имат косми, които, също като моята коса, са твърде редки. Така че, когато температурата спадне и земята се втвърди, те се натрупват едно в друго, за да се стоплят. Това е добър план за студената нощ, освен ако не си прасето на дъното на камарата.

Ако някое от тях падне така, че да не може да стане, трябваше да го отделим от останалите, иначе те щяха да го убият и изядат. Нямах нищо против да премествам прасетата и да работя с тях, но да влачиш мъртво или наранено животно беше потискаща и мръсна работа.

Една студена сутрин проверявахме пода за паднали прасета. И наистина, едно от тях лежеше на една страна - покрито с мръсотия, сдъвкана храна и лепкава кал. Извлякохме го на двора. Жестоката реалност е, че повечето фермери просто биха го ликвидирали - вероятно и ние щяхме да направим същото. Оставихме го, докато се грижим за останалите. След около час се чудехме, обмисляйки възможностите: да го убием или да го натъпчем с лекарства и да видим дали ще оцелее до следващото хранене.

Обикновено беше цяло изкуство да инжектираш лекарство на едно прасе, но не и на това - то просто лежеше безпомощно, където го бяхме оставили и тихо грухтеше, докато го мушнахме два-три пъти с иглата и спринцовката. Оставихме го да лежи на слънцето и отидохме да си вършим задълженията. Ден след ден, прасето оживя. То не ходеше никъде, просто стоеше на двора. Хранехме го, и то ядеше. Поихме го, и то пиеше. За период от време беше много трудно да оцелее, но след това се окопити, започна да наддава и да изглежда по-добре в собствените си очи.

Един пролетен ден прасето го нямаше там, където обикновено стоеше. Беше се придвижило до един стълб, грухтеше и си чешеше врата. Ежедневното му развитие доказваше, че през онази мразовита сутрин сме взели правилното решение. В продължение на няколко дни го откривахме на различни места, така че знаехме, че се движи, но в действителност никой не го беше виждал да ходи. При 325 квичащи, грухтящи и ровещи със зурли свине, никога не ми е минавало през ум да се чудя как това прасе се справя с нещо толкова рутинно, като ходенето. Беше просто достатъчно да знаем, че се движи, яде, пие и наддава.

Но една сутрин зяпнах от изумление, виждайки го как се придвижва от точка А до точка Б. Явно докато е било притискано от купчината свои братя през онази сурова зимна вечер, вътрешното му ухо е било повредено. Макар да изглеждаше здраво, растящо и подвижно, то се придвижваше към своята цел не по права линия, а във валсови кръгове.

Всички наши прасета се идентифицираха просто с номер, поставен на ушите им, но от същата сутрин това прасе се казваше Дизи (на англ. «замаян» – бел. пр.). Когато го погледнеш, то беше просто един член от стадото прасета - с изключение на това, че имаше име, а причината за прякора веднага се изявяваше, щом Дизи започнеше да се движи.

Зимният студ отстъпи място на лятната жега. Когато времето се затопля, на прасетата трябва да им е хладно. В техните умове една кална яма е дар от Бога. Потапянето в калта не само ги охлажда, но и държи настрана мухите от тях.

А калните ями просто се появяваха в свинефермата - предполагам, че от всичкото ровене и търкаляне и от естествените дупки в земята. Никога не ни се налагаше да правим кална яма за прасетата. И понеже те не правеха нищо друго за себе си, предполагам, че една добре направена кална дупка беше прекалено важна, за да бъде поверена на някакъв фермер. Така че те си я правеха сами.

Поради своето състояние, на Дизи не му беше позволено да влиза в нея с другите прасета. Като изключим няколкото локви по време на дъжд, той си нямаше кална яма.

Никога не се замислях отвъд простите неща, от които Дизи се нуждаеше -подслон, храна и вода. Задоволяването на нуждата му от търкаляне в калта остана извън вниманието ми, така че никога не се замислях за това до деня, в който той изчезна.

Докато работех, умът ми регистрира отсъствието му. Погледнах на обичайните места, посещавани от него и започнах да се страхувам от най-лошото. Често се бях чудил дали неговият прогрес не беше прекалено хубав, за да е истина. Ежедневната работа беше прекратена, докато го търсехме, но без резултат. Отново се събрахме и обсъждахме какво да правим. Също като първата сутрин, когато обсъждахме онова раздърпано прасе, което щяхме да наречем Дизи, сега стояхме и се чудехме какво да правим и къде може да е то.

И докато се потяхме на слънцето, почти спонтанно ни просветна, че Дизи се опитва да се скрие от жегата. Беше отишъл там, където може да покрие с нещо своята чувствителна кожа. Беше тръгнал да търси кал.

Подът за хранене е много проста конструкция. Той е излята от цимент плоча, където торът от много, много прасета , примесен с вода и други мръсотии от свинефермата бавно се плъзгат надолу към помийната яма. Нямахме система, която да го изпраща за оползотворяване. Просто събирахме тази мръсотия в голямо езеро в северната страна на свинефермата и по разбираеми причини, никога не ходехме там.

Но това торно езеро беше единственото влажно място, където Дизи можеше да намери убежище. Мръсното езеро от отпадъци, което ние избягвахме като зараза, беше единствената възможност за Дизи да упражнява своята генетична склонност на прасе да се търкаля в калта и да се излежава в тинята. Беше точно така. Открихме Дизи. Смрадта бе непоносима.

Той влязъл в торта доста лесно, но когато се опитал да излезе, имайки предвид, че ходеше кръгообразно, буквално беше завинтил себе си в тиня и тор, която се е събирала през годините. Там, затънал до рамене в зеленикаво-кафявото мочурище, което за момента изглеждало добра идея, стоеше безпомощно, вследствие на опитите си да се измъкне от кашата, в която сам се беше натикал.

