Иде ли потоп след здравната карта?

Иде ли потоп след здравната карта?

След месеци на трескава подготовка, в която всички национални и регионални институции бяха "форсирани“ да направят и обработят тонове анализи буквално от днес за вчера, новата Национална здравна карта вече е публично достояние. Всъщност, тя не казва кой знае какво ново на запознатите с драмите на здравния сектор. Ясно като бял ден е, че повечето болници и многото легла са там, където са парите, че медиците, специалистите, джипитата и сестрите не достигат, лечебниците се движат на "две скорости“, а хоспитализациите са с една идея повече, отколкото би трябвало да са. Проблемите отдавна са налице, данните за състоянието на системата - също, затова е по-интересно да видим как картата и създателите й смятат да ги разрешат.

Няма драма в това, че леглата за активно лечение се оказват с около 3000 в повече от сегашните малко над 38 334. Населението на страната прогресивно намалява заради отрицателната демография и емиграцията и, както е тръгнало, след 20-30 години и 10 болници може да са достатъчни да лекуват шепата останали българи.

Здравният министър д-р Петър Москов твърди, че при калкулациите къде и колко легла да останат е взета под внимание и вътрешната миграция към големите градове, но дали всъщност е така? Съдейки по статистиките от здравната карта, София, Пловдив и Пазарджик имат най-голям излишък на легла за активно болнично лечение. Но е силно съмнително, че в столицата и Града под тепетата, където живеят почти 3 млн. души или половин България, е необходимо да се бастисат към 1700 легла. Още повече че става дума главно за специалности като хирургия, ортопедия, травматология и ревматология, които са най-развити именно в София и Пловдив. С Пазарджик положението е малко по-различно, тъй като мащабните частни инвестиции, направени през последните две десетилетия, като че ли наистина пренаситиха местния здравен пазар.

Според министър Москов няма нужда "наднормените“ легла да бъдат закривани, а биха могли да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение, защото лечебните заведения ще имат финансови стимули да го направят. Въпросните би трябвало да се появят след 1 април с новия рамков договор под формата на три нови клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация, касаещи инсултите, инфарктите и коремни и ортопедични операции. Но тази трансформация е свързана със сериозни инвестиции в персонал и апаратура и каква е гаранцията, че дори клиниките да намерят парите и вкупом ги вложат, префасонираните им легла накрая пак няма да се окажат надлимитни?

Здравният министър отбеляза, че целта на картата не е да определи кой и защо трябва да сключи договор със здравната каса, тъй като документът нямал финансови функции, а само определял какви са потребностите на населението от медицинска помощ по региони. Москов добави, че няма никакъв проблем частна болница да сключи договор с осигурителния фонд, ако покрива необходимите критерии, а лечебно заведение с друг вид собственост, което не отговаря на условията, да не сключи. Но мнозина здравни специалисти смятат, че здравната карта е направена така, че да облагодетелства университетските и държавните болници за сметка на частните и общинските.

Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев прогнозира, че реформата ще доведе до закриването на общински клиники. Според Тотев това е един от финалните акорди на реквиема на общинското здравеопазване, което е в "предизвестена смърт“. Лекарят се мотивира с факта, че през последната година изискванията за дейностите, изпълнявани от общинските болници, са се вдигнали до второ и по-високо ниво и все по-малко от тях покриват критериите. Има голяма логика в искането на Тотев, преди здравната карта да влезе в сила, да се изготви икономически анализ какви ще са последиците за търговските дружества от прилагането й. Между другото, това е една от системните пробойни в здравеопазването ни - много от реформите минават без финансова обосновка и после се чудим защо разходите се увеличават и положението се влошава.

Другата гледна точка към проблема е на директора на столичната университетска болница "Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. Според него с картата за пръв път се прави опит държавата да се справи с неравномерното предлагане на еднакви по качество медицински услуги. Начев посочи, че 75% от болничните легла в страната са за активно лечение, което няма аналог по света.

"Крайно време е да обърнем внимание на продължителното лечение, а всъщност сега продължителното лечение се извършва върху леглата за активно лечение, което е много по-скъпо. С тази карта индиректно като вторичен ефект би трябвало да се очаква и по-ефективното използване на и без това малкото средства, които се отделят за здравеопазване“, отбеляза професорът.

Тенденцията към одържавяване на болничната помощ на практика бе потвърдена и от министър Москов, който каза, че управляващите ще се опитат да стимулират разкриването на държавни болнични структури в регионите, където липсват такива. Но люшкането между двете крайности вещае трудни дни за болничните мениджъри, медиците и пациентите.

Реформа без медици

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 16  

Общо 11 000 лекари трябва да работят в извънболничната помощ, за да може тя да функционира нормално. Според доклада на здравното ведомство са необходими най-малко 4856 общопрактикуващи лекари, което надвишава сегашния брой на работещите в страната джипита. За зъболекарите е приет параметър на осигуреност един лекар по дентална медицина на 1000 души население, което прави 9119 специалисти. Сто и петдесет медицински сестри пък следва да покриват 100 000 потенциални пациенти, а в момента те са между 50 и 70 на 100 000 души. Според здравния министър Петър Москов в резултат на миграцията на лекари в чужбина се наблюдава сериозен дефицит на ендокринолози, специалисти по вътрешни болести, детски ендокринолози, детски гастроентеролози, детски хирурзи. Има също така необходимост от още медици в областите клинична имунология, клинична токсикология, онкология, гръдна хирургия, детска хирургия и кардиохирургия.

Във всички области, включително и в големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас, има недостиг на общопрактикуващи лекари и специалисти. По думите на Москов в момента извънболничната помощ на практика е "катастрофирала“. Джипитата са с 437 по-малко от необходимите по евростандартите, в които на общопрактикуващ лекар се падат средно по 1500 пациенти. Положението със специалистите, работещи в извънболничната помощ, е още по-комплицирано. Само в специалността педиатрия липсват 405 специалисти.

Здравната карта определя, че необходимият минимален брой специалисти по кардиология е 12.7 на 100 000 души. За гастроентерологията това число е 1,79, за ендокринологията - 4,70, а за очните болести - 1,80 на 100 000. Тези данни са получени на базата на прегледите, направени от различните лекари между 2013-а и средата на 2015-а, с добавен коефициент, който предвижда, че не всички нуждаещи се са потърсили медицинска помощ..

Москов смята, че за да се достигнат необходимите стойности в различните региони, са необходими няколко неща. На първо място - сериозен ангажимент на държавата по отношение на финансирането на извънболничната помощ. Ето защо той ще настоява пред надзорния съвет на НЗОК 40 млн. лв. да бъдат извадени от резерва на здравния фонд и с тях да се увеличат парите за извънболнична помощ за 2016-а. Министърът е на мнение също така, че е необходимо драстично увеличаване на обемите за направления за изследвания и високотехнологични дейности. Затова ще предложи на Министерския съвет план за финансова стимулация на лекарите от определени дефицитни специалности, като допълнителните средства ще бъдат отпуснати още през 2017-а.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 1.32 Mb.

Сподели с приятели: