9. Взаимозависимост, глобализация и интеграция в... 235
националните капитали. Интелектуалната бедност е много по-трайна и опасна от материалната нищета. При това едната поражда другата и двете взаимно се засилват. Вероятно е, в предвидимо бъдеще това да бъде един от фундаменталните проблеми, пред които ще се изправи световната политика на глобализма, полагаща усилие да преустройва в това направление системата на международните отношения.
• Критиците изтъкват, че твърденията за „свободата на информацията" са фалшиви, защото скриват, че всъщност се касае за свобода на нейните притежатели. Резултатът ще бъде глобалното манипулиране на хората чрез нещо, което прилича на интелектуална закусвалня „Макдоналд". Зад глобализма, според тях, е скрит стремеж на Запада към безконтролна световна власт чрез разпространение а целия св.чт на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности. Аналитиците не пропускат да отбележат, че привържениците на глобализма преобладават в политическите среди на големите, развити и богати държави, докато съмненията и критичните тези се срещат по-често в останалата част на света и това обстоятелство само по себе си би трябвало да събужда тревога.
• Глобализацията не само не води към разцвет на световната култура, а обратно - води към нейната гибел, защото богатството на културата е заложено в нейното разнообразие. То ще се обезличи и разруши от еднообразието и ниските критерии на попкул-турата па някои богати, но далече не блестящи с културни постижения нации. Да си богат означава да знаеш да правиш пари, но не значи, че си способен да твориш културни ценности. Богатата простотия не само е безполезна за културата, но и представлява обществена опасност.
• Най-крайните критици отиват още по-далече, насочвайки критиката не само по отношение на негативни последици от процеса, но и към самата политика на неговото бързо утвърждаване. Според тях започвала да се оформя особена „идеология на глобализма", извънредно настъпателна и агресивна, която все повече започвала да напомня за предишните идеологии на хитлеризма и сталинизма. Хитлер претендираше да унифицира света под еги-
236 ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА
дата на „хилядолетния германски Райх", сетахсгсмонилта на САЩ трябвало да доведе до изграждане на нов „хилядолетен Райх", само че не германски или руски, а под американска хегемония. Макар да се спори доколко имат основание подобни гледища, тъй като САЩ са страна с народ, ценящ своята демокрация и личната си свобода, все пак симптоматично и тревожно е изразяването на такива гледища.
Между тези противоположни преценки за същността и последиците от глобализацията са преценките на критическите реалисти, които се разграничават едновременно, както от възторженото одобрение, така и от категоричното неодобрение, като изразяват едно no-скоро скептично отношение. Може би те са най-близко до точния отговор. Според тях. глобализацията е естествен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система. Той не е измислен от някого и затова на него не бива да се гледа като на заговор на богатите против бедните. Не е противоестествено богатите да се стремят да го използват също така, както е естествено бедните да се стараят да защитават своите интереси. Както всички процеси, той също има своите положителни и слаби страни. Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи и своята цена. Противопоставянето на естествен и неизбежен процес е непродуктивно, но и да се налага глобализация със самолетоносачи и с политически и военен натиск не само е безсмислено, но е и извънредно опасно. Проблемът е, че този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максима-лизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова е потребно да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко друго е устойчивата и силна национална държава, която единствена е способна да защитава националните интереси на своята страна от икономическата, политическата и културната експанзия на богатите държави. Изграждайки глобалната общност като част от световния град, нациите трябва да могат свободно да разполагат с националните си богатства и ресурси. Трябва категорично да се зачита основаният на правото и справедливостта международен ред, равенството и интересите на всички страни и народи. Защото в края на краищата глобализмът е естествен, развиващ се в определена посока процес, а политиката на глоба-лизма не трябва да става израз на стремежа на някои правителства да извличат от него едностранни ползи.
9. Взаимозависимост, глобализация и интеграция в... 237
Част от съображенията на изследователите и политиците „за" и „против" глобализацията се основават на опит, натрупан от интензивно развиващите се през втората половина на XX век интеграционни процеси в много части на света. Мнозина считат, че се касае за различни форми на един и същи пропее, тъй като интеграцията е частично проявление на всеобхватната световна глобализация. Това ги подтиква да търсят аналогии и да строят предположенията си, изхождайки от вече натрупания опит от интеграционните процеси в различните части на света.Това гледище е много разпространено, поддържат го много политици и изследователи, предимно сред онези, които подкрепят идеите на глобализма.