Стъпих в противното блато в опита си да го достигна, но веднага се сблъсках с два проблема: първо, той се беше завинтил много надълбоко, и второ, той беше на място, по-дълбоко от височината на ботушите ми. Отдръпнах се назад към своите партньори и отново се сблъскахме със същия избор, който трябваше да направим преди месеци: да го убием на място – мъдро и разумно решение – или да се опитаме да го спасим.

Осветли ме, че това решение трябва да е подобно на избора, пред който се изправят Бог и Исус. Стоейки на ръба на небесната пропаст и на земното тресавище, тяхната дилема беше: да ги убием ли на място, или да ги спасим?

Независимо от нашата интелигентност, човечеството преминава през историята кръгообразно, като всеки един живее точно като човека, живял преди него. Както е казано, колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите. В повтарящите се кръгове на нашата независимост и себенасоченост, ние сме живели живота си, навлизайки все по-навътре в блатото на собствената си кал само за да се завинтим непоправимо в нейната мръсотия, опитвайки се да се освободим. Затънали до шия в своята тиня, ние бяхме безнадеждно заседнали, ако не ни бъде показана милост.

Въплъщението на Бога в Христос беше милостта, от която имахме нужда. Отчаяно се нуждаехме от Някой, който да дойде там, където сме, да смири себе си, да ни спаси и да ни заведе в безопасност. Библията казва, че Исус слезе в ада и плени пленници от тази дълбока яма. Казва, че Той смири Себе Си, като пожертва Своята репутация, поемайки мръсотията на нашето човешко наследство от Адам и ставайки един от нас. Чрез Своето въплъщение Исус прие нашия образ. Неопетненият и чист Божи Син стана човек и влезе в безнадеждната яма на безумните и нагази в нея, за да ни спаси. Това е изкупление и казано просто, това е Рождество.

Исус не стоеше на безопасно разстояние и не ни улови с ласо, за да ни издърпа при Себе Си. Не ни застреля между очите със Своята карабина на праведност. Нито пък изля върху нас възмездие с проклятие, бичуващ страх и срам, поради нарушаването на Неговите закони. Не ни причини болка, бъдейки разгневен поради това, че не можем да мислим по-далеч от това, да разберем своята болест и склонност към навлизане в тинята, когато се появи жегата на живота. И не ни отхвърли, когато разбра, че сме се завинтили в блатото на собствените си дела.

Точно обратното! Безнадеждно затънали в собственото си мочурище – “докато бяхме още грешници”, казва Библията – Христос дойде при нас, свали си ботушите и влезе, за да спаси нас, които бяхме безвъзвратно безполезни за Него. Без пощада, Той беше омърсен от зеленикаво-кафявото бунище на нашето загубено положение и не се уплаши от вонята, идваща от робството ни. Пресегна се в мръсотията, прегърна ни и ни издърпа при Себе Си.

Ние свеждаме празнуването на Рождество до банкет с пушена шунка и свинско филе с гарнитура. Но в друг смисъл Рождество е влизането на “Този, Който не знаеше грях” в света на тези, които са грях, до такава степен, че Той стана онова, което сме ние, за да можем ние да станем какъвто е Той.

Рождество включва много неща. То е радостта от мекия плач на новороденото Бебе, сладката сцена на една крава, преживяща своята храна и мекия дъх на магарето, върху чийто гръб Мария яздеше до Витлеем. То е странната вест за Раждането, донесена с ангелски криле на своеволните и окаяни овчари, грижещи се за стадата си на хълмовете през нощта. То е започването на нашествие във вражеската територия и началото на редица събития – един голям дракон, който чака да погълне детето Христос, падащите звезди и сражаващите се армии в небесни места.

То е също тихата свята нощ – спокойната нощ, – когато Исус и Неговият Баща стояха и обсъждаха тежкото състояние на онези, които са в блатото на света. То е кимването за съгласие и заключението, че Този, Който е Светлина и Живот, ще дойде при онези, които живеят в тъмнина и смърт, да ги спаси и да им подари изобилен вечен живот.

Поставих върха на левия си ботуш зад петата на десния и си извадих крака. Направих същото и с другия крак и за момент останах така, чудейки се какво да правя. Започнах да газя. Противната смес обгърна краката ми. Надигна се миризма и ме удари мирисът на амоняк. Задушавах се, опитвайки да вдишам чист въздух, но такъв нямаше.

Стоейки дълбоко затънал в боклука, изхвърлен от стотици свине, хванах Дизи за ушите и започнах да го дърпам. Всмукването от мръсотията, стичаща се във вакуума, оставен от краката на Дизи, беше придружен от неговото квичене, моето сумтене и бълбукането, което издаваше мръсотията, докато потъвах по-дълбоко в свинската тиня под тежестта на Дизи.

Може би не трябваше да правя онова, което направих. Без да ви казвам до какъв вид отвратителна зараза се докоснах, спасявайки живота на едно объркано прасе. Мръсотията на Дизи беше върху мен.

По това време не можех да видя метафората на въплъщението. Исках само да изчистя себе си колкото е възможно по-бързо, да хвърля дрехите си и да вляза под душа.

Всъщност аз бях изпълнител. Вършех добра работа, имах умерени таланти, мярка интелигентност и редица почетни значки на стената, доказващи, че съм успял. Изкушаващо е, разказвайки за тази лична история и за моя характер, да повярвам, че имам стойност и заслужавам почит заради тях. А когато моят принос не е зачетен, това ме е сривало.

