Отношения

Вероятността да възникнат противоречия от трети род е особено висока в международни съюзи, които изработват съюзна стратегия и за реализирането й създадат международна организация.

2.3 МЕЖДУНАРОДНИ КОАЛИЦИИ

Терминът „коалиция" идва от латинската дума „coalescere", означа­ваща „съединявам се". Коалициите са подсистемни образувания, които в много отношения са сходни със съюзите. Като тях са силови средства на външнополитическо поведение. Ефектът и силовото им действие също са насочени навън към трети страни. Затова много изследователи са склонни да ги смятат за разновидност на международните съюзи. Счи-

2.3Международни коалиции 443

тат, че се касае за съюз на няколко народа, нации, партии, държави и други формации за съвместно осъществяване на въоръжени действия против общ противник. От това гледище наистина може да се приеме, че за разлика от политическите съюзи, коалицията не е друго, освен един военен съюз. Когато съюзниците действат заедно като страни във въоръжен конфликт, те практически се проявяват и като участници в коалиция. В този случай сходството със съюза е пълно или почти пълно. Но има и различия, които правят коалиционната форма на съединяване на сили твърде различна от международните съюзи :

• Диапазонът на съюзните цели и произтичащите от тях съюзни от­ношения е много по-широк. Съюзите са форма на съединяване на сили и поведение, намираща проява във всички сфери и подсисте­ми на международните отношения и в политическата, и в иконо­мическата, и във валутно-финансовата или във военностратеги-ческата. Коалициите са свързани почти изключително с воеп-ностратегическата подсистема на международните отноше­ния. Те съединяват въоръжени сили и ресурси в избухнал или пред­стоящ да избухне въоръжен конфликт.

• Коалициите поначало възникват и се формират в навечерието на предстоящи военни действия и три.чт доь-итч бъде постиг­ната победата. След постигането й коалиционните партньори уреждат отношенията си по различен начин. Коалицията прекра­тява съществуването си. Съюзите са по-трайни и, както вече по друг повод бе посочено, в нашето съвремие някои от тях могат да съществуват десетилетия, превръщайки се в траен елемент на международната система.

• Коалициите обикновеноне създават институционни структури. Когато ги създадат, функциите на тези структури най-често са свързани само с координация на общи политически цели и коорди­нация на въоръжените действия. Коалициите не се проявяват като универсални субекти на международни отношения. В определени случаи могат да се проявяват така, но само в рамките на въоръже­ния конфликт, като една от двете страни в него. За разлика от тях международните съюзи, създавайки трайни институционни струк­тури, могат да се проявяват като самостоятелни субекти на между­народни отношения, наред с участващите в тях страни

444 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

• Формата на коалирането е no-свободна и е no-гъвкава от фор­мата на съюза, тъй като не съдържа съгласия между участниците за точно определени крайни политически цели. Поначало те прак­тически съединяват поведението, а не целите си.

• Коалиционните партньори могат да не бъдат съюзници . Уча­стието и съвместното действие в коалиция не поражда поемането на съюзните задължения между съюзени страни, които са част от коалицията. В коалиция, на една и съща страна на конфликта мо­гат да се включат държави, които са съюзници, заедно с участни­ци, които не са сключили формален съюз. В хода на общите дей­ствия коалиционните партньори могат да сключат съюз, но могат да не сторят това. Като един от примерите за тези положения може да бъде посочена Антифашистката коалиция през втората светов­на война. В нея участваха десетки обединили поведението си и политическите си позиции нации, без между повечето от тях да са установени отношения на международен съюз. Някои от страни­те в Антифашистката коалиция подписаха и договори за двустран­ни съюзи, но нямаше сключен общ съюзен договор, който правно да урежда отношенията между всички коалиционни партньори. До нападението от Япония в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Съединените щати действаха като един от най-силните участни­ци в Антифашистката коалиция, без да имат съюзни отношения с много страни, участващи в нея. През 1944 г. България, която преди това беше съюзник на фашистка Германия напусна този съюз и обяви война на Германия. Подписвайки примирие с пре­дишните си противници, тя се включи активно в Антифашистка­та коалиция, участва дейно във военните действия и допринесе за общата победа, без да е сключила съюз с която и да е от уча­стващите в коалицията държави. Въпреки, че военният й принос, с оглед на нейните мащаби и възможности, беше значителен, след победата тя беше третирана не като съюзна, а като победена страна. Победата прекрати съществуването на коалицията, но съюзните договори между някои от основните й участници продължиха да действат.

