Отношения

След войната беше направена нова стъпка, при която беше взет предвид негативният опит от миналото. Отчетено беше, че в условията на общество, в което иманентно съществува огромно силово неравен­ство, не е възможно да се утвърждават мирни, равноправни и демокра­тични отношения, ако не се забрани злоупотребата със силата и не се създадат механизми за ефикасно противодействие на тази злоупотреба. Така, създадена на мястото на разпадналото се Общество на народите, Организацията на обединените нации стана съществен, фундаментален институционен елемент в системата на международните отношения, средище за всестранно международно сътрудничество, инструмент, за­щитаващ международния мир и сигурност, основна опора на правото, справедливостта и демократичността в международните отношения. Тази най-голяма световна политическа организация е предназначена да изра­зява общия интерес и воля на международната общност. Много съще­ствено е, че е така устроена, та да се изключи възможността за неравен­ство и доминация в нея и чрез това и в международната система. Пора­ди това пренебрегването й, а оше повече нарушаването на нейния устав, са действия, които посягат на демократичността на международната система.

Голямо значение имат и други обстоятелства. Системата на между­народните отношения, въпреки многото отклонения и неблагоприятни влияния, предизвиквани от влияния на участниците в нея, се е изградила така, че демократичните начала и принципи да могат ефикасно да се утвърждават. Защото тя е система, построена предимно не на вертикал­ни, субординационни връзки и отношения, а на хоризонтални, коорди­национни връзки и отношения. В реалните отношения на субектите има много нюанси и различия, но за да действа оптимално системата, субек­тите трябва неизменно да остават суверенни и равноправни. Това има огромно значение. Различните фактически неравенства между субектите Ще съществуват винаги. Единствено в света на правото между фактичес­ки неравноправни субекти е възможно да се установят независимост и

2Н ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

равенство. Равенството в света на правото е тъкмо онзи минимум на демократична равнопоставеност, върху която се е изградила съвре­менната международна система. Встъпващите в различни отношения субекти юридически са еднакво независими и свободни. В еднаква сте­пен са способни да бъдат носители на права и задължения. За тяхното появяване в системата и за техните действия не е нужно ничие призна­ние или съгласие. Единственото ограничение на тяхната свобода е да не нарушават правата и свободата на другите субекти. С други думи, не-равноправието, което винаги стои в основата на потъпкването на демок­ратичността и органично противоречи на същността и устройствените начала на международната система се отхвърля.

Разбира се, трябва да се проявява реализъм и нещата не трябва да се идеализират. Схващането за демократичната същност, за пригодността за демократични отношения в международната система не означава, че в реалните отношения всичко е идеално съобразено с демократичните начала и принципи, че при всички случаи и при всички реални отноше­ния неотстъпно царят справедливостта и правото, че равноправието, суверенитетът и независимостта на големи п малки страни с станал нс-рушим закон, а неупотребата на сила. пряко или косвено, практически е абсолютно невъзможна. Означава, че насилието, отношенията, съдържа­щи принудителна субординация и противоречащи на справедливостта и демократичността, диктатът и незачитането на законните интереси на друтите, злоупотребата със сила и нарушаването на правото противоре­чат едновременно и на характера на международната система, на де­мократичните и свободни международни отношения, и на общочовеш­ките интереси, които трябва да са в тяхната основа. Противоречат на международното право, справедливост и морал.

Трябва да се има предвид обаче още нещо. От обстоятелството, че системата на международните отношения е демократична по същност­та си, че е система от корелационен тип. че е построена и действа спо­ред изискванията за корелационни връзки и демократично равноправие на субектите, че в нея дори регулиращото я право не може да възниква по никакъв друг начин, освен чрез взаимно съгласие и че при нея от­съства център на власт, съвсем не следва, че в нея не могат и не съще­ствуват отношения от субординационно естество, които не влизат в про­тиворечие с принципите на системата. Сами по себе си нито субордина­цията, нито корелацията представляват абсолютно отхвърляне или

S. Демокрация, лидсрство и хегемония в системата на... 215

потвърждение на демократизма в международната система. Увеличава­нето на взаимната зависимост на отделните страни, осъзнаването на общите и на общочовешките интереси, признаването на приоритетното им значение, обективната потребност от развиване на интеграционните процеси и нуждата от неотложни и активни действия за съвместно реша­ване на глобалните проблеми очертаха една ясно изразена, особено през втората половина на XX век, тенденция към поява на институционни структури в системата. Те несъмнено съдържат и елементи на суборди­нация. В редица международни организации, интеграционни общности, съюзи и други компоненти на системата съществуват правила, изисква­щи да се изпълняват решенията на общи органи, правила, изискващи субектите да се подчиняват на общата воля на организацията, общност­та или съюза. Но в значителната част от случаите се касае за добровол­но самоограничаване на субектите по линията на доброволно съгласу­ване на тяхната воля и при неизменно запазване на възможността им да отхвърлят тези връзки.