Ще бъда откровен: мразя да го признавам, но е имало повече от едно Рождество, когато ми е изглеждало напълно разумно Исус да ме обича и да дойде за мен. В крайна сметка съм се справял добре.

Но Дизи ми помогна да преодолея своята безразсъдна преценка. Нямаше никаква причина, поради която Исус трябваше да дойде за мен. Той просто трябваше да ме удари по главата в деня, в който се провалих и паднах на пода на живота. Той просто трябваше да си върши ежедневната работа, без дори да се замисли повече за мен. В крайна сметка, смъртта е част от живота във фермата и на земята. Ще има друг, който ще замени дефектния. Просто трябваше да сложи верига на крака ми и да ме извлече с трактор до изкопа зад плевнята.

Рождество е извън логиката. Въплъщението беше глупаво.

Беше глупаво да тръгна след Дизи. Не казах на никого какво съм направил. Беше ме срам, че бях поел огромния риск от зараза заради нещо с толкова малка стойност. Страхувах се да не се разболея и трябваше да кажа на лекаря какво съм направил. Лежах буден през нощта в продължение на часове и много нощи, притеснявайки се. Това, което бях направил, беше глупаво.

Но Дизи ми помогна да разбера дилемата, стояща пред Исус, когато Той обмисляше моето тежко положение. Без значение от моето добро поведение, по сърце бях бунтар, воден от Адамовото си наследство към въргаляне в калта. Това, което Исус направи, беше глупаво. Струваше Му много скъпо. Отказа се от всичко. Стана срам.

Паралелът свършва дотук. Не умрях от някоя ужасна болест, предизвикана от бактериите в свинския боклук. Освен че трябваше да си купя нов гащеризон, нямах други здравословни проблеми, поради спасяването на Дизи от помийната яма. Но Исус не се размина така лесно.

Макар че ме изкупи успешно, самият Той умря. Бактериите на моя живот и състояние навлязоха в Него, така че Той стана това, което бях аз. Стана проклет и презрян. Дори Баща Му не дойде при Него в блатото.

Разбира се, имаме и добрата вест за възкресението и Христовото завръщане от ада и смъртта, но не трябва да пропускаме изключителния принос на Рождество.

Знаем как завършват тези две истории: Дизи е спасен и аз съм жив и разказвам за това. Аз съм спасен и Исус е жив и разказва за това.

Но когато следващият Рождествен празник наближава и рефренът на “Тиха нощ” се носи в сърцето ми, аз виждам в спомените си образа на Дизи – заседнал в блатото - и стоя отново на края на зеленото тресавище в свинефермата и се чудя какво да правя. Спирам и колкото и слаб да е паралелът, се чудя относно мислите на моя по-голям Брат, докато Той втренчено гледа зелената яма на човешките отпадъци. Знам, че Той е обмислил какво да прави.

Бих ли отишъл отново да спася Дизи? Не знам. Не знам дали рискът си заслужава.

Представям си как Отец пита Исус след завръщането Му на небето:

- Заслужаваше ли си?

- Да, наистина си заслужаваше!

- Така е! Ти постъпи правилно.

И след пауза, Отец се обръща и казва:

- Честито Рождество!

Основи на християнството

Майка Тереза - кратка биография

Майка Тереза е родена на 27 август 1910г. като Агнес Гонкска Бояксио в Скопие, днешната столица на Република Македония. Гонкска ("неразцъфнало цвете") израства в заможно албанско-католическо семейство.Тя е възпитавана много религиозно от родителите си. Когато става на десет години, изненадващо умира баща й; след това тя още повече се посвещава на своята вяра. Още на дванайсет годишна възраст тя решава да стане монахиня. Това желание е преследвано постоянно от нея и така на 18 години тя моли да бъде приета в ордена Loreto.

работата си в Индия, а заминава първо за централата на ордена в Ирландия.

На 28 септември 1928г. тя заминава от Скопие за Ирландия. Само след два месеца тя може да изпълни желанието си и да се присъедини към ордена в Бенгалия. В Калкута тя поставя първата си клетва. След това работи 17 години в St. Marys School в Калкута. Първо е учителка, по-късно е избрана за директорка.

По време на едно от многобройните пътувания през милионния град Калкута тя усеща божието призвание, да помага на бедните. Едва две години по-късно тя получава разрешение, да напусне ордена, без да изгуби статуса си на монахиня. След това Тереза живее сред най-бедните в предградията на Калкута. Станалият известен неин портрет в списание LIFE й носи името "Saint of the Gutters".

През 1949г. самата тя става индийка и основава през 1950г. орденът "Мисионери на любовта към ближния". Членовете на този орден се задължават в безбрачие,бедност и подчинение. По-късно орденът е признат от папата и устоява на неговия контрол.Тереза се грижи заедно с ордена особено много за умиращи, сираци и болни. Нейният специален ангажимент се състои в грижата за болните от проказа. Днес към ордена принадлежат над 3000 сестри и над 500 братя в повече от сто страни по света. За нейното самоотвержено дело тя получава многобройни награди. Най-значимата е без съмнение Нобеловата награда за мир през 1979г. [към речта при получаването на Нобеловата награда].

За често недостатъчното медицинско образование на своите братя и сестри Майка Тереза обича да казва: "Важен е не успеха, а това, да си верен на вярата." Заедно със световното признание за нейната работа, тя е критикувана за нейния консервативен светоглед. Така тя вижда в политиката спрямо абортите в много страни "най-голямата заплаха за световния мир".

Когато в Ирландия трябва да се гласува за това, дали решението да бъде легализирано, тя призовава ирландците, да гласуват с "Не".