Споделящите го се аргументират с това, че и двете явления - и глобализацията, и интеграцията - са плод на бързо развиваща се взаимозависимост, на необходимости да се разчупят рамките на държавните граници и на потребности да се създават широки политически, икономически и правни пространства, които да осигуряват свободно движение на хората, стоките и услугите. Очаква се процесите да отворят път към всестранно развитие на всички страни и да доведат до разцвет на благосъстоянието на техните жители. И интеграцията, и глобализацията, разсъждават те, снижават традиционната роля на държавите и влияят еднакво върху суверенното поведение в посока на неговото ограничаване. С едната и с другата се свързват желания да се разпространяват и утвърждават ценностите на демокрацията и на пазарната икономика.
Разликата между глобализацията и интеграцията, според придържащите се към това разбиране, се изразявала само в различия относно пространствените мащаби, в които се осъществявал този единен по съществото си процес. Глобализацията е проява на явлението в мащаба на Цялата планета, докато интеграцията е същият процес, но развиващ се само в отделни райони. С една дума, интеграцията не е друго, освен регионален израз на общото глобално явление. Интеграционните процеси в различните части на света, правят извод те, са прелюдия, подготовка, стъпки към утвърждаването на всемирния процес на глобализацията. Затова появата върху икономическата и политическата карта на света на нови интеграционни общности следва да се разглежда като последователни стъпки към изграждането на глобалната общност. Интеграцията е форма на движение към компактен и интегриран глобален свят.
Гледището изглежда убедително с привидната си яснота и логич-ност. Наистина, между двете явления има сходства - общи причини и
2 3 8 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
близки по естеството си форми. Но то не е основателно, защото пренебрегва много съществени различия между два международни процеса, които могат много да се различават по смисъла и по съдържанието си. Общата причинност и сходствата във формите на международните отношения невинаги означават, че се касае за еднакви по същността и последиците си явления.
• Глобализацията е повече или по-малко естествено и неотвратимо развиващ се процес, но интеграцията няма тези качества. Предпоставките за интеграция могат да възникват естествено, но самото интегриране не се утвърждава стихийно, то е резултат от целенасочени решения за създаване на интеграционна общност.
• Утвърждаването на глобализацията би следвало да се разпространява като резултат от естествено поведение на ак горите върху световната сцена. В нейната основа е сходство на интереси, пораждащо съответното поведение на независими субекти. При нея субектите зависят едни от други, но остават самостоятелни. За разлика от нея, интеграцията създава едно повече или по-малко изразено ипституционно сливане на държави, изразено, оформено и утвърдено с юридически инструменти.. Тя не възниква стихийно и има ясно изразена политическа и правна форма, защото съединява в едно не само поведението и условията на съществуването на субектите, но и самите субекти.
• Интегрирането създава общи над национал ни институционни органи и структури, процесът на глобализиране не е по необходимост свързано с такива явления.
• Още по-важно е. че глобализацията е явление в международната среда, което поради мащаба си е всеобхватно и затова не може да има външни граници. Последицата е, че то не може да дели и да противопоставя. Обратно на това, поради регионалното си естество, интеграцията създава общности с външни граници, които отделят образуваните общности от останалия международен свят.
• Различието в отношението към глобализацията може да предизвиква противоречия и спорове между правителствата, но като явление тя създава тенденция към уеднаквяване в единна по същност-
9. Взаимозависимост, мобалшаци.ч :/ интеграция в... 239
та си среда. Международната интеграция вътрешно, в рамките на създаваните от нея общности има подобен ефект, защото обединява и органично съединява участващите в нея страни, но заедно с това външно ги отделя от онези, които остават отвън. По този начин в една или друга степен тя изтрива вътрешни граници, като едновременно издига ясно очертани външни граници. През 90-те години Шенгенските споразумения на държавите, участващи в Европейския съюз много убедително показаха това на страните, които не участваха в съюза.
