Отговорен редактор

Избрани деца

(Превод със съкращения)

ТИ СИ ОБИЧАН ОТ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ, НЕ ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАШ ДА МУ УГОДИШ И УСПЯВАШ, ИЛИ СЕ ПРОВАЛЯШ И СЕ ИЗВИНЯВАШ, НО ЗАЩОТО ТОЙ ИСКА ДА БЪДЕ ТВОЙ БАЩА.

В периода 1854 - 1929 г. около 200 000 сирака и изоставени деца от източните градове на страната, били натоварени на влакове, пътуващи на запад, разпращани из САЩ в търсене на нов дом и семейство. Много от децата били загубили родителите си по време на епидемии и болести. Други пък били отрочета на имигранти, извадили не чак толкова добър късмет. Някои осиротяли заради Гражданската Война, а други заради алкохола.

Но всички те се нуждаели от дом. Натоварвани на влаковете, на групи от по 30 - 40, те спирали за оглед в провинциялните райони на страната. Децата били строявани в ред на перона като добитък на търг. Потенциалните родители задавали въпроси, интересували се за здравето и дори оглеждали зъбите им. Ако случайно някой ги изберял, децата отивали в новия си дом. Ако ли не - са качвали отново на влака.

Влака със сираците.

Лий Нейлинг си спомня преживяването. Той живял в дома за сираци в Джеферсън Каунти в продължение на две години. Когато навършил 8, заедно с двамата си по-малки братя, той бил отведен на гарата в Ню Йорк Сити. Предният ден, неговият биологичен баща му бил дал един розов плик, на който били написани името и адреса му. Той казал на момчето да му пише веднага щом пристигне в новият си дом. Детето скътало плика във вътрешният джоб на палтото си, така че никой да не можел да му го вземе. Влакът отпътувал за Тексас. Лий и братчетата му заспали. Когато се събудил, розовият плик бил изчезнал.

Той никога повече не го видял.

Много ми се иска да ви кажа, че бащата на Лий тръгнал да го търси и го намерил; че човекът, който не можел да прекара и секунда повече без синовете си, продал всичко каквото притежавал, само и само да се събере отново със семейството си. Копнея да опиша момента, в който Лий чува баща си да казва: „Синко, аз съм! Дойдох да те прибера.“ Но за съжаление, биографията на Лий Нейлинг не съдържа такова събитие.

Обаче твоята - да.

„Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:4-5).

Има нещо в теб, което Бог обича. Нещо, което не само, че оценява или одобрява, но и обича. Ти Го караш да отваря широко очи; правиш така, че сърцето Му започва да бие по-учестено. Той те обича. И те приема.

Не копнеем ли и ние да узнаем това? Яков - да. Старият Завет ни разказва за тази хитра, лукава, коварна душа, която не се посвенила да навлече върху себе си ярешката козина, за да се облагодетелства. Ранните години на живота си прекарал, трупайки съпруги, пари, добитък, по същият начин, по който някои днес трупат съпруги, пари и добитък. Обаче Яков ставал все по-неспокоен и просто не можел да си намери място. Когато бил на средна възраст в сърцето му се появил един копнеж, едно силно желание, което керваните и наложниците не можели да задоволят. Така че той натоварил цялото си семейство и имущество, и тръгнал към родната земя. Той се намирал само на един хвърлей разстояние от Обетованата Земя, когато разпънал палатка край река Явок и казал на семейството си да продължи напред без него. Имал нужда да остане сам. Със страховете си? Може би да посъбере малко кураж. С мислите си? Малко почивка далеч от децата и камилите няма да е зле. Не ни е казано защо е отишъл при реката. Но знаем, че един „Човек се бореше с него до зазоряване.“ (Битие 32:24).

Да, „Мъж“ с главно М, защото това не беше обикновен мъж. Връхлетя му в тъмнината. През цялата нощ тези двамата се биха, цапайки и пльоскайки се в калта на Явок. По едно време Яков сякаш вземаше превез над Мъжа, докато Мъжа не пожела да реши въпроса веднъж за винаги. С ловък внезапен удар в бедрото, той остави Яков да се гърчи на земята като прободен от бик матадор. Ударът проясни зрението на Яков и той осъзна: „Боря се с Бога.“ Той сграбчи здраво Мъжа с всички усилия: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.“ (стих 26).