Няколко дни след смъртта на Принцеса Даяна, умира и Майка Тереза на 5 септември 1997г. С голямо участие на световната общественост тя е погребана в Калкута.

Реч на майка Тереза при получаването на Нобеловата награда за мир

(откъс)
[10.12.1979 Осло, Норвегия]

...

Господи, направи ме слуга на Твоето Царство, за да мога да дам любов там, където има омраза; където цари несправедливост, да дам духа на прошката; където има разцепление, да настъпи единство; където има съмнение - надежда; където има сенки - светлина; където има тъга - радост. Господи, направи така, че да копнея да утешавам, вместо да бъда утешавана; да разбирам, вместо да бъда разбирана; да обичам, вместо да бъда обичана; защото чрез себеотричането човек ще намери себе си; чрез прошката ще постигнем опрощение; чрез стремежа ще се събудим за вечния живот. Амин."

д-р Кармен

Пътувал съм из целия свят и съм открил следното: във всяка култура, във всяка страна хората разбират орлите. Бог е вложил нещо в тези великолепни създания,няма други като тях.

Когато бях в Боцвана, видях огромния гигантски Африкански орел. Те ги наричат "аритни орли" – "огромни орли". Библията говори за златния орел. Това е най-големият и интелигентен орел. Когато Библията говори за орли, тя говори за тези Златни орли. Ще ви обрисувам три неща:

1) Как орелът посреща буря;

2) Как орелът намира своя партньор.

Ако вие сте неомъжено момиче, сте на правилното време и място тази вечер, защото тази вечер ще разберете как да откриете орела. Ще се жените за орли, нали? Няма да се жените за пуяк. Всички мъже, които сте тук тази вечер, може да сте били пуяци досега, но като слушате проповедта тази вечер, Бог ще ви направи орли. И след това ще разберем:

3) Как орелът подновява своята сила.

Орелът е единственото създание, което може да удължи живота си. Орелът живее около 60 г., но ако поднови силата си, може да достигне до 120 г. Те могат да удвоят силата си. Ще видим как орелът прави това. Причината Бог да ни дава този пример е, защото Той ни говори образно, с картини.

Езикът на Бог винаги е с истории и картини. В еврейската азбука всички букви са представени с картинка.Историите се помнят. Може да забравите мен, но никога няма да забравите моите истории.

Връщал съм се на места години по-късно, и хората винаги са си спомняли моите истории, защото историите живеят. Те се предават от поколение на поколение.

Затова Бог използва истории. Исус разказваше истории. Целият Стар Завет е пълен с истории. Пастори, разказвайте заедно със Словото истории. Когато проповядвате Евангелието, разказвайте истории.

Когато еврейските мъже предавали историята на своите деца, те разказвали истории. Проблемът с проповядването е в това, че ние разказваме само думи, а не проповядваме такива истории, затова хората забравят това, което сте проповядвали. Когато се научим да разказваме истории, проповядването ще стане много силно, то ще се запомня.

Да погледнем Исая 40:28-31 “Не знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят и отбраните момци съвсем ще паднат,но ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си. Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”

Онези, които чакат на Господа, ще подновяват силата си. Сега ще говорим за орли. Ще ви дам някои факти относно орлите: Орелът в Библията е Златният Орел.

Той е най-големият. С разпънати крила е 2-3 м. Висок е 1 метър. Той се рее на 3 км височина. Вижда на 100 км. Той може да стои на върха на планината и да се оглежда, може да види заек, да се спусне, да го хване и да го изяде. Един орел яде само живи меса, никога мъртво животно. Лешоядите ядат мърша, докато орелът яде само живо месо. Знаете ли какво говори това? Че всеки трябва да се храни с Живото Слово.

Знаете ли колко бързо може да се спусне един орел? Когато орелът се рее в небето и види животно, той се спуска с 200 км в час. Това е много бързо. Гнездото на орела тежи 1000 кг. Един орел никога не гради гнездото си на земята, а на високи места. Ние сме призвани да живеем на високи места.

Орелът никога не се развежда, това е истина, те живеят заедно до смърт. Знаете ли, че орлите имат брачна церемония? Не пуяците и пилетата. Орлите имат само един враг – змиите. Но змията може да атакува само малките орлета, не може големите.

Знаете ли как орелът се бори със змията? Той я сграбчва с ноктите си и я пуска от високо върху скалата. Скалата е онова, което убива змията. Знаете ли как се нарича Исус? – Скалата на вековете! Това е, което убива дявола – Канарата, Божието Слово.

Когато орел види бурята, какво се случва, как реагира? Когато наближи бурята, всички други птици веднага се скриват. Виждали ли сте какво правят кокошките?

Веднага се скупчват една върху друга и се натискат. Пуйките са глупави птици, те вдигат главите си нагоре, дъждът вали по носа им и те се удавят. Всички други птици са глупави. Когато видят бурята, те се плашат, но не и орелът. Когато орелът види бурята, той започва да лети и да се издига нависоко. Когато стигне до планината, той забива ноктите си в скалата и си вдига главата.

Виждали ли сте очите на орела? Той гледа право в бурята. Орелът посреща бурята. Единственият начин да преодолее тази трудност, е, да застане пред нея, пред бурята, не да се крие от нея. Издигнат високо на планината, захванат здраво за скалата, гледа право в бурята, разтваря крилата си и ги заключва за скалата, блокира ги и чака бурята да дойде. Когато бурята се стовари над орела, тя не го събаря, изобщо не го събаря надолу, напротив бурята го издига нависоко, нависоко и още по-нависоко, и бурята остава под него. Той наблюдава бурята отвисоко.