• Определяйки сама отношението си към процесите на глобализацията, всяка страна го изразява към другите повече или по-малко индивидуално, без непосредствено да засяга интересите им. Обратно на това, изграждането на интеграционните общности е много удобно средство да се защитят интереси на интегриралите се в единна общност страни по отношение на трети страни или на други интеграционни общности.
• Интеграцията може успешно да се използва като инструмент за утвърждаване и защита на либералната демокрация и на свободната пазарна икономика, но само в нейните собствени рамки. Глобализацията почива на всеобща свобода на конкуренцията, докато интеграцията защитава конкуренцията само в своите граници и затова е превъзходно средство против всяка външна конкуренция - икономическа или политическа. Глобализацията само освобождава конкуренцията в международната система, докато интеграцията е резултат от конкуренцията в системата и заедно с това е и ефективно нейно оръжие.
• Глобализацията не създава нови субекти на международни отношения и на международно право. Обратно на тот, непосредствен резултат от интеграцията е появата на нов правоспособен съставен субект на международни отношения, при това с влияние и възможности много по-големи от влиянието и възможностите на която и да е от участващите страни.
• Глобализацията може да бъде упреквана или най-малкото да буди съмнение, че е начин големите и развити нейни участници по-безпрепятствено да използват силовото неравенство във всички сфе-
240 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
ри на международните отношения, но без да създават нови силови центрове. Обратно на това, непосредствен резултат от интеграцията винаги е възникването на нов силов център, а това я прави един от начините да се влияе върху равновесието на силите в международната система.
• Глобализацията би трябвало да открива универсален простор за свободната конкуренция във всички сфери на международни отношения, докато интеграцията прави това само в своята вътрешна среда, навън тя има противоположен ефект. Този ефект още по-убедително опровергава твърденията, че появата на интеграционни общности в различни части на света било локално проявление на общото развитие към глобално единство и интегриране. Точно обратното, по-вероятното е интеграционните процеси в различните части на света да създават нелесни за преодоляване пречки за световната глобализаиия. Глобализацията с движение към разрушавана на интеграционното обособяване, също както интеграционното оСюсоо.чванс люлее да издига препятствия за изграждането на глобалното единство. Би следвало да се очаква, че разгръщането и задълбочаването на глобализационните процеси ще подтиска и разрушава интеграционните структури и техните резултати.
Както се вижда, различията са съществени. Касае се за два паралелно развиващи се, но съществено различаващи се процеса в международните отношения. А и ролята и влиянието на всеки от тях върху международната система невинаги са сходни. В зависимост от обстоятелствата, те могат да се развиват повече или по-малко независимо и успоредно, но могат и активно да си противодействат. Развитието и нееднозначното им въздействие върху международната система ще поставят пред науката и политиката въпроси, на които все още те не могат да дадат категоричен и безспорен отговор. Какъв ще бъде той ще покаже бъдещето.
10. Подсистсмни равнища; двустранно, регионално и глобално 241
10. ПОДСИСТЕМНИ РАВНИЩА: ДВУСТРАННО, РЕГИОНАЛНО И ГЛОБАЛНО
Големите и сложни системи могат да имат различни структурни равнища. Системата на международните отношения не прави изключение. Различието в равнищата е един от изразите на нейното структурно разнообразие. Равнищата представляват комплекси на отношения в общата система, чиято относителна самостоятелност дава основание да бъдат разглеждани, анализирани и преценявани като нейни подсистеми.
В рамките на системата на международните отношения освен равнището на двустранните отношения, които вече разгледахме, съществуват още две равнища:
• равнище на.глобални отношения:
• равнище на регионални отношения.
И на едното, и на другото равнище често възникват нееднакви проблеми, взаимодействат различни интереси, ангажираността на субектите е несходна, а отношенията между тях се развиват във форми и направления, които невинаги съвпадат. Не са редки ситуациите, при които регионални външнополитически интереси на субектите не хармонират или дори противоречат на техни световни интереси. Структурните равнища на отношенията върху световната сцена имат особености, които ги правят относително самостоятелни не само по отношение на общата система, но и едни към други. За отношенията на всяко от тези равнища може да се чертаят различни модели и всеки модел да става обект на самостоятелен анализ.
