Отношения

5. Управлението и самоуправлението в системата па... 129

ншпе да влияе върху системата ще стане безкрайно малка. Разбира се, тези положения са в сила само при условие, че отношенията в систе­мата са нормални, т. е. че се основават на сътрудничество и зачитане на общи цели и интереси. Те отпадат, когато в системата възникнат отно­шения на хегемония на един или няколко субекта над останалите и кога­то в отношенията се развият вертикални, субординационни зависимос­ти. Тогава управлението се съсредоточава у хегемона и той съобразно своя интерес започва да определя поведението на останалите и общото състояние на системата. Това е състояние, което обаче не отговаря на устройствените характеристики и правила на международните отноше­ния като на отношения между независими, суверенни и равноправни су­бекти.

Ще рече.че възможността да се управляват отношенията в междуна­родната среда, когато са двустранни се различава от възможността да се управляват отношенията между голям брой страни. Управлението на двустранните международни отношения е различно от управлението на системата на международните отношения, защото управлението на малки системи има особености, които го правят различно от управлението на големи социални системи. Както ще видим, една от основните разлики се състои в това, че при малките системи липсват, или почти липсват механизми на самоуправление, докато при другия случай ролята на са­моуправлението е голяма и дори може да стане преобладаваща.

Несъмнено е. че при нормални условия, когато отношенията съот­ветстват на естественото и нормално трансгранично общуване, те напълно зависят от волята на двете страни. Страните свободно опреде­лят техните мащаби, форми и цели, Но при анализирането им и особено при прогнозирането на възможностите и перспективите значение имат някои имащи голямо значение положения.

Проблемите на нормалните двустранни отношения са най-вече про­блеми на общото съгласие или на несъгласието между страните. Суве­ренността и независимостта на субектите ги прави свободни да решават по своя воля какви отношения ще поддържат един с друг. Никоя трета страна не може да решава вместо тях. В последна сметка мащабите и формите зависят само от желанията им, от способността им да постигат съгласие и да действат съобразно с него.

Най-общо двустранните отношения могат да се отнесат към три основни вида:

130 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

• Отношения на сътрудничество

• Отношения кг съперничество

• Отношения навраждсбност и борба

Към кой от тези три вида ще принадлежат двустранните отношения зависи изцяло от поведението на страните, а поведението им се опреде­ля от техните интереси. Страните винаги са подвластни на интересите си, но интересите им невинаги са им подвластни. Така е, защото интере­сите имат обективна основа, която страните не могат своеволно да про­менят, или ако могат да я променят, за това са нужни време и усилия.

Първият вид двустранни отношения, сътрудничеството, се управ­лява от страните двустранно - то не може да възникне, да се променя и управлява само от едната, без участието на другата. Правите и обратни­те връзки между страните в този случай са положителни, т.е. поведени­ето на едната въздейства благоприятно върху поведението на другата, както и ответното поведение на другата предизвиква положителни от­ветни импулси към първата. Не стоят така нещата при другите два вида двустранни отношения - съперничеството и враждебността, особено при отношенията на борба. Управлението на този вид двустранни отноше­ния е едностранно - зависи само от която и да е от страните. Не е нужно съгласие. Сътрудничеството се установява двустранно, прекратяването му обаче винаги е едностранно. Въвеждането на враждебност и конф­ронтация в двустранните отношения е постижимо едностранно. Друга­та страна няма избор. Нещо повече, за разлика от сътрудничеството, при което поведението на всяка страна е източник на положителни им­пулси към другата, също така както ответното поведение на другата импулсира положително първата, при съперничеството, враждебността и борбата импулсите въздействат на другата в обратното направление. Тя отговаря с аналогично поведение, което предизвиква същия ефект у първата. Възниква затворен кръг от протичащи в двете посоки неблагоп­риятни импулси. Прекъсването на тази ескалация, за разлика от нейното започване не зависи едностранно. Нужна е добра воля и съгласие на дру­гата страна

Двустранното сътрудничество няма ограничения, но двустранната вражда и борба не е в същото положение. За тази разновидност на дву­странните отношения има налагани от международния ред забрани, защо­то тя може силно да вреди на общото състояние на международните отношения. Руши вътрешния ред и стабилността на тяхната система.