Когато видите буря, не бягайте от нея, но разперете крилата си – вярата си и я застопорете. “Няма да мръдна, Боже, няма да се уплаша, ще остана силен, няма да се откажа, няма да се предам.“ Когато бурята се стовари, вместо бурята да те събори долу, величието на Бога ще те издигне нависоко. Ти ще се издигнеш над бурята. Не постъпвайте като пилетата, или като кокошките, или като пуйките. Изправете се срещу бурята, говорете й, че няма да се откажете, че няма да се уплашите. Когато не се уплашите от бурята, тя ще ви издигне нагоре. Когато не се откажете, бурята ще ви издигне по-високо и по-високо.

Това е първото нещо, което орелът прави. Той е чудна птица. Когато ражда малките си, той ги поставя в огромното гнездо и за тях се грижат и бащата, и майката.

Не само майката, но и бащата, и майката.

Гнездото на орела е постлано със заешка козина или с катерича. И когато малките орлета започнат да растат, един ден майката идва в гнездото и не носи храна вече. Тя започва да изкарва всичката козина от гнездото и да я изхвърля. Малките орлета не знаят какво става. Гнездото им досега е било много удобно, а сега започват да ги бучкат някакви пръчки.

Орлицата започва насила да ги избутва от гнездото. Така че, малкото трябва да се изкачи до върха на гнездото и да се захване здраво с ноктите си, за да се задържи от вятъра. Тогава идва майката, поглежда малкото, избутва го от гнездото и то пада. Тя го гледа как пада, а после се спуска надолу и го хваща за крилото. Така тя учи орлето как да лети. Тя го учи как да използва силата на ноктите си, докато един ден орлето става млад орел и трябва да се ожени.

Първото нещо, което трябва да научите е, че никога момичето орел не търси момчето орел. Тя просто си лети, лети, и тогава той я вижда, и казва: "Ооо!".

Тя го поглежда, а той започва да лети зад нея. Знаете ли какво прави тя? Преди години аз проповядвах тази проповед в моята църква. Имахме 200 несемейни. Но след проповедта в тази година имаше 100 сватби.

И така, тя продължава да си лети, и той я вижда, и се въодушевява. Тя си лети и стига до земята. Там намира една пръчка – голяма пръчка, и се издига на 3000 м, а орелът лети след нея. На 3000 метра тя пуска пръчката. Той трябва да я стигне и да я вземе, затова се спуска след нея. Когато настигне пръчката, той я сграбчва и се връща при нея. Тя го наблюдава. И знаете ли какво прави тя? Спуска се на земята и намира по-голяма пръчка, и се издига само на 1000 м, пуска отново пръчката. Орелът се спуска след нея. Той отново се опитва да я хване, но сега тя е по-тежка, а за него е второ спускане към земята, малко по-уморен, а и разстоянието е по-малко. Ако той не улови пръчката, преди да е стигнала земята, свършено е. Тя никога вече няма да погледне към него.

Той трябва да хване пръчката.

Не се шегувам. Не съм си го измислил това. Ако той хване пръчката и я донесе до нейните 1000 м височина, тя отново се спуска до земята и намира възможно най-голямата пръчка, и започва да лети, и стига до 500 м. Той лети след нея. Вече е уморен, но си мисли, че трябва да хване пръчката. На 500 м. тя пуска пръчката отново, но тя е много голяма и бързо пада, а височината е още по-малка, а орелът разполага с по-малко време и по-малко сили. Ако хване тази пръчка, тогава вече тя знае, че той е избраникът. Защо тя пуска пръчките?

Момичета, чуйте ме! Накарайте този мъж да се потруди! Направете го да се изпотява. Защо тя пуска пръчките? Защото иска да види три неща. Неговата способност да улавя пръчките показва три неща за неговия живот:

1. Че той ще бъде защитник на семейството. Ако той не може да улови пръчката, няма да може да я защитава. Той трябва да бъде защитник. Всеки мъж е създаден, за да защитава своето семейство. Не само физически, но и духовно. В колко християнски семейства мъжът си остава вкъщи, а жената отива на църква да се моли? Той не се моли, не защитава семейството си. Той не е защитник. Мъжът трябва да защитава семейството, и физически, и духовно. Никога не се женете, момичета, за мъж, който не може да ви защитава!

2. Второто нещо, което тя разбира е, че той може да бъде снабдител. Мъже, знайте, че вие сте призвани от Бога да бъдете снабдители, които трябва да осигурявате дома си. Бог ви дава тази способност. Библията казва, че мъж, който не може да подсигурява дома си, е по-лош от неверник. Момичета, не се омъжвайте за мързелив мъж. И когато се жените, открийте как той се отнася към своята майка. Ако се отнася добре с нея, ще се отнася добре и с вас.

3. Трето, тя разбира дали има характер, неговата способност да противостои на бурята. Когато той хваща здраво пръчката и може да я носи дори, когато е уморен, показва, че той в бурята ще може да се захване с ноктите си за Канарата, ще устои на бурята.

Момичета, омъжете се за благочестив мъж, мъж с характер. Има някои мъже, които идват на църква само заради жените си. Те нямат спасение, имат момиче-увлечение.

Те идват само, за да си намерят жена и веднага щом я намерят, те напускат църквата. Това не ви трябва.

Ако орелът хване и трите пръчки, тогава те се женят. И знаете ли къде се женят, къде е ритуалът? – В небето, над 5000 метра. Пред лицето на Бога. Те се издигат много високо във въздуха. Те се захващат за ноктите си (както длан с длан, пръсти между пръсти), и започват да се въртят във въздуха.

