Разкажи ми история Гейл Маклелън

Разкажи ми история

Гейл Маклелън

превод: Таня Владева

Всеки обича да слуша хубави истории. Историите са нещо важно. За слушателите те са като умствено видео. Моите синове обичаха да им чета всяка нощ преди лягане различни истории. Даже искаха да им повтарям някои от любимите им истории. Предпочитаха разкази за герой, който превъзмогва всички трудности, като Йосиф, или герои, надарени от Бог със способностите да постигнат невероятни неща - като Давид, който побеждава Голиат.

Една от любимите ми истории е за жена, която се казва Фани Кросби. Може би сте чували за нея? Тя е родена през 1820 г. в Ню Йорк, САЩ. Докато навърши три годинки е било очевидно, че притежава уникален музикален талант, насърчаван от майка й. През целия си живот е написала повече от 800 химна-поеми и е станала една от най-известните плодотворни писатели на химни. Писала е средно по четири на ден! Някои от най-известните й химни са преведени на много езици. Може би сте ги чували: „Блаженна увереност” (най-известния Blessed Assurance); „Пътят, по който ме води Спасителя”; „Блажен час на молитва”; „На Бог да бъде славата”; „Вземи света, но ми дай Исус” и много други. Моят любим химн е: “Разкажи ми за Исус.”.

За мен Фани е една героиня, не само поради изключителния й музикален талант. Тя е била сляпа и въпреки това е продължавала да пише. Като цяло, жените не са признати в изкуството, особено тези с някакъв недъг! На 6 год. възраст Фани развива инфекция на окото. Семейният им доктор е бил извън града по това време, така че друг доктор й предписва лечение, което й предизвиква слепота за цял живот. По-късно разбират, че доктора, който я е лекувал, не е бил истински лекар!!! В по-зрелите си години Фани споделя, че никога не е имала бунт в себе си срещу този доктор. Вярвала е, че Бог е допуснал това нещастие, за да може, Той да изпълни Неговия план в живота й. Тя не възприемала слепотата си като недъг! Какъв невероятен поглед и отношение. Искам да бъда така, когато ми се изпречи някакво препятствие или бедствие!

Нейната баба й е повлияла изключително много. Дала й Библия и прекарала много часове да й обяснява различни неща. Говори се, че Фани е можела да каже наизуст много цитати от Библията, защото нейните химни ги отразявали. Президенти и други световни лидери са я познавали. „Армията на Спасението” е използвала нейни песни за евангелизационните си кампании, характерни за този век. На 90 год. възраст Фани била запитана каква е тайната на нейния дълъг живот и продуктивност. Тя отговорила: „Пазих своите предпочитания, характер и език”. Това е дълбока мъдрост за вековете!

Имам и още една героиня, тя се казва Едит Логнекър – Бриис. Чували ли сте за нея? Тя е родена през 1903 г. Омъжила се и имала две деца - Томас и Патриша. Съпругът й не желаел да има деца и затова бързо я е изоставил, без никакви пари. Едит била изправена пред голяма дилема: не била работила до сега, нито пък имала някакво обучение. Как да спечели пари за живеене, за да подсигури бебетата си? Въпреки, че не се е считало тогава за правилно една уважаваща себе си жена да се захване с такава работа, тя решила да отиде в училище за санитари. Намерила си работа в една болница, където започнала да стажува. По това време децата й се разболяли от скарлатина – болест, смъртоносна за онези години. Те били на ръба на смъртта. Едит извикала към Господа и Му обещала, че ако изцери децата й, тя ще Му служи до края на живота си. Бог чул молитвите й и чудотворно изцерил Томас и Патриша. Едит се доверила на Бог и Го следвала през целия си живот. Водела и децата на църква. Бог извършил чудесни неща за Едит, но въпреки това нейния син отблъснал Бог. Когато Томас пораснал, той се оженил за красива, млада жена – Карол. По-късно, докато тя очаквала да роди третото им дете, докторите изказали опасение за загубата на бебето, поради усложненото физическо състояние на Карол – нейният организъм бил много отслабнал. Едит убедила Карол да дойде и да се грижи за нея и да се увери, че бебето ще бъде благополучно родено. Едит помогнала за израждането на едно здраво момиченце. Там, в родилната зала, тя благословила и посветила бебето на Бог и поискала от Господ това малко момиченце да стане Негов мисионер.