5. Управлението и самоуправлението в систс \tuma на.. 131

Забраните се отнасят за отношения на враждебност и борба, които на­рушават международния мир и сигурност. В този случай международна­та общност има фактическо и правно основание да се противопостави и да се намеси, за да защити своя интерес, интересите на своите членове, както и да запази международния мир и сигурност.

Макар двустранните отношения да зависят само от двете страни, те не се осъществяват в празно пространство. Осъществяват се в об­щата система на международните отношения, на която те са съставни части, нейни подсистеми. Променяйки двустранните си отношения, страните въздействат и върху общата система, внасят промени в нея, предизвикват нейното движение, стават причина да се променят отно­шенията, двустранни и многостранни, и на други субекти на междуна­родните отношения, защото засягат техни интереси. Съществуват сис­темни връзки между всяко двустранно отношение и международната система. Наред с обшото си поведение, с предприеманите самостоя­телни действия страните чрез управлението на двустранните си отно­шения участват и в управлението на системата. Промените в двустран­ните отношения е един от начините да се осъществява управленско въздействие върху обшото състояние и развитие на международните отношения въобще. Неговите ефективност и сила зависят от мястото на неговите страни в общата система, зависят от тяхното влияние. И когато това са две големи държави, още повече когато са две велики сили, промените в двустранните им отношения може да променя съще­ствено състоянието на цялата система на световни отношения. Убеди­телен пример за това е промяната в отношенията между Съединените щати и Русия през 90-те години на XX век. Тя стана основният фактор, предизвикал края на студената война, преодоляването на конфронта­цията и открил несъществуващи преди това възможности за сътрудни­чество за решаване на глобалните проблеми.

Да се управлява системата на международните отношения оз­начава да се влияе целево върху промените на нейното състояние, да съществуват възможности тя да се оптимизира и да може надеждно да се избягват нежеланите състояния на кризи и конфликти в нея. Проблемът придобива драматично съдържание тогава, когато от състоянието на системата започне да зависи съществуването, оцеляването или гибелта на човечеството като цяло и на всеки индивид поотделно.

Управленското овладяване на световните отношения е било идеал

132 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

на много светли умове. Известни са множество модели за идеални сис­теми на международни отношения, очертаващи нерушим междунаро­ден мир в условията на всеобщо благоденствие, право и справедливост. За съжаление колкото и да са различни, те имат нешо много общо -всички без изключение са се оказали утопични.

Може би това е едно от обстоятелствата, подхранили убеждението на някои политици и учени, че ако двустранните отношения могат да се управляват, то системата на международните отношения не се поддава на разумно управление. Аргументи търсят главно в това, че тя е коло­сална, извънредно сложна, с неустановени и лабилни вътрешни връзки и според много от тях - непознаваема. И в този случай отново се посочва че в системата господствала случайността. А първото условие нещо да бъде управлявано е то да бъде познаваемо. Други изразяват мнение, че съществувало огромно неравенство между способността на системата да се самоуправлява и възможността на субектите да й влияят. Затова на последните друго не оставало, освен да се приспособяват към нейните постоянни и независещи напълно или почти напълно от тях промени.

В тези съображения има определена доза основание. Но грешката се състои в това. че като се абсолютизира, то води към неправилен гене­рален извод. Вярно е, че познанието за много неща в световните отно­шения е недостатъчно и затова много явления върху световната сцена изглеждат случайни. Вярно е, че самоуправлението в системата е силен фактор. Но системата не е нито непознаваема, нито недопускаща да й се влияе целесъобразно. Както всяка друга социална система, и системата на международните отношения е целева, създадена е от обществото, за да му служи, да отговори на неговите потребности. Щом то е в състоя­ние да я създаде, то винаги може да прекрати съществуването на систе­мата или да промени неговите условия и форма.