Животът е един голям кръговъртеж. Затова си слагаме брачни халки, защото халката е един безкраен кръг. И орлите държат ноктите си, защото са свързани заедно в присъствието на Бога. Тогава те пищят от радост. Те се женят за цял живот, до смърт.

Така че, млади момичета, не го търсете. Той ще ви намери. И когато той започне да лети след вас, не му обръщайте внимание. Вземете греда и я хвърлете, и гледайте дали той ще я хване. В нашата църква, след като споделих това, на сватбата хората наемаха кола, на колата връзваха греди и ги влачеха, защото тя си е намерила орела.  

Ние благославяме църквата с много бракове. Защото, ако се ожените и имате деца, църквата ще расте и по този начин. Тогава всеки да има по шест деца и църквата ще порасне. Вие продължавайте да жънете хора.

Последното нещо, което искам да споделя е за това, как орелът подновява силата си. Орелът може да живее до 60 години, но ако той поднови силата си, може да живее до 120 години.

Както орелът подновява силата си, така и ние трябва да подновяваме нашата сила. Всички се изморяваме, всички отслабваме. Затова трябва да обновяваме силата си. Орелът го прави веднъж, но ние трябва да го правим постоянно.

Чуйте какво прави орелът. Когато той започне да остарява, той го чувства по силата си. Тогава първото нещо, което орелът прави е, че той лети високо в планината.

Орелът намира една висока планина и той се скрива в тази планина. Скалата е преобраз на Исус. Той е Канарата на нашето спасение. Орелът се скрива в планината.

Чуйте ме! Той се скрива в тази скала.

Когато се изморите, точно това е времето, когато трябва да се скриете в Христос. Казвал ли съм ви за момента, когато бях в Африка? Преди години бях в Боцвана. Синът ми също беше с мене. Пътувахме с един открит джип. Пътувахме с него по саваната. Видяхме слонове, жирафи, всякакви видове животни. Исках обаче да видя лъв. И ние карахме в една висока трева. Видяхме едно “малко лъвче” и то спря. Аз казах на шофьора: "Спри, искам да го снимам." Шофьорът спря. Взех апарата и се наведох навън през джипа. Лъвът ме погледна и аз го снимах.

Шофьорът, който караше джипа, каза: "Веднага се качвай!" Аз му казах: "Почакай, искам да го снимам. Там, където живея, нямаме лъвове, имаме котки." И пак се наведох, почти извън джипа, за да го снимам. И малкото лъвче още беше там. Шофьорът ми каза: "Влез веднага в джипа!", а аз: "Почакай още малко, искам още снимки да направя." Тогава шофьорът много силно извика: "Веднага се качвай!" И аз се качих. Шофьорът ме попита: "Нямаш си представа от лъвовете нали?"

"Не, нямам" – казах аз.

"Нека ти кажа нещо. Ако тук имаше малко лъвче и бяха тук майката и бащата…" "Не, нямаше ги, аз не ги видях." "Ти няма и да ги видиш" - ми каза шофьорът, -"но те могат да те видят. Ти не знаеш колко са лъвовете, нали?" Той каза още: "Лъвът може да види само един предмет, едно нещо. Докато ти си в джипа, лъвът не може да те види. Той вижда само джипа. Но когато ти излезеш от джипа, той вече не вижда джипа, той вижда теб. Той може да бяга със скорост 100 км, а ти с 10 км. И може да те изяде така бързо..." Тръгнахме. Минахме само пет метра и видяхме два мъжки лъва. Всеки от тях беше по около 200 кг. Когато стоиш в джипа, те не те виждат, но когато се изправиш те, те виждат.

Докато стоиш в Христос, дяволът (рикаещият лъв) не може да те види. Но в момента, в който излезеш от Исус, и правиш каквото си искаш, и кажеш каквото си искаш, тогава дяволът веднага те вижда. Той повече не вижда Исус, но вижда теб, и ще те атакува. Затова Библията казва: “В Него ние се движим, дишаме и съществуваме”. Това, което орелът прави, е, че той отива при скалата, и скалата го закриля.

Второто нещо, което прави орелът е, че той почиства своята човка, като започва да я удря в скалата. Клюнът е мръсен и той трябва да го очисти,единственото нещо, което може да го очисти, е скалата.

Единственото нещо, което може да очисти нашите устни, говорът ни, е Словото на Бога. То изчиства нашето говорене и ние говорим думи, които изграждат, думи, които насърчават, думи, които назидават. И ние трябва да позволим думите ни да бъдат изцелени.

Така че, орелът се крие в скалата. Орелът очиства клюна си там, а после знаете ли какво прави? Изскубва перата си. Докато накрая остане напълно гол в присъствието на Бога.

Точно това трябва и ние да направим: да се очистим от греха си, от непростителност, от огорчение – да разкъсаме греха и плътта. Точно така, както орелът изскубва перата си. Има неща в нас, които трябва да бъдат изскубвани, и да ги предложим на Бога, и да останем в присъствието Му.

Следващото нещо, което прави орелът е, че той намира течаща вода. Водата излиза от скалата. Той се оставя тя да го умие. Точно това казва Божието Слово. В Ефесяни се казва следното: “Сега ние сме очистени с водното умиване на Божието Слово”. Божието Слово е точно такава течаща вода. То е Жива Вода.

Орелът застава под тази вода и стои там 40 дни. И през тези 40 дни започва да му пониква нова перушина. Така че, след 40 дни той излиза изпод водата, и има вече много красиви пера. Орелът изглежда великолепно. Но той още не може да лети. Ако се опита да лети веднага, ще падне и ще умре. Той трябва да изчака още 10 дни. Той трябва да изчака, да дойде мазнината му (помазанието).