Най-силно различията са изразени в сферата на междудържавните Отношения. Затова ще спрем вниманието си на тях. Обаче подсистемно-то многообразие не се ограничава само с тях. Отношенията между субекти, които не са държави, също имат глобални и регионални структурни характеристики. В икономическите международни отношения големи фирми и финансови групи осъществяват паралелни, но различаващи се по активност, направление и форма дейности в различни части на света. Регионалното им поведение в някои случаи значително се различава от общата им глобална политика.
242 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
Глобалните отношения имат фундаментално значение за функционирането и развитието на цялата система на международни отношения. Те определят общото й състояние. Въпреки това. между изследователите и политиците няма категорично единомислие относно критериите, с помощта на които тези отношения могат да бъдат очертавани с достатъчна определеност. А яснотата на критериите за това разграничение е необходима, защото без точно под системно разграничение анализите на много международни проблеми стават твърде неточни.
• Един от често използваните критерии е правното положение на някои големи държави, закрепено в Устава на Организацията на обединените нации. Според него, велики държави са онези, които на основание на това качество са постоянни членки на Съвета за сигурност и притежавайки правото на вето в Съвета за сигурност, могат да спрат всяко решение за предприеманите от организацията принудителни и други действия. На основание на този критерий следва да се приеме, че велики държави са само Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай и че отношенията между тях образуват глобалното равнище на международната система. Счита се, че преценявано по този начин, качеството на велики сили е намерило израз и е правно изразено в общоприетите норми на международното публично право.
• В някои случаи на преден план се извеждат като критерии съображения за пространствения обхват на глобалните отношения. Има се предвид, че те обхващат цялото пространство на отношенията върху планетата. Посочва се невъзможността тези отношения да се отнесат само към определена част от пространството, взема се предвид невъзможността обектът им да бъде локализиран само в отделен географски район.
• В други случаи като белег за глобалността на преден план се извежда всеобхватността на заангажираните интереси. Според този критерий, глобалното равнище се определя от това. че при него взаимодействията . сътрудничеството и борбата се водят, за да се определи общото състояние на световните отношения и разпределението на сферите за влияние в света като цяло.
• В четвърти случаи като критерий се изтъква влиянието и мощта на участващите в глобалните отношения субекти. Счита се, че в
Ю. Подсистемниравнища: двустранно, регионално и глобално 243
отношения на глобално равнище встъпват само държави и други субекти на международни отношения, които разполагат с мощни въоръжени сили, огромен икономически потенциал, в състояние са да водят световна политика и да определят общото състояние на световните отношения.
Всеки от тези критерии има своите основания, но заедно с това не е лишен и от недостатъци. Първият от тях има недостатъка, че е твърде формален. Ако една велика държава в резултат от промени в устава или посредством други комбинации бъде извадена от състава на Съвета за сигурност, едва ли може да се счита, че тя е загубила това си качество. Положението на велика сила е преди всичко фактическо положение. Правният израз може да бъде признание на качеството, но не е той, който го създава. Не е трудно да се види, че освен споменатите пет велики държави има и други като Германия, Япония или Индия, чиято роля в глобалните отношения в много случаи е сравнима с ролята на Франция или на Русия. От друга страна, за разлика от миналото, сега интересите на малките и на средните държави не се ограничават само в тесните регионални рамки на тяхното непосредствено обкръжение.Тези страни не са в състояние да определят световния климат, но са заинтересовани от едно или друго развитие на световните отношения и активно се стремят да участват в тяхното управление. Когато съединят усилията си, тяхното поведение става съществен фактор в глобалното развитие. А от друга страна, интересите и политиката на великите сили също могат да имат и регионални измерения. Наред с великите държави, малки и средни държави участват в съюзи и коалиции, които се противопоставят едни на други в световно противоборство. Неопределеността на много от критериите се увеличава и от полиструктурността на международната система, поради която измеренията на ролята на отделни страни в глобални отношения може да не съвпада. Някои страни могат да са активни субекти на глобални отношения в една сфера, докато в друга сфера на световните отношения да нямат това качество. В икономическо отношение Япония има възможности и значение, които съперничат с възможностите и значението на другите общопризнати глобални сили, но мащабите на нейните военностратегически възможности са no-скоро в регионални мащаби. Като страна, разполагаща заедно със САЩ с колосален военностратегически потенциал и като една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, Русия отговаря на преценката за велика воен-
244 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
на сила, но в световната икономика нейната роля и влиянието й не дават основание за такава преценка.