С една дума, системата на международните отношения, както всич­ки други създадени от обществото социални системи е целева и управ­ляема система. А тенденцията за намаляващите възможности на от­делния неин субект да й влияе, когато расте броят на участващите в отношенията страни може да бъде преодолявана, ако субектите наме­рят пътя към своето единство, ако чрез примата на общия им интерес и единно поведение намалят не броя, а многообразието и многопосочно-стта на управленските си въздействия върху системата, като чрез едине­нието на своята общност успеят да превъзмогнат многообразието и слож-

5. Управлението и самоуправлението е системата на... \ 33

ността на множествеността. Отказът тя да бъде съзнателно управлявана означава светът да бъде „оставен на автопилот", държави, страни и на­роди да се оставят напълно на стихията на случайностите, въпреки, че на системата на международните отношения управлението е присъщо. И като самоуправление, и като съзнателно, целево управление.

Не е безполезно отново да повторим, макар по друг повод това вече да бе отбелязано, че едновременното действие на двата начина за управление на системата не означава, че съотношението между тях е постоянно. В за­висимост от обстоятелствата, под влияние на много фактори, в процеса на развитието на системата и при различни нейни исторически състояния то не само се променя, но и самото то може да бъде обект на управление. Да се повишава ролята на целевото управление на световните отношения оз­начава да се ограничава стихийната игра на случайностите в тях.

Колкото по-голяма и сложна е една система, толкова по-нужно е тя да може да се самоуправлява. Намалява възможността да се обхванат всички аспекти на нейното поведение, а с това и възможностите за целе­вото й управление. Става по-малко възможно концентрирането на цяла­та огромна информация в един единствен център. Възниква потребност не само от децентрализация, но я от установяване на автоматично дей­стващи по определен начин механизми, които да поддържат вътрешно­то равновесие, основните характеристики, целостта на системата, както и взаимодействието й с външната среда. Системата на международните отношения не прави изключение от тези общи правила и в нея са силно застъпени механизми на самоуправлението.

Самоуправлението на системата на международните отношения се основава на действието на ефикасни компенсаторни механизми, благо­дарение на които импулсите, извеждащи системата от равновесното й състояние пораждат импулси в обратна посока, тласкаши я да възстано­ви предишното си състояние и да запазва своята цялост и основните си параметри.

Суверенността, независимостта и равноправието на субектите, съче­тани с различията на техните цели са важни условия за съществуването и за действието на тези компенсаторни механизми. В стремежа си да внесат промени,изгодни за задоволяване на тези интереси, субектите променят своето поведение, своите отношения, но с това неизбежно за­сягат интересите на други субекти. Онези, чиито интереси не са засегна-,; ти, не реагират, други които намират промяната за изгодна за тях я при-

134 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

емат или съдействат, но неблагоприятно засегнатите започват активно да противодействат. Предизвикват на свой ред импулси, които да тлас­кат системата в друга посока. Така взаимодействията в края на краищата връщат системата в предишното или в повече или по-малко сходно с предишното състояние.

Действието на компенсаторните механизми се проявява особено отчетливо в сферата на силовото равновесие. Известно е, че то играе много съществена и активна роля в световните отношения. Според ня­кои изследователски школи, например школата на политическия реа­лизъм, то е толкова съществено, че системата на отношенията върху международната сцена всъщност се очертава от взаимодействията на силата и влиянието на отделните субекти, всеки от които се стреми да наложи своя интерес. Всички страни са заинтересовани да запазват сво­бодата си да действат, да защитават своите права и интереси, а и да не попадат в ситуации, в които биха се изправили пред превъзхождаща ги и поставяща под заплаха сигурността и интересите им сила. Съществува много тясна връзка между сигурността на субектите и съотношението на силите в системата. Нарушеното силово равновесие автоматично предизвиква ощетените да предприемат ответни действия. Начините са много, на първо място е образуването на целево организирани подсис­теми като съюзи, коалиции, блокове, интеграционни и други общности. Това става не само в силовата сфера, но и във всяка сфера на междуна­родни отношения, засягащото интересите на другите среща активното им противодействие.

Главно в самоуправлението на системата намира израз, разкрива се действието на нейните обективни закономерности, способността й по свой начин да реагира на импулси, извеждащи я в нови състояния Така самоуправлението се проявява като постоянно действащ фактор, с кой­то субектите не могат да не се съобразяват.