Какво да кажем за тази история? Бог в калта. Борба с нокти и зъби чак до последно. Яков вкопчил се здраво, а после куцащ. Това звучи повече като сбиване между контрабандисти, отколкото като Библейска история. Странно. Ами молбата за благословение? Сякаш тази част от случката я разбирам. Казано на нашият съвременен език, Яков питаше: „Боже, знача ли нещо за Тебе?”

Аз бих задал същият въпрос. Ако ми се отдаде случай да се срещна лице в лице с Мъжа, аз бих се осмелил да запитам: „Ти знаеш ли кой съм аз? В целият този огромен план, аз броя ли се за нещо?”

Толкова много „послания“ ни връхлитат, показвайки, че не. Уволняват ни от работа, не ни приемат да учим в училището, в което желаем. Всичко от акне до алцхаймер ни кара да се чувстваме като момичето, което няма кавалер за абитуриентският си бал.

И ние реагираме. Потвърждаваме нашето съществуване с вихрушка от действия. Правим повече, купуваме повече, постигаме повече. Също като Яков - ние се борим. Предполагам, че всичките наши борби, задават почти един и същи въпрос: „Знача ли нещо?”

Най-малко заради благодатта, аз вярвам, че Божият категоричен отговор е: „Бъди благословено, дете Мое. Аз те приемам. Осиновил съм те в Моето семейство.”

Осиновените деца са избрани деца.

Такъв обаче, не е случаят с биологичните деца. Когато докторът подал Макс Лукадо на Джак Лукадо, баща ми нямало как да се измъкне. Нямало вратичка. Нямал избор. Той не можел да ме върне обратно на доктора и да поиска по-хубав на глед и по-умен син. Болницата го накарала да ме заведе у дома.

Но ако ти си бил осиновен, родителите ти са те избрали. Непланувана бременност може да се случи. Но непланувано осиновяване? За такова, никога не съм чувал. Родителите ти биха могли да изберат някой с различен пол, цвят или произход. Но са избрали теб. Те са искали теб в тяхното семейство.

Може би ще възразиш: „О, но ако можеха някак си да видят остатъка от живота ми, най-вероятно биха променили своето мнение.“ Точно това имам пред вид.Бог видя нашите животи от началото до края, от раждането ни до катафалката, и въпреки това, което видя, Той все още желаеше „ да бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:5).

Сега можем да живеем като „ ... приели ... дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! ... И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римл. 8:15,17) Наистина е просто.

Да приемеш Божията благодат означава да приемеш Божието предложение да бъдеш осиновен в Неговото семейство.

Твоята идентичност не се състои в това, което притежаваш, в твоите таланти и татуировки, твоята слава, престиж или постижения. Нито пък се определяш като личност от развода си, недостатъците, дълговете или тъпите си избори. Ти си дете на Бога. Ти Му казваш „Тате“. Ти имаш „достъп с увереност чрез вяра в Него” (Ефес.3:12). Ти получаваш благословенията на Неговата специална любов (1 Йоан 4:9-11) и грижа (Лука 11:11-13). Ти ще наследиш богатствата на Христа и ще царуваш с Него завинаги (Рим. 8:17).

Осиновяването е както хоризонтално, така и вертикално. Ти ставаш част от вечното семейство. Разделящите стени на враждебността са съборени и е създадена общност въз основа на един общ Баща. Получаваш мигновено семейство по целия свят!

Вместо да извикваш във въображението си най-различни аргументи и доводи, които те карат да изпитваш добри чувства към себе си, довери се на Божията присъда. Ако Бог те обича, значи си струва да бъдеш обичан. Ако иска да бъдеш в Неговото Царство, значи си заслужаваш да бъдеш там. Божията благодат те подканва - не, изисква от тебе - да промениш отношението си към самият себе си и да вземеш страната на Бога, заставайки срещу чувствата си на отхвърляне.

Преди много години пътувах към къщата на майка ми в Западен Тексас, за да се срещна с чичо. Той беше пристигнал от Калифорния, за да посети гроба на баща ми. Не беше успял да дойде за погребението няколко месеца по-рано.

Чичо Били много ми напомняше за татко. Те си приличаха толкова много: широкоплещести и червендалести. Говорихме си, смяхме се и се върнахме в миналото. Когато настъпи момента да се сбогуваме, чичо Били ме изпрати до колата ми. Поспряхме се да си кажем „довиждане“. Той протегна ръка, постави я на рамото ми и каза: „Макс, искам да знаеш, че баща ти много се гордееше с тебе.