По-сложен е въпросът с практическото състояние и реалния харак­тер на връзките върху световната сцена, при които наистина възникват отношения на патернализъм и доминация, на подчиняване на по-малкия и слаб партньор, на партньор, който е по-силен и влиятелен от него. Фактическите отношения в бившата социалистическа общност показа­ха примери в нова отношение. И при уж братски международни отноше­ния, фигурата на „по-големия брат" съвсем не е рядко срещано явление. За да останем напълно обективни и точни обаче следва да отбележим, че тези примери никак не са уникални и за тях могат да се намират мно­го аналози в различни части на света. И на Изтока, и на Запада. И все пак, ако се вземат предвид генезисът, устройствените начала, социална­та функция и правният ред в системата на международните отношения, би следвало тези примери да се преценяват като противоречащи на ес­тественото и оптимално нейно състояние. Става въпрос не за правило, а за изключения от него, колкото и значителни и многобройни да са те. Касае се за нарушения на нормалното й функциониране, за прояви на нейната деформация.

Колкото и значителни да са различията между вътрешната и между­народната среда и произтичащите от това различия във формата на де­мократизма в тях. помежду им винаги съществува тясна връзка. Демок­ратични международни отношения възникват и могат да се развиват

216 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

между демократични държави и нации. Демократично международно общество се реализира от демократични негови субекти. Така, както в демократичното гражданско общество гражданите се отнасят едни към други, така и в международната среда нациите и държавите трябва да имат поведението на добросъвестните граждани. Разбира се по свой, специфичен начин. И обратното, вътрешният тоталитаризъм, отрицани­ето на демокрацията и нейното погазване в отделните страни е фактор, който много силно руши демократичността на международната систе­ма, създава огнища на противоречия и конфликти в нея.

От друга страна, демократичните и равноправни отношения в меж­дународната, външната за всяка страна среда са силен фактор, който активно съдейства за утвърждаване на демократичните ценности в ней­ния вътрешния живот. В тези взаимни влияния обаче по-активно и по-голямо е влиянието, което оказва вътрешната демократичност на субек­тите, отколкото положителното влияние върху тях на демократичната срела, в която биха се намирали.

Основната линия на връзката е външнополитическото поведение на осъществяващите трансгранични отношения страни. Външната полити­ка на основните субекти на международните отношения, каквито са държавите, формира основните параметри на международната среда, определя общия климат в нея и реда в нейната система. Но тази полити­ка се формира само в резултат от вътрешен процес. Състоянието на международните отношения и редът и характеристиките на тяхната сис­тема предизвикват несъответствията между потребностите на субекти­те и средата, в която се намират. Осъзнавани, тези несъответствия фор­мират техните външнополитически интереси и така мотивират предпри­емането на едни или други действия и бездействия върху международ­ната арена. Какви ще са те, зависи изцяло от взаимодействието на вътреш­ните политически сили. Външнополитическите решения, цялата външна политика е продукт на вътрешнополитически процеси. Демократичнос­тта на международния ред и нормативното му регулиране от междуна­родното публично право защитават от външна намеса определящите международното й поведение вътрешнополитически процеси във всяка страна.

Поначало демократичните режими са в хармония с международна­та им среда. Склонни са да уреждат реализацията или защитата на сво­ите интереси с миролюбиви и демократични средства. Основно значе-

8. Демокрация, лидерство и хегемония в системата на.. 217

ние имат дипломацията и международните преговори. Но недемокра­тичните и тоталитарни режими лесно влизат в противоречие с междуна­родната среда. Вътрешният им тоталитаризъм се изнася чрез външнопо­литическото им поведение и в международната среда. Чрез външната си политика тоталитарните режими изнасят в международните отношения склонността си към насилието, неравноправието, господството и пренебрегването на справедливите и законосъобраз­ни интереси на другите страни. Тъй като международното право се основава на общоприетите и демократични начала и принципи, те с ле­кота се насочват към неговото нарушаване. За тях то е пречка.