Появата на международен тероризъм в края на XX век и разраства­нето му в началото на XX век го превърна в световна заплаха, а борбата

2.4. Международни блокове 445

против него - в глобален проблем. Явлението предизвика възникването на нов, особен вид международно коалиране, образува се световна анти-терористична коалиция. Участващите в коалицията страни не са съюз­ници, но се подкрепят и действат заедно против общата заплаха.

Създаването на антитерористичната коалиция предизвика възник­ването на един нов феномен в международната система. Свърза се с поява на нова форма на международните конфликти. Това са конфликти, в които само едната страна са държави, а другата страна са престъпни формации с международен характер. Глобалното естество на явление­то, бързо разрастващите му мащаби и произтичащата от това заплаха за международната сигурност пряко засягат главната отговорност за све­товния мир и сигурност, възложена на Организацията на обединените нации. Родена също в недрата на една световна коалиция против фаши­стките държави, този път световната организация е предизвикана да изиг­рае основна и водеща роля против новата заплаха. За тази роля тя има едновременно и право, и задължение. При съществуващия междунаро­ден политически и правен ред, в съответствие с разпоредбите на глави VI, VII и VIII от нейния устав, под непосредственото наблюдение и ръко­водство на Съвета за сигурност трябва да бъдат поставени и действията на Световната антитерористична коалиция. Ако обстоятелствата изиск­ват, в съответствие със същите разпоредби, тези действия могат да бъдат насочени и против държави, които активно подкрепят международния тероризъм. Но и в този случай с мандат от Съвета за сигурност, като предприеманите действия трябва напълно да съответстват на принци­пите и целите на Организацията на обединените нации.

2.4. МЕЖДУНАРОДНИ БЛОКОВЕ

Блоковете са международни системни формации, които в много неша са сходни със съюзите и коалициите. Като тях представляват форма на сътрудничество на участващите в тях държави, възникват в условия на конфронтация и са едновременно неин израз и ефективно средство. Но се различават от тях.

Представляват неформално целево политическо единство па гру­па субекти на международни отношения, основаващо се на съвпада­щи оценки :ia международната обстановка и на еднакви интереси и

446 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

позиции. Онова, което е специфично при тях и ги отличава, е неформал­ният им характер. Отношенията на участващите в общ блок страни ня­мат съюзен или коалиционен характер. Те не съдържат задължения за взаимопомощ, страните не разработват, не приемат съюзна стратегия и не създават институционни структури. Блоковете не притежават ясно изразена организационна форма.

Сродява ги със съюзите и коалициите това, че като тях са конфрон-тационно средство, но за разлика от съюзите са открити формации, към които може да се присъедини всяка пожелала да стори това страна. За разлика от съюзите, блоковете полагат усилия за разширяването си, чрез включването на нови страни. Такова включване в блока не изисква общо съгласие на участващите в него. Международните блокове не се форми­рат с международни договори, а се основават на сходството в позициите по основни международни въпроси. В коалиции и съюзи участват стра­ни, мотивирани преди всичко от противоречия и конфликти с противо­стоящи и силни противници. Блоковете включват най-вече субекти, сход­ни по социални, политически, идеологически, религиозни или други по­добни характеристики. Често се формират около голям, силен и влияте­лен субект, който изпълнява ролята на блоков лидер или на хегемон.

Независимо от липсата на вътрешна структура и на международна персонализация и субектност, като включват голям брой страни, в това число и много силни и влиятелни страни, блоковете могат значително да въздействат върху развитието на международните отношения и състоя­нието на международния политически климат.

През втората половина на XX век, в условията на студена война, блоковете, най-често назовавани като „Запад" и „Изток", се превърна­ха в основен елемент на конфигурацията на международната система. Блоковото разделяне и противопоставяне през тези години беше мно­го тревожен източник на заплахи за международния мир и сигурност. То рушеше единството на международната системна общност и пре­пятстваше нормалното й функциониране. Отразяваше се зловредно в международните организации, в това число и в Организацията на обе­динените нации, като нерядко блокираше техните дейности. Краят на студената война и преодоляването на световната конфронтация пре­крати съществуването им.

Ще напомним, че според някои изследователи, създаването на голе­ми блокове, включващи много страни с различна цивилизация, различ-

2.5. Международни организации 447

ни религии и различен етнос, коренно различаващи се традиции и цен­ностни системи, както в миналото, така и в бъдешето ше поражда около линиите, които ги делят, трайни активни или тлеещи конфликтни огни­ща. Според тях разпалването им през XXI век може да направи така, че характерното за XX век идеологическо блоково противопоставяне да бъде заменено с блоково противопоставяне, предизвиквано от война на цивилизациите.

2.5. МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Появата на международните организации става много по-късно след появата на международните съюзи. Причината е. че те са инструмент за по-трайно, по-стабилно и по-широко сътрудничество. Все пак, елементи на международни организации могат да се забележат оше в религиозно-политическите обединения (симахии) на Древна Елада. През времето на античния Рим са съществували смесени съгласителни комисии, където са били разглеждани спорове между Рим и други държави. В тях също могат да се различат някои от елементите на международни организации.

През ново време, в 1815 г., след разгрома на Наполеон и Виенския конгрес, е създаден Свещеният съюз на европейските монархии, в който вече много по-ясно могат да се открият някои от очертанията на голяма международна политическа организация. През същата година е създа­дена и постоянната Централна комисия за навигация по Рейн. Деветна­десетият век донася бързо увеличаване броя на международните орга­низации. В 1 856 г. е създадена съществуващата и в наши дни Европейска дунавска комисия, в 1865 са основани Всеобщият телеграфен съюз и Международният съюз за измерване на земята, през 1874 г. се появява Световният пощенски съюз, а през 1875 г. Международен комитет за мерки и теглилки. Последва възникване на все повече увеличаващ се брой международни правителствени организации.

Както се вижда, през този ранен период на новото време нуждата да се регламентират и обезпечат трансграничните съобщителни връзки иг­рае голяма роля в намирането на стабилни и трайни начини за много­странното международно сътрудничество.

Истинският разцвет на международните организации обаче идва през XX век. Ако в края на XIX век те все още са малко на брой, през второто

448 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

десетилетие на XX век те вече са около 300. В навечерието на втората световна война числеността им достига 620, след войната, през 1949 г., е 1 117, в 1973 г. съществуват 2 750 международни организации, а през 80-те години на столетието броят им надхвърля 4 000. Понастоящем дей­стват повече от 8 000 международни организации.

Тези цифри са показателни, защото по тях може да се съди за много съществени промени в международната система. В целия пред­ходен период, от древността до XVI - XVIII век почти единствена форма на международно общуване е двустранната форма. Трансгра-ничното общуване, което почти се свежда само до двустранно меж­дудържавно общуване, е спорадично, осъществява се от време на време чрез изпращане на делегации. Голямата промяна настъпва с появата на постоянните дипломатически представителства в практи­ката на Венецианската република и на някои други италиански градо-ве-държави. Тя бележи извикването на нови потребности от транс-гранични отношения. Все пак, и след това международните отноше­ния се осъществяват, макар вече в нови и трайни форми, почти из­ключително на двустранна основа.

Появата и бързото множене на международните организации неслу-чайно е почти едновременно с първия, пространствения пробив на све­товния глобализационен процес - с възникването на световното стопан­ство и на световната система на международни отношения.

Появата на международни организации има още едно измерение. Дву­странното международно общуване и досега е запазило значението си, но още й края на XIX и началото на XX век то вече се оказва непригодно за решаване на широк кръг нови международни проблеми. Докато междуна­родните връзки са ограничени в неголям териториален диапазон (и ако се поддържат с малък брой страни) двустранната форма е била способна общо взето удовлетворително да задоволява потребностите. Промяната в систе­мата изисква нови форми на общуването, когато то се разпростира в гло­бални мащаби и засяга комплексни въпроси. С първите прояви на простран­ственото глобализиране в системата се появяват сфери на отношения, за които става непригодна двустранната форма. Поради това възниква и едва ли не експлозивно се развива многостранното общуване. Съществува пря­ка корелация между броя на международните организации и утвърждаване­то и разгръщането на многостранни международни отношения. Организа­циите не са единствената им форма. Многостранни отношения могат да се

2-5. Международни организации 449

осъществяват и без да се създават организации. Но като тяхна институцио­нална форма, те увеличават ефективноста им.

