246 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
ето и подкрепата на по-малките партньори при решаване на много жизнени и важни за тях проблеми, Развитието на международния ред, растящата структуризация на отношенията върху световната сцена, увеличаващите се възможности на всички участници чрез различни обединения, общности и организации да съединяват усилията си за постигане на обши цели се утвърждават все повече. Глобалната сила и влияние на големите държави се крие в качества, които са присъщи само на тях, докато в голямата политика силата и влиянието на малките и средните държави се крие в тяхната множественост. Развитието на многостранната дипломация внася в международното общуване нови елементи и закономерности. Те ше се утвърждават и ще се развиват, разбира се в степента, в която малките и средните страни съумеят да използват своята численост.
Расте не само демократичното съзнание на световната общност, но и в системата на международните отношения се развиват демократични процеси. Взаимната зависимост, целостността и растящото единство на съвременния свят са фактори, които не само сближават, но и свързват глобалното и регионалното международно общуване. Това не означава, че различията на равнищата постепенно се изтриват. Равнищата остават. Променят се различията, връзките и съотношенията между тях.
През средата на XX век в структурата на глобалните отношения настъпиха промени. В продължение на столетия, както бе посочено, глобалните отношения се осъществяваха от малко на брой. но повече или по-малко равностойни страни. На глобално равнище съществуваше трайно установило се приблизително силово равновесие. Глобални сили бяха Англия, Франция, Германия (до 1872 г. Прусия), Австрия, Русия, Япония, Съединените американски щати. Поради особеното положение на Европа в световните отношения за глобални бяха считани предимно отношенията между големите европейски държави. А и световните съперничества за господство се развиваха преди всичко в Европа. Видоизменяйки изказана през 1919 г. от Хелфорд Макиндер геополитическа формула, проф. 36. Бжежински дори в края на XX век отново разви мисълта, че онзи, който успее да установи господство над Европа ще бъде господар на Евразия, а онзи. който стане господар на Евразия ще стане световен хегемон. Старият континент отдавна се беше превърнал в център на цивилизования свят и в средище на световната политика. Според формулата на Макиндер другата част на света, с някои изключения се раз-
10. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 247
глеждаше като широко поле на по-малко цивилизован свят, което остава извън голямата политика. Утвърждаването през втората половина на XIX век на биполярната структурна конфигурация в световните отношения не промени съществено картината. Противопоставиха се две мощни коалиции Тройният съюз и Антантата. Това бяха коалиции на приблизително равни партньори, без ясно очертано лидерство на някои от тях. Понятието „суперсила" още не беше влязло в употреба.
Най-определено глобалните аспекти на международните отношения се проявиха в борбата за всеобхватното разделяне на света на колонии и сфери за влияние между големите държави. Но ако се изключи войната 1914-1919 г., дори тогава, когато великите сили се заангажираха в сложни възли на борби и противоречия в различни части на планетата, конфликтите между тях общо взето носеха характер на локални конфликти и на регионални въоръжени сблъсквания.
В глобалните отношения голямата промяна настъпи след втората световна война, т.е. през втората половина на столетието. След поражението им, някои от бившите велики сили не само престанаха да бъдат страни в глобалната конфронтация, но лишени от въоръжени сили, с разбита икономика и окупирана от армиите на победителите територия задълго загубиха влиянието си дори и като регионални фактори. Не остана и предишната обстановка при победителите. Първа Франция трябваше да се примири с невъзможността повече да играе ролята на глобална сила. Тя загуби почти изцяло колониалните си владения. Малко по-късно, през 50-те години и английското правителство обяви, че вече не е способно да брани интересите на Англия извън Европа и отвъд Суец и че не може да упражнява повече политиката на предишната световна империя. Повечето от бившите английски колонии придобиха политическа независимост. Времето на класическия колониализъм. на големите световни колониални империи отмина. Заедно с това, изоставили предишната си политика на неутралитет, Съединените щати се включиха активно в световната политика, изявявайки се като глобална сила. Пораснаха мощта и влиянието на Съветския съюз. Картата на глобалните отношения значително се промени.
Както по друг повод отбелязахме, възникването на ядрения монопол у една от великите държави, а кратко време след това у още една от тях, още повече увеличи различията върху световните отношения. Меж-ДУ великите държави настъпи диференциация, този път изцяло в рамките
248 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
на глобалното равнище. Върху международната сцена се появиха „суперсили" - Съединените щати и Съветският съюз. Две страни, които притежаваха не само несравнима военна мощ, но и огромен икономически потенциал. Възникна сложна градация. Обикновените велики сили притежаваха това си качество само по отношение на останалия свят, но не и спрямо суперсилите. На свой ред суперсилите можеха да се отнасят като велики държави и в отношенията си с останалите обикновени велики сили. Дори тогава, когато Англия, Франция и Китай създадоха свои национални ядрени сили, различието между тях и двете суперсили не се промени. Опитът показа, че изоставането в главните източници на мощ и богатство, изоставането в областта на науката и високите технологии се преодолява много трудно и бавно от онези, които веднъж са го допуснали. А броят на страните, които са способни да поддържат най-високото равнище в тази сфера стана още по-ограничен. Отпадна перспективата в близко бъдеще да се появи нова суперсила, запази се възможността някоя от тях да претърпи поражение в световното противопоставяне. В сферата на глобалните икономически отношения промените също бяха значителни.
В условията на утвърдилата се нова глобална и регионална структурна конфигурация създаването на Западния съюз и НАТО в продължение на десетилетия бе разглеждано като един от начините да се защити Европа от натиска от Изток. Присъствието на американски войски на континента и американското участие в НАТО бе преценявано като способ да се разгъне над западноевропейския субрегион американският „ядрен чадър". Може да се каже, че никъде в света, както в Европа, глобалното и регионалното в международните отношения не се преплитаха толкова плътно, че в някои отношения различието почти изчезваше. Конфликт в разделената и обвързана в съюзите на НАТО и ОВД Европа неизбежно означаваше световен конфликт. Противоречията в европейския регион като че се бяха превърнали в световни.
След победата във втората световна война и с разпадането на антифашистката коалиция на победителите, на глобално равнище светът отново се раздели на два противоположни, враждебни и интензивно въоръжаващи се лагера. Практически, големите въпроси с глобално значение придобиха формата на междублокови. но в отлика от миналото този път между блокове, групирани по идеологически и социополитически признак. На глобалното равнище светът се раздели не само политически и
Ю. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 249
идеологически, но различията направиха неговите враждебни една към друга части все по-трудно съчетаеми, поради структурните и материалните различия на системите. Едни против други се изправиха не само въоръжени до зъби армии, но различни социални и външнополитически ценностни системи, политически критерии, принципи на поведение, юридически системи, форми на сътрудничество, структури на икономическа и политическа интеграция. Различието в идеологията и политиката се материализираше в две различни организации на живота, обстоятелство, което дълбоко усложни международните отношения, натрупа обективни пречки за обмен на материални и интелектуални продукти и затрудни функционирането на световната система на международни отношения. Принадлежността към социалната система, към "социалистическия свят" или към „свободния свят", бе издигната като висш критерий за поведение във всички области на международните отношения. Насилието против собствения народ, тоталитаризмът и агресивната на-стъпателност на сталинизма не можеше да не предизвика ответна реакция и от западния свят. Острата конфронтация на свой ред в редица случаи тласкаше външната и вътрешната политика и на западните страни в направления, отдалечаващи я твърде много от образците на справедливостта и народовластието.
Ново явление в отношенията на глобално равнище стана и това, че те престанаха, както е било в миналото, да се осъществяват в блокове, образувани от повече или по-малко голям брой големи и равностойни партньори. Решаващо значение придобиха само двете суперсили, всяка от които бе оглавила един от блоковете. Последната дума в диалога на глобално равнище получиха само САЩ и СССР. Растящото съзнание за възникването на глобалните проблеми, за съдбовното им значение и за неотложната нужда те да бъдат решени не променяха обстановката, при която център и главен израз ш отношенията на глобалното равнище оставаха военностратегическите взаимодействия между Запада и Изтока, между Съединените щати и Съветския съюз. Така полето на глобалните отношения като че се сви предимно в рамките на отношенията между тези две суперсили, около които се групираха в глобална конфронтация останалите големи и малки държави
Това положение в глобалното равнище се оказа трайно. Задържа се почти през цялата втора половина на XX век. Както по друг повод вече Стана дума, напрежението в глобалните отношения варираше и няколко
250 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
пъти светът биваше изправен на ръба на трета световна война (война в Корея в 1950 г., Суецка криза в 1956 г., Карибска криза в 1962 г. и др.). Обаче взаимното сдържане, основано на съзнанието за последиците от глобален термоядрен конфликт, все пак не позволи да бъде преминат трагичния праг. Противопоставянето имаше различно действие на различните равнища - взаимното сдържане блокираше суперсилите в глобалните им противодействия, блоковата и съюзната дисциплина служеше на суперсилите да ограничават съперничествата и конфликтите в рамките на блоковете, макар че световните противоречия понякога се пренасяха на регионалните равнища, предизвиквайки кървави конфликти, зад които стояха блоковете и техните лидери. Възникна ситуацията, която Р. Арон сполучливо определи като състояние, при което между повечето страни „войната е възможна, но не е неизбежна", а между някои други страни войната е станала „възможна, но е немислима".