Нещо повече, при колосалните мащаби и сложността на системата то става абсолютно необходимо. Управленското въздействие върху сис­темата винаги изправя пред нужда да се съберат и обработят огромни масиви от информация - пряка и обратна. За да се извърши това са нуж­ни усилия, средства и време. И често става така, че скоростта на проме­ните в системата значително превишават скоростта, с която е възможно да се събере и обработи информацията, необходима за разумно и ефи­касно управленско поведение. Тогава закъснелите опити да се догонят

5. Управлението и си \ю\'прив.1сипспю к системата на... \ 35

промените и разумно да се въздейства стават безплодни. При междуна­родните отношения такива ситуации, особено при кризи на глобално равнище са много възможни, макар против възникването им да действат компенсаторните самоуправленски механизми в системата.

Във всеки случай обаче може да се приеме, че управленските им­пулси върху нея са свързани главно с целевата международна активност на субектите, докато компенсаторните импулси са свързани главно с механизмите на нейното самоуправление.

Равновесното състояние на системата, поддържането на нейния хо-меостазис, нормалното й функциониране и развитие много зависят от взаимодействието на нейното самоуправление и управление. Това взаи­модействие, различните роли на управлението от една страна, и само­управлението от друга страна, в протичащите процеси не е постоянно. Съотношението и ролите се променят постоянно и може би в това се крият едни от най-големите трудности за политиците и дипломатите при вземането на отговорни решения. Във всеки отделен момент, при всяка ситуация това съотношение определя маневрените полета на диплома­цията, нейните възможности.равнищата на неопределеност в поведени­ето на системата, възможността едни или други ходове да повлекат след себе си неочаквани и често нежелани резултати.

Съотношението между управлението и самоуправлението в систе­мата на международните отношения силно зависи от нейните структур­ни конфигурации. Най-висока става ролята на управленските въздействия при възникването на моноиентричните конфигурации. Доминирането в тях на вертикални субординационни отношения, налагането на интере­сите и волята на едного над волята и интересите на останалите, вътреш­ната подсистемна дисциплина, самоограничаването на участниците или ограничаването на свободата в тяхното поведение подтиска свободното движение в системата, а с това и действието на механизмите на самоуп­равлението в нея. Положението се променя при двуполюсния модел, но и при него полето на действие на самоуправлението се проявява пре­димно във взаимодействията на центровете. Полицентризмът е струк­турната конфигурация в системата, при която възможностите за самоуп­равленски реакции в системата остават най-високи.

Управлението се изразява във възможност чрез целенасочено поведе­ние участниците в системата да привеждат своите отношения, а и система­та като цяло в нови, желани от тях състояния, да запазват съществуващи

136 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

състояния или да връщат системата към състояния, от които тя е била от­клонена. Тази възможност съществува на всички равнища в системата.

В тези процеси на съзнателно трансформиране на отношенията върху световната сцена голяма роля играят универсалните субекти, каквито са държавите и образуваните от тях формации. Не само пора­ди това, че като участници във всички сфери на отношенията могат да влияят комплексно върху тях, не само защото са в състояние да създа­ват и променят регулиращите международното общуване правила, но и затова, защото разполагат с най-голяма реална мощ (политическа, икономическа и военна) и са способни пряко или косвено да използват въоръжената си сила.

Заедно с това, колкото и значителна да остава ролята на държавите и на подсистемата на политическите им отношения, всеки анализ би бил несъвършен и получаваните от него резултати непълни и неточни, ако бъде пренебрегната ролята на недържавните субекти в системата. Още повече, че някои от тях - големи концерни, транснационални компании, международни банки, международни фондове и други подобни разпола­гат със средства за влияние (финансови, икономически потенциал, по­литически връзки), значително превъзхождащи средствата, с които раз­полагат малки и дори средни държави. Особеното в този случай обаче е, че участвайки в международното общуване недържавните субекти имат ограничена субектност и осъществяват управленско въздействие пре­димно в рамките на онези подсистеми на международни отношения, в които развиват своята дейност. Част от целите си те постигат като въздей­стват на правителствата и чрез тях - върху политическите и другите от­ношения.