“Сдържах емоциите си докато не се отдалечих. После се разциврих като шест годишно хлапе.

Ние никога не надрастваме нуждата си за бащина любов. Създадени сме да я получаваме. Може ли да изиграя ролята на чичо Били в твоя живот? Ръката на рамото ти е моята. Но думите, които ще ти кажа са на Бог. Приеми ги бавно. Не ги прецеждай, не им се противи, не ги омаловажавай или отклонявай. Просто ги приеми.

МОЕ ДЕТЕ, ИСКАМ ТЕ В НОВОТО СИ ЦАРСТВО. ОЧИСТИЛ СЪМ ТВОИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

КАКТО НЕБЕТО ОТ УТРИННИТЕ ОБЛАЦИ; ТВОИТЕ ГРЕХОВЕ КАТО УТРИННАТА МЪГЛА.

ИЗКУПИЛ СЪМ ТЕ. ДОГОВОРЪТ Е ПОДПЕЧАТАН. ВЪПРОСЪТ Е УРЕДЕН. АЗ, БОГ, НАПРАВИХ ИЗБОРА СИ. ИЗБИРАМ ТЕБ ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ МОЕТО ВЕЧНО СЕМЕЙСТВО.

Нека тези думи затвърдят дълбоко в сърцето тази удовлетворяваща, убиваща страха увереност, че Бог никога няма да те изостави. Ти принадлежиш на Него.

Лий Нейлинг преживял тази увереност. Спомняте ли си осем годишното момче, което изгубило писмото на баща си? Ситуацията се влошила преди да се подобри. Той и братчетата му били заведени в няколко града. На шестият ден едно семейство в малко тексаско градче, осиновило едното момче. После друго семейство избрало Лий и второто му братче. Но скоро Лий бил изпратен в поредният нов дом - дома на едни фермери, обаче той никога преди това не бил стъпвал във ферма. Градското момче не знаело, че не трябва да отваря вратата на кокошарника. Когато Лий го направил, ядосаният фермер го изгонил.

В низ от тъжни събития, Лий изгубил баща си, пропътувал разстоянието от Ню Йорк до Тексас с влак, разделили го от двамата му братя и бил изритан от две семейства.

Сърцето му било на път да бъде разбито. Най-накрая бил отведен в дома на един висок мъж и ниска, пълничка жена. По време на първата си вечеря Лий не отронил и дума. Легнал си, кроейки планове за бягство. На следващата сутрин му сервирали за закуска бисквити със специална заливка. Когато посегнал да си вземе една ... е, ще го оставя сам да ви разкаже какво се случило.

„Мисис Нейлинг ме спря. „Не и преди да сме се помолили.“, обясни тя.

Наблюдавах ги как сведоха глави. Мисис Нейлинг започна да говори тихо на „нашият Отец“, благодарейки Му за храната и хубавият ден. Бях чувал достатъчно за Бога, за да зная, че „нашият Отец“ , както Го наричаше тази жена, е същият от молитвата „Отче наш, Който си на небесата“. Бях я чувал от пътуващите проповедници, които се молеха с нея за нас в сиропиталището. Обаче не можех да разбера защо Му говореше така, сякаш Той беше с нас в стаята и чакаше да получи Своята порция бисквити.

Поразмърдах се от неудобство на стола.

После Мисис Нейлинг благодари на Бога „за привилегията да отгледа и възпита син.“ Аз се ококорих, а тя се усмихваше. Мисис Нейлинг ме наричаше „привилегия“. И навярно Мистър Нейлинг беше съгласен с нея, защото и той започна да се усмихва. За първи път откакто се бях качил на онзи влак, аз започнах да се отпускам и поуспокоявам. Едно странно, топло чувство започна да запълва моята самота и аз погледнах празният стол до себе си. Може би, по някакъв неведом начин, „нашият Отец“, седеше на него и слушаше последвалите бавно изговорени думи: „Помогни ни да направим правилните избори докато го напътстваме; помогни и на него да взема правилните решения.”