Чуйте ме! От времето на възкресението до времето на възнесението колко дни изминаха – 40. А когато бяха в Горницата, колко време бяха там – 10 дни. Какво стана на десетия ден в Горницата? Маслото дойде! Кой беше беше Божието масло – Святият Дух.

Исус им каза: "Отидете в Горницата, докато получите сила, и тогава ще свидетелствате за Мене." Какво става в християнството? Ние започваме да летим твърде рано. Не чакаме за силата Му. Не чакаме за Неговото масло. Ние се спасяваме и след това излизаме навън, и влизаме в служение, и си мислим, че можем да летим, но не можем да летим все още.

Орелът чака да дойде маслото. Защо? Защото, когато дойде дъждът, дъждът ще попие в перата и орелът ще умре. Но когато се появи мазнината, той намазва цялата си перушина с мазнината, по цялото си тяло. Орелът произвежда собственото си масло и маслото покрива перушината. Така че, когато проблемите сграбчат орела, те не могат да се задържат за него. Когато дявола сграбчи орела, той не може да го задържи. Причината, поради която не може да го задържи, е маслото на орела. Маслото е Святия Дух. Амин!

Слушайте ме! Трябва да чакате да дойде маслото! Десет дни те стояха в Горницата и маслото дойде. Святият Дух дойде.

Орелът чака още 10 дни и тогава маслото започва да идва. Орелът започва с човката си да разнася маслото по цялото си тяло. Когато орелът се издигне високо да лети и дойде бурята, дъждът не може да попие по неговите пера, но се плъзга по тях. Поради Святия Дух. Орелът не може да бъде победен от бурята, поради маслото. Амин!

Точно за това и на нас ни е нужно да чакаме Господа, да прекарваме време с Него, да останем някъде насаме и да Му се покланяме, да Му се молим, да отваряме сърцата си за Него, да бъдем честни пред Бога. Ако има неща, които са вътре във вас – освободете ги и тогава Го помолете Святият Дух да ви изпълва. В Ефесяни се казва: "Изпълвайте се със Святия Дух, разговаряйте с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос.”

Когато караш колата си, моли се, когато се разхождаш, моли се, моли се. Стой непрекъснато в присъствието на Бог! Стой, изпълвайки се, защото не знаеш какво ще поиска от теб Бог да направиш. И аз, и ти ще се издигаме с крила като орли, ще тичаме и няма да се уморим, ще ходим и няма да отслабнем.

Научихте ли нещо днес? Това ще ви помогне ли? Занесете го в сърцата на хората, кажете им за орлите, занесете го във вашите църкви. Насърчете някого! Неженените нека се оженят! Хората ще бъдат щастливи след тази служба.

Ще се моля за вас. Издигнете ръцете си към Небето. В името на Исус, аз се моля за всеки един в тази зала, моля се за всички духовни водачи, за всички пастори.

Господи, ние се молим за всички църкви.

Ние се молим за едно мощно изливане на Святия Дух, за мощно действие на Святия Дух. Ние не искаме само да говорим за Теб, но ние искаме Твоят Дух, присъствието на Бог, огъня на Бог. Огнени езици да дойдат тук. Ние Ти се покланяме тази вечер и Те молим да ни изпълниш отново с Духа на Живия Бог.

Благодарим Ти, Боже, за силата, която идва отгоре, за да бъдем Твои свидетели в Юдея, Ерусалим, Самария, и до края на земята, това Евангелие да бъде разпространявано с огън и със сила. Благодарим Ти, Господи, че подновяваш силата ни. Ние Ти се покланяме. Благодарим Ти, Исусе. Благославяме Те. Алелуя.

Стихове за Господа

Автор неизвестен

Божията любов

Погледнал ли си към небето

в слънчев ден, човече ти,

как бели облачета плуват

и всичко в светлина трепти?

А нощем пак вдигни нагоре

към този небосвод очи

и виж, че той сега е пълен

с безброй премигващи звезди.

Кога отидеш във балкана

между вековните гори

и спускаш поглед към полето,

което в скута му лежи.

Туй всичко Бог го сътворил е,

да му се радваш друже мой,

затуй бъди ти благодарен

и не забравяй Бога свой !

Иди и при морето синьо,

когато то спокойно спи,

но после като се събуди

издига гребести вълни.

Това е също дар от Бога

да му се радваш-друже мой,

затуй бъди ти благодарен

и не забравяй Бога свой !

И толкова те Бог възлюби,

че даде Своя син един,

пожертва Го там на Голгота

за теб, за този свят. Амин!

Ти приеми тоз дар от Бога

приятелю сега

и Господ направи Исуса

на своята душа !

Който този дар приеме

блажен ще е всегда,

а кой отхвърли го да знае –

сам тръгва към смъртта.

Радост в Господа

Ликувайте деца на Бога,

ликуйте с радостни сърца,

защото време наближава

да сме с Исуса в небеса.

Дойде Той на облак светъл

със Свойте ангели добри,

дори и който Го не чака

ще види Неговия лик.

Блажен ще бъде всеки , Боже

сърце си кой Ти подари,

защото него ти ще грабнеш

в обиталището Си.

С Тебе вечно ще живее

в небесния Ерусалим

и песни с ангели ще пее,

ще възхвалява Бог и Син !


