Отношения

• Надежден отбранителен военен потенциал

« Участие в отбранителни съюзи и системи за колективна сигур­ност и др.

Несъмнено е голямото значение и на състоянието на общата систе­ма на международните отношения, равнището на всеобщата сигурност, но тази стабилност е само едно от многото благоприятни външни усло­вия. В последна сметка онова, което се включва в палитрата на нацио­налните средства, разглеждано в съвокупност, очертава национален по-

192 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

тенциал за успешно противопоставяне на всяка външна заплаха за наци­оналните интереси. Този национален потенциал се разглежда често като „сила" в широкия смисъл на този термин.

Едва ли може да се очаква някога тези национални средства да загу­бят значението си. Но традиционното, утвърденото, класическото мис­лене в областта на сигурността лесно тръгва по линията да им отдава категорично предпочитание. Особено, когато те са достатъчно надежд­ни. Тогава решенията, свързани с обезпечаването на националната си­гурност започват есе повече да се търсят по линията на развитие на соб­ствената сила, в надеждността на съюзниците или в относителната сла­бост на евентуалните противници. Независимо от това, дали субектът осъзнава това или не, широко се отваря пътят към конфронтационно мис­лене, към разделението на „свои" и на „чужди". Обезпечаването на си­гурността започва да се рисува в рамките на една или друга силова сис­тема. В представите за сигурността солидно място заема образът на вра­га Започва да се затъмнява, да се подтиска или да се разкъсва представа­та за общото, за зависимостите между националната и общата междуна­родна сигурност. Собствената сигурност престава да се мисли по друг начин, освен като несигурност за някои други. Кръгът на възможните начини и средства за укрепване на националната сигурност се свива под натиска на егоистично национално виждане, включвайки почти само онези начини и средства, които са разположени в рамките на национал­ния външнополитически курс. без достатъчно ясно да се съзнава, че това вече само по себе намалява възможностите да се постигне желаната цел.

За големите и силни държави подобно разбиране означава външно­политически курс, насочен да не допусне никаква форма на доминиране на която и да е друга сила, укрепване на собственото, преди всичко во­енно превъзходство, разделяне и противопоставяне на евентуалните про­тивници и т.н. За малките и средните държави често означава да се жер­тва собствената самостоятелност поради обвързване с различни групи­ровки, търсене на силни покровители и гаранти и т.н.

Съвсем друга е палитрата на средствата и начините -^^обезпечаване на всеобщата, интернационалната международна сигурност. Пона­чало те се търсят не на национално, а на международно равнище:

• Съгласуване на интересите чрез равноправни преговори

• Разумни и взаимноизгодни компромиси

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 193

• Развитие на сътрудничество

• Отказване от употреба на сила при международни спорове

• Създаване ъамеждународни механизми против нарушаване прин­ципите и нормите на международното право и справедливостта

• Изграждане на системи за колективна сигурност и отбрани­телни съюзи

• Регулиране и намаляване на въоръженията,^язо/>йжаеш/е и т.н.

В каквато и форма да се прояви конфронтацията винаги подкопава общата сигурност. За постигането на такава сигурност националните усилия не са достатъчни. Нужни са съгласувани усилия на всички участ­ници в международното общуване. За разлика от националната сигур­ност, за която при определени условия централно място все пак могат да заемат националните отбранителни военни потенциали, всеобшата международна сигурност изисква преди всичко определено състояние на цялата система на международни отношения.

Историческият опит на световните отношения показва, че насил­ственото ощастлиаяване на страни и народи не е възможно. Надеждно­стта на основаващата се на силата сигурност никога не може да бъде по-голяма от надеждността на самата сила.

Това съвсем не означава, че общата сигурност изисква напълно да се отхвърли в международното общуване значението на силата като сред­ство за постигане на сигурност и гаранция на сигурността. Силата може да играе и наистина играе определена роля, но тя винаги трябва да оста­ва подчинена на международното право и международния ред. Може да бъде средство на общността против нарушителите и агресорите. Така е решен този проблем и в устава на Организацията на обединените напий.

По същия начин следва да се преценяват и нуждите да се поддържат национални сили и средства, с цел да се защитава сигурността на всяка отделна страна в случай, че все пак възникне външна опасност. Колкото и голяма да е способността на международната общност да пресече ак­тове на агресивно посегателство върху справедливи национални инте­реси на всеки свой член, колкото надеждни и ефективни да са средства­та, с които тя разполага, не отпада необходимостта от националните средства и усилия за обезпечаване на сигурността, в това число и като се поддържат съответни въоръжени сили. Трите равнища на сигурност-

194 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

та, обшото и националното, индивидуалното и колективното при под­държането и зашитата на сигурността в никакъв случай не се изключват взаимно. Те не са алтернативни. Нещо повече, действието им изисква те да се съчетават. Не е възможно да се постигне надеждна сигурност, като се разчита само на защита от международната общност, както и защита­та със собствени средства не би била достатъчно надеждна, без подкре­пата на общността. Основанията са няколко:

• Националните сили за защита на националната сигурност на вся­ка страна винаги остават потребни за своевременна отбрани­телна реакция, докато се задействат механизмите на съюзите и международната общност

• Запазването на възможността да се защити собствената сигурност с национални средства представлява една от възможните гаран­ции в случай, че системите за колективна 'защита се окажат недостатъчно ефективни u.'iu не се задействат

• Поддържането на достатъчни национални сили за обезпечаване на външна сигурност винаги е потребно, за да може в необходи­мите срокове^а се окаже практическа подкрепа на обши меж­дународни действия в случай па нужда

• Най-после, и в случай че бъдат предприети колективни мерки про­тив нарушителя, националните действия винаги остават необхо­дим интегрален елемент от тези мерки.

Обаче националните сили и средства трябва да имат отбранителен характер на тяхната организация, състав, въоръжения, стратегия и докт­рина. Нужно е поддържането им да не превишава потребностите на ра­зумната достатъчност, а изпълнението на първите две от горните усло­вия да се осъществява в обстановка на откритост и прозрачност, позво­ляващи взаимен контрол, за да не се подкопава доверието и за да се изключат опасни изненади.

Нарушаването на естествената, нормалната връзка между всеобща­та, интернационалната сигурност и националната външна сигурност е възможно не само в направление към преувеличаване значението на на­ционална ia сигурност и противопоставянето й на общата сшурност. Възмо­жен е и обратният вариант - да се преувеличат значението и възможно­стите на общата сигурност за сметка на възможностите и средствата на

отделните страни. И в този случай се крият опасни последствия. В това убеждава опитът на страните, участвали в оглавяваната от Съветския съюз система през годините на студената война. В името на социалистическия интернационализъм и в името на общата сигурност на социалистически­те завоевания биваха измествани на заден план специфични национални интереси на отделните страни. В редица случаи от тях биваха изисквани жертви на техни национални интереси в името на пролетарската солидар­ност. В светлината на станали известни документи може да се съди, че практически съдържанието на онова, което е било представяно като общ интерес, често не е било друго, освен интересът на най-големия и силен партнвор. Неправилното съчетаване на общото и частичното, на нацио­налното и международното в практиката на СССР и неговите съюзници е откривало простор за неравноправие, хегемонизъм и намеса във вътреш­ни работи на отделните страни. В името на социалистическия интернаци­онализъм и на общата сигурност е извършено въвеждането на въоръжени сили на СССР и други съюзни държави в Унгария и Чехословакия през 3956 и 1968 г. В името на световната революция и единството на световния революционен процес биваха сключвани съюзи с редица страни, режими­те в които на практика представляваха диктатури от военен тип. Свързва­нето с авантюристичната им политика въвличаше Съветския съюз и съю­зените с него държави в регионални конфликти, които поставяха в опас­ност не само националната им сигурност, но и физическото им съществу­ване. Оказването на материална помощ на нсжизнеспособни. тоталитар­ни и бюрократични режими подриваше икономиката на тези страни и сни­жаваше жизненото равнище на тяхното население.

Обективната и реалистична преценка позволява да се види, че от неблагоприятните явления никак не бяха пощадени и страните „отвъд желязната завеса". В името на атлантическата солидарност и на сигур­ността на атлантическата общност намираха, макар и не толкова много­бройни и силно проявени, а и смекчавани от исторически утвърдени демо­кратични традиции в западния свят, прояви на хегемонизъм. които не­веднъж предизвикваха протести и съпротива от засегнатите западни стра­ни. И в този случай практиката показа случаи на политическа, икономи­ческа и военна подкрепа на тоталитарни, недемократични и диктаторс-и Режими, в името на борбата против световния комунизъм.

Търсенето само на парциална сигурност, на сигурност изгражда-а с&мо на национално или ограничено групово равнище, като се пре-

196 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

небрегва или още повече - като се уврежда всеобщата международна сигурност, и на практика, и на теория не води към търсените положи­телни резултати. В това отношение периодът на студената война на­несе тежки щети на международната общност. В историята споменът за него вероятно ше остане като спомен за време на пропуснати възможности, за тревоги, напрежение и смъртни опасности за чове­чеството. Разделението и противопоставянето нанесе тежки пораже­ния във всички области - международна търговия, индустриално раз­витие, наука, техника, образование и т.н. Колосални средства, които можеха да се употребят градивно бяха непроизводително пропилени за въоръжения и военни акции при свят, в който мизерията и невеже­ството продължават да господстват в обширни райони. Изтрезнели от догматизма и илюзиите, бъдещите поколения вероятно по-добре ще разберат, че търсенето на парциалната сигурност не само не беше достатъчно успешно и надеждно, но нанесе много тежки вреди и на Запада, и на Изтока. Усилията и надеждите бяха разделни, но послед­ствията бяха общи.

Студената война показа убедителен пример за това, че търсенето на парциални силови решения на проблемите на международната сигурност всъщност често прилича на преливане на течности в затворена съдова система, преливане на течности в скачени съдове. Осъществява се „пре­ливане" на сигурност в единия за сметка на другия.Растящата, базира­ща се па силата сигурност на едната страна в равна степен предиз­виква несигурност у другата страна. Пълната, надеждната,абсо­лютната сигурност на едната от страните в същото време и в равна степен означава пълна, абсолютна несигурност за другата стра­на. Така при конфронтацията едностранната сигурност поражда винаги своя огледален образ - несигурността и поради това става невъзможно изключването на несигурността, която взаимозависимостта бързо пре­връща във всеобща несигурност. В условия на растящо неравенство спада равнището на стабилността в общата система на международните отно­шения, тъй като възникват области на напрежение и конфликти. Активно­стта на по-силната страна може още повече да изостря кризата. Намира­щата се в условия на растяща несигурност страна започва да търси още по-интензивно начини да промени положението си.

В общи линии възможните варианти на изходи от подобна ситуация не са много:

7. Състояния па системата: сигурност и несигурност 197

• По-силната страна да използва превъзходството си, за да реши е своя полза предизвикалия конфронтацията и несигурността проблем. Така постигнато обаче решаването не може да бъде трай­но. Създава тлеещо конфронтационно огнище в отношенията, което е пълно с неизвестност в бъдещето.

• По-слабата страна да се опита чрез промяна на съотношението на силите да създаде нови условия за решаване на въпросите. И този вариант е пълен с опасности и за двете страни, тъй като ги въвлича в опасна надпревара с неясен край.

• Да се потърси политическо решение чрез преговори и разумен

взаимноприемлив компромис. Но това невинаги е възможно при така възникналата ситуация. Трудно е за притежаващата силов превес страна да прояви толкова здрав разум, че да се откаже да реализира превъзходството си.

Основните, класическите средства да се търси сигурност чрез бърза промяна в съотношението на силите обикновено се търсят в две направ­ления:

• Във вътрешен план - да се увеличат националните отбрани­телни възможности

• В международен план -до се намерят съюзници Увеличаването на националните отбранителни ресурси изисква по­стоянни и големи усилия, изразходване на значителни материални ре­сурси и не може да стане бързо. Намирането на съюзници при стеснени обстоятелства много често изисква да се заплати висока цена, при което може да пострада сигурността на-други интереси на принудената да дей­ства по този начин страна.

Ако бъде избран вариантът да се търси сигурност чрез промяна на съотношението на силите и ако той бъде успешен, възможните направ­ления за развитието на ситуацията също са две:

• Да се постигне обратно съотношение на силитеЛова обаче оз­начава да се възпроизведе предишната ситуация, само че с обра­тен знак. Несигурността отново се възражда. Разменени се оказ­ват само страните.

198 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

• Да се установи равенство на силите. Но както разгледахме това по друг повод, този вариант също не е много надежден. Силовото равновесие създава обстановка с неясен изход, трудна за анализ и с повишена степен на риск за всички участници. Неяснотата на анализите, несигурността на преценките за съществуването на равновесието повишават значението на субективния фактор. От­варят се възможности за вземане на необосновани, неразумни, волунтаристични решения, а те в никакъв случай не могат да са полезни за постигане на надеждна сигурност. И тъй като това представлява елемент от общото състояние на системата, не може да не пострада и нейната стабилност, уврежда се и общата сигурност.

Господствало в продължение на столетия, класическото виждане на проблемите за сигурността не само е довеждало до нарушаване на връзка­та между трите равнища на сигурността, но често е предизвиквало де­формиране и на самата представа за онова, което представлява общата сигурност. При такава деформация общата сигурност започва да се раз­глежда като механичен сбор, като проста съвокупност от сигурността на всички участващи в международното общуване страни. Погрешността на този подход се състои в това, че той води към изтриване на предста­вите за системните характеристики на сигурността. Съществуват сис­темни връзки както между сигурността на отделните участници, така и между сигурността на всеки от тях с общата за всички сигурност. А вече не веднъж стана дума за това, че всяка системност предполага особена динамика, специфични форми на движение и закономерности. Предпо­лага относителна самостоятелност на нейните процеси.

Системната цялостност на сигурността в новите условия е една от проявите на неделимостта и взаимозависимостта на съвременния свят. Така както взаимозависимостта не само не противоречи на разнообра­зието на света, така и цеяостността на всеобщата сигурност не противо­речи, а предполага различието на интересите. Увеличаването на взаим­ната зависимост повишава значението на всеобщата сигурност и заедно с това открива нови възможности тя да бъде постигана.

Увеличаването па взаимозависимостта може да достигне сте­пен на развитие, когато никоя страна да не може да решава повече въпросите на своята сигурност сама, независимо от другите, извън рамките на всеобщата сигурност. Много са съображенията, които карат

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 199

да се мисли, че към края на XX век тази степен вече се достига. Термо-ядреният конфликт, даже и да бъде ограничен по отношение на участни­ците, вече би имал катастрофални последици за цели континенти, а може би за живота на планетата. Дори сравнително ограничени конфликти без употреба на ядрено, химическо или бактериологическо оръжие мо­гат извънредно тежко да увреждат екологическата, икономическата и социалната сигурност и политическите интереси на страни, намиращи се далече от огнището на конфликта и нямаши никакво пряко участие и дори отношение към него. Неутралитетът, както и изобщо избягването да се участва в отношения, които могат да поставят в опасност сигурно­стта на отделната нация започват да губят предишното си значение.

С една дума, все по-ясно се очертава коренното изменение в обста­новката в разглежданата материя. Очертава се възникването на проста, но имаща изключително голямо значение нова закономерност : сигур­ността все повече става единна и неделима в същата степен, в която става единен и неделим съвременният свят. Това коренно променя съотношенията между равнищата на сигурността в световната система, тъй като означава, че сигурността не може да се разкъсва на части, да се постига на национално равнище за едни, но за сметка на други. Не може да се постига само на национално равнище, без да бъде надеждно утвърждавана и на равнище на всеобщността. Сигурността може да бъде равна за всички или просто да я няма за всички. Така ис­тинската алтернатива става не за кого по-голяма или за кого по-малка да е сигурността, а далия има или я няма еднакво за всички. Развитието върви към равенство на сигурността и несигурността за всички.

При такива условия единствена и солидна основа за надеждна си­гурност следва да остане признаването на законните и справедливи ин­тереси на всички държави и народи, на всички участници в международ­ното общуване, равенството им в международния живот. Посягането върху сигурността на който и да е участник в международното обшуване в последна сметка е увреждане и на собствената сигурност. Сигурност­та вече не следва да се търси и намира само в границите на силата. Крие се във взаимноизгодното сътрудничество на всички страни.Възникнало £ ново стъпало, ново качество в развитието на цивилизацията, при което националното равнище па сигурността все повече се слива с интернационалното, световното, всеобщото.

Разбира се, от това не следва, че днес светът е постигнал в развитието си състояние, при което в международните дела настъпва идеално спо-

200 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

койствие, сигурност при всеобщо братство и доброжелателство, отсъствие на борби, противоречия, международни кризи, конфликти и войни. Да се мисли така би било наивно. Между идеалното и реалното, правилното и неправилното, между разумното я неразумното, между теорията и прак­тиката никога не е имало и вероятно не ще има абсолютно съответствие. „Може" и „трябва" се отнасят повече към дължимото, към възможното бъдеще, отколкото към реално съществуващото. Хората са несъвърше­ни, присъщо им е да грешат, затова неразумно е сляпото упование както в мъдростта на политиците, така и на нациите. Тя нерядко им изневерява. Но промяната поражда тенденции, чието влияние е вероятно да расте.

Новото състояние в света не премахва сложните национални, интерна­ционални, класови, групови и други структури на обществото. Не изтрива различията на интересите и противоречията между тях. Оставя открит въпро­са как всичко това може да се съгласува с всеобшността и неделимостта на сигурността. Вероятно така, както изобщо се съчетават всеобщото с раз­личното, както се съчетават единството и разнообразието. Възниква по­требност да се търсят и намират ограничители, ясни критерии за онзи пре­дел, преминаването на който заплашва да разруши всичко. Този критерий могат да бъдат само общочовешките иенпости и интереси, интересите на човечеството като цяло, в това число и общочовешките интереси да се за­пазят мирът и сигурността в рамките на цялата планета.

Веднага може да се забележи, че приматът на общочовешките инте­реси коренно променя гледната точка за преценяването на всяко проти­воречие и съперничество на интереси, дава съдържание на нова филосо­фия на международното общуване. Отговорността на политическите ръководители за всички аспекти на националната сигурност става неотде­лима от отговорността им да запазват всеобщата сигурност. Посягайки на общочовешкия интерес, на всеобщия мир и сигурност, никой нацио­нален ръководител не трябва да се скрива зад заветните „национални идеали". Свещеният национален егоизъм престава да бъде добродетел, той става опасен за всички.

Това не означава, че представата за националната сигурност се ли­шава от смисъл, че тя се разтваря в универсалната, общата международ­на сигурност. Напротив, националната международна сигурност равна за всички е едновременният ефект, непосредственият резултат от утвър­ждаването на всеобщата сигурност. Всеобщата сигурност никога не е била. а и сега не може да бъде абсолютна цел. Не може да бъде цел сама

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 201

за себе си. Интересите на общността се изпразват от съдържание, ако се лишат от интересите на съставните елементи. Така и сигурността уми­ра, губейки своите части. Всеобщата сигурност има смисъл, намира ре­ален израз, когато укрепва и се защитава сигурността на всяка страна, на всеки народ също така, както укрепването и защитата на всеки народ в последна сметка служи за обезпечаването на жизнените условия за съще­ствуването на всеки индивид. В основата на всяка сигурност стои чо­векът.

Проблемите на сигурността се решават не само на всеобщо или на национално равнище. Различните части на света имат свои особености, които определят особености и на проблемите за сигурността. В процеса на сътрудничеството, съперничеството или борбата отделните страни създават структури, обединения, блокове, съюзи и организации, имащи регионални измерения. Тези регионални субекти на международни от­ношения също имат своята специфика, осъществяват самостоятелно развитие, понякога играят независима и твърде съществена роля. Бълга­рия с разположена тъкмо в такъв особен район - Балканския район.

Значението на регионалната сигурност е голямо. Решаването на про­блемите в нейните рамки позволява на правителствата да намират по-гъвка­ви, съобразени с конкретните условия за района начини и средства да за­щитят сигурността на своите интереси. Важно предимство на регионал­ните решения за сигурност е обстоятелството, че те могат да се постигат понякога по-бързо и по-лесно от универсалните поради това, че при тях е нужно да се съгласуват интересите и волята на по-малък брой страни.

От гледна точка на теорията моделът на регионалната сигурност заема средно място между националната и общата, световната сигур­ност. Нейното утвърждаване не противоречи и не изключва нуждата да се укрепват и националната, и всеобщата сигурност. Според обстоятел­ствата тя съдейства за успешното решаване на проблемите на другите Две равнища - националното и всеобщото. Като една от колективните форми на сигурност и при нея се налагат изисквания, които са присъщи на всяка колективна сигурност - равенство на сигурността за всеки уча­стник, сътрудничество, господство на правото, равноправие, зачитане на справедливите интереси на другите, неупотреба на сила за решаване на международни спорове или против териториалната цялост и полити­ческата независимост на всяка страна, създаване на общи структури и механизми за сътрудничество и защита на сигурността в района и т.н.

202 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

От сигурност нужда имат всички участници в международната общ­ност, и големи, и малки. Но господството на силата в продължение на векове е допринасяло да се затвърждава разбирането, че поддържането на международния ред и сигурността трябва да бъде дело само на голе­мите, силни и влиятелни държави. В действителност, сигурността не може да се постигне, освен със съдействието и сътрудничеството на всички стра­ни в международната система. Очевидна е голямата разлика във възмож­ностите на големите и малките държави да допринасят за укрепването или за подкопаването на международната сигурност. Единствено големи­те държави са в състояние да водят глобална политика. Конфронтацията между тях е способна да разделя света на враждебни блокове и съюзи, парализиращи съществуващите механизми за защита на сигурността. Въоръжен конфликт между тях може да се превърне в световна катастро­фа. Но също така е трудно да се оспори, че делегирането на защитата на сигурността изключително на големите страни поражда неравенство и открива простор за утвърждаване на силата в международната практика. Убеждението, че сигурността и международния ред трябва да са грижа на големите, защото са силни, а не на малките, защото са слаби, е мисловно отражение на положение, от което светът сега се опитва да се освободи. То по същество абсолютизира значението на силовия фактор в междуна­родните отношения и така отново превръща сигурността в робиня на си­лата, с всички негативни последствия, за които вече стана дума.