Тези закономерности са универсални и за големи и малки страни. Но те стават особено опасни за международната система, когато влия­ние върху нея се оказва от голяма, богата и силна държава. И още пове­че, когато недемократични и тоталитарни страни се съюзят в агресивен международен съюз. Агресивността на фашизма, разрушил тотално вътрешната демокрация, се прояви и в стремеж със сила да наложи све­товен „нов ред", в който висшата арийска раса да господства над други­те непълноценни раси. Стремежът към господство е характерната и най-често срещаната форма на рушащата демократичния ред в междуна­родната система външна политика, а когато нейният субект е голям и много силен, той се изразява в стремеж да установи световно господ­ство.

Фашизмът или сталинизмът не са единствените форми на недемок­ратичното и тоталитарно вътрешно общество. Тоталитарно и недемок­ратично би било поведението и на страна, която се опитва да наложи принудително своите интереси и своя социален ред, своите разбирания за демокрация и демократичност на другите страни и народи.Всяко пра­вителство има правото да преценява самостоятелно и независимо демократичността или тоталитаризма във вътрешния ред на дру­гите страни, но никое правителство няма правото да обявява себе си за съдник и да принуждава другите да се съгласяват с него. Така както не може насила да се изнася демокрация, така също не може насила да се внася демокрация. Още по-малко да се изнася демокра­тичност непременно по свой образ и подобие. Демократичната уредба и Демократичните институции в една страна невинаги съответстват на на­ционалния манталитет, на историческите традиции, религиозните по-стулати на другите страни. Американската демократичност, американс-

21 g ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА

кият начин на живот или английският парламентаризъм не могат да се имплантират непосредствено и в този си вид например в Бангладеш, Танзания, Конго. Йемен или в Йордания. Демокрацията има универ­сални ценности, но различни международни и национални форми. Затова всеки субект на международни отношения, всяка нация и всеки народ трябва да извървят своя път към свободно и демокра­тично общество. Само по себе си налагането насила на демократични­те форми и социален и политически ред , проявите на силов „износ на демокрация" са вредни и опасни за пялата международна общност, но такава претенция е и абсурдна, поради простата причина, че сами по себе си са прояви отричаши началата на демокрацията.Демокрация не може да се налага с недемократични способи и средства.

От това не следва, че международната демократична общност е без­силна или че трябва да остава безразлична спрямо погазването на чо­вешките права, расизма и апартейда или спрямо вътрешния тоталита­ризъм в други страни. Такова отношение съдържа опасност за нея, както и за мира, сигурността, правото и справедливостта в света. Тя има начи­ни и средства за въздействие и борба с тези явления, а и на нея принад­лежи правното и моралното основание да се противопоставя дори със сила на всяко посегателство против мира. сигурността, демократичнос­тта, правото и справедливостта в международните отношения. Дел«ж-рацията не може да напада и да бъде агресивна, без да отрече сама себе си, но може и трябва да е способна да се защитава. Известно е. че антифашистката коалиция беше естественият, справедлив и пра-восъобразен начин съединилите в нея отбранителната си сила страни да защитят с оръжие свободата и демокрацията в света.

Склонност към юридически и политически формализъм често пра­ви така, че демокрацията се разглежда в чисто юридически план като наличие на признати и конституционно закрепени структури в държава­та, защита на правата на гражданите, разделение на властите, утвържда­ване на парламентарни форми и т.н. В системата на международните отношения наличието на демокрация в тях се свързва с прокламиране и закрепване в международни политически и юридически документи на­чалата и принципите на демократично общуване или създаване на раз­лични институционни структури за сътрудничество. Няма съмнение, че това са белези на демократичността, че са нужни и полезни неща. Но не бива да се забравя, че същността на демокрацията не е толкова в прав-

