Отговорен редактор


Пет причини заради, които обичаме БОГ!



страница3/6
Дата01.02.2018
Размер0.51 Mb.
#53200
1   2   3   4   5   6

Пет причини заради, които обичаме БОГ!

1.БОГ ни е създал и ни е подарил живот!


2.БОГ ни обича най - силно от всички, които ни обичат!
3.БОГ познава всеки един момент от живота ни, и знае как сме се чувствали във всеки един миг! Вижда всяка една наша мисъл, и само той може да почувства това, което ние чувстваме!
4.БОГ мисли най - доброто за нас и иска да ни даде вечното благословение, което е вечен живот във вечно щастие! В неговото съвършено царство, където не съществува зло, където има само добро и всичко е красиво и съвършено, когато приключи успешно изпитанието на душите ни с която цел сме пратени на земята!
5.БОГ притежава най-голямата доброта защото той е доброто! Той обича всички нас с най голяма и вечна любов! Защото той е любовта! Той е съвършен, той е най-грижовният! Най милият! Най-силният! Най-мъдрият! Най-справедливият! Най-милостивият! Той може да направи щастлив всеки един, за него няма невъзможни неща! Той е създателя на всичко, и Божият мир, който никои ум не може да схване пази сърцата ни! Там, където е Божието присъствие всичко става прекрасно всичко, което е добро е в БОГА! И всичко, което не е добро е извън БОГА! Ние сме негови деца и той иска ние да се обръщаме към него и да го обичаме като наш баща какъвто е! Той е създал съвършеният свят, за да може ние да живеем с него, след като душите ни бъдат изпитани на земята! За да се докаже дали сме достойни да влезем в съвършеният свят да живеем вечно с БОГА и да сме вечно щастливи! Много са причините заради, които вярваме в БОГА и го обичаме!

Прегърни някого днес


Неизвестен автор
Хич не ми е приятно, когато оставам без заплата. То не стига, че ни плащат мизерни надници, ами не ни дават и парите навреме. Казаха ми,че ще ни преведат всичко дължимо до седмица, ама колко може да се вярва на онези от счетоводството, не знам... Вървя замислен през парка и цъкам с език, мислейки колко е сложно нашето съществуване. Подритвам с крак жълтия килим от мокри листа и чувам, че някой ми подсвирква.

Обръщам се и виждам Томито – широко усмихнат както винаги. Настига ме бързо, бързо и влизайки ми в крачката веднага ме засипва със своя безспирен поток от думи – как са децата, как е жената, как е с работата ми...

А,а....работата ми...Тъкмо си търся повод да се оплача на някого и решавам да дам отдушник на чувствата си и мрачното си настроение.Започвам да недоволствам и да мрънкам и след петнадесет минутната си тирада казвам в заключение,че не искам нищо друго, освен това, което съм изработил със собствените си две ръце!Толкова ли много искам?

В следващият миг млъквам и ми иде да си отхапя езика! Поглеждам сконфузено приятеля си до мен, който се усмихва...Как може да съм така нетактичен!

Пропуснах май да спомена, че Томито няма ръце. Инвалид е.

Когато е бил в казармата става нещастен инцидент. Гръмва някакъв сандък с муниции по време на негово дежурство и в следствие се налага да претърпи много тежка операция, при която лекарите ампутират ръцете му малко над лактите. Загубва също и зрението на дясното си око.

Млад мъж, а осакатен.

Като дърво без клони.

Не може да крепи яйце.

Като птица без криле.

Никога няма да достигне простора, издигайки се високо, високо...

Вървим с приятеля ми и докато аз се чудя какво да кажа, той започва да говори. Казва ми да не се чувствам неудобно, успокоява ме и споделя, че всъщност е благодарен на Бога за този свой недъг, защото така не може да се похвали със делата на ръцете си, а само с Божията великолепна милост.

Замълчава малко и добавя, че всъщност Бог му е оставил точно толкова дълги ръце, колкото са му нужни за една прегръдка. Спираме. Трябва да се разделим, защото сме в различни посоки вече и Томито ме моли да бръкна в горния джоб на якето му. Изваждам банкнота от 50 лв. и го поглеждам въпросително. Той се протяга към мен и казва, че днес аз съм човекът, когото трябва да прегърне.