Свидетелства
АЗ ИЗБРАХ ЗЛОТО, НО ИСУС ПРОМЕНИ ВСИЧКО
Енчо Тодоров
Роден съм две години преди девети. Растях буен и търсещ винаги приключения. На село имахме мелница и бях много любопитен да открием заедно с братовчед ми Герган как работят машините и водното колело. Веднъж успяхме да пуснем новия двигател с вътрешно горене, който задвижваше всички механизми на мелницата. Най-интересното приключение беше да влизаме във водното колело, да изритаме гредата, която го застопорява и да тичаме в едната и другата посока. Веднъж колелото така се засили в едната посока, че беше невъзможно да го спрем. Спасението беше да тичаме само в една посока, но това още повече ускоряваше въртенето. Останахме без сили и единственото спасение беше да крещим, за да дойде някой и да ни спаси.

Преместихме се през 1947 година в Кърджали, където баща ми беше назначен за проповедник на Евангелието. Аз обаче предпочитах да бъда с приятелите от бандата ни. Макар и дете, имах свободна воля и избрах за себе си злото. В бандата пушехме, крадяхме, биехме се с други.

Злото продължаваше да се развива в моето сърце. Сигурно кулминацията щеше да бъде убийство, ако момчето, което мразех толкова много, не беше успяло да избегне удара от павето, което се опитах да стоваря веднъж върху главата му. Причината за това беше майка му, която ни биеше без повод, поради това че синът й започваше да пищи, без да сме му направили нещо. Спомням си веднъж тя така бързо изскочи от стаята си и без малко да ме спипа. Успях да прескоча тела, който ограждаше лехата с домати и се стрелнах надолу по улицата. Видях само с края на окото си как тя се препъна в тела и заора с цялата тежест на тялото си в градината с домати. А тя беше доста закръглена и всички се учудваха на пъргавината, която показваше, когато трябваше да ни докопа.

Трябваше Исус да ме срещне, за да постави живота ми на нови релси. Това беше най-вълнуващия миг от живота ми. Моите родители дори не подозираха колко бях напреднал в злото. Срещата с Исус промени всичко. Една чудесна любов към съучениците изпълни сърцето ми.

Завърших инженерство, родиха ни се три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивахме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исуса. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми. Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги. Беше ни забранено да проповядваме Евангелието в Пловдивска област, но нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос.

Желанието ни е да споделяме любовта на Бога с хората, особено тези от Родопите и затвора. Най-големият подарък за нас са писмата, в които затворниците ни пишат, че приемат Исус като свой личен Спасител и Господ.


Българска Мисионерска Мрежа

Молете се за...Афганистан
Площ 652 000 км2. Суха и планинска земя, но с плодородни долини. Тази стратегическа страна е наречена "Кръстопътят на Централна Азия". Население: 31 милиона. Столица: Кабул, с население около 4 700 000. Официален език: пушту. Грамотност: 12%. Народностни групи: 67 А - 62 Б - 1 В - 4. (А са народи, евангелизирани под 50%, Б - народи, евангелизирани над 50% и със значително християнско присъствие, В - над 60% християни). Религия: мюсюлмани 99%,хиндуисти 0,3%, християни 0,01%. Мисионери в Афганистан - нито един официално разрешен въпреки, че християни помощни работници са добре дошли и наброяват над 70.

Молитвени нужди:

1. Разрушенията от войните доведоха до огромно страдание на нацията, но всичко това бе използвано от Бог за да направи хората по-приемащи Евангелието. Около 800 000 души са загубили живота си, други 1 600 000 са били осакатени, а 7 милиона е трябвало да бягат от своите домове. Десетилетия ще трябват за да може 10-40 милиона мини да бъдат премахнати от полетата, а домовете, училищата, фермите да бъдат построени отново и населени с хора. Молете се за мир и свобода от понататъшна тирания.

2. Гражданската война е започнала като Ислямска свята война или Джихад, но се е обърнала в силова разправа за етническо надмощие и религиозно върховенство. Оръжията от Иран и Саудитска Арабия и идеологическите доктрини допълнително са разделили обществото в трагична вреда за хората и околните нации. Ислямът не е спечелил нищо в сърцата на тия, които прокламират да бъдат негови последователи.

Молете се вековните сили на тъмнината, които връзват тази земя да бъдат разрушени и много хора да дойдат до нов живот в Христос.

3. Афганистан е една от най-малко достигнатите с Евангелието страни в света. Има 48 000 джамии, но нито една църковна постройка, нито общение на вярващите в някоя от народностните групи в страната. Молете се за 62 недостигнати народи

в тази страна по-специално:

Пушту - войнствени и отмъстителни племена на афгано-пакистанската граница.

Само малък брой от тях са християни. Узбеките и туркменците на север. Таджиките в северо-източните области и в градовете.

Хазара - мюсюлмани шиити, потомци на монголи, които са дискриминирани, но които са по-отворени за Евангелието.

Номадците Кучи в централните и западни райони, които наброяват 2,5 милиона, преди войната да развали техния стил на живот. Те представят много откъснати за света племена и езици. Много от тях са избягали в Пакистан.

Чар Аймак на запад и Балоч и Брауй на юг.

Племената Нуристани в спорните планини на север и изток от Кабул.

4. Трагичното положение на бежанците ще отнеме години на възстановяване.

Муджахидините (партизаните), които контролират лагери са използвали дълго време западни оръжия и помощи, но сега са станали много анти-западни и антихристиянски настроени. Много християнски помощни програми са били отхвърлени или спрени и най-малко трима християнски работника са били убити. Молете се за християните, които все още търсят начин да помогнат на тази страна и да свидетелствуват с мъдрост в една враждебна обстановка и атмосфера. Някои от бежанците са станали християни, но откритото изповядване на Христос често води до смърт сред тях.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Новини от Благодат

Можете да направите заявките си на обявените в началото на списанието телефони.

Бог ще ги възнагради богато.