8. Демокрация, лидерство и хегемония в системата на... 219

ната форма или формата на държавното устройство. Правото и негови­те инструменти създават механизми за демократични обществени отно­шения в една страна или върху международната сцена и заедно с това гарантират тяхната стабилност и възможности за действие, чрез правна­та им защита. Но истинската същност на демократичността е в общественото съзнание, в социалния и политически манталитет на националното или международното общество, в отношението на човек към човека и на държава към държава, па нация към нация, при което спорът не се превръща в свада и несъгласието на опонен­та не поражда желание той да бъде унищожен или увреден. Без състоянието на духа, демократичните механизми могат да оста­нат форми, без съдържание. Ако не беше така, един държавен пре­врат, една нова конституция и промяна в държавното устройство, изди­гането на препятствия против полицейски произвол за едно денонощие биха превърнали всяко тоталитарно общество в образцово демократич­но гражданско общество. Но това не става така. Правото, конституция­та, законите, както и международните договори създават механизмите и гарантират демокрацията, но нейното утвърждаване не е само един юри­дически феномен. Разрушаването на демокрацията и установяването на диктатура и тоталитаризъм е еднократен акт, но преминаването от дик­татура и тоталитаризъм към демократично гражданско общество е про­цес. Опитът на много страни, а в последните години на страни от бив­шия съветски блок или на страни от разпадналата се югославска феде­рация показа това по много убедителен начин.

Така е и в международните отношения. Преодоляването на блоко­вото противопоставяне, на идеологическия остракизъм и политическа­та и военна конфронтация означават голяма промяна, но те не означават автоматично и пълно тържество на демокрацията и в международните отношения. И в този случай се касае не за акт, а за процес. Замъглява-нето на същността на нещата често се предизвиква от това, че хората са склонни да мислят, че заедно с премахването на явлението изчезват и неговите последици. И в международните отношения утвърждаваните в продължение на десетилетия психологически нагласи, външнополити­ческите стереотипи, недоверието и „образът на врага" ще се нуждаят от време, за да бъдат изгасени. Това еднакво важи и за бившия междунаро­ден „Изток", и за бившия международен „Запад". И в международните отношения, както във вътрешните, същността на демокрацията не е само

220 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

в новата структура на отношенията или само в политическите и юриди­ческите документи, а в реалното съдържание на отношенията. Всяко общество, в това число и международното, трябва да узрява за демокра­цията. Понякога за това е нужно дълго време.

В световните отношения сложността на демократичния процес е свързана и с това, че студената война и блоковото противопоставяне между „Изтока" и „Запада" беше само един от изразите на конфронта­цията, макар и най-големият и най-опасният. В международната среда съществуват много други източници и форми на конфронтация, повече­то от които са свързани с глобалните проблеми - екосредата, богатство­то и бедността, концентрацията на информацията в ограничен брой стра­ни, демографските проблеми, продоволственият, суровинният и енер­гийният дефицит и много друго. Конфронтация съществува на регио­нални равнища или в двустранни отношения. Промените в международ­ната система, с които светът влезе в XXI век са мащабни и радикални, но те не трябва да се схващат като завършек на демократичното преус­тройство. Трябва да се преценяват като едно голямо начало на демокра­тичния процес.

Главната роля, но заедно с това и главната отговорност за утвържда­ването на демокрацията и в международната среда лежи на големите, развити, богати, демократични и достигнали висока степен на цивили­зованост страни. Така е, защото тяхното влияние в международната си­стема е най-голямо. Устойчиво расте зависимостта на световните про­цеси и на възможността да се решават повечето от глобалните пробле­ми от интересите и политиката на богатите и развити страни. Обхва­щайки едва 15 % от световното население, тези страни произвеждат по­вече от половината на брутния продукт в света. Страните, в които живее над 85 % от населението на света нямат нито материалните, нито техно­логическите ресурси за решаването на проблемите на световното разви­тие. Поради това състоянието на системата, нейната стабилност, де­мократичност и способност да произвежда системния си ефект все по­вече ще зависят от политическото и икономическото поведение на бога­тите и развитите страни и от способността на техните правителства да разработят институции и процедури, които да позволят безконфликтно развитие на света.

В същото време населението на повечето развити западноевропейс­ки и северноамерикански страни бързо се съкращава. По численост на

8. Демокрация, лидерство и хегемония в системата на... 221

населението тези страни заемат все по-малък дял в международната общност. Успоредно се увеличава населението в останалата част на све­та. Поради това стремително се променя относителното място на раз­витите и най-напредналите държави в международната система. Това ще продължи да предизвиква силен демографски натиск от страните с по-нйско жизнено равнище, насочен към страните, чието равнище е не­сравнимо по-високо. Ще извежда на все по-значимо място проблемите, свързани с качеството на живота, естеството на социалните отношения в отделните страни и върху световната сцена, равнището на национал­ното благосъстояние.