Утвърждаването на международните организации като институцио­нална форма за осъществяване на многостранно сътрудничество не на­мира израз само в промяната на тяхната численост. Разширяват се и функциите на организациите. Те обхващат все повече сфери на между­народния живот, включвайки заедно с това и все по-голям брой субекти на международните отношения.

Влияние има и техническият прогрес, който позволява да се разширя­ва трансграничното сътрудничество във все повече области. Не е случаен фактът, че едни от най-многобройните организации са възникнали оше през XIX век - първоначално за регулиране и управление на транспорта по големите европейски международни реки, а след това и за другите на­чини за международни съобщения. Но влиянието на техническия прогрес не бива да се преувеличава. Значение за бързото развитие на явлението оказват множество други фактори. Както на всяка система, и на междуна­родната система изобщо е присъща организираността. Организационни­те структури са един от най-действените начини да се укрепва и развива редът в системата, да се подобрява нейното функциониране и да се пови­шава ефективността й. Поради своята универсалност, формата на много­странните международни организации е най-подходяща за тази цел.

Във връзка с това някои изследователи поддържат тезата, че само по пътя на такова организационно структуриране на световната систе­ма може да се ограничат стихийните процеси, кризите и нарушенията на реда в нея. В тази връзка отреждат особена роля на създаването, развитието и усъвършенстването на световната политическа организа­ция на международното общество, която, получила съответните пълно­мощия и средства, да може успешно да се намесва, когато междуна­родният ред бива смутен. Пряката й намеса и нейният арбитраж при споровете, според тях, могат да премахнат недостатъчната ефектив­ност на международното публично право и да повдигнат неговата роля и ефективност до равнището на ролята и резултатността на национал­ните правни системи.

Цялата практика на съвременния свят потвърждава, развиват аргу­ментацията си привържениците на тези идеи, че избавянето от войните и от световна екологична катастрофа може да се постига единствено с многостранна и глобална международна организация. Доказва го създа-

450 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ването на Лигата на нациите, а след това и на ООН. Досега човечество­то не е открило друго средство към стабилния мир и световното сътруд­ничество, освен формата на многостранната световна международна организация.

Други автори отиват още по-далече, като изтъкват, че средството да се обезпечат правото и редът в системата и да се предотвратява ре­шаването на споровете с помощта на силата е „укротяването на държав­ния суверенитет". Начинът да се постигне това виждат в разширяването на функциите и над националните правомощия на многостранните меж­дународни организации. Чрез тях могат да се създават институционни международни структури с широки наднационални правомощия, които ще стабилизират реда в системата. Така, плавно и постепенно, центърът на суверенността ще започне да се измества от отделната държава към една универсална международна общност. Идеалното решение, според тях, е създаването на световна федерация и световно правителство с над­национални функции и правомощия. В края на краищата, смятат някои, това е естественият финал на процесите на глобализацията. Нима глоба-лизацията не е движение от множествеността към тържеството на един­ното и оттук към единственото?

Реализирането на тези идеи би променило много съществено съвре­менния свят, тъй като би създало в него единствен център на власт. Това обаче събужда у други изследователи основателни възражения. Изтъкват, че една световна политическа организация винаги би могла да бъде на­дежден гарант на мира, сигурността и правото и без да ограничава, и дори да премахва, суверенитета на действащите върху световната сцена субекти. Суверенитетът, изтъкват те, е необходим за съществуването на международния правен ред в същата степен, в която този ред е потре­бен, за да съществува суверенитетът. Суверенитетът е не само един от основните принципи на международното право, той е най-важната него­ва основа. Ако се посегне на него, в международните отношения ще се установи „правото" на по-големия и по-силния, който вероятно би могъл, понеже е по-силен, да овладее и лостовете на световното наднационал-но правителство. Големият и силният не се нуждае от правна защита на своята суверенност. Той и без това е суверенен по силата на своето по­ложение и възможности. За да реализира безпрепятствено всеки свой интерес, често му пречи суверенитетът на другите. Затова той винаги ще е склонен да призовава към ограничаване или дори към премахване на

2,5. Международни организации 451

суверенността. Но това няма да направи международната система по-справедлива и по-добра. Суверенността е зашитата на малките и слаби­те от своеволието на по-силните. Премахването на суверенитета на държавите би разрушило международното право, защото то е възникна­ло тъкмо поради това, че субектите на международните отношения не са подчинени на централна власт. Основополагащата разлика между вътрешното и международното право е тъкмо в липсата или наличност­та на суверенност у техните субекти.