Затова е потребно преценките за ролята, силата и влиянието на глобалните актори да се основават в съчетаването на споменатите критерии, а заедно с това и на някои други. Такъв критерий може да бъде това, че отношенията са глобални тогава, когато засягат общото състояние на световната система или са свързани с решаване на въпроси, представляващи всеобщ интерес. Много съществен критерий, който може би най-ясно отгра/шчава великите от всички други държави се състои в това, че всяка от тях може успешно да противостои на съюз или коалиция ( не само военна, но и политическа или икономическа ), образувани от държави, които нямат това качество, ако в съюза или в коалицията не е включена друга велика държава. В същото време обаче и този критерий, взет отделно от останалите е несъвършен, тъй като той е приложим в условия на съперничество и борба, а ролята на великите държави трябва да се определя и от приноса им в мирното сътрудничество и сигурността в света.
Процесите на регионално равнище и предизвикваните от тях промени се отличават с това. че не отговарят на посочените критерии и засягат пряко само интересите на страните от района, в който те са разположени. Затова те имат повече или по-малко изразено местно значение. Но при съвременното развитие на международната система, под влияние на промените в глобалните отношения, нещата започват да изглеждат все по-различно. Регионалните процеси пораждат импулси, които не само могат да изведат цялата система на международни отношения в качествено нови състояния, но могат и дълбоко да я деба-лансират и да я разстроят, могат да смущават или обратно, да насочват общото й функциониране. Могат да предизвикват кризи и конфликти, чиито последствия да са катастрофални за цялото човечество, да са съдбоносни за живота върху планетата. Регионални процеси могат да имат глобални последици. От друга страна, само в техните рамки може да се постига цялостно и радикално решаване на проблемите на днешната цивилизация, проблеми, които най-често се определят като глобални. Международната система е ефективна тогава, когато участващите в нея субекти в отношенията си изхождат от общи ценности и се съобразяват с установения в нея ред, изразен от международното право и международния морал. Това се отнася за всички участници в
Ю. Подсиспгсм/tи равнища: двустранно, регионално и глобално 245
системата, но в най-висока степен се отнася за онези от тях, които се определят като велики държави.
Острата военна, политическа, икономическа и идеологическа конфронтация в условията на студената война през цялата втора половина на XX век свърза отношенията на глобалното равнище предимно със съперничеството и враждебните акции на блоковете и на съюзите между държави с различен обществен и държавен строй, с борбата за определяне насоките на общия исторически процес, с желанията за крайната победа на капитализма или на социализма, със запазването или с радикалната промяна на социалното, политическото и икономическото устройство на света. Това не означаваше, че при друго развитие, тези отношения не са могли да станат сфера на разнообразно и полезно сътрудничество.
Дълго преди XX век, почти до началото на втората световна война глобалните отношения се ограничаваха почти само в кръга на великите държави. Глобалното равнище се свързваше почти изключително с техните отношения, не с отношенията между тях и другите държави и още по-малко с отношения между държавите, които не бяха считани за велики държави. Глобалните интереси, глобалната мощ и глобалната политика и тогава бяха достояние само на няколко страни. Политиката на държавите, които нямаха качествата на големите и великите, се отнасяше към регионалната политика. Така представите за „глобално равнище" и „регионално равнище" дълго време изразяваха неравенството в положението върху световната сцена на големите и малките, на богатите и бедните, на силните и слабите. Онези, които не можеха да играят в голямата световна игра, трябваше да се примирят с принадлежността си към регионалното гето.
Днес в много отношения това разбиране се критикува и се отхвърля. Глобалните отношения не трябва да са изключителна прерогатива на големите и силни страни. Утвърждава се разбирането, че те засягат интересите на всички останали страни и народи и че съобразно със своите средства и възможности тези страни и народи също следва да участват в решаването на общите проблеми. Разбира се. не по начина, по който правят това големите държави. Възможностите на по-малките страни да влияят за едно или друго развитие на отношенията върху глобалното равнище не могат да се сравняват с възможностите на големите и високоразвити страни. Но и най-големите сред тях сега не могат без участи-
Сподели с приятели: |