Промяна на глобално равнище настъпи в края на 80-те и началото на 90-те години. Рухването на Съветския съюз срути силовото равновесие на глобалното равнище. В международната система възникна такъв монополярен силов дисбаланс, какъвто тя никога преди не е имала. За устройството и действието на системата примери и опит поради това не могат да се черпят от миналото и много от възникващите сега проблеми на глобалното равнище са уникални. Никога досега, в цялата история на международните отношения не са се очертавали контури на толкова силна политическа и военностратегическа монополярност. Световната политика през вековете е натрупала немалък опит за отношенията в двуполюсен и многополюсен свят, но за възникващата в началото на XXI век ситуация тя не разполага с известен й модел. В предишните периоди, още и в древността са възниквали силни и много влиятелни империи, но всички са доминирали в повече или в по-малко очертани регионални рамки. Никога не е имало глобална империя. За първи път се очертават контури за възникване на световна имперска доминация в условия на глобалтиран свят. И това коренно променя не само параметрите, по и самата същност на явлението.
Разбира се, картината на бъдещето на световната система към мо-нополярна или към многоцентрова структурна конфигурация все още не е достатъчно изяснена. Едновременно в нея се развиват и взаимодействат противоположни тенденции и никоя от тях все още не е взела окончателно връх. В Далечния изток в лицето на социалистически Китай с
Ю. Подсистсмни равнища: двустранно, регионално и глобално 251
удивителни темпове продължава да набира мощ гигант, който ако ги запази, коренно ще промени цялата силова конфигурация на глобалното равнище. Европейският съюз все по-определено се проявява като фактор в глобален аспект. Както по друг повод вече посочихме, в системата протичат дълбоки, тектонични процеси на формиране на повече от един силов център, което може съществено да промени нейната структурна конфигурация.
Много изследователи отново обръщат внимание на обстоятелството, че монополярността руши равенството и баланса в системата и че крайната организационна и политическа форма на световния хегемонизъм е създаването на световна империя. Основателно е във връзка с това наблюдението на проф. Х. Кисинджър в публикуваното през 2001 г. много интересно негово изследване „Нужна ли е на Америка външна политика?" („Does America need a Foreign Policy ?". NY. 2001). че никоя световна империя не се е задържала и че възникването й никога не е било окончателен триумф, а винаги се е оказвало начало на нейния упадък. Трудно е да не се съгласим, че „пътят към имперския статус води към загниване на самата страна (претендираща да бъде световен хегемон, бел. Г. Ст.). доколкото с течение на времето претенциите за всемогъщество разрушават вътрешните бариери. Нито една империя досега не е избегнала военната диктатура. цезаризма...В империите с дълга история всеки проблем се превръща във вътрешен проблем, тъй като външният свят за тях престава да им бъде противотежест (стр. 325). Струва ни се. че към това с не no-малко основание следва да се добави, че рушейки демократизма в световната система, хегемонията, а и самите претенции за хегемония, рушат общочовешките ценности и основите на вътрешната демократичност на превръщащата се в империя страна.
И все пак, едно от най-дълбоките нови явления в глобалното равнище на международната система е преодоляването на конфронтацията и ръстът на сътрудничеството и взаимното доверие между големите световни играчи. Ако положителните процеси продължат да се развиват, измененията в глобалното равнище на системата могат да се окажат по-радикални, по-дълбоки, по-мащабни и по-съдбоносни от промените в края на XIX век или в средата на XX век. Международната общност се изправи пред исторически шанс, който не трябва да изпусне. Откриха се и възможности през XXI век да се установят глобални международни отношения, основани не на хегемония и господство, а на принципите на
252 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
демокрацията, правото и справедливостта. Но това все още са възможности, а не действителност. Върху плещите на държавните ръководители, особено на големите държави, легна огромна отговорност.
Така както конфронтацията изведе военностратегическите отношения в центъра на отношенията на глобалното равнище, така и нейното снижаване и пълното й преодоляване естествено и закономерно снижават значението на тази сфера на международни отношения и укрепват международния мир и сигурност. На предно място с ново значение излизат други комплекси на отношения - икономическите, научните и културните. Това променя съдържанието на глобалните отношения. Отпадането на единия от полюсите на двуполюсната структурна конфигурация на световната система може да открие път на развитие към глобално взаимодействие на множество центрове, регионални групировки и интеграционни обединения. Така сферата на глобалните отношения стабилно би престанала да става генератор на смъртна заплаха за човечеството. Открива се възможност да се внесат много по-висока устойчивост, организираност и съзнателно целево управление на глобалните отношения, като стихийното и твърде опасно съперничество между две силно идеологизирани и непримирими световни групировки бъде заместено от изгодно за всички сътрудничество на повече или по-малко хомогенни в социално, политическо и икономическо отношение страни. Процесът би се проявил и в рамките на световната организация. Като успешен модел на такава организация в началото и в сегашния си вид напълно би подхождала Организацията на обединените нации. Заедно с това може да се очаква радикалната промяна да направи необходими промени в организацията и в нейния устав. Ще стане възможно на първо място в отношенията да излязат проблемите, чието решение не може да се постигне по друг начин, освен чрез широко международно сътрудничество. А такива са на първо място глобалните проблеми.
Представата за регионалност съдържа елементи на локалност, на отношения с местно значение, ограничени в точно определена пространствена сфера - район, област, континент или част от континент. Но реги-оналността не следва да се възприема като чисто географско понятие. Групирането на отношенията в даден район в общ комплекс зависи от множество исторически, социални, икономически, политически, културни, военностратегически, етнически и други фактори, сред които географският фактор е само един, и то не винаги онзи, който има най-голямо
значение. От това следва, че от стабилността на физическите географски параметри не може да се прави извод за неизменност на регионалната конфигурация на света. Обратно, в зависимост от политически, икономически и други фактори, тя може не само да се променя, но и да прави това неочаквано бързо. Освен това, рамките на политическите региони могат да не съвпадат напълно с конфигурацията на икономическите, военностратегическите, културните и други регионални отношения.
Регионалните отношения образуват относително трайни комплекси, засягащи и свързващи пряко интересите на ограничен брои страни. Имат географска локализация, най-често изразявана чрез тяхното название, обаче пространствените им очертания често не съвпадат с географските представи за дадения район и може дори изобщо да не съвпадат с представата за икономически, политически, отбранителен или друг някакъв регионализъм.В международните отношения понятието „регионалност" има предимно политическо съдържание. Като пример за това могат да бъдат посочени Балканите. Границите на много от балканските държави излизат далече извън пределите на Балканския полуостров. Румъния и предишна Югославия винаги са били считани за балкански страни, но по-голямата част от тяхната повърхност е извън границите на Балканския полуостров. Турция съшо е считана за балканска страна, но само 2 % от територията й е разположена в географските очертания на полуострова. Късче от повърхността на полуострова влиза в Италия, но никой не твърди, че Италия е балканска държава. И тъй като често в балканските отношения държавите, отнасяни към този регион, участват в международните отношения като едно цяло и имат много общи за тях проблеми, политическите очертания на Балканския регион са много no-широки от географските му очертания.
Отношенията на регионално равнище също като глобалниге образуват подсистемни структури на междудържавни, недържавни, политически, икономически, военностратегически, правни и други отношения. Характерно е обаче обстоятелството,че при тях намират по-силна изява, действат много no-активно и определено факторите от гео-политическо естество.
Глобалните отношения определят средата, в която се осъществяват и с която взаимодействат комплексите на регионалните отношения. Обаче във взаимодействието на явленията на глобално и регионално равнище всяка от подсистемите запазва целостта и относителната си самостоя-
254 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
телност. Грешка би било глобалните отношения да бъдат свеждани до сумата на отношенията в различни части на света, тъй като явления та на глобално ниво не са механичен сбор от регионални явления. Състоянието и развитието на регионалните отношения в различните части на света имат своя динамика, особености, движещи сили и поради това не може да бъдат преценявани само като някаква умалена проекция на световните отношения. Както посочихме, отношенията на глобалното и на регионалните равнища често включват не само различни страни, но третират различни проблеми, засягат специфични за даденото равнище интереси. Процесите в тях понякога даже и по направление са несходни. Различията на протичащите в тях процеси се проявяват както по линията на вертикалните връзки „глобално - регионално", така и по линията на хоризонтала. Промените, които се извършват и процесите, които протичат в един регион често не само взаимодействат с явления и процеси в друг регион, ио тяхното влияние в региона може да се оказва no-значително, отколкото влиянието на глобалните отношения.
Различията не нарушават целостта на общата система на международни отношения. Те също са израз на разнообразието в нейното единство и отразяват полиструктурността й. Никой регионален комплекс на отношения не може да бъде правдиво анализиран извън глобалния му контекст, но и без да се вземе предвид взаимодействието му с явленията в други регионални комплекси на отношения.
Сложността на взаимодействието между глобалното и регионалните равнища намира израз и в това, че не всички проблеми на глобалните отношения могат да намират решения на по-ниско ниво. така както и много от регионалните проблеми са толкова специфични, че за решаването им подходи и действия, определяни и предприемани на глобално равнище, не само могат да са неподходящи, но могат и да са вредни. Събитията на Балканите след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ ) през 90-те години на XX век ще останат в историята на международните отношения като доказателство за това. Решаването на регионални проблеми с глобални акции е не само малко продуктивно, но в много случаи може да е опасно. Мащабите са други, средствата са различни, информацията не стига, а и обикновено е регионалните интереси да не съвпадат с интересите на играчите в световната игра. Глобалната намеса често е заплашена от опасността да стане грубо действие с чук в сфера.
110. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 255
където трябва да се действа деликатно и тънко с прецизността на медицински скалпел. Затова при анализите винаги следва да се отчита обстоятелството, че самите връзки и взаимодействия между различните равнища на системата са често небалансирани, неравностойни и много подвижни:
• Небалансирани са. тъй като някои от регионалните процеси могат твърде слабо да се влияят от процеси на глобалното равнище, докато влиянието им върху глобалното равнище да се оказва много силно. Или обратното.