В условията на постоянно променяща се обстановка, определяйки какви да бъдат техните отношения, субектите на международните отно­шения могат да изберат различни стратегии. Ако промените в система­та не ги засягат, те не предприемат действия. Но когато бъдат засегнати интересите им или когато преценят, че е възможно чрез промяна на съще­ствуващото положение тези интереси да бъдат засегнати, според обста­новката те могат

• да се приспособят към промените,

• да се възползват от тях, за да предизвикат други желани промени

• да се противопоставят.

1

5. Управлението и самоуправлението в системата на... \ 37

Реакцията на системата на международните отношения като цяло и на отделните й елементи вследствие на въздействащите й управленски импулси (действията на субектите) не е праволинейна, категорично и еднозначно определена и автоматична. Управленско въздействие се стре­мят да упражняват едновременно множество субекти. Интересите и же­ланията на някои съвпадат и изхождащите от тях импулси сумират своя­та сила. Но други се различават, съвпадат частично или противодей­стват. Реакцията на системата и на отделните нейни подсистеми поради това се различава от насоката на всеки от постъпващите от нея импулси. Нейната реакция настъпва като общ резултат. Но той не се получава чрез механично събиране, не е усреднен резултат от въздействията. Си­стемата приема импулсите и ги преработва съобразно нейните законо­мерности. В този процес се осъществява взаимодействието на управле­нието и самоуправлението в системата на международните отношения. Поради това всеки от действащите субекти може да не постигне жела­ния от него резултат, да го постигне частично или да претърпи неуспех.

Понякога резултатът е съвсем неочакван. Определено и целево на­сочено въздействие на един субект може да предизвика нещо като ве­рижна реакция у много други субекти, чийто трудно предвидим краен резултат далече превъзхожда силата на далия начален тласък импулс. Наблюдава се своеобразен мултипликационен ефект, при който начал­ният импулс многократно се засилва, тъй като служи само да даде първо­начален тласък на лавинообразни процеси, представляващи движение на сили, много по големи от силите на задействалия ги субект. В много случаи по този начин импулсът само пуска в ход или насочва в една или друга неочаквана посока механизми на самоуправление в системата, които
138 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

веднъж приведени в движение продължават да действат независимо от последващи управленски импулси. Получава се нещо. което напомня на ефекта на акуп\>нктурата (точно пресметнати убождания или други въздействия върху определена точка, възбуждайки определени нервни центрове, предизвикват активни промени в организма на човека). И то­гава неудачният политик или дипломат, взел злополучното решение, може само да съжалява за погрешния си ход.

Стремейки се с поведението си да предизвикат желаните от тях про­мени, субектите невинаги са в състояние да предвидят и мащаба на пре­дизвиканите от тях процеси и изменения. Нерядко в системата възник­ват неравновесни ситуации, поради които поведението на субект с не­значителни възможности или сам по себе си незначителен управленски импулс отприщва такива сили за промени със значение и мащаби, как­вито той нито е желал, нито е могъл да предвиди.

Картината се усложнява още повече, тъй като поради сложност­та на връзките, препятствията или деформациите по каналите на ин­формацията, преднамерената дезинформация, както и поради бавно­стта на някои процеси, реакцията на системата от управленските им­пулси невинаги настъпва достатъчно бързо. Влияние оказват недо­стигът на познания за самата система и трудността да се обхванат всички фактори, за да може точно да се прогнозира. Поради това поведението на системата на международните отношения, както и промените в отделни нейни участъци, се проявява през огромно раз­нообразие на отклонения от очакваното. Дори закономерностите на maju огромна социална система често се разкриват само стати­стически, не като твърди правила, а като тенденции и затова нейното поведение, подтиквано и направлявано от постъпващи­те от субектите управленски импулси има само вероятностен характер. Това означава, че в огромен брой случаи не е възможно да се предскаже бъдещото развитие на събитията.

Това не намалява, а увеличава необходимостта от прогнозирането на международните отношения При всеки управленски процес прогно­зирането е необходимо, но в сферата на международните отношения от неговите резултати зависи много. Да се управлява успешно един про­цес, да се насочва успешно едно поведение, да се развиват в желаното направление определени отношения е нужно да се предвижда. Известно е, че управлява добре само онзи, който умее да предвижда.

5. Управлението и самоуправлението в системата ни... 139