Едит била жена на молитвата и продължила да се моли за сина си 40 години, докато той накрая приел Господ като Спасител! Според светската преценка Едит не е направила нищо изключително, но в небесните очи тя била верен служител и дъщеря на Христос. Откъде знам за Едит Бриис? Ами, може би вече сте се досетили - Едит е моята баба, която се е молила за мен в родилното преди толкова много години. Баба ми продължи да влияе на живота ми, поради богоугодния си живот и наследството, което остави. Аз и моят съпруг служим на Господ повече от 30 г. като мисионери.

Докато беше на земята Исус разказа много истории, с които да опише Баща Си и Неговото царство. Бог, в голямата Си мъдрост, употребява хора като Фани и Едит, а също теб и мен, които да разкажат на света за Него. Както и заглавието на любимата ми песен на Фани Кросби, Исус продължава да разказва Своята история чрез нас. Всеки има важна и уникална история, която да разкаже. Каква история пишеш в момента? Включва ли Исус?

Разкажи ми за Исус; Напиши на сърцето ми всяка дума:

Разкажи ми най-скъпоценната история, най-сладката, която някога съм чувала.

Разкажи как ангелския хор пя докато приветстваше Неговото раждане, “Слава на Бога във висините! Мир и благополучие на земята.”.

Разкажи за кръста, на който Го приковаха, измъчван в страдание и болка; разкажи за гроба, където го погребаха, разкажи как отново живее.

Любов, толкова нежна, по-ясна от всичко, която мога да видя. Остани, нека поплача, докато ми шептиш, Любовта плати откупа за мен. (буквален превод).

Разкажете своята история, другите са нетърпеливи да я чуят!

И помислете за миг: Кой човек ви повлия с историята си?

Каква история пишете в момента?

Бог част ли е от нея?

Този човек беше бездомник през последните 10 години,

но когато една жена се появи в живота му, той се промени завинаги...

„Добро утро!“, каза жената, докато минаваше покрай мъжа, който седеше на земята. Той бавно погледна нагоре. Това беше богато облечена жена, с вкус, а палтото й беше ново…Изглеждаше така, като че ли никога не беше изпитвала чувство на глад. Първата му мисъл беше, че тя иска да му се подиграе, като много други, които го бяха правили преди.

“Остави ме!”, тихо промълви той... За негова почуда, жената продължи да стои. Тя се усмихваше. Нейните бели зъби блестяха в правилна редица. “Гладен ли си?”, “Не”, отговори саркастично той. “Току що се върнах от обяд с президента. Сега се махай!”.

Усмивката на жената обаче стана още по-широка. Изведнъж мъжът почувства нежна ръка под мишницата си. “Какво правиш, лейди?”, ядосано каза мъжа. “Казах ти да ме оставиш.” В този момент минавал полицай наблизо. “Има ли проблем госпожо?”, попита той.

“Няма проблем, полицай”, отговори жената. “Просто се опитвам да повдигна този мъж да се изправи. Ще ми помогнете ли?”

Полицаят се почеса по главата, “Това е старият Джак. Мота се наоколо от няколко години. Какво ще правите с него?”

“Виждате ли онова кафене ей там?”, попита тя. “Ще му поръчам нещо да хапне и да се стопли за малко”.

“Да не сте полудели, мадам?”, противеше се бездомникът. “Не искам да отивам там!” После той усети силни ръце да го сграбчват и да го изправят. “Пуснете ме полицай. Нищо не съм направил”. ”Това е добра сделка за теб, Джак”, каза полицаят. “Не я проваляй”…

Накрая, малко трудно, жената и полицаят отведоха Джак до кафенето и го накараха да седне на една маса в най-отдалечения ъгъл. Закуската вече преваляше, така че голямата тълпа от посетители вече беше си отишла, а времето за обяд още не беше дошло.