• Неравностойни са, защото някои регионални процеси се влияят от
явленията на глобалното равнище много повече или много по-малко, отколкото това става с аналогични процеси в други региони. Обратно, ролята и влиянието на някои регионални явления върху състоянието на глобалните отношения може да се окаже изключително високо, докато в глобалните отношения влиянието на аналогични процеси в други региони може почти да не се долавя.
• Подвижността им се изразява в това. че моментното състояние на влиянието по линията „глобално - регионално" или „регионално - глобално" не е постоянно, а е величина, променяща се понякога драматично и внезапно. При определени ситуации „чувствителността " на регионалните отношения от състоянието на глобалната обстановка, или обратно - „чувствителността" на глобалната обстановка от онова, което става в един или друг регион, може да се окаже неочаквано висока, а след известно време почти да изчезне.
Това разнообразие на взаимодействието между пропесите, развиващи се в рамките на глобалната и регионалните подсистеми на международните отношения изисква предпазлив и често твърде диференциран подход към тях. В много случаи „обвързването" на голям брой различни глобални, регионални и субрегионални проблеми в общ пакет може трайно и безнадеждно да блокира тяхното решаване.
Ако се анализират факторите, определящи влиянието на глобалните процеси върху процесите, развиващи се на регионалните равнища, както и влиянията в обратната посока, ще се забележат и други особености на взаимодействията. Ус гановяването на интензивни връзки в съвре-
256 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
менния свят все'по-тясно сплита в едно и процеси, които протичат в различните равнища. Както посочихме по друг повод, глобалното и регионалното понякога се преплитат, проникват взаимно, сближават се по-тясно. Силно влияе в тази посока увеличаващата се структуризация на международната система. Възникването на интеграционни, съюзни, организационни, блокови и други структури улеснява издигането па много регионални отношения до глобалното равнище. По-лесно възникват ситуации, при които зад позициите на отделни страни, чието значение и възможности за влияние не надхвърлят регионалните рамки, застават мощни групировки. В различни части на света голямата политика все по-често започва да плете ходовете си на регионално равнище. Двуполюсната глобална конфигурация, както показа това развитието на международните отношения през последните десетилетия, способстваше за свързването на регионалните противоречия в общото кълбо на глобалните отношения, а заедно с това глобалните отношения по-определено се проецираха в отделните регионални комплекси.
На тази тенденция в световната система обаче противостои друга тенденция в обратно направление. Ако светът след разрушаването на двуполюспостта успее да се развие към разсъсредоточаване на центровете, към многополюсност, значително ще порасне значението на регионалните равнища. Те едва ли ще станат основно поле на движението в световната система, но много от процесите и промените в международните отношения ще започнат да се развиват най-интензивно при тях. Важен фактор е и общото състояние на отношенията върху световната сцена, общият климат на международните отношения. Студената война и конфронтацията между големите държави по общо правило блокираха възможностите да се развива успешно и активно регионално сътрудничество и да се намират приемливи решения на много от регионалните проблеми.
Връзката и взаимодействието между равнищата в системата преминават едновременно по много линии. Една от тях е свързана с обстоятелството, за което стана дума, че големите и силни държави, чиито отношения имат глобално значение, участват едновременно и в глобални, и в регионални отношения, имат интереси, които са от чисто регионално естество. Защитавайки регионалните си интереси, те се проявяват като участници в регионални отношения. Участието може да бъде непосредствено, пряко, но в много случаи то се осъществява непряко,
Ю. Подсистемш! равнища: двустранно, регионално и глобално 257
косвено, чрез трети страни. Връзката се осъществява едновременно по линиите и на вертикалните, и на хоризонталните структурни зависимости в системата - формални и фактически съюзи, коалиции, общности и други. Понякога тя е явна, очевидна, не се отрича от участниците. В други случаи обаче старателно се прикрива.Често зад отношенията между малки и дори незначителни партньори се крият противоречия на стоящи зад тях държави, водещи глобална политика.
От друга страна, както неведъж бе посочвано, макар интересите им да имат подчертани регионални характеристики, малките и по-слаби страни са заинтересовани от развитието на отношенията на глобално равнище. Едно сближаване на глобалното с регионалните равнища в системата под влиянието на растяща взаимозависимост все по-често ще ги кара да не ограничават вниманието си само в кръга на местните проблеми. Увеличаването на зависимостта им от общата международна ситуация ще активизира стремежа им да й оказват по-активно влияние. И тъй като ограничените им възможности не им позволяват да постигат това пряко, ще искат да го постигат по косвен път - не самостоятелно, а r-рупово. Следователно, реалистично е да се очаква, че може да се развие тенденция към участието им в групировки, съюзи, международни организации и други подобни структури.
Друга линия на връзката е обстоятелството, че макар това да не се отнася за всички, но много от глобалните проблеми имат отчетливо изразени региона/гни аспекти, спецификата на които е толкова силно изразена, че изисква едновременно съчетаване на действията, както на регионално, така и на глобално равнище.
В много случаи тази връзка се осъществява под непосредствения натиск на глобалните проблеми. Много от тези проблеми, без да губят от това самостоятелността си и нуждата да се пристъпва към решаването им с усилията на всички страни, могат да бъдат решавани и с регионални действия частично и постепенно, стъпка по стъпка и район след район. Регионалният напредък улеснява глобалното развитие, регионалните решения на проблемите не могат да заместят глобалните, но съдействат за тях.
ОСОБЕНА ЧАСТ
ПОДСИСТЕМИТЕ
Структурни и исструктурни подсистеми 261
Полиструктурността. мащабите и сложността на системата на международните отношения правят невъзможно да се обхване цялата система и да се получи представа за действието й, без да се очертаят нейните подсистеми, ако не се вземат предвид особеностите в процесите на основните от тях и ако не се прецени тяхното взаимодействие. Ефективността на системата, целите и крайният резултат, за които е създадена, се постигат чрез едновременното взаимодействие на многобройните й подсистеми. Всяка международна ситуация, пред която се изправят политиците или изследователите, представлява единство на множеството намиращи се в различни състояния, променящи се по различни начини и съобразно с различни закономерности подсистеми.
Всяка от подсистемите е отделна системна формация в рамките на световните отношения. Представлява система, която действа в рамките на другата, по-голямата от нея универсална система и е една от съставните й части. Общото между частите е това, че всички са системи на отношения, пресичащи държавни граници, т.е. също представляват отделни системи на международни отношения. Поради общото качество, много от характеристиките на цялото, от което те са част, се отнасят и за подсистемите. Обаче заедно с това, те са достатъчно обособени, тъй като имат присъщи само на тях структури, закономерности, специфични обекти и субекти. Затова следва да бъдат преценявани и като компонент на цялото, и като отделни обекти за изучаване и анализи. Разглеждането им запазва точността си само, ако бъде осъществявано в контекста на общите за цялата система характеристики и закономерности.
Така например в подсистемата на политическите отношения действат правилата и закономерностите на политиката и определящи са политическите интереси, докато в сферата на международния бизнес действат икономически интереси и са в сила законите на световната икономика. Всеки от комплексите на политическите и на икономическите взаимодействия може да се анализира отделно. Заедно с това обаче е невъзможно да се преценяват правилно политическите отношения, без да се вземе предвид икономическата им основа, както и Да се разбират икономически отношения, без да се имат предвид свързаните с тях политически интереси. Несъобразяването от политика или изследователя със спецификата на всяка подсистема, пора-Ди незнание или поради пренебрегване, може да има неблагоприятни последици.
262 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
Убедителен пример за това беше практиката на бившите страни от социалистическата общност, правителствата на които в много случаи не се съобразяваха със законите на пазара, опитваха се да подчиняват на политиката икономическите интереси на своите страни, допускаха во-лунтаристични политически решения да заместват обективната и точно преценена стопанска изгода. Практиката икономическите отношения да се подчиняват на канонизирани политически схеми и на идеологически шаблони деформираше отношенията им с много страни и причиняваше стопански вреди и загуби. Не пощади и взаимните им отношения. По същия начин в посттоталитарния период вътрешнополитическите противопоставяния и борби в България нанесоха сериозни вреди на външноикономическите й интереси. От друга страна, от подсистемите на политиката или на икономиката коренно се различава подсистемата на военните отношения. В тези отношения действат други фактори, нужни са други знания, преследват се специфични военни цели и затова те не се развиват само според законите на икономиката или на чистата политика. На свой ред светът на правото е друг. Каквито и да са политическите или икономическите комбинации, юридическите преценки са част от друга действителност, в която правилата са различни. Светът на политиката не е светът на правото и понякога съвсем не му съответства.
Резултатът от различията е, че в сферата на всяка подсистема - глобалната или регионална - действащият субект се намира в специфична ситуация, която той трябва да познава и да се съобразява с нея. Нарушаването на правилото е неблагоприятно. Налагането на политически решения с груба военна сила, опитите да се решават икономически проблеми с гръмки политически декларации, подчиняването на културното взаимодействие на военностратегически или на политически съображения в последна сметка не дават желаните резултати. Неслучайно практиката е наложила специализиране на дейците в международните отношения - политици, дипломати, юристи, икономисти, военни, бизнесмени и т.н. В сферата на международното общуване трябва да се съчетават много и различни знания и умения. Дипломатът може да бъде блестящ с умението си да преговаря, но да е безпомощен, когато ще се вземат отговорни икономически решения. Дейността в сферата на международните отношения на толкова различни специалисти напомня изискванията към симфоничен оркестър, който никога не би бил съвършен инструмент за музика, ако не е съставен от превъзходни музиканти. Но всеки музикант,
какъвто и виртуоз да е в своята област, би произвеждал фалшиви зауци. ако не се вслушва в общото звучене на оркестъра. Разбира се, сравнението би било твърде неточно, ако не се вземе предвид голямата разлика -международната система съществено се отличава от симфоничния оркестър по това, че при нея трябва да липсват властен диригент и диригентска палка, а музиката всички изпълнители следва да пишат заедно.