„А сега, синко, хапвай.“ Гласът на мъжа ме стресна. Дори не бях забелязал кога са казали „амин“. Умът ми беше спрял на думата „избори“. Докато пълнех чинията си с бисквити, аз се замислих върху това. Омразата, гнева и бягството изглеждаха единственият ми избор, но май че имаше и други. Този Мистър Нейлинг не изглеждаше толкова лош, но това, че имаше „нашият Отец“, с Който да си говори, малко ме шокира. Закусих без да кажа и дума.

След закуската, докато вървяхме към бръснарският салон, за да се подстрижа, ние се спряхме във всяка една от шестте къщи по пътя. И всеки път, семейство Нейлинг ме представяше като „нашият нов син.“ След като напуснахме и последната къща, аз вече знаех, че на следващата сутрин няма да избягам.

В техният дом цареше такъв уют, който аз до този момент аз не познавах.

Поне можех да избера да опитам да поживея при тях.

Имаше и нещо друго. Въпреки, че не знаех къде беше моят татко или как бих могъл да му пиша, в мен се зароди силното чувство, че бях намерил не само един, но двама бащи, и че можех да разговарям и с двамата. Точно така и се случи.”

Да живееш като дете на Бога е да знаеш, точно в този момент, че ти си обичан от своя Създател, не защото се опитваш да му угодиш и успяваш, или се проваляш и му се извиняваш, но защото Той иска да бъде твой Баща. Нищо повече. Всичките ти усилия да завоюваш Неговата любов са напразни. Всичките ти страхове, че ще загубиш Неговата обич са неоснователни. Би Го накарал да те обича повече, със същият успех, с който би Го убедил, да те изостави. Осиновяването е необратимо. Имаш запазено място на Неговата маса.

Природата на любовта

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Хората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно внимателен, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8).

Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

Детска страничка

Един необикновен Цар

Тема: Един земен цар научава за раждането на един небесен Цар.

Герои:

Император Август

Император Август ходи напред-назад из стаята, оглеждайки овехтялото състояние на двореца си.

Август: Погледнете само! Никой човек на моя пост не може да живее така! В такава мизерия! Как сме допуснали императорът, най-важният човек в тези земи, да живее с такива овехтели дрехи? Вижте ме само! На какво съм заприличал с тези стари одежди!

Слуга 1: (потрива нервно ръце) Господарю, съгласен съм с вас! Трябва да обновите това място и определено се нуждаете от нови дрехи.

Август: Донеси ми хазната веднага! Ще си поръчам нови дрехи – качествено кадифе, обшито с естествена кожа и злато – както подобава на един император.

Слугата бързо отива и донася сандъчето. Август го изсипва върху масата. Бавно брои парите, като подрежда монетите на купчинки. Когато приключва, започва да клати глава.

Слуга 1: Проблем ли има, Господарю?

Август: Дали има проблем? Разбира се, че има проблем! Тук няма достатъчно пари за подновяване на двореца, нито за ушиване на представителни дрехи. Важен император като мен се нуждае най-малко от 20 нови костюма, обшити със злато. (Той хвърля монетите обратно в хазната, тръшка капака и говори гневно.) Нужни са повече пари! (крачи из стаята и потърква вежди) Знам какво трябва да се направи. Донеси ми хартия и перо! Ще заповядам на всеки човек в царството да отиде в родния си град и да бъде преброен, името му да бъде записано.

Слуга 1: Но, Господарю, някои хора ще трябва да пътуват дни наред, за да бъдат записани имената им.

Август: (смее се на висок глас) Мислиш ли, че не знам това? Но аз съм господар и заповядвам да отидат в родните си градове и да бъдат преброени. Това е заповед!

Императорът тръгва да излиза, но изведнъж спира и заповядва на слугата.

Август: Доведи всички слуги, веднага! Нека всички да чуят наредбата ми!

Слугата отива и се връща с още няколко слуги, които се покланят пред императора.

Август: Чуйте моята наредба! Имам важна вест, която трябва да се предаде на моите поданици. Утре сутрин ще отидете до всички градове и села в царството и ще занесете тази заповед. Нареждам всяко семейство да отиде до родния си град и да запишат имената си в царската книга. Нека си мислят, че искам просто имената им. Но на мен ми трябват точните им адреси, за да мога да събера данък от тях. Когато съберем данъците, ще имаме пари за построяване на по-голям дворец, за нови дрехи и удобства. Ще бъда най-богатия император!

Август вечеря и вторият слуга се приближава.

Слуга 2: Извинете, Господарю. Нося новини за вас!