Международната организация е обединение на три и повече субек­ти на международни отношения, сътрудничещи си посредством си­стема от постоянни органи, за да постигат общи цели. Лесно е да се забележи, че има много общо между организациите и съюзите. Всъщност, доколкото и едната, и другата форма на международно сътрудничество представляват траен начин на съединяване на сили и насочването им чрез съгласувани действия към общи цели, би могло да се приеме, че в основата на всяка международна организация стои съюз.

Разбира се, независимо от това международната организация оста­ва нещо различно от съюз :

• Дори тогава, когато съюзът се обзаведе с институционни структу­ри, дейностите на тези структури са ограничени и предназначени­ето им е да обслужват самия съюз. Органите на международните организации имат много no-широко предназначение.

• За разлика от съюзите, организациите постигат целите си не тол­кова чрез оказване на помощ на страните-членки, които поотдел­но не са в състояние да постигнат желаните от тях цели, а като въвеждат ред в дейностите и отношенията па субектите, участващи в тях.

• Съюзите възникват поради дисбаланс на сили, поради противоре­чие между желаното и възможното, поради въздействие на сили и пречки, намиращи се извън кръга на участниците. Международ­ните организации сарезултат от импулс да бъдат задоволени потребности на страните и да създадат ред и съгласуваност на отношенията им с другите страни.

• Съюзите са сътрудничество заради конфронтацията, организаци­ите (освен, когато не са организации, създадени във връзка със

452 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

съюз) са сътрудничество, което служи за преодоляване на кон-фронтацишпе.

• Съюзът винаги остава силово средство на политиката, организаци­ите поначало не са силови средства (макар, че могат да бъдат из­ползвани и за много ефективен инструмент в силови отношения).

Основните разновидности на действащите в международната систе­ма международни организации са междудържавни (правителствени) и недържавни (неправителствени) организации. Най-голяма роля и влия­ние имат правителствените организации, затова под термина „междуна­родна организация" обикновено се разбира междуправителствена организация. Но неправителствените са неизмеримо повече на брой. числеността им извънредно бързо расте и те все повече обхващат всич­ки сфери на международното общуване.

Международните правителствени организации са постоянно ра­ботещи обединения на субекти на международното право, главно държа­ви. Притежават постоянна структура от органи и възможност да уча­стват в създаването на международноправни норми. Имат международ­на правосубектност.

Тези организации се различават:

• Според кръга на участващите държави: на универсални и реги­онални.

• Според компетентността им на: на организации с обща компе­тентност и организации със специална компетентност.

• Според вида на учредяващия ги договор: на открити, полуоткри-ти и закрити.

Създаването на междуправителствени организации става винаги с международен договор, който поначало представлява техен устав. В него се посочват целите, условията за членство, органите, техните функции, компетентност и взаимодействие, правата и задълженията на страните-членки. Като рядко изключение е възможно международна организация да бъде създадена с резолюция на друга международна организация. Така с резолюция на Общото събрание на ООН бе създадена междуправи­телствената организация ЮНИДО (Конференция на ООН за промиш­лено развитие).

2.5. Международни организации 453

Междуправителствените организации са субекти на международно­то право. Но за разлика от държавите, правосубектнността им не възниква автоматично. Не е и неограничена, както е при държавите. Произтича от устава на организацията, който определя границите на нейната правоспособност. Те не притежават суверенитет, а това се отразява и на способността им да носят права и задължения. Организациите и техният персонал се ползват само от функционални привилегии и имунитети.

Всяка международна организация има постоянна система от органи:

• Висши органи, съставени от представители на всички членуващи държави. Като изключение могат да бъдат органи, съставени от членове на националните парламенти, както е при Парламентар­ната асамблея на Съвета на Европа. Решенията обикновено се взе­мат на основата на равенството (една държава - един глас), но са възможни и други решения. Във финансовите органи на ООН ре­шения се вземат с гласове, поставени в зависимост от финансово­то участие на съответната страна. Обикновено към правомощия­та на висшите органи се отнася определянето на общата полити­ка, приемането на бюджета, приемането на проекти на договори, приемане и изключване на нови членове, ревизия на устава и оп­ределяне състава на други органи.