За системата са характерни не само структурното разнообразие, полиструктурността и огромният брой на неструктурните подсистеми, но и лекотата и бързината, с които почти всички те възникват или изчезват. Това прави невъзможно изчерпателното им посочване. При всяко преплитане на интересите се образуват подсистемни комплекси, както в рамките на цялата система, така в рамките на отделните подсистеми. Системата функционира чрез създаването на подсистеми при всяко появяване на преследвана от който и да е субект цел. Постоянното възникване, изменение и разпадане на подсистемите е пай-важпата форма на движение в универсалната система.
Подсистемното разнообразие не е недостатък, нито отслабва системата. То е предимство. Улеснява движението й, прави я по-гъвкава, спомага за приспособяването й както към средата, така и към промените, предизвикани от собственото й развитие и функциониране. В този вид тя най-добре може да изпълнява предизвикалите съществуването и социални потребности. Подсистемите са свързани една с друга, влияят си взаимно и частично се покриват, тъй като имат общи елементи. Това открива възможности да се постигат сходни широки цели, посредством едновременни координирани действия във всяка от подсистемите. Политиката и дипломацията стават много по-успешни, когато се съчетаят с поведението в икономическите, културните, научните, правните или други парадипломатически сфери.
Разбира се, всички действия трябва да бъдат съобразявани с особеностите на отделните подсистеми. Постигането на цели в икономическите отношения много зависи от политическия имидж и от възможностите за политическо въздействие. Икономически интереси от инвестиране в друга страна може да са налице и да са значителни, но ако социалните отношения в тази страна са нестабилни, инвестиции няма да бъдат направени. Същото би станало, ако вътрешният политически живот в страната, в която ще се инвестира, се характеризира с нестабилност или ако вътрешната й правна система създава пречки. Военностратегическият капацитет зависи от състо-
264 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
янието на икономиката и от политическите възможности. Икономически развитата и силна държава е желан политически партньор. Нейната дипломация има много по-благоприятни условия да постига целите си, отколкото ако страната е бедна и е с неразвита икономика. Културното взаимодействие зависи от политическите отношения, от състоянието на икономиката, За рухването на социалния строй в източноевропейските държави богатият вътрешен пазар и по-високото благосъстояние на населението в западния свят имаше по-голямо и активно значение от въоръженията на Запада. Съблазнителните богати каталози за дистанционна търговия с потребителски стоки на фирмите „Quele" или „Nekerman" въздействаха на тяхното население повече, отколкото пропагандните усилия на западните масмедии или от красноречието на политиците. Културното влияние зависи не само от равнището на художествените образи, от литературата и изкуството на високоразвитата страна, но и от състоянието на нейната икономика и от възможността й, например с огромно производство на филми, телевизионни продукти или музикални записи да налага в други страни и дори в целия свят свои критерии в областта на културата. Дори тогава, когато постиженията на много други страни в тази област са несравнимо по-високи. Има ситуации, при които икономическото превъзходство на една страна може да разрушава културните предимства на други страни.
Примерите могат да се множат, всичко това е вярно - подсистемни-те връзки и взаимодействия в рамките на общата система на международни отношения са много развити и са силни. Все пак това не променя положението, че всяка от подсистемите има особености, свои фактори за изменение и развитие и свои форми и начини за управление. Политическото умение и правилното и ефикасно поведение върху световната сцена изискват да се използва за постигане на значителни цели сполучливото синкретично въздействие във всички подсистеми. Онова, което може да се постигне в която и да е от подсистемите, винаги е фактор, но е само един от многото фактори, определящи крайния резултат.
Сред пъстрото и много подвижно системно многообразие в системата на международните отношения може да се различат два основни вида подсистеми: структурни подсистеми и неструктурни подсистеми:
• Към структурните подсистеми се отнасят сравнително неголям брой подсистеми, които са постоянни, променят се без да прекратяват съществуването си, тъй като представляват съставни части, определящи компоненти на общата структура на светов-
Структурни и неструктурни подсистеми 265
ната система. Някои от тях, например военните или политическите, са възникнали още с появата на международни отношения, други, например валутните, са се появили в по-късни епохи. * Към другия вид, към неструктурните подсистеми се отнасят останалите, представляващи необозримо и много подвижно множество на постоянно възникващи, променящи се и разпадащи се подсистеми. На свой ред, в зависимост от основния характер на отношенията, те могат да се разделят на две основни групи: неструктурни подсистеми на сътрудничество и неструктурни подсистеми на борба и конфликти. Към неструктурните подсистеми на сътрудничество се отнасят подсистеми, възникнали в резултат на общи интереси и цели на страните, накарали ги да съединят усилията си за тяхното задоволяване и постигане. Към неструктурните подсистеми на спорове и борба се отнасят подсистеми на отношения, възникнали поради несъвместимост и противопоставяне на интересите и целите на страните. Въздействието на всяка от тези две групи върху общото състояние на международната система е диаметрално противоположно. Подсистемите от първата група хармонират с общите цели на универсалната система, спомагат за постигането на системния й ефект и я укрепват. Подсистемите от втората група могат да противоречат на общите цеди на универсалната система, да внасят смущение в нейното функциониране и да пречат за постигане на системния й ефект.
В разграничението между структурни подсистеми и неструктурни подсистеми има нюанси, но те не изтриват разликата. Някои неструктурни подсистеми след възникването си не само продължават да съществуват много десетилетия, но изпълнявайки голяма и важна роля, влияят върху цялостното състояние на системата. В рамките на няколко поколения се проявяват като неизменна част от структурата на световните отношения. Например НАТО, военнополитическата организация на един сключен в средата на миналия век международен съюз, не само просъществува повече от половин столетие, но и трансформирайки се в направление към организация за сигурност и сътрудничество, продължава да бъде важен компонент в структурата на цялата съвременна система на международни отношения. Близкоизточният конфликт между Израел и
266 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
арабския свят съществува и оказва неблагоприятното си влияние и върху световните отношения съшо повече от половин столетие.
За да се отграничат структурните подсистеми и за да се очертае по-ясно тяхната специфика допринася класифицирането им. Критериите, съобразно с които то може да се извърши, са различни. Ако се изхожда от това какви са страните, може да се отграничат подсистемата на междудържавните отношения от подсистемите на отношения между субекти, които не са правителствени. Ако се избере за класификационен критерий съдържанието на отношенията или техният обект, може да се очертаят подсистемите на политически, дипломатически, културни, икономически, военни и други отношения. Особено място заемат нормативно-регулативните подсистеми - на правото, на морала, на религиите и отношенията, които възникват на основата на тяхното действие. При критерий равнище на отношенията изпъкват други взаимодействащи подсистемни формации: подсистема на глобалните отношения, разнообразните регионални подсистеми и неизчерпаемото множество на двустранните отношения. Ако се избере за критерий формата и целевото предназначение на подсистемите, отделно ще се обособят международните съюзи, правителствените и неправителственитс международни организации, интеграционните общности, блоковете, движенията и коалициите. Всяко от тези формирования представлява отделна подсистема.
1. СТРУКТУРНИ ПОДСИСТЕМИ
1.1 МКЖДУ ДЪРЖАВНИ (МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ) И НЕДЪРЖАВНИ (НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ) ОТНОШЕНИЯ
В международната система, както бе посочено, поддържат отношения два основни вида субекти. Като страни в трансгранпчни отношения, те са основни съставни нейни части. Това са от една страна държавите и групите държави, а от друга страна страна социалните формации, групи и общности, които не са държави, но осъществяват трансгранични отношения. Много често за разграничаването им се използват термините „правителствени субекти" и „неправителствени субекти".
!. I Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 267
В рамките на световната система на международни отношения, междудържавните отношения образуват обособена, цялостна подсистема, която се регулира от специално предназначено за нея право. Системност имат и отношенията между неправителствените субекти. Обаче огромната маса от осъществяващите трансгранични отношения неправителствени субекти имат много по-слаба, частично проявена, парциална по отношение на световните отношения системност и нямат единно юридическо нормативно регулиране. Поначало регулирането на тези отношения се осъществява едновременно от международното частно право и от националното право на отделните държави.
През различни исторически периоди броят на държавите се е променял значително. Най-голям е бил по времето на феодалната разпокъ-саност, макар че поради затворения характер на феодалните стопанства тогавашното трансгранично общуване е било много ограничено. Имало е време, когато само в Европа държавите са били стотици, върху територията на днешна Германия са били около триста. Отношения обаче се поддържали почти само между онези, които са били непосредствени съседи. Бурните процеси на национално обединяване през XVIII и XIX век рязко намаляват броя на държавите. В наше време броят на всички държави в света е около 200, но заедно със съставните субекти, образувани от две или повече държави, броят на правителствените субекти в международната система е много по-голям.Тази численост на правителствените субекти обаче е нищожна, ако се сравни с огромната маса на неправителствените субекти.
Държавите стават субекти на международни отношения с тяхното възникване. За да придобият това качество не е нужно то да им бъде признато от другите държави, защото със самата си поява и започвайки активно да преследват или защитават самостоятелните си интереси, държавите неизбежно засягат интересите на съществуващите вече държави. Веднага възникват отношения с тях. Съшо така, с появата си държавите придобиват и международна правосубектност. Стават субекти на международното публично право.
Значението и ролята на междуправителствените отношения се определят от няколко обстоятелства:
• Държавите разполагат с несравним с неправителствените субекти силов потенциал, човешки и материални ресурси.
268 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
• Държавите ^^универсални субекти на международни отношения. Тяхната активност и техните взаимодействия се осъществяват във всички сфери на международните отношения: политически, дипломатически, икономически, културни, съобщителни, военни, финансови, валутни и т.н. Няма област на международните отношения, в която държавите да не са първостепенен по значението си фактор.
• Чрез международни обичаи и международни договори, правителствата създават и променят началата, принципите и нормите на правото, регулиращо международните отношения. По този начин те определят юридическите рамки на отношенията на всички останали субекти, действащи върху международната сцена.
• Упражнявайки вътрешната си власт, държавите определят и влияят върху трансграпичната активност на нсправителствс-нитс субекти.
Поради всичко това, подсистемата на междудържавните отношения има водеща и структуриоопрсделяща роля в системата на международните отношения. Отношенията между държавите образуват мрежа, устойчив скелет, около който се вплитат всички други отношения в системата.
Държавите са основната форма на организираност на обществото. Съобразно с вътрешния си ред, те трансформират националните интереси в държавни интереси и така ги реализират или защитават в международните отношения. В системата на международните отношения няма по-важно и по-ефективно средство от държавната политика за реализация или защита на трансгранични интереси.
От това, че националните интереси, тяхната реализация и защита върху световната сцена се осъществяват от държавите, не следва, че държавните интереси (т.е. интересите, които държавите изразяват и защитават в процеса на взаимодействие с други държави) и националните интереси са названия на едно и също нещо. „Държавен интерес" и „национален интерес" не са синоними. Държавните интереси и националните интереси поначало би трябвало да съвпадат, но те могат и съществено да се различават.
Процесът на трансформация на националните интереси в държавни интереси е сложен и е често противоречив. Зависи от реда в държавата,
1.1 Междудържавни {междуправителствени) и недържавни... 269
от демократичния му или тоталитарния му характер, от естеството и взаимодействията на политическите сили в нея. В рамките на една и съща държава действат различни политически сили. Всяка от тях преследва свои партикуларни партийни, съсловни, класови, религиозни, икономически, малцинствени и други интереси и цели. Всяка би могла да постигне най-висока степен на реализация и защита на такива интереси, като ги представя за национални, а оттук и като приоритетни държавни интереси. Когато интересите са противоречиви, всяка от вътрешните сили може да се опитва да налага своите интереси като общодържавни и на това основание да се опитва да пренебрегне интересите на другите сили. В процеса на трансформацията се проявяват и фактори от лично, субективно естество. Отпечатък наслагват грешки и користни амбиции на политиците и техните партии. Тогава неизбежна последица става отклоняването на държавните интереси от националните интереси. По общо правило, това най-силно се проявява при диктаторските и тоталитарните режими. Държавата престава да бъде инструмент на нацията. Възниква различие между държавните и националните интереси, въпреки че държавните представители винаги твърдят, че тяхната държава в международните отношения не защитавала никакви други интереси, освен националните интереси.
Вариантите на разминаването на държавните с националните интереси са разнообразви. Понякога поради различни причини една и съща нация се оказва разделена в две различни държави. При такава ситуация, в отношенията между двете държави взаимодействат и често се противопоставят два различни държавни интереса, въпреки че интересът на разделената нация остава един - да възстанови единството си. Още по-отчетливо различието се проявява при многонационалните и федеративните държави. Те действат в международната среда като субекти на единни държавни интереси. Заедно с това обаче, във всяка от тези държави има повече от една нация и всяка от тях може да запазва възможността си да изразява и защитава своите интереси до пълно самоопределяне и дори до отделяне в самостоятелна държава. В една и съща държава могат да съществуват нюанси и противоречия между интереси на участващи в нея нации. Тези противоречия не са международни и остават вътрешни противоречия. Независимо от каквито и да са вътрешни противоречия държавният интерес ще се различи от тях, защото винаги трябва да остава единен. Съчетаването и трансформирането на различните
270 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ
интереси на нациите в многонационалните държави в единен държавен интерес изпълва съдържанието на сложен вътрешнополитически процес. Съществен белег за демократичност на всяка многонационална държава е наличието на справедлив обществен, политически и правен ред, позволяващ на нациите в нея свободно да търсят защита на своите интереси в рамките на оставащия единен държавен интерес, включително и международноправна защита.
Понятията „държавен интерес" и „национален интерес" не са равнозначни още и поради това, че понятията „държавен интерес" или „държавна международна сигурност" нерядко се използват с по-ограничено значение. В това си значение държавният интерес е специфичният интерес на самата държава да се запази, да съществува и да се развива или да увеличава възможностите си да влияе върху международната си среда, противопоставяйки се на опити да бъде разрушена. И когато една нация в многонационална държава поведе борба за самоопределяне и отделяне, между нейния национален интерес и държавния интерес възниква остра несъвместимост. Поради тези обстоятелства многонационалните държави стават толкова no-способни да формулират и защитават своите интереси в международната система, колкото повече интересите па съставящите ги нации са в хармонично cduiicrw. А когато то се разруши, многонационалните държави се оказват не само по-малко способни, или дори съвсем неспособни да защитят интересите си в отношенията с другите държави, но и самите те се разпадат от експлозията на вътрешни национални центробежни сили.
Възникването или разпадането на многонационалните държави вк-наги засяга интереси на другите държави и затова представлява явление. оказващо силно влияние в подсистемата на междудържавните отношения. Нерядко предизвиква сътресения и кризи в цялата система на международни отношения. Величината на това въздействие се определя прели всичко от мястото и влиянието на многонационалната държава в обшия комплекс на световните и регионалните отношения.
Държавните субекти на международни отношения могат да бъдат унитарпи, с еднородно и монолитно държавно устройство, но могат да бъдат и съставни субекти на международни отношения. Съставните субекти могат да бъдат конфедерации или федерации.
Конфедерациите са обединения с международен договор на две или повече суверенни държави, за да провеждат обща политика по опреде-
1.1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 271
лен кръг въпроси. Особеност на този вид съставни субекти на международни отношения е, че участващите в тях държави запазват своя суверенитет. Не го предават на конфедерацията и затова всяка от тях запазва самостоятелната си международноправна субектност. Но тъй като в кръга на правомощията на конфедеративните органи обикновено е провеждането на единна външна политика, в подсистемата на политическите международни отношения конфедерациите могат да се проявяват и като единен субект. Тогава тяхната международна субектност и международната им правосубектност могат да не съвпадат - в политически преговори и отношения те се изявяват като единен субект, но в областта на юридическите отношения всяка от страните може да приема отделни права и задължения. Това не пречи участващите в конфедерацията държави да делегират на конфедеративните органи да поемат чрез договори правни задължения от името на цялата конфедерация. През определени исторически периоди конфедерации са били САЩ. Германия. Швейцария и други държави.
Федерациите са съюзни държави с единно държавно-правно устройство. Съставните им части не притежават суверенитет. Върховната власт е в централни органи, които я упражняват, както по отношение на влизащите във федерацията съставни части (щати, съюзни републики, автономни области и др.), така и непосредствено по отношение на притежаващото тяхно единно гражданство население. При федерациите международната субектност и международната правосубектност съвпадат. Обаче федерацията може да предостави международна политическа и юридическа субектност и на отделни свои части. В такъв случай частите встъпват в международни политически отношения с други държави наравно с федерацията. Така например Украйна и Белорусия, заедно с бившия Съюз на съветските социалистически републики (СССР) участваха като самостоятелни държави-членки на ООН, а и в много други международни организации (MOT, ФАО. ЮНЕСКО и др.) и сключваха отделни от федерацията международни договори. Практически обаче и политически, и юридически федерациите се изявяват и действат в международната система като единен субект. Техните особености и държавното им устройство се уреждат от вътрешното им право, а не както при конфедерациите от международен договор. Съединените американски щати са федерация. Британската обшност е no-скоро международна асоциация или движение, но не е нито федерация, нито конфедерация.
272 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
Някои от субектите на международните отношения могат да имат особен политически и юридически статус, трайно закрепен с международни договори и обичаи. Такъв например е статусът на постоянно неутралните държави. Възприели този статус, те не трябва да участват във военни съюзи, военни коалиции или да предоставят територията си за военни бази на трети страни. Длъжни са да имат еднакво отношение към държави, които са във война или в остър международен конфликт. Такива страни са Швейцария, Швеция, Австрия, Финландия, Малта и Лаос. Друг пример за особен статус е статусът на държавите, които участват в безядрена зона.
Субекти на международни отношения и на международното право могат да бъдат и нации, които водейки борба за национално освобождение, са създали институционни форми, отговарящи на изискванията за международна политическа и юридическа субектност. Такъв субект е Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която има постоянен статус на наблюдател в ООН.
Държавите ръководят и осъществяват взаимните си отношения със система от органи, специално предназначена за тази цел. Органите представляват много важна част от държавното устройство, тъй като в отношенията с другите държави реализират и защитават външните интереси на държавата и на нейните граждани. На първо място сред тези интереси са националните интереси. Взети в тяхното системно единство, тези органи се определят като външнополитически механизъм (апарат) на държавата. Като част от механизма на общото държавно управление, този механизъм отразява неговите устройствени особености и принципи. Утвърждава се и се променя заедно с тях. Има значение дали държавата е монархия или е република, дали републиката е парламентарна или е президентска, дали монархията е конституционна или не е конституционна монархия. Правомощията на американския президент в сферата на международните отношения и външната политика на страната не са същите, каквито са на френския иди на българския президент съшо така. както ролята и правомощията на Камарата на лордовете в Англия съществено се различават от ролята и правомощията на американския сенат.
Върху особеностите на външнополитическите механизми на различните държави поставят силен отпечатък националната им специфика, историческото им развитие и утвърдените им традиции. Заедно с това обаче, колкото и големи да са в някои случаи различията, практиката е
1.1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 273
наложила универсално сходство в неговото устройство и функции. Тази световна унификация улеснява междудържавните отношения. НаЙ-оп-ределено тя се проявява в начина на действието, организацията и структурите на дипломацията. Допринася и това, че за разлика от останалата част от външнополитическия механизъм, чиито устройство и функции се определят изключително от вътрешното право на всяка страна, устройството и функциите на външните дипломатически органи се регулират непосредствено не само от националните правни системи, но и от международни обичаи и споразумения.
Най-разпространено е деленето на органите за осъществяване на междудържавните отношения аавътрешни и външни (задгранични) органи. Вътрешни са онези, които постоянно се намират върху територията на дадената държава, а задграничните се намират и действат извън нейните граници. Това почти общоприето делене винаги е изглеждало много основателно и ясно, но въпреки че е общоприето, в условията на сегашния етап в развитието на международните отношения започва да страда от едностранчивост и непълнота. Съвременната международна практика все повече го задминава. Съществуват и органи, които осъществяват междудържавни отношения, тъй като са органи на съставни субекти на повече от една държави и които не са външни органи на никоя отделна държава, макар да се намират постоянно върху нечия държавна територия. Растящата взимоза-висимост на отделните страни и народи, утвърждаващата се политическа и социална хомогенност на международното общество, увеличаването на общочовешките интереси и свързаните с тях глобални проблеми, разширяването ролята на многостранната дипломация, възникването на все по-голям брой междудържавни институции, структури и организации - всичко това поражда тенденцията бързо да растат значението и числеността на органи, осъществяващи външнополитически, междудържавни отношения, които не са нито задгранични, нито са вътрешнодържавни. Такива са например органите на междуправителствените международни организации, на международните съюзи, на интеграционни общности и други.
Към вътрешните органи на държавите за ръководене и осъществяване на междудържавните отношения се отнасят държавните глави, парламентите, правителствата и техните ръководители, специализирани практически да осъществяват външните отношения изцяло или в отделни об-
274 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ласти министерства (в Република България наред с Министерството на външните работи през 2002 г. бе създадено и Министерство по европейските въпроси J. Тези органи концентрират и обработват постъпващата информация, разработват и приемат решения в сферата на междудържавните отношения, осъществяват ги или контролират тяхното осъществяване.
Основните външни органи за междудържавни отношения са дипломатическите представителства. Както посочихме, за разлика от вътрешните органи, тяхното положение и начини на функционирането им се определят не само от вътрешното право на всяка страна, но от международното публично право и от правния ред на страната, в която се намират. Това е много рядък случай, когато върху съществуването и начина на функциониране на един и същ държавен орган се наслагва едновременно действие на три различни правни системи.
На свой ред дипломатическите представителства бивагпостпл/ши дипломатически представителства, в страните, с които се поддържат дипломатически отношения. Видът им се определя от техния клас. Те биват:
• Посолства, ръководени от посланик
• Легации, ръководени от пълномощен министър
• Постоянни мисии, ръководени от лица с по-нисък дипломатически ранг.
Постоянни представителства могат да съществуват и към международни организации. В този случай между тях не се установяват различия по клас и тяхното положение се определя от устава и решенията на самата организация.
Временните дипломатически представителства са свързани с изпълнение на мисии ad hoc. Те се създават с оглед на изпълнението на определена задача и се разпускат след нейното изпълнение: участие в международни конференции, конгреси, срещи, преговори и други. Най-често се назовават делегации. Понякога става така. че органи, създадени ad hoc решават не само въпроси с изключително значение, но сложността и продължителността на тяхната дейност превръща съществуването им в процес, продължаваш много години, даже десетилетия.
Според естеството на дейността им, органите биват ръководещи и изпълнителни. Поначало всички ръководещи органи са вътрешни органи, докато всички външни органи са изпълнителни.
/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 275
Ако се изхожда от начина на вземане на решенията, органите във външнополитическите механизми на държавите могат да бъдат еднолични или колегиални. При колегиалните, за да се вземе решение, е нужно съвпадането на волята на повече от едно лице.
Унификацията в световната практика е довела до възприемането на две закономерности, следвани от всички държави:
• Правомощията да отговорят на въпроса каква да бъде външната политика на държавата и основните стратегически решения най-често са поверени на колегиални органи.
• Правомощията да отговорят на въпроса как да се осъществява външната политика, както и практическото й осъществяване по общо правило се възлагат на еднолични органи.
Съществува много ясно изразена разграничителна линия между колегиалността и единоначалието във външнополитическите механизми на държавите. Почти всички органи, стоящи по-високо от равнище на министерство са колегиални (изключение са едноличните държавни глави и премиерите), докато във всички органи на равнище на министерство и по-ниско безусловно цари единоначалие, най-строга служебна дисциплина и йерархия. Всички външни държавни органи за осъществяване на междудържавните отношения, и постоянни, и временни, са еднолични органи. В правилно организираната и добре функционираща дипломатическа служба йерархията и безусловното подчиняване на решението на ръководителя в никой случай не трябва да стои по-ниско от йерархията и дисциплината в армията.
Работата на външнополитическия механизъм, разработващ, вземащ и осъществяващ външнополитически решения, наред с другото се характеризира и с висока степен на юридическо нормативно регулиране. Голяма част от устройсгвото, компетенциите и принципите за действие се определят на конституционно равнище или със специални закони.
На тези положения съответства и външнополитическият механизъм на Република България
Още в началото на демократичните реформи в България след 1989 г. бе извършено преустройство в управлението и функциите на външнополитическия механизъм на държавата. Основна роля имаше приемането на Конституцията от 1991 г. С нея бе премахнато съсредоточаването на ръководенето на националната външна политика у най-еисшия ръководен орган на политическа партия, чиито решения да стоят по-високо
276 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ
от решенията на парламента. При подобна конституционна уредба основните решения за съдържанието на външната политика на страната биват вземани от орган, който е извън самата Държава. Органът, който трябва да изразява интересите на нацията, Народното събрание, се подчинява на решения на политическа структура, която и формално, и фактически не може да включва цялата нация. Конституционната промяна възстанови правата на българския парламент в областта на външната политика и на международните отношения.
В основата на новото държавно устройство на България бе поставен принципът на разделение на властите. Съответно с това функциите в областта на отношенията на републиката с другите държави разделиха законодателната и изпълнителната власт. Поради специфичните си задачи, и поради това, че съдебната власт не трябва да бъде свързана с политика, тя не трябва да упражнява и функции в областта на ръководенето и осъществяването на външната политика. Важни функции в областта на външната политика бяха възложени на държавния глава - Президента на република България, чиито място и роля в новото държавно устройство на страната не го отнасят към някоя от трите власти. Без да бъде орган на власт, президентът обаче участва в тяхното взаимодействие. Той изразява единството на нацията и представлява републиката в международните отношения.
Нормалното протичане на външнополитическия процес изисква стриктно да се спазва не само разделението на функциите между властите, но и да се осъществява целесъобразно сътрудничество между тях. Външната политика, следваният от държавата курс на отношения с другите държави не може да е изключителна прерогатива на никоя от властите, а следва да е резултат от тяхното взаимодействие, при което никоя от тях не трябва да игнорира или да си присвоява функции, които конституцията и законите на страната не й предоставят. Важно значение има взаимодействието между властите и държавния глава.
Смисълът, основанието и предназначението на това разделение е да се обезпечи максимално съответствие на следвания курс в международните дела с националните интереси и да не се допусне да вземат връх при неговото определяне и осъществяване частни, партикуларни, групови интереси. То представлява една от гаранциите за демократичното начало на държавната политика в сферата на международните отношения.
Народното събрание е най-високият държавен орган, чиято основна функция е да изразява интересите и волята на цялата нация. В него се
/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 277
обсъждат всички въпроси на вътрешната и външната политика. Това ще рече, че няма основание който и да е външнополитически въпрос да не може да е предмет на обсъждане в българския парламент и той да не може да приеме решение по него. Международните отношения на републиката трябва да отразяват и да защитават националните интереси, а Парламентът е органът, който ги определя и формулира като външнополитически държавни интереси. Решенията на Народното събрание, включително и по въпросите за външната политика са задължителни за всички държавни органи, обществени организации и граждани. Като избира Министерския съвет и в неговия състав министъра на външните работи, Парламентът определя насоката за следвания курс на страната в международните дела. Той упражнява парламентарен контрол над изпълнителната власт. Народните представители имат правото да отправят питания и да поставят въпроси, на които премиерът, министърът на външните работи и другите министри са длъжни да отговорят. При несъгласие с водената от тях политика Народното събрание може да гласува недоверие на кабинета.
По силата на конституционните разпоредби по определен кръг от въпроси на Народното събрание са дадени изключителни компетенции. Единствено то може да решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир. Без негово разрешение не се допуска изпращането и използването на българските въоръжени сили извън пределите на страната, както и преминаването и пребиваването на чужди войски върху нейната територия. По предложение на Президента или на Министерския съвет то може да обявява военно положение върху цялата територия или върху част от нея. За да влязат в сила определени от конституцията международни договори, които имат най-голямо значение за отношенията на България с другите държави, се нуждаят от ратифицирането им от българския Парламент. Такива са договорите, които имат:
• политически или военен характер
• отнасят се за участие на Република България в международни организации
• предвиждат коригиране на държавните граници
• съдържат финансови задължения за страната
• предвиждат нейно участие в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове
278 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
• отнасят се за основните права на българските граждани
• отнасят се за действието на законите или изискват мерки от законодателно естество, за да бъдат изпълнявани
• самите те предвиждат ратификация, за да могат да влязат в сила Така в Конституцията на Република България е закрепена демократичната тенденция в съвременния международен живот парламентите да играят все по-активна роля в международните дела. Народното събрание може да се обръща непосредствено с декларации и обръщения към други страни и парламенти, както и да установява непосредствени парламентарни връзки.
Решавайки каква да бъде политиката на страната към другите държави, в съответствие с разделението на властите, Парламентът не може непосредствено и практически да я ръководи и да я осъществява Той не може да отменя решения на изпълнителната власт. Има и други въпроси, които Народното събрание не може да решава. Такива са въпросите, които се отнасят до териториалната цялост на страната. Всички въпроси, свързани с изменение на държавната територия могат да бъдат решавани само от Велико народно събрание. Също така единствено то има правото да ратифицира международните договори, предвиждащи подобни промени.
В качеството си на държавен глава, върховен главнокомандващ на българската армия и олицетворявайки единството на нацията, Президентът на Република България представлява републиката в международните отношения. В това си качество той приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните представители в страната. Ръководителите на дипломатическите ни представителства в другите държави и в международните правителствени организации по предложение на Министерския съвет се назначават и се отзовават с укази на Президента. В случай на въоръжено нападение или при необходимост да бъдат неотложно изпълнени военни задължения, които България е поела с подписани от нея международни договори, Президентът в качеството си и на върховен главнокомандващ на армията може да обяви положение на война и да предприеме нужните мерки. Но дори в този отговорен момент той няма право да обяви война ( по смисъла на конституцията „положение на война" не означава „състояние на война"), нито да решава да бъде сключен мир. По тези въпроси, както и по взетите от президен-
1.1 Междудържавни (маждуправитс./ствени) ч ш държавни... 279
та мерки се произнася свиканото незабавно от него Народно събрание. Президентът свиква и председателства Консултативния съвет за национална сигурност. В кръга на неговите правомощия е да поиска да бъде изслушан от Народното събрание, както и да отправя обръщения и послания, както към народа, така и към народите и държавните ръководства на други страни. В определени от закона случаи той може да сключва от името на България международни договори, чиято ратификация обаче се осъществява по установения общ ред.
Ръководството и осъществяването на външната политика е правомощие на Министерския съвет. На него е възложено да обезпечава националната сигурност, в тези рамки и нейните международни аспекти. Той също може, ако Парламентът със закон реши това, да сключва, да утвърждава и да денонсира международни договори. Най-висок орган на изпълнителната власт, съветът има правото да отменя актовете на министрите, в това число и на Министъра на външните работи, ако счете, че тези актове са незаконосъобразни или са нецелесъобразни.
Това, че общото ръководство на външната политика е съсредоточено в Министерския съвет и че правомощията на съвета са конституционно закрепени има голямо значение. Външнополитическите и междудържавните отношения засягат много и важни интереси на страната. Влияят върху различни сфери на вътрешното й развитие - право, икономика, финанси, култура и т.н. Обсъждането на основните външнополитически въпроси в Министерския съвет позволява съображения по тях да изразяват и ръководители на министерства и ведомства, които по предмет на дейност не са включени в системата на външнополитическия апарат. Позволява външнополитическите въпроси да се обсъждат комплексно. С други думи, на равнище на най-високия орган на изпълнителната власт става основната, общодържавната координация в активностите на всички държавни органи, която е абсолютна предпоставка за успешна външна политика. Подценяването на тази функция, а още повече пренебрегването й от другите, невлизащи във външнополитическия механизъм държавни органи винаги би водило към неблагоприятни последствия за страната. Тази конституционна уредба не ограничава функциите на Министерството на външните работи, обаче обезпечава и гарантира всестранно надведомствено обсъждане и преценяване на основните външнополитически решения.
Особено място заемаМинистър-председателят . Съветът се избира, променя състава си или подава оставка по негово предложение. Пре-
280 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
миерът ръководи цялостната му работа и контролира работата на министрите. Ръководи държавни делегации за преговори на високо равнище и подписва международни договори. Назначава заместник-министрите, в това число и заместник-министрите на външните работи. Той, заедно с ръководения от него министерски екип, отговаря пред Народното събрание за цялата вътрешна и външна политика на страната и в случай, че загуби доверието на мнозинството народни представители подава оставката на кабинета.
Ведомството, което непосредствено осъществява външнополитическите отношения на Република България ^Министерството на външните работи. То представлява републиката в отношенията с другите държави, защитава нейните права и интереси, разработва и практически провежда външнополитическия курс.Това постига, от една страна като ръководи системата от задгранични представителства (дипломатическите и консулските представителства в държавите, с които страната поддържа дипломатически отношения, както и в международни правителствени организации, в които страната членува) и от друга страна, като поддържа постоянните и непосредствени връзки с чуждите дипломатически и консулски представителства, акредитирани в България. Министерството поддържа официалните връзки с дипломатическия корпус, провежда съответните протоколни мероприятия и съдейства при подготовката на официални посещения на български правителствени делегации в чужбина. Чрез своите външни служби следи и реагира на възникващите проблеми в отношенията на Република Българин с другите страни, организира и осъществява преговори за тяхното решаване. То подготвя проектите и организира сключването на междудържавните политически договори, консулските конвенции, визовите и културните спогодби и други международни договори, а след сключването им следи за тяхното изпълнение.
Министерството изпълнява важни функции не само в областта на политическите международни отношения. То включва в своите структури в страната съответни икономически звена, а в задграничния си апарат службите на търговско-ико комически представители. Следи и съдейства за провеждането на външноикономическата политика на страната, непосредствено я осъществява в международните икономически организации. Министерството и неговите задгранични служби защитават правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина.
1.1 Междудържавни /междуправителствени) и недържавни... 281
За да осъществява функциите си и за да подпомага всички други поддържащи трансгранични връзки на държавата органи, министерството е центърът, в който се съсредоточава, съхранява, обработва и анализира външнополитическата информация. Тази информация постъпва от задграничните представителства, от чуждите представителства в страната, от службите на външнополитическото разузнаване, от масмедиите и от други източници. То е центърът, където се съхраняват оригиналните текстове на двустранните и заверените копия на многостранните международни договори, на които България е страна. Получава и събира информацията за външноикономическата политика на отделни страни, региони, международни икономически организации, групировки и общности. Наблюдава и анализира процесите и тенденциите в развитието на българските колонии в чужбина, за да съдейства за защита на техните интереси и права. В страната поддържа постоянни контакти с Народното събрание, с политическите сили, с обществеността и средствата за масова информация, предоставяйки информацията, необходима за гласността на външнополитическите мероприятия.
Тъй като външните връзки на страната се осъществяват и от множество ведомства и звена на държавния и обществения апарат, министерството координира тяхната дейност в тази област. Осъществява междуведомствената координация в областта на външните отношения, организира и координира работата на българските части на двустранните комисии за икономическо, научно-техническо и търговско сътрудничество с други страни и международни икономически организации и групировки. Представители на министерството участват в преговорите, които се водят от други ведомства в кръга на тяхната компетентност, за сключването на двустранни междудържавни и междуведомствени договори.
Част от звената на министерството на външните работи, организирани в управления, отдели и служби са специализирани по функционален признак, а друга част - по териториален признак. Дейността им се подпомага от техническо-административни звена. Целият апарат на министерството се оглавява и ръководи еднолично от министъра на външните работи, подпомаган от колегиум. Министерството организира подбора на дипломатически кадри и повишаването на професионалната им квалификация, определя и ръководи състава на дипломатическите представителства на републиката в чужбина.
282 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
Много съществена част от външнополитическия механизъм представляват органите, които са разположени извън територията на страната. Това са постоянните представителства на Република България ъ чуждите държави и в международните организации. Те представляват страната в двустранните и многостранните отношения, защитават със законните средства в съответната страна интересите на държавата и на българските граждани, следят за възникващите проблеми и водят преговори за тяхното уреждане и събират необходимата за правилното определяне на външнополитическите отношения информация за събитията в съответната организация или държава.
Голямото значение, което има за България присъединяването й към евроатлантическите структури наложи създаването на специално Министерство по европейските въпроси. В кръга на неговите компетенции е поддържането и осъществяването на връзките с органите на Европейския съюз, организирането и воденето на преговорите за присъединяването, както и следенето и насочването на огромната и много сложна подготвителна работа за постигането на тези цели.
Отново ще отбележим, че са много изследователите в областта на Теорията на международните отношения, които свеждат международните отношения само до сферата на политическите борби и сътрудничеството върху международната сцена, в които субекти са държавите. По същество така те свеждат системата на международните отношения само до кръга на междудържавните отношения. Ако се възприеме това гледище, държавите остават единствените субекти в системата. Така извън полезрението остава огромен комплекс на пресичащи държавни граници отношения, страни в които не са държавите. Други, макар да отбелязват, че наред с междудържавните отношения съществува една обширна област на международни отношения, субекти на които не са държавите, считат, че на тези отношения липсвала обща системна връзка. Поради това те не ги отнасят към системата на международните отношения.