Управителят на заведението ги приближи и попита “Какво става тук, полицай?”. “Защо е всичко това, проблеми ли има този човек?” “Тази дама го доведе тук, за да бъде нахранен”.

“Не и тук!”, отвърна управителят ядосано. “Да идват тук хора като него не е добре за бизнеса”.

Старият Джак се усмихна с беззъбата си усмивка. “Видя ли, госпожо. Казах ти. Сега ще ме оставиш ли да си отида. Не исках да идвам на това място.”

Жената се обърна към управителя с усмивка…”Сър, познавате ли “Еди и съдружници”, банковата компания, надолу по улицата?” “Разбира се! Те провеждат седмичните си срещи в една от ВИП залите”

“И не правите ли добра печалба, като ги обслужвате на тези седмични срещи?” “Това какво Ви влиза в работата?” “Аз господине, съм Пенелопе Еди, президент и основател на компанията.”

“О!” Жената се усмихна отново. “Реших, че това може да промени нещата”. Тя погледна към полицая “Ще се присъедините ли към нас за чаша кафе и закуска?”

“Не, благодаря, на служба съм”.

“Тогава може би кафе за из път?”

“Благодаря, много мило!”

Управителят се завъртя бързо на пети.

“Ще ви донеса веднага кафе, полицай!”

Служителят на реда го видя как се отдалечава.

“Вие със сигурност го поставихте на мястото му!”, промълви той.

“Не съм настоявала. Вярвате ли, или не, имам причина да постъпвам така.”

Дамата седна срещу бездомника и попита “Помниш ли ме, Джак?”

Старият Джак я погледна в очите и се замисли. “Мисля, че да .Имам предвид, изглеждаш ми позната”.

“Може би съм малко поостаряла, от времето, когато влязох за пръв път тук, докато ти самият работеше тук, а аз бях прегладняла и измръзнала. Току що бях завършила колежа. Бях дошла в града, за да си търся работа, но не можех да намеря нищо. Бях много зле и останала само с няколко цента в джоба си. Бях изхвърлена и от квартирата си, защото нямах възможност да си плащам. Беше февруари и бях премръзнала. Видях това място и влязох с надеждата, че ще открия нещо да хапна.”

Джак си спомни и се усмихна. “Сега си спомням. Стоях зад бара. Ти влезе и ме попита, дали може да свършиш някаква работа, за да ти дам да се нахраниш, а аз казах, че това е против политиката на компанията.”

“Знам. Тогава ти ми направи най-големият и вкусен ростбиф, който бях виждала някога! Даде ми и чаша кафе и ми каза да седна на крайната маса и да се нахраня. Страхувах се да не ти навлека някоя неприятност, като постъпваш така, но забелязах, че извади пари и ги постави в касата. Така че се успокоих и знаех, че всичко ще бъде наред.”

“И така, започнала си свой бизнес?”, попита Старият Джак.

“Да, получих работа още същия ден. Работих много здраво и накрая започнах свой, собствен бизнес, с Божията помощ.”

Тя отвори портфейла си и извади от него визитна картичка. “Когато свършиш тук, искам да посетиш г-н Лайънс …Той е шеф на персонала в моята фирма. Аз ще говоря сега с него, да те назначи на някаква подходяща работа. Може би ще ти даде пари авансово, да си купиш нови дрехи и да си наемеш жилище, докато си стъпиш на краката. Ако имаш нужда от нещо, вратата ми винаги ще бъде отворена за теб!”

“О, как бих могъл да ти се отблагодаря?!”

“Няма нужда да ми се отблагодаряваш. Аз Благодаря на Бог, че ме срещна с теб!”

Когато излезе от заведението, тя размени няколко думи с полицая:

“Благодаря Ви за съдействието, полицай!”

“О, напротив, Мис Еди, аз Ви благодаря. Днес станахме свидетели на чудо, което никога няма да забравя. И… благодаря за кафето!”.

Господ често ни праща изпитания …и разменя ролите, така че нещата да бъдат в наша полза един ден! Когато се затваря една врата, друга се отваря...