Август: Кой те е учил на маниери теб? Може ли да прекъсваш вечерята ми?

Слуга 2: Но новините са много важни, Господарю.

Август: В момента се храня. Ако не е нещо сериозно, ще бъдеш бичуван с камшик, да знаеш!

Слуга 2: Много е важно! Получи се новина и съм сигурен, че искате да я знаете.

Август: Новина, казваш? Да те чуя тогава.

Императорът оставя вилицата, почиства се със салфетка и се изправя срещу слугата.

Слуга 2: Винаги сте казвал, че вие сте най-важния човек в цялото царство, но чух новини, че някой много по-важен ще се появи скоро.

Август: (ядосано) Кой си позволява да каже, че има по-важен човек от мен? Веднага ми кажи кой е този човек?

Слуга 2: Овчари, Господарю. Едни овчари водели овцете си на водопой тази сутрин и казали, че вие не сте толкова важен, колкото си мислите.

Август: (смее се гръмогласно) Овчари! Момче, ти с кого мислиш, че разговаряш?

Слуга 2: Господарю, овчарите разказаха, че вечерта си пасели овцете извън градчето Витлеем и изведнъж небето просветнало с необичайна светлина. Толкова се изплашили, че се скрили зад храстите покрай потока. Тогава чули глас от небето. Осмелили се да погледнат нагоре и видели хор от ангели, които им казвали: Слава на Бог във висините, а на земята мир за човеците!

Август: Става все по-интересно. Овчари! Ангели! Това ще да е някакво великолепно парти или просто са сънували! Всеки по света знае, че овчарите не са от най-умните хора. Изчезвай и не ме безпокой повече! Имам си работа!

Слуга 2: Но, Господарю, ангел им е съобщил, че Синът на единствения истински Бог се е родил вчера през нощта във Витлеем.

Август: Къде? Във Витлеем? Та там няма дори един дворец. И това е най-малкото градче в Юда!

Слуга 2: Бебето не се родило в дворец. Нито в странноприемница. Навсякъде било пълно, нали се провежда преброяването.

Август: Ха, та къде тогава се е родило това бебе? На поляната ли?

Слуга 2: В един обор, Господарю. Там се намерило място за родителите.

Август: А как овчарите са разбрали къде да намерят това бебе?

Слуга 2: Ангелът им дал знак, за да разберат кое бебе е Божия Син.

Август: (Смее се) Знак! Да не би да им е изрисувал специална табела пред обора, на която да пише: „Тук се роди Божия Син!“ Ти шегуваш ли се с мен?

Слуга 2: Не, не, Господарю, не се шегувам! Ангелът им съобщил: „Това ще бъде вашия знак: ще намерите повито бебе в ясли.

Август: (крачи из стаята) Бог никога не би допуснал Неговия Син да се роди в обор! Цар не се ражда в ясли! Не се повива в дрипи. Царят трябва да е повит в лен и коприна! Това е глупава история. Ако се раждаше Божи Син, там би трябвало да присъстват царе, царици и императори. Хора като мен!

Слуга 2: Овчарите не казаха нищо такова.

Август: Овчари! Не искам да слушам за овчари!

Слуга 2: Но те имат доказателство, Господарю. Открили са бебето! Било повито в бедни дрехи и лежало в ясли, точно както ангелът им съобщил.

Август: Каква глупост само!

Слуга 2: Господарю, и овчарите казаха още нещо.

Август: Какво? Какво са казали?

Слуга 2: Ами древните Писания твърдят, че Той е небесен Цар, Божи Син. Ангели не са пели дори на раждането на цар Ирод.

Август: Небесен цар…роден във Витлеем? Що за идея е това? Невъзможно е! Какво казват Свещените Писания?

Слуга 2: Преди много време пророк Михей е писал, че макар Витлеем да е малко градче, в него ще се роди някой, който ще бъде управител на Израил. Господарю, аз вярвам на овчарите и на Писанията. Миналата нощ не можа да се намери място за този небесен Цар. Дали можем да бъдем по-щедри? Ще успеем ли да намерим място за Него, Господарю?

Новини от „Благодат“

През 2016 г. ще излезе дългоочакваната Библия на едър шрифт. Вече приемаме заявки за нея на телефони:

0898547116

032/281137

Още не знаем на каква стойност ще се заплаща, но няма да е висока.

~ ~

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 444.87 Kb.

Сподели с приятели: