Поведението на субектите в тази подсистема се определя от закономерностите и изискванията на военната стратегия. Тя винаги остава подчинена на политическата стратегия, но специфичните й цели, свързани с постигане или запазване на решаващо превъзходство над въоръжените сили на противника, не са тъждествени с правилата, закономерностите и целите на политическата стратегия. Когато се определя, че военностратегическите отношения поначало са междудържавни отношения, от това съвсем не следва, че може всички междудържавни отношения да бъдат отнесени към военностратегическите. От това. че военностратегическите отношения всякога са изпълнени и с политически смисъл не следва, че политиката може да се осъществява само с военностратегически средства. При военните отношения военната сила е решаващ фактор, обаче в сферата на международната политика тя остава само едно от нейните средства. При това не винаги най-ефективното и най-подходящото.
Функцията на военната сила като гарант на сигурността на държавата, на нейната териториална цялост и политическа независимост е съществена. Държавите, които имат мощни армии са желани партньори и
330 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
съюзници. Те могат уверено да защитават своите интереси. Обратно на това, слабите във военно отношение страни често са изложени на заплахи и опасности. Все пак те не са в безизходно положение, защото в международната система има много начини и средства военностратегиче-ските отношения да бъдат управлявани и поддържани в благоприятни варианти. Най-често използваните за тази цел средства са военните съюзи, които позволяват да се запълва недостигът на собствена военна сила с военната сила на съюзник или на съюзници. По тази линия на връзка, управлението на военностратегическите отношения на държавите ефективно взаимодейства с дипломацията и с другите средства на външната политика. Умелата дипломация и успешната външна политика могат да влияят върху военностратегическите преимущества на съперниците и евентуалните противници, а дори и да ги лишааат от преимущество.
Колкото и голямо да е значението на военностратегическия потенциал на държавите, неговите възможности не са безгранични. Употребата па военната сила не може да решава всички проблеми и не може да постига всички цели. Тя неизменно остава в рамките на ограниченията на възможностите па силата в .международните отношения, които по друг повод бяха вече разгледани.
Изключително голямо става значението на военностратегическите отношения в условията на международно напрежение и конфронтация. Студената война между Изтока и Запада изведе отношенията във воен-ностратегическата сфера в центъра на световните отношения. На глобално равнище съотношението на силите в тази сфера стана най-важен и активен фактор, определящ възможностите на политическите и дипломатическите комбинации. От състоянието и развитието на тези отношения започна в най-висока степен да зависи не само запазването на световния мир, но и съхраняването на живота върху планетата. Всичко това не означаваше, че военната стратегия е престанала да бъде подчинена на политическата стратегия или че войната е престанала да бъде продължение на политиката. Означавате, че военностратегическите съображения са заели много важно, първостепенно място в политическите взаимодействия и че в много случаи и при много важни международни проблеми политическите възможности на конфронтиращите блокове се ограничаваха от непреодолимите рамки на военностратегическите обстоятелства.
Степента на конфронтацията в международните отношения зависи от политиката, следвана от субектите на отношенията. Политиката
1.4Подсистема па военностратегически отношения 331
е онази, която по този начин, чрез връзката „конфронтация - значение па военностратегическите отношения" определя ролята на военния фактор в международните дела. Но установила се, конфронтацията открива възможността военният фактор да влияе обратно върху политическото поведение. Възможността дадената страна да бъде въвлечена във военен конфликт, вероятните последици от това, както и възможността или невъзможността да го спечели поставят много твърди рамки и пред политическите цели и дипломатическите маневри за тяхното постигане, По линията на обратните връзки в същото време военностратегическите отношения се влияят силно от общото състояние на политическите отношения. Всяко изостряне на политическите отношения незабавно отеква в сферата на военностратегическите отношения.
Икономическите връзки и особено икономическият потенциал на всяка страна имат много голямо значение и за нейния военен потенциал. Поддържането му зависи непосредствено от състоянието на националната икономика. Притежаването на многобройни армии и мощно въоръжение изисква разходи, които икономиката трябва да е в състояние да понася. Тези разходи често са не само твърде високи, но и са непроизводителни в смисъл, че изразходваните средства и ресурси не се връщат обратно в процеса на възпроизводството. Последицата е неблагоприятна за националната икономика. Оръжието не служи за производство на материални блага.
Изключение от това правило е, когато оръжието е предназначено не за увеличаване на националния военностратегически потенциал, а се произвежда, за да бъде продадено на други страни и по този начин да реализира икономическа възвръщаемост. Развитата военна промишленост на някои държави им носи значителни печалби. Но в този случай производството и износът на въоръжение стават дейност, която се отнася към друга сфера на отношенията - към икономическата подсистема на международни отношения. Оръжието става стока.
Практиката на международните икономически отношения се отнася към търговията с оръжие по същия начин, както към търговията с всяка друга стока. Но все пак доставката на оръжия, от една страна, винаги има определени политически и военностратегически ограничения (например да не се продава оръжие на евентуални противници или на държави, които могат да са благосклонни към тях), а от друга страна
332 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
лесио поражда политически и военни зависимости. Ако тези зависимости преминат разумната граница, могат да станат опасни за националната сигурност. Въоръжаването на националната армия само от един доставчик създава необходимост само от него да се получават консумативи, резервни части, муниции и други обслужващи материали за доставените оръжейни системи. В кризисни ситуации възможностите да се прибегне към употребата на въоръжената сила може да се окаже неблагоприятно зависима от единствения военен доставчик. По политически или други съображения той може да спре доставките. Затова при нормални отношения, водени от политически и военностратегически съображения, разумните правителства обикновено се стремят да разсъсре-доточават източниците на военни доставки и така да избягват еднопосочната обвързаност.
Международната търговия с оръжие и военни материали има още едно много неблагоприятно отражение, протичащо по линията на връзките между военностратегическата подсистема и политическата подсистема на международните отношения. Съществува връзка между търсенето на оръжие, покачването на неговата цена и военната и политическата конфронтация в международната система. Това поражда заинтересованост у държави, които са големи производителки на оръжие (а това по общо правило са големи, силни и влиятелни държави J преднамерено да поддържат конфронтацията и напрежението в системата. Резултатът е покачване на печалбите от оръжейната им промишленост и обшо благоприятно развитие на тяхната икономика.
Практическият опит постоянно потвърждава правилото, че когато военната сила започне да играе водеща роля в международните отношения и отношенията във военностратегическата сфера започнат да доминират, ролята па дипломацията и на приемливите компромиси бива силно ограничена. В тези случаи на дипломацията не остава друго, освен да регистрира онова, което бива налагано със силата. Практически отново се потвърждава положението, че което не е постигнато с политически средства, с помощта на разумна и добронамерена дипломация и посредством сполучливо съчетаване на интереси при изгоден компромис, никога не може трайно и пълно да реши проблемите. Тогава само се променя формата им и се залагат нови и често още по-трудни проблеми. Откъсната от взаимната изгода, от взаимния и общ интерес военната сила в по-далечна перспектива не довежда до трайни
1.4 Подсистема на военностратегически отношения 333
решения. Обратно, тъкмо в условията на най-острите военностратегически кризи след втората световна война дипломацията и здравият политически разум се оказваха единствено способни да запазват световния мир и да намират приемливи и поради това трайни решения на много сложни конфликтни ситуации.
От снижаването на конфронтацията и по този начин от снижаване на ролята, която военностратегическите отношения заемат в общия комплекс на международните отношения са заинтересовани много страни, големи и малки. Но особено са заинтересовани малките страни, защото техните военностратегически възможности са винаги ограничени от обективни обстоятелства: територия, население, материални ресурси и т.н. Уязвимостта им от ударите на военна сила е много по-висока, а при съвременните военни технологии за тях възниква драматичният въпрос за оцеляването им дори при конфликти, в които те не вземат участие. Поддържането на съответен статус в сферата на военностратегическо-то противопоставяне изисква несравнимо по-големи материални разходи, отколкото във всички други сфери на международните отношения, дори взети заедно. В условията на извънредно бързото морално остаряване на оръжията и военните съоръжения, с които разполагат, както и главоломната цена на свързаните с тях високи технологии, необходимите за защита на техните интереси и сигурност разходи стават непосилни. Търсейки решения в съюзи и коалиции с по-силни партньори, по-малките страни често заплащат висока цена и попадат в неблагоприятни за тях зависимости.
Съществува обратна зависимост между ролята на военностратегическите отношения, от една страна, и ролята на малките страни, маневреното поле на тяхната дипломация, възможността им да влияят върху международните дела, от друга страна. Справедливостта на една кауза, основателността на политическите аргументи и основателността на правото, на което те биха искали да разчитат, избледняват винаги, когато централно място в международния живот заеме онази сфера на отношения, в която решаващи са военностратегическите съображения. Тогава за малките страни настават тежки времена.
Изглежда, че единствено отношенията във военностратегическата подсистема напълно потвърждават много от възгледите на теоретиците от школата на политическия реализъм. Това с силовата сфера в международната система и затова борбата за сила, за реализиращо и га-
334 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
рантиращо интересите превъзходство тук изглежда естествена и е често необходима. Силата, потенциална или реално употребена, тук има решаващо значение. Но също както при всички други политически или икономически отношения, относно елементите на силата и факторите, от които зависи силата, която държавите могат да използват, за да постигнат воешюсшювото превъзходство, нито в теорията, нито в практиката има единно мнение. Броят на мненията е толкова голям, че се оказва невъзможно изчерпателното изброяване на тези фактори. Проблемът се усложнява още повече от обстоятелството, че при различните условия, в които се намира всяка страна, силовите фактори имат различна стойност и значение.
Дори ако се окаже възможно изчерпателното предвиждане на всички фактори, от които се определят силовите съотношения, няма единни критерии за точно определяне относителната тежест на всеки от тях. В зависимост от несходните условия, в които се намират държавите, относителното значение на всеки фактор може да е различно. За равнинна страна относителната тежест на бронетанковото превъзходство на евентуалния противник е друга в сравнение със страна, чийто терен е силно пресечен. За континентална държава морското превъзходство на противника няма същото значение, както за страна, която е островна или има голямо морско крайбрежие. Страна с голяма концентрация на индустрията и населението е много по-уязвима от авиацията на противника, отколкото страни, при които тази концентрация е по-ниска.
Все пак ясно е. че сред елементите на военната сила винаги са количеството и качеството на войсковите части, количеството и качеството на въоръженията, способността на командния състав, организираността и готовността на армията да действа, състоянието на военната инфраструктура и много друго. Това са фактори, непосредствено отнасящи се за въоръженията и въоръжените сили. Но твърде много са елементите и факторите, които имат военностратегическо значение, без да са свързани пряко с въоръженията и въоръжените сили. Сред тях са географското разположение, етническият състав на населението, стабилността на вътрешния ред, финансовият и индустриалният капацитет и много друго. Това затруднява преценките и често става причина за погрешни решения.
Ако все пак и тази пречка бъде преодоляна, трудностите не свършват, защото веднага може да се забележи, че даже между току що спомена-
тите елементи има елементи, които не подлежат на количествена преценка. Дори и да се даде ясна качествена характеристика на отделните елементи и фактори, остава почти невъзможно да им се даде количествено определение. Моралното състояние на личния състав или на населението, стабилността на правителството, степента на подготовка на командния състав и много друго не може да се определи с количествени показатели. А без тях точността винаги остава ниска.
Броят на ракетите и техният радиус на действие имат ясен и количествен, и качествен израз, но тяхната ефективност пак остава недостатъчно изяснена, защото зависи от способността на противната страна да им противодейства. В сила е обща закономерност, за която вече стана дума - ефективността на всяка сила не зависи пряко от нейната величина, а зависи от съотношението й със силата, която може да й бъде противопоставена. А тук информацията за възможния противник често бива забулена от военните тайни.
Особено сложни и трудни стават военностратегическите преценки, когато се касае за сборна военна сила на съюзени държави. В този случай решаващо значение добиват елементи и фактори, които изобшо са извън военностратегическата сфера - например степента на готовност на съюзника да изпълни съюзните си задължения. Военнополитическите съюзи играят много голяма роля в сферата на тези отношения, но никой никога не е могъл предварително съвършено точно и с абсолютна сигурност да определи възможностите на тяхната ефективност в условията на кризи и на въоръжени конфликти.
Отгоре на всичко, във военностратегическата сфера познанието, за което става дума, винаги е априорно, то съществува като познание теоретическо, свързано е повече с предположения, отколкото с практическо сравнение. Истинската и окончателна преценка за съотношението на приблизително равни военни сили става възможна едва тогава, когато те бъдат поставени в практическо взаимодействие, т.е. в условията на войната. Но тогава е късно да се поправят грешките. За разлика от други сфери на международните отношения, съотношението на силите във военностратегическата област много често остава разположено в широко поле на предположения и догадки, чиято точност преди практическата им проверка трудно може да се докаже. Преценките на военностратеги-ческите възможности (от които в условията на конфронтация и надвиснал въоръжен конфликт зависят много от решенията в другите сфери) доби-
336 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ват голяма доза субективност. От това неопределеностите и рисковете още повече нарастват. И макар генералните щабове да разполагат с различни старателно подготвени и обосновани военностратегически преценки и прогнози, те никога не са гарантирани от служебния оптимизъм на генералите. В международните отношения няма друга подсистема, в която грешките да са толкова трагични и толкова непоправими, както в подсистемата на военностратегическите отношения.
През XX век особено се активизира още една линия на подсистем-ните взаимодействия - зависимостните между военностратегическата подсистема и подсистемата на отношенията в областта на науката и образованието. Развитието на науката стана толкова интензивно, откритията толкова фундаментални и мащабни, че изследователи и политици ги определят като научно-техническа революция. Много от големите открития в областта на науката и технологиите получиха непосредствено военно приложение. Така стана с отварянето на огромната енергия на атома, откриването и използването на кохерентните светлинни лъчи (лазера), излизането в космоса и създаването на постоянни земни спътници, компютърната обработка и управление на информацията и много друго. Появиха се нови оръжия и оръжейни системи, а всяка от тях извеждаше нови характеристики и равнища на военностратегическо противопоставяне. Ако за развитието от меча и стрелата до огнестрелните оръжия бяха нужни векове, промените във военностратегическата обстановка през XX век (особено във втората му половина ) започнаха да се измерват с периоди дори no-малки от десетилетие. Възникна положение, когато откриването на нови технологии в оръжейните системи може драматично да промени съотношенията на силите дори в световен мащаб. При това в много тесни временни рамки. Подобно не е съществувало в цялата предишна история на международните отношения.
Растящото значение на военностратегическата сфера се свърза с нейната увеличаваша се динамика и нестабилност. На свой ред тази нестабилност оказа влияние върху цялата система на международни отношения, разпространявайки се върху всичките й основни подсистеми.
Между всички настъпили промени най-голямо, скокообразно проявило се изменение предизвика създаването на ядрените оръжия, отначало като оръжия на авиацията, а след това и като самостоятелен род стратегическо оръжие. Още първата употреба на ядреното оръжие показа, че във военностратегическата сфера е възникнала качествено нова
L4Подсистема на военностратегически отношения 337
ситуация. Държавите се разделиха по нов начин - на ядрени и неядрени сили. Съединените щати станаха не само първата и за онова време единствената ядрена сила, но и единствената, която е употребила това оръжие за масово унищожение на хора. След успешно взривяване на военен полигон в Невада, американското политическо и военно ръководство в края на втората световна война употреби ядрено оръжие против Япония. На 6 август 1945 г. беше взривена американска атомна бомба върху японския град Хирошима. Няколко дни по-късно последва нова употреба, този път против друг японски град - Нагазаки. Човешките и материалните жертви и поражения бяха потресаващи. Щастие за човечеството е, че тези две употреби и досега остават единствени.
Притежаването на апокалиптичното разрушително средство от американските въоръжени сили не можеше да не се отрази върху политическите и военностратегическите доктрини, от които изхождаше американското ръководство при определянето на военностратегическите отношения и външнополитическия курс на страната. Първата от тях най-често е определяна като Доктрина ни атомната дипломация (1945-1950}. Основната й идея се основа на преценка, че щом разполагат с изключително голяма военна мощ, опирайки се на несравнимо военно превъзходство. Съединените щати могат да играят решаваща роля при установяването на новото следвоенно устройство. Получават възможност да бъдат и главният фактор за сдържане на съветска експанзия в Европа и в другите части на света. Изключителното положение, което им създава ядреното превъзходство ще им позволява, от една страна, да водят по отношение на своите противници „политика от позицията на силата", а от друга страна ще подтиква много страни да търсят от тях защита и военностра-тегическа подкрепа. Съединените щати стават естествен защитник и лидер на свободния свят в борбата му против комунизма. Това обстоятелство има важна последица - колкото повече се активизира и изостря тази борба, толкова повече некомуниетическите страни ще стават зависими от американската закрила. Първият следвоенен президент на САЩ Хари Труман изрази убеждението си. че Америка е и ще остане естественият световен водач.
Порасналата военна мощ на Съветския съюз и особено разширяването на неговото влияние първоначално в Източна Европа, а после и в други части на света, наистина подтикна много правителства в западния свят сами да потърсят опора и закрила от САЩ, по онова време един-
338 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ствената военна сила, способна да се противопостави на Съветския съюз. Развитието във военностратегическата сфера изигра много активна роля за утвърждаването на биполярната структурна конфигурация в световната система на международни отношения.
Публикувани много по-късно документи позволиха да се прецени, че по онова време в декларациите на политиците е имало доста силно застъпено външнополитическо блъфиране. През средата на 1945 г. американските въоръжени сили са разполагали само с 2 атомни бомби. Четири години по-късно производството на ядрено оръжие в САЩ достига до 4 атомни бомби месечно, т.е. около 50 бомби годишно. Все пак, в условията на противопоставянето по време на въоръжения конфликт в Корея (1950-1953) ядреното оръжие не бе употребено, тъй като висшето ръководство на Съединените щати прецени, че в количествено отношение то не ще бъде достатъчно за бърза и решителна победа над съветските, китайските и севернокорейските въоръжени сили, действащи на корейския фронт.
Появата на монополно притежаваното ядрено оръжие скокообразно повиши ролята на военната сила в целия комплекс на глобалните отношения. В съответствие с новото положение особено значение беше определено за развитието на военностратегическата авиация и за достигането на господство във въздуха в случай на евентуален въоръжен конфликт.
Въпреки мерките да се запазят секретите за неговото производство дори от най-близките съюзници на САЩ, предположенията за продължителен монопол над ядреното оръжие не се оправдаха. През 1949 г. официално бе съобщено, че в Съветския съюз успешно са произведени опити с ядрено оръжие.Това означаваше, първо, че по отношение на главния съперник на САЩ ядреният монопол е престанал да съществува, второ, че Доктрината на атомната дипломация е загубила много от своята ефективност, трето, че ядрените сили вече са станали две, и четвърто, че военностратегическата конфронтация в глобалните отношения е станала още по-опасна, защото се е превърнала в ядрена.
Началото на 50-те години очерта бърз преход към нова американска военностратегическа доктрина -Доктрината за масирано възмездие (1952-1960). Нейното възприемане и основното й съдържание бяха официално оповестени от държавния секретар на САЩ през 1954 г. Доктрината се основа на разбирането, че макар ядреният монопол на САЩ да
1.4Подсистема на военпостратсгичрски отношения 339
се е разрушил, американските въоръжени сили продължават по отношение на Съветския съюз да разполагат, в случай на военен конфликт, с количествено и качествено превъзходство в ядреното въоръжение, съчетано с превъзходство в авиацията. Това им позволява да парализират съветската ядрена заплаха против тях и техните съюзници, като декларират предварително и категорично, че ако при въоръжен конфликт Съветският съюз употреби ядрено оръжие, американските въоръжени сили ше отговорят с масирано възмездие, т.е. ще нанесат несравнимо по-унищожителни ядрени удари без задръжки, незабавно, без ограничения, с всичките си ядрени средства. Считаше се, че така успешно се блокира съветската ядрена мощ, защото в случай на предизвикан от СССР ядрен конфликт отговорът не само ше е незабавен, но няма да има никакво съответствие в мощта на разменените ядрени удари.
През следващите години положението във военностратеги ческата сфера продължи да се променя. Ядреният монопол все повече се разрушаваше, а с това и опасностите за света ставаха все по-големи. Ядрените потенциали и на двете ядрени суперсили се увеличиха до размери, многократно превишаващи онова, което е необходимо за пълното унищожаване на съперника. Стана ясно, че в случай на употреба на ядрено оръжие последиците за природната среда не ше могат да бъдат локализирани нито в рамките на фронтовите действия, нито в границите на воюващите държави. Това означаваше, че макар притежаването на ядрено оръжие да оставаше ограничено в кръга само на няколко държави, последиците от улопребата му са станали всеобщи. Може би това беше и първата среща на човечеството с възникването на проблем, от категорията на онези проблеми, които след това започнаха да се определят като глобални проблеми.
Сподели с приятели: |