В процесите, за които става дума. лидерството на големите, разви­ти, богати и влиятелни държави е естествено и безспорно. Във всяко групово социално движение ролята на участниците е различна язатова фигурата на лидера или на лидерите е естествена. Нейната поява и утвърждаване не противоречат на принципите на демокрацията и равен­ството. Лидер става тази страна, или тези страни, които най-бързо осъ­знават промените, съдействат им, като използват голямото си влияние и с това подтикват останалите да ги следват. Другите страни се групират и поддържат лидера или лидерите, възприемат идващите от него поло­жителни и отговарящи и на техните интереси импулси.Лидерството в международната система се основава на различия във влиянието и възможностите, но не и на различията в силата, защото не съдържа противоречия на интереси. При него възникват зависимости, поня­кога много силно изразени, по те се пораждат от съчетаването на еднакви цели с нееднакви възможности за тяхното постигане.

Разрушавайки биполярната структурна конфигурация в системата, промяната в международните отношения в края на XX век внесе в нея голям силов дисбаланс. Едната от двете суперсили се срина, навлезе в дълбока криза във вътрешното си развитие и сведе положението си от световна суперсила до положението на една от великите европейски Държави. Това привлече вниманието на политиците и изследователите към проблемите на това съвсем ново състояние в света. Много от тях изразиха убеждение, че в предвидимо бъдеще новата структурна конфи­гурация на системата ще бъде монополярна. Тази преценка изискваше Да се намери външнополитическа стратегия, за която нямаше готови модели в миналото. Като един от централните въпроси на анализите се очерта въпросът залидеството и хегемонизма в системата. Преоб-

222 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ладаващото мнение беше, че са възникнали условия за установяване на тези явления в международните дела. То изискваше и да се отговори как те ше се съчетаят с новия международен ред и със запазването на де­мократичните ценности в него.

В самото навечерие на XXI век беше публикувана книгата на проф. Збигнев Бжежински „Голямата шахматна игра". Тя веднага привлече вни­манието на научната и политическата общественост. От една страна при­чината беше личността на автора - учен, известен като блестящ аналитик и бивш съветник на американския президент, заедно с Х. Кисинджър един от най-изявените представители на теоретичната школа на политическия реализъм. От друга страна, неговите прогнози и анализи в много съвпад­нала с развитието на съвременния международен свят. Възгледите на Бже­жински имат силно влияние върху политическия елит на Съединените щати. Още първото изречение в книгата изрази една от основните тези на автора, че „хегемонията е толкова стара, колкото стари са и меж­дународните отношения", че тя е естествена и неизбежна и че борбата за нейното постигане винаги се е разгръщала като борба за господство над Евразия. Този континент е най-големият сухопътен масив на планета­та и затова е играл винаги ролята на център на световното съперничество. Така е, защото който установи контрол над него, установява световна хе­гемония. Новото в ситуацията в началото на XXI век било. че за първи път над Евразия се установява в лицето на САЩ хегемония на страна без рав­ностойни съперници и при това страна, която не е европейска държава. Това. според проф. Бжежински, не трябвало да събужда безпокойство за демокрацията в световните отношения, а напротив, било много полезно за нейното утвърждаване. Гаранция била демократичността на американ­ското общество. САЩ щели да бъдат първият демократичен хегемон в света и това трябвало да се приеме със задоволство, защото укрепвало свободата и демокрацията в света. И за да запази това толкова благопри­ятно за света положение, главната стратегическа цел на САЩ трябвало да стане недопускането да се появи каквато и да е сила, която да се противо­постави на американската световна хегемония.

В разсъжденията и теоретичните конструкции на проф. Бжежински. изразени в този труд, има много истини и точни преценки. Вярно е. че стремежът към световно господство не е от вчера. Смущава обаче едно обстоятелство, което съшо трябва да се вземе предвид. Деветнадесети­ят век започна с неуспешен опит на наполеонова Франция да установи

8. Демокрация, лидсрство и хегемония в системата на... 223

хегемония над Евразия. През XX век опитите за установяване на хегемо­ния над Евразия бяха три - през 1914 г. на кайзерова Германия, през 1939 г. на хитлеристка Германия, а през втората половина на века - на стали-низма. И трите опита завършиха с провал, първите два предизвикаха две световни войни, а третият доведе света до трета световна война.