Международните отношения и тяхната система не трябва да се свеждат само до междудържавните отношения, тъй като никоя държава никога не е могла да обхване всички актове на международно общуване. Междудържавните отношения са само част, представляват само една от подсистемите на универсалната система. Наред с тях съществува необозримото множество на трансгранични отношения, чиито субекти не са държави. Товя
/. 1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 283
е сферата на неправителствените международни отношения. Вярно е. че общо взето редът в общуването върху световната сцена и общият климат върху нея се определят преди всичко от отношенията между държавите. Но не бива да се забравя, че трансгранични отношения осъществяват икономически групи, партии и политически движения, международни концерни, международни фондове и банки. Значението и ролята в международната система на някои от тях е много голяма. Между тези отношения също има системни връзки, макар те да са разпокъсани, сепаратни, по-малко формализирани и структурирани в сравнение с междудържавните.
Политически са не само междудържавните отношения. Такива отношения могат да съществуват и между субекти, които не са държави. Подобни субекти са различни политически партии, национални и международни политически организации и движения. Някои от тях, като например Социалистическият интернационал или Организацията за африканско единство се ползват с общопризнат външнополитически международен статус и действат като активен субект в системата на международните политически отношения. Международното право признава не само политически статус, но и международна правосубектност на национални движения, които водят борба за национална независимост.
Предметът на дейността на неправителствените международни отношения е извънредно разнообразен. Освен в политиката и икономиката, те развиват дейности в областта на културата, науката, образованието, спорта и в много други области. През последните години много бързо се увеличават онези, които действат в хуманитарната сфера, защитавайки правата и свободите на човешката личност. Най-многобройни и разнообразни са отношенията в икономическата сфера.
В теорията няма единно мнение относно съдържанието на понятието „неправителствени субекти на международни отношения" и на тяхната класификация, но всеобщо е убеждението, че ролята им е голяма и че тя постоянно се увеличава. Някои от тях оказват много силно влияние върху общественото мнение в отделни страни и в света, а чрез това и върху решенията на правителствата. Сред тях са Пагуошкото движение на учените. Амнести интернешънъл, Грийнпис. Международният червен кръст, Социалистическият интернационал, Международната федерация за правата на човека и др.
Много изследователи отнасят към тази група субекти и такива специфични икономически субекти, каквито са транснационалните компа-
284 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
нии (ТНК). Под това название се обединяват структури, чиято цел е получаване на икономическа печалба и които, макар да имат основното си седалище в една определена страна, чрез филиалите си развиват дейността си в много държави. Това са субекти, чиято активност по същността си е трансгранична. Най-големите от тях разполагат с капитали и с икономически ресурси, които им дават предимство не само пред малките държави, но и пред средни и дори големи страни. Предполага се, че техният брой се движи между 8 - 10 хиляди и че те разполагат с повече от 35 000 филиала в различни части на света. Икономическият потенциал на някои от тях е такъв, че им позволява да действат самостоятелно като много влиятелни субекти в международните икономически отношения. Под техен контрол са почти всички основни източници на суровини и световни пазари.
За сферата на неправителствените субекти е характерно не само разнообразието в обектите на отношенията, но и са много различни ролите, влиянието, начините на поведение, формата на организация и много друго. Само ограничена част от недържавните субекти на международни отношения развиват политическа дейност. Преобладаващата част от осъществяваните от тези субекти отношения салукративни, т.е. свързани са с дейности, целящи извличане на материална изгода, на печалба. Но също така много от тях са с идеална цел.
В отлика от междудържавните, съществена особеност на тези отношения е обстоятелството, че с немного изключения те не се регулират пряко от международното публично право. Регулират се от вътрешно право на държавите. Все пак значението на това обстоятелство не бива да се преувеличава, тъй като регулирайки с международното частно право и с националното си законодателство тези отношения, насърчавайки и подкрепяйки тяхното развитие или създавайки за тях различни ограничения и пречки, държавите могат да влияят върху тях. определяйки общия правен режим и на техните отношения, съобразно с общите принципи и норми на международното публично право.
Държавите като субекти на международни отношения създават и поддържат международния политически и правен ред, защитавайки го и с военна сила.Ето защо, когато в международната система се утвърждава военнополитическа конфронтация и вследствие на това расте значението на военната сила, силен отпечатък върху цялостното състояние на световната система налагат междудържавните политически отноше-
/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 285
ния. Но когато равнището на конфронтацията се снижи, и още повече когато изчезне, намира израз обратната тенденция - увеличава се и расте ролята на недържавните отношения върху световната сцена.
Две са основните форми, в които се осъществява активността на неправителствените субекти на международни отношения. В едната от тях те действат като национални формации (партии, движения, организации, търговски и транспортни предприятия, фирми и др.). В тези случаи те гъвкаво преодоляват националните и държавните рамки, като създават свои филиали в чужбина. Другата форма са.мултинациоиал-нитс формации, които създават и свои международни структури.
Недържавните субекти в много отношения осъществяват взаимодействията си по-гъвкаво от държавите. Те не притежават и не са свързани с държавните атрибути. Лесно се съчетават, сливат се, разделят се. възникват или прекратяват съществуването си. Това дава повод на някои изследователи да считат, че докато структурите на международните неправителствени формации са изградени в най-висока степен според изискванията на съвремието, националните държави и техните правителствени отношения имат наследена от минали времена тежка и старомодна структура и начини за действие. Затова те са по-слабо пригодени да обслужват интересите на сегашния толкова динамичен, разнообразен, но взаимозависим и все по-глобален свят. Недържавните формапии по-разковано и по-сполучливо, според тези автори, преодоляват едно от големите противоречия на съвременното развитие -противоречието между егоцентричния национализъм и геоцентрична-та технология на материалното и нематериалното производство. От една страна, мощни икономически сили създават модерна и интегрирана транснационална икономика, а от друга страна, националните държави все още остават център на сепаратни политически решения, вдъхновявани често от представяния за национален интерес неоснователен и опасен национален егоизъм.
Осъществявайки пресичащи държавните и националните граници дейности, участвайки като страни в неправителствени международни отношения, неправителствените формации, колкото и самостоятелни и независими да са те, не могат да избягват влиянието на държавната политика и определяния от правителствата политически и правен ред. Заедно с това обаче, техните интереси не винаги съвпадат с интересите на
286 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
правителствата. Авторитетът, икономическата мощ и политическите връзки на много от тях им позволяват от своя страна осезателно да влияят върху политиката на държавите и чрез тях върху междудържавните отношения. Това е още едно обстоятелство, поради което неправител-ствените международни отношения да не могат да бъдат пренебрегвани. Все по-малко поведенията на държавите, дори и на най-големите и влиятелните от тях, могат да не се съобразяват с интересите и поведението на неправителствените формации. Без те да бъдат вземани предвид, без да се отчита тяхната роля и значението им в общата, в глобалната международна система, нейните промени и развитие не могат да бъдат разбирани и обяснявани. И което е много по-лошо - вече не могат да бъдат и предвиждани. Взаимните влияния между правителствените и неправителствените международни отношения понякога са така силни, че се наблюдава своеобразно преплитане и дори сливане между тях.
Взаимодействията между образуваните от правителствени и непра-вителствени субекти подсистеми не са еднозначни и ролята им е нееднаква. В огромния брой случаи те взаимодействат в хармония с общите характеристики и целевите направления в универсалната система. Но не винаги е така. В края на XX век и в началото на XXI век в световната система се появиха и разрастнаха неблагоприятни и извънредно тревожни тенденции, свързани с развитие на международната престъпност, с прането на пари, с разпространяването, контрабандата и търговията с наркотици, с проституцията и нелегалната икономическа миграция. Възникнаха мошни нелегални неправителствени структури и организации, които осъществяват трансгранични дейности и отношения, но са в конфликт с националните правни системи и с международното публично право.
Много голяма опасност поражда международният тероризъм. Развитието му бързо го превърна в един от най-опасните и тревожни глобални проблеми. Активността на тези невидими, но много мощни и активни неправителствени субекти на международни отношения внася безпорядък в световната система и предизвиква противоречия и конфликти. В отделни случаи, когато международната престъпност и тероризмът се свържат с политиката и икономиката на отделни държави, те проникват почти във всички структурни подсистеми на международните отношения. Тогава влиянието им нараства до степен да предизвиква мащабни междудържавни конфликти и дори международни войни.
12Пплитика и политически отношения 287
Водещата и решаваща роля на държавите в системата прави сътрудничеството между тях най-ефикасното средство за противодействие на новата тенденция. Сътрудничеството между правителствата и световното коалиране против всички форми и прояви на международната престъпност става жизнено необходимо. Но заедно с това ускоряващият се процес на глобализация в световната система, ограничаването на суверенността и независимия държавен контрол, повишаващата се неконтролирана проходимост на границите за движението на пари, продукти и хора. както и бързото увеличаване на ролята на неправителствените субекти никак не е в полза на успешното противодействие. Не може да се отрече, че една от неблагоприятните последици от процеса на глобали-зацията е създаването на по-удобни условия за развитието на международния тероризъм и затрудняването на борбата с него. В световните отношения се появяват противоречия и напрежения, които могат да придобият изключително големи размери и да предизвикат много неблагоприятни последици.
Налагани обективно от съвременното развитие, интегративните процеси все повече преместват акцентите в посока към недържавните международни отношения. Особено в Западна Европа, където Европейският съюз показва тенденции към конфедеративни, а в далечна.макар и неясна, но възможна перспектива - защо не и към федеративни структури. Едно подобно развитие би открило нови възможности за трансгранично общуване на недържавни структури и формации.
Сподели с приятели: |