И ето, стоя си аз насред парка и гледам след отдалечаващата се странна безръка фигура на моя приятел. Нещо в гърлото ми започва да дращи, да дращи, а аз се опитвам да не плача... Небето е все още мрачно, но слънцето се опитва да пробие облаците със лъчите си и за миг върховете на тополите се оцветяват в златисто. Поглеждам парите в ръката си и благодаря в сърцето си на Бога, Който не е оттеглил от мен нито благостта Си, нито неизчерпаемата Си милост.

Срамувам се, защото едва сега осъзнавам колко несправедлив и неблагодарен съм бил до момента.

Имам дом.

Имам прекрасно семейство.

Имам ръце!!! Да докосвам и да милвам.

Да прегръщам.

Да помагам.

Аз имам ръце.... Боже, благодаря Ти, че ми припомни... как се дава и как благославяш.

Мисля, че... Мой ред е да започна да прегръщам някого...


Виновен ли е Бог


Мария Костова

Искам да ви споделя неща, които са мои лични преживявания и заключенията до които съм достигнала през досегашния ми живот на християнин.

Установила съм, че не трябва да обвиняваме Бог за ситуациите, в които изпадаме поради нашите грешки, защото Господ не ни е виновен за нищо, и не ни е длъжен с нищо…

Когато сме сгрешили, но след време сме се покаели искрено пред Господ, Той ни прощава, но последствията от неправилната ни постъпка си остават. Поради голямата си любов обаче, Бог прави така, че да облекчи тежестта на тези последствия. Слава на Него, че Той е този, който е винаги с нас във всяка ситуация, защото Го е обещал в Словото си, че „никога няма да ни забрави и никога няма да ни остави“. (Евреи 13: 5)

За тези години от както съм се новородила съм разбрала, че няма по прекрасно нещо от това да бъдеш християнин, но също така съм разбрала, че да си последовател на Христос е отговорност, дисциплина и ред, защото при Бог няма хаос. В момента в който предадем живота си на Исус, Господ започва да ни изгражда, усъвършенства и утвърждава. Той започва да оправя пътеките ни, да ни изчиства от всяко едно нещо, което не Му е угодно, за да се приближаваме все по-близо до Него и независимо колко е болезнен самият процес, не трябва да забравяме, че всичко съдейства за наше добро и това е поради Неговата безгранична любов, милост и благодат. Истината е, че ние самите не осъзнаваме колко много Бог ни обича, колко много желае да ни благославя във всичко, защото ние всички сме приели от Неговата пълнота и благодат върху благодат ( Йоан 1:16).

Независимо през какво преминаваме, какъвто и да е изпита, колкото и да е труден, не трябва да забравяме, че Господ е верен няма да ни остави да бъдем изпитани повече от колкото ни е силата, а заедно с изпитанието дава изходен път, така, че да можем да го издържим ( I Коринтяни 10:13). А изходният път е винаги победа, защото ние сме повече от победители във всяка една област от живота ни; било финанси, болест, взаимоотношения.

Исус ги е изработил на кръста и единственото нещо, което се иска от нас е да го повярваме и да го получим.

Нашата вяра и доверието ни в Него, радва сърцето Му и ние трябва да вземем решение да не наскърбяваме и нараняваме сърцето на Нашия Баща. С всяко безпокойство, съмнение, роптание ние показваме непокорство и недоверие.

Нека винаги във всичко да му благодарим, защото много пъти не знаем от какво ни предпазва в момента, а и в Словото е казано, че Божията воля за нас е да благодарим за всичко. Филипяни 4: 6 се казва: „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“

Независимо колко е тежка ситуацията в която се намираме, трябва да сме сигурни, че Господ е в контрол и дори да ни се струва, че животът ни е пълен срив и провал, това Господ го е допуснал, защото иска да възстанови живота ни по Неговият съвършен начин. Но от нас зависи в каква степен ще му позволим да действа. Тоест зависи какви права ще Му дадем. Най-добре е за нас да Му дадем всичките права и просто да следваме наставленията Му.

Насърчавам ви, да не забравяме никога в кого сме повярвали. Да се научим да гледаме не на обстоятелствата, а на Господ, да се оставим в неговите ръце, за да може Той да си свърши работата по Неговият съвършен начин и на Неговото време.

Никога да не забравяме, че всичко съдейства за наше не добро, а най-добро, за тези, които любят Господ. В Римляни 8:28 се казва: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